Азербайджан

Здравейте, магеланци. Не знам как и с какво да започна, тъй като съм нова в писането, но ще се опитам да разкажа максимално сбито поне първия ми пътепис като споделя моето виждане за дестинациите и възможности за приятен престой. Последните 7 години от живота си почти посветих на пътуването, както всички запалени по новото и непознатото пътешественици, започнах да споделям все повече снимки от дестинациите ми в социалните мрежи, първо фейсбук, а след това и инстаграм. През годините все повече мои приятели и виртуални познати ми задаваха въпроса защо не правя блог или пък не помагам с информация на други хора, които искат да посетят същите страни… Отговарях с усмивка от моя страна, мислейки си тогава че няма с какво пък толкова да съм полезна. С времето много познати и непознати започнаха виртуално да се допитват до мен за съвети относно въпросните пътешествия и така ето ме и тук. Знам, че съм прекалено многословна понякога, затова предварително моля да ме извините, но нали съм нова в това 🙂

До момента към посетила 27 невероятни страни и дълго време се чудих с коя от всички да започна. Повечето вече са добре познати на масовата аудитория и запаления пътешественик, но това не пречи да споделя моят опит и поглед. Повечето от тези 27 държави бяха мои мечти и все още некомерсиални дестинации. Последните година-две обаче, забелязвам тенденция на много пътуващи, но по скромните ми впечатления виждам, че много от хората днес пътуват заради евтините билети, а не толкова заради изживяването и душевното обогатяване. Съжденията ми за това са от постовете, които виждам и липсата на каквато и да е дори обща култура за информация за мястото, което са посетили, но нека не се отклонявам толкова.

И така след като обиколих по-голямата част от Европа, дойде време да посетя много желаната от мен страна в югозападната част от Азия - Азербайджан. Как стигнах до там? Разбира се, има няколко варианта, включително и директен полет от София чрез Buta Airways . След дълго интернет проучване, открих няколко варианта за евтини полети до Баку и тъй като всички авиолинии пътуваха в определени дни до там нямаха ежедневни полети, трябваше да реша кои дни са ми удобни и да закупя билетите. Цената за датите, които исках (за Формула 1) чрез Buta Airways и макар да са нискобюджетни бяха 250 евро. Затова отпадна този вариант за мен. Друг вариант беше с азерските авиолинии AZAL AIR през Милано Малпенса – полетът излизаше 220 евро двупосочен билет, но лошите страни са че от Малпенса полетите до Баку са само вторник и петък, а от София до Малпенса е сложно, тъй като Уиз еър летят до Милано Бергамо и се налага да се нощува там, за да се лети на следващия ден през Малпенса. От София до Бергамо билетът излизаше 29,99 лв, но не ми харесваше тази оферта, тъй като кацаш в едното градче и търсиш вариант дали да спиш там или да ходиш до Милано и от там да пътуваш сутринта до Малпенса – не, благодаря. За мен това беше губене на време, тъй като вече съм била и в Милано и в Бергамо по няколко пъти, а исках ако оставам някъде да нощувам преди Баку, то поне да е непосетено място, та отпадна този вариант. Друг вариант за евтин полет излизаше на TURKISH AIR, което беше крайно учудващо за мен, тъй като са по-скъпа авиолиния, но както и да е. Вариантът Истанбул – Баку излизаше 150 евро, но иронията беше, че полетът от София до Истанбул беше също толкова като цена, а с кола не ми се пътуваше до там и нямаше и кой друг да ангажирам, така че не ми се получи математиката с нашата съседка. Третият вариант, който всъщност избрах беше УИЗ ЕЪР от София - Будапеща за 39,99 лв двупосочен полет и на следващия ден отново УИЗ ЕЪР Будапеща – Баку за 200 лева отново двупосочен билет. Така крайната цена на човек излиза 240 лв. Тук е моментът да отбележа, че полетите от Унгария до Азербайджан се извършват само четвъртък и неделя, а резервацията на билетите направих около 3 месеца по-рано. Визата си извадих още от България цената е около 40 лв. Изисква се цветна паспортна снимка, както и да посочите датите на отиване и връщане. Визата може и онлайн да се извади и е валидна 30 дни, изготвят я за около 2-3 дни. Ако предпочетете онлайн варианта, е необходимо да я отпечатате като я получите в PDF формат на ел. поща и след това да я представите заедно с паспорта си на летището в Баку. Аз избрах да отида до посолството в ж.к. Изток (гр. София), тъй като е в близост до мен и още на същия ден беше положена в паспортите ни. Носих моя паспорт и този  на приятеля ми и не ми изискваха пълномощно за неговия или други документи. Паричната единица е – азерски манат и обмених такива пари в София в обектите на Tavex.

Макар Баку да ми беше голяма мечта, като че ли нямах кой знае какви специални очаквания, подсъзнателно си представях, че ще е градче като някое турско. Знаех, че езикът е много подобен на турския, знаех също и че кухнята е такава, тъй като бях посещавала азерски ресторант в Дубай. И ето ни най-накрая в самолета от Будапеща до Баку, очаквайки с нетърпение да кацнем. Полетът беше малко над 4 часа, като часът в Баку е 1 час напред от българското време. И така след кратък (за мен, не и за приятеля ми) полет, кацнахме на летището Heydar Aliyev International Airport… Още със стъпването на летището се чувствах като в друга галактика, бях безкрайно впечатлена. Летището е огромно и много модернизирано цялото е от стъкло и определено не прилича на никое друго летище в света, с два терминала е и се намира на около 20 км от града. Определено си личи, когато отидеш в страна с богато нефтено находище. От летището има няколко варианти за стигане до града. Такси, кола под наем и автобус. Ние бяхме с автобус 116, който пътува на всеки половин час, а за около 30-40 минути си в центъра на града.

Това, което не бяхме съобразили, че стигнахме около 7:00-8:00 ч. сутринта, нямаше трафик и прекалено бързо стигнахме и хотела, но отличното обслужване не попречи това да се превърне в проблем. Направи ни силно впечатление, че Баку е град с отлично развита инфраструктура. 

А относно престоя - има много възможности за нощувки и чрез Airbnb и чрез Вooking.com, аз избрах букинг и резервирах за престоя ни от 1 седмица един от символите на Баку, а именно: хотел Fairmont Flame Towers или по-известен като Трите огнени кули. Докато чакахме в хотела да ни настанят, решихме да си поемем глътка въздух отвън и веднага се набива приятно на очи, че този град е вълшебен и по невероятен начин съчетава минало и настояще. Няма аналог това място, за да мога да сравня и реално да придобиете представа (тези, които не са ходили). Модерен и архитектурно развит като Дубай, но в същото време някак като втъкани навсякъде части от история и древност. Ще пропусна да пиша суперлативи за хотела, само ще кажа, че е един от най-впечатляващите (дори от прословутия 5 звезден в Сингапур). Чистота, лукс, обслужване, отношението на самия персонал и модерните джаджи в хотела са само бегла част от това, което реално предлага. А в същото време цената с предварителна резервация беше доста достъпна около 750 лв за 5 нощувки. Между другото за същия хотел по-късно видях, че има разлика в цените през Agoda, та ако решите да отседнете в него проверете къде ще ви е по-достъпна цената. Бяхме в източната кула на последните етажи и освен всичко и гледката беше невероятна. Тук е момента да спомена, че кулите са построени 2012г. изцяло покрити с LED екрани, които пресъздават със светлини движението на огън и има специална площадка недалеч от кулите, от която да се възхищават туристите на невероятното изпълнение всяка вечер на архитектурния ансамбъл от светлини и дори от най-далечните точки на града този светлинен триумф може да се види. Сградите се състоят от апартаменти, хотелска и офисна част и са най-високите в града с изглед към залива и стария град. Форма им като пламък е препратка и към герба на града. А защо огън, защо пламък – може би заради най-явната природна забележителност на Азербайджан, а именно планината Янардаг, разположена на полуостров Асшерон, която в определен период в годината „гори“ буквално. Това се получава заради природният газ, който освободен от горните слоеве влиза в контакт с кислорода и така се превръща в пламък. Съществува легенда, която гласи че като планината гори, независимо от времето това вещае лечение на болните. Затова хиляди хора годишно, които мечтаят за здравето, ходят до горящата планина и искат тя да им помогне да се възстановят. Интересното е, че повечето небостъргачи (които са малко на брой) ако не са под символиката на огъня като форма и осветление, то задължително са в другата стихия – водата, като например SOCAR Tower. С две думи няма нищо случайно в този град. По-долу ще приложа и снимков материал.

И така започна нашата разходка и запознаване с града и неговите тайни.

За да не пиша цялата ни програма по дни и да ви отегча до безкрай, а и винаги съм се дразнила на това описание кой в кои дни къде е ходил, в колко става и в колко си ляга...Е, не е нужна чааак такава отчетност поне за мен, та ще ви опиша местата, които си струва да посетите в Баку. Ние започнахме разглеждането на града още след настаняването ни, а и предварително се бе взело решение да разгледаме за няколкото дни престой следните места:

1.       Icheri Sheher или стария град, тъй като беше най-близо до нас. Първо те посреща  Philharmonic Fountain Park с невероятен красив фонтан просто красота и изящество. Паркът през, който се минава, за да стигнем стария град е много цветен и чист. В Icheri Sheher по малките улички са наредени местни търговци, предлагащи всевъзможни сувенири, пресъздаващи историята на Баку. Тук се намира друг исторически символ - дворецът Shirvanshahs, който е резиденция на владетели от 15 век. Разбира се не пропуснах възможността да се насладя на типичната азерска кухня в много китно малко ресторантче. След това разходката продължи в централната част на града, където пистите за Формула 1 бяха с почти завършени трибуни. А възможностите просто за почивка на някоя пейка на централния площад те даряват с едно нетипично за нас българите спокойствие. А на една от пейките на въпросния площад ви очаква златна дама с червило в ръка.

2.       Maiden Tower или Момината кула – един от символите на града, намира се в централната му част и е висока 29 м. и е уникална комбинация от арабска, персийска и османска архитектура. Не се знае точната година на построяване, но като я видите е последното за което си мислите. Има много легенди за кулата. Една от тях е за Девата на Баку – вярва се, че преди ислямските времена един управляващ хан в тези части искал да се ожени за собствената си дъщеря, защото му напомняла любимата съпруга, която е починала и за да получи благословията на боговете, построил в чест на булката голяма кула на върха на скала. Младото момиче се съпротивило на волята на злия си баща и в последния момент скочило от кулата в бушуващото море. Кулата е включена в списъка на ЮНЕСКО.

3.       Heydar aliyev center – Произведение на една жена, която е сред най-известните архитекти в света Заха Хадид. Центърът на Гейдар Алиев е конгресна зала, но едновременно с това е и музей и изложбен център. Сградата е феноменална архитектурата, може би е сред най-явните архитектурни шедьоври в света, с различна форма от всеки ъгъл и над 10 етажа. Намира се в средата на парка и задължително трябва да се види от всички страни, защото е различна от всеки ъгъл. Наистина ми е трудно да намеря точните думи, за да опиша това произведение и не знам кога е по-красива тази сграда през деня в искрящо белия си цвят или вечерта, осветена в красиви светлини.

4.       Крайморският парк на Баку или Азерската Венеция с Музеят на килима – както можете да предположите, това е парк с много кафенета, предлагащи нещо като турски чай (който силно препоръчвам, защото има особен начин на сервиране), много пейки и водни канали, по които може да се возите с лодки и след като подминете този парк се озовавате на много дългия им булевард, който ни води до още няколко от забележителностите на града. Музеят на килима е много интересна архитектурна вариация на истински килим. Доколкото ми е известно няма друг такъв музей в света, не може да се опише и наистина препоръчвам да се види, дори и само отвън. Ние го посетихме и вътре, но по-внушително изглежда отвън и не само самия музей, а и начинът, по който е „постлан“ в парка.

5.       Crystal hall или Кристалната зала – това е закритата арена, построена за Евровизия през 2012г., построена само за една година и както се досещате е отново архитектурно чудо. Главният булевард ви води до тук, а самата зала е разположена до друга основна забележителност и това е Площадът на националното знаме, където е и най-голямото знаме в света. Разбира се като жена, която само се мотае, намерихме време за това място много късно вечерта и се наложи да хванем такси от хотела до тук, което излезе по-малко от 10 лева. 

6.       Каспийско море – най-голямото солено езеро в света. Поставям го на последно  място само заради една причина. Колкото и красив и неповторим град да е Баку, от него няма възможност да се насладиш физически на Каспийско море. Виждаш го от всяка точка и място на града, но няма плаж. За тази цел наехме хотел:  Bilgah Jumeirah Beach Hotel. Отново мога да направя съпоставка с Дубай заради централната част на хотела, като го видите, ще разберете. Да, отново 5 звезди, но този път на пешеходно разстояние от плажната ивица и със собствен частен плаж – огромен и чист. От центъра на Баку (около Момината кула) има маршрутни коли, които на цената на градско билетче – около 3 лева излизаше и те карат до този комплекс, който е недалеч от Баку. Макар да се води в града според букинг, всъщност е извън него, където е зона само с хотелски комплекси. Курортът се казва Bilgah. За възможностите, които предлага този хотел, близостта до плажа и луксозните стаи, всяка с изглед към морето, цената е повече от достъпна – нещо около 100 лв на нощ.

7.       Ганджа – вторият по големина град в Азербайджан. Разбира се и до него има автобус и цената на билетчето беше около 15 лева на човек. Това градче е бъкано от забележителности, които дори не е нужно да описвам къде са. Е, на мегдана, разбира се. Кметството и Imam-zade Mausoleum, тоест мястото, където са погребвани потомци на Пророка, са само част от кътчетата, които ще видите тук. Но предлагам градчето, защото е само на 20 км от следващата дестинация.

8.       Нафталан – Да, градът с нефтеното находище. Предлагам това място, защото само тук може да посетите единственият нефтен СПА център. Да, правилно прочетохте. Тук всички СПА центрове и санаториуми използват масла и мехлеми от ПЕТРОЛ. Твърди се, че това лекувало всичко, за което се сещате от артрит до синузит, та чак до безплодие и при мъже и при жени.

9.       Park Bulvar – модерен търговско-развлекателният център, мисля, че не е нужно да му отделя внимание да го описвам по-подробно.

10.   Храната в Баку – за мен е много подобна на турската кухня и има много ресторанти, които да препоръчам. Един от най-запомнящите се е Sheki Restorani. Вълшебно съчетание на азерска кухня с азерска шоу програма, с подобаващ интериор и всичко това те пренася в едни други времена. Каквото и да изберете от менюто няма да сгрешите – Плов, което е ориз с шафран и с плънка от месо, Кебап – няма нужда от описание (в Азербайджан се консумира агнешко, телешко и пилешко), Кутаб – нещо като пай с много тънки питки и е пълнено с мляно месо. Хамраши (национална супа), лула кебап и душбара (азербайджански кнедли). И разбира се, не пропускайте възможността да опитате местния пилаф. Задължително след всяка закуска, обяд или обилна вечеря е прието да ти сервират или да си поръчаш чай. Поднасят го с шарени захарчета и мак, ядки, бадеми, сусам, джинджифил, кардамон и много други като се прибавят към сладкиши, съпътстващи чая. Естествено към всяка поръчка дори в най-затънтеното ресторантче ти поднасят някакъв комплимент. 

 Относно цените искам да обърна внимание на факта, че сме се хранили само в ресторанти и навсякъде бяха така да се каже народни цени. Вечерята на човек излиза около 30 - 40 лв за салата, основно и малко десертче и то ако решиш да прекаляваш буквално и да не можеш да станеш от масата. Едно основно ястие е около 9-10-15 лв. Градския транспорт също е евтин, както и такситата, както описах по-горе. Хората са безкрайно гостоприемни, любезни и мили, а при въпрос какво знаят за България единодушно отговаряха “Азис и Поли Генова” 😄 определено се забавлявах в тези моменти. За разлика от много други държави, тук поне знаеха нещо за нас, освен Азис и Поли Генова, знаеха коя е столицата ни и някои от черноморските ни курорти.

Интересен факт, че някои от сградите в центъра на Баку са забранени да се снимат и има полицаи, които стриктно следят за това и най-любезно идват при теб и пред тях си длъжен да изтриеш заснетите кадри. Лично аз не видях толкова информационни табели за тези забрани, освен на конкретното място на центъра на града. Такъв пример беше Government House, ако не се лъжа или някоя от съседните му сгради.  В крайна сметка каквото и да напиша за Баку ще е крайно недостатъчно, но безспорно това е град, в който искам да се връщам отново и отново. Почувствах го някак близък и уютен. Това е странна смесица на контрасти, бързо развиващ се кът, където историческият ориенталски вкус и съвременните реалности са красиво съчетани и съставляват едно цяло. Ако се колебаете коя да е следващата ви дестинация и не сте посещавали Баку - горещо ви го препоръчвам! Ето и малко снимчици, за съжаление нямам по-хубави на телефона, а се налага да пиша от него тези дни.