В полите на Кавказ - Грузия и Армения

Забележителности

Прибрах се след една хубаво изкарана седмица в Грузия и Армения и ще се възползвам от възможността да споделя малко впечатления. Това не е класически пътепис, в който обяснявам къде в колко часа съм бил. По-скоро представлява набор от съвети към тези, които тепърва поемат към региона, примесен с размишления тип „проф. Вучков в действие“.

Трябва да призная, че и двете дестинации бяха изключително интересни за мен. Има какво да се види и да се опита, освен това си мисля, че повечето от вас ще се чувстват като у дома си. По-конкретно:

За забележителностите:

Има за всекиго по нещо. Аз лично се интересувам от градски туризъм. От градовете, които посетих най-впечатлен останах от Тбилиси. Страхотен стар град, в който ненатрапчиво са вплетени нови, лъскави сгради от времето на модернизатора Саакашвили. Горещо препоръчвам да се възползвате от лифтовете в стария град. Градът е разположен в нещо като долина, заобиколена от хълмове. В стария град функционира един лифт и една железница (фуникулер). Лифтът ви качва до крепостта Нарикала, като двупосочно пътуване струва едва 2 лари (1,5 лв). За лифта се използва електронната карта за градския транспорт, която може да се зареди на всяка спирка, включително на самия лифт. Самата карта струва 2 лари, като депозитът може да се получи обратно, но за целта трябва да си пазите касовата бележка, получена при закупуването.

Гледката от крепостта Нарикала

Железницата пък ви издига до един парк над града и телевизионната кула. Тя си има отделна електронна карта, която не може да бъде върната, а остава като сувенир. Цената на картата е 2 лари, за двупосочно пътуване ще трябва да се бръкнете с още 6 лари.

В Тбилиси останах впечатлен също от старите сгради разположени по протежението на булевард Руставели (явно чичо Сталин не е забравил от къде е тръгнал) както и от района около персийските бани, от който тръгва пътека водеща до много приятен водопад (да, водопад в самия град). Общо взето впечатлението ми от Тбилиси е за много приятен град.

Гледката от върха на фуникулера

На бул. Руставели

Водопадче

Катедралата Сиони

Модернистичен мост

Свети Георги

В Грузия Батуми също е симпатичен, но там има голяма разлика между бляскавия център и жилищните квартали, където дори няма асфалт по пътя. И в Батуми можете да се повозите на лифт, само че за 10 лари (7,5 лв). Няма какво да правите повече от ден в грузинската Варна (Батуми), така че ако настоявате да се задържите в района се отдайте на турове в Аджария.

Батуми

Ереван в Армения е много приятен град, но не може да се немри с Тбилиси. Общо взето почти всичко по-старо е било разрушено и после градът е изграден в съветски стил, макар и с типични арменски нюанси. Определено може да се отделят ден-два за центъра.

В Армения много ми хареса древният храм в Гарни (който е почти на 2000 години) и манастирът Гегард, половината от който е изсечен директно в скалата.

Армения

Малко ме е яд, че не успях да отида до връх Казбеги. Ако имате време не е зле да се възползвате. В стария град на Тбилиси на всяка крачка се предлагат еднодневни екскурзии до там за до 60 лари на човек.

Цени, валута и изхранване

За цените:

И в двете страни стандартът е по-нисък от българския. Билетчето за градския транспорт е 40 стотинки, бензинът е 1,5 лв., дизелът 1,2 лв. Маршрутката Кутаиси – Батуми е 10 лари, автобусният билет от Батуми до Тбилиси – 25 лари.

Ако сте икономични в ресторант можете да вечеряте и за около 5 лева. Общо взето едно основно ястие в ресторанта (остри, кебаб или гювеч) ви е между 5 и 7 лева, голямата наливна бира е 1,5 лева (става въпрос за приличен ресторант в центъра, а не за някоя пропаднала квартална кръчма).

Абсолютно прилична самостоятелна стая в къща за гости може да се намери за 20-30 лева на нощ. Местните ми споделиха, че средната заплата в Ереван е 250 долара, масово хората взимат и по-малко (учителите например се разписват за 150 долара на месец). При тези заплати не е чудно, че цените са по-ниски отколкото при нас.

Обмяна на валута

Може да се извърши абсолютно навсякъде, особено в Грузия, където ми направи впечатление че банките масово работят в събота и неделя. Грузинците често съчетават малките бакалийки с обменни бюра, където обменният курс е най-добър. Евро се обменя свободно. Курсът в Тбилиси е по-добър от курса в Батуми (предполагам заради конкуренцията). Няма никакъв смисъл да обменяте големи суми още от България. Аз пробвах, но тук курсът е много неизгоден, за това си обмених малко пари, колкото да имам за първия ден, с остатъка се сдобих на място. В големите търговски вериги приемат и плащане с карти.

Храна

Тамошната кухня е смесица от руска и близкоизточна. В Грузия има много хубави вина, но също така масово се пие и водка (често даже листът с водките в менюто е по-голям от винения лист). Лично аз не останах възхитен от хачапурито, но пък хинкалите стават. Хинкалите са нещо като големи пелмени, пълни с кайма или картофи. По ресторантите струват към 40-50 стотинки бройката и една фина дама би се наяла с 4-5 хинкали. Имайте предвид, че за разлика от пелмените хинкалите се ядат с ръце.

Хинкали

По магазините храните са масово руски, украински или евентуално немски. Забелязах и български вафли (в Грузия). Няма особено разнообразие от местни бири, но ми бе препоръчана арменската „Киликия“, която наистина се оказа уникално добра. От грузинските „Казбеги“ става. Има и много видове коняци, но аз не съм фен на тези напитки, така че ще ви оставя сами да си съставите мнение по тази важна тема.

Кебаб

Бира "Казбеги"

Транспорт и общуване

Междуградски транспорт

Най-бързият, но не задължително най-удобният, транспорт е маршрутката. Разписания няма и няма как да има, тъй като често чакат да се напълни за да тръгнат. От Кутаиси маршрутките за другите градове тръгват от гарата до Макдоналдс. Отпред има викачи, които веднага ще ви прихванат като ви видят и ще ви упътят където трябва. Маршрутките от Кутаиси за Батуми и Тбилиси са от 6.30 сутринта, приблизително на всеки половин час и варират от сравнително нови мерцедесчета до стари и изтърбушени бракми, в които има допълнително заварени седалки. Кара се като за последно, с крак на педала за газта и ръка на клаксона . От Батуми до Тбилиси пътувах с автобус на Метро, изключително удобен, със собствен екран, слушалки, чай, кафе и тн. Препоръчвам автобуса, но имайте предвид, че „Метро“ потеглят от новата автогара на Батуми, за разлика от обикновените маршрутки, опериращи от старата (която е до пристанището). От центъра (спирката пред туристическия офис) до новата гара се стига с автобуси 8 и 10.

За пътуване до Армения от Тбилиси има няколко опции.

- Нощен влак от Тбилиси от Ереван. Най-скъп и най-бавен, но предполагам и най-удобен. Пътуват през ден.

- Автобус - по-евтин, но изключително бавен (към 10-12 часа).

- Маршрутка - вариантът, който аз избрах. Най-бърз и най-евтин (малко под 6 часа, струва 30 лари/6500 драма). Неудобството тук е, че маршрутката представлява малък Форд транзит, където сте натъпкани като сардели (ако имаш голям багаж може да е проблем). Вътре седалките са много неудобни, освен това шофьорите понякога въртят амбулантна търговия по пътя и пълнят маршрутката с разни стоки, които продават. Карат като луди, обикновено се спира за тоалетна веднъж + още един път на самата граница. Определено пътуването не е много удобно, но пък все пак се предполага, че в този форум сме хора, които са вдигнали нивото на пътешествията и това не може да ни уплаши.

Един съвет, в случай че някой от вас избере маршрутка. Те се хващат от ЖП гарата или автогарата (Ортачала). Отидете на Ортачала (автогарата). Там първата маршрутка е в 8.30 и след това има на всеки час. От ЖП гарата са нередовни и първата тръгва по обяд.

В Ереван маршрутките спират на автогара Киликия. От там до центъра се ходи с автобус 5 или 259 (100 драма). Спирката е от другата страна на булеварда пред гарата. Таксито струва към 1000-1200 драми, като за чужденци цената е двойна.

Език

Базовото познаване на руски е абсолютно задължително. На практика никой не говори на английски, но всички в Армения и Грузия знаят поне малко руски. Моят руски речников запас се изчерпва с около 50-60 думи, но това ми бе абсолютно достатъчно не просто да се справя ами и да завържа разговори с местните (които са доста общителни).

Българската слава в Кавказ

Българската слава в Кавказ

Съвсем естествено в Грузия и Армения всички са чували за България. Не само това ами се оказа, че ние упражняваме и интересно културно влияние в този региона на света. Каква беше почудата ми според вас когато в Грузия в два отделни случая до ушите ми достигна…. Българска чалга. В първия случай на entertainment системата в автобуса на Метро, редом с Мадона, Бритни Спиърс, Стинг и Риана бе качена песен на… Андреа. Във втория случай по уредбата на централна гара в Тбилиси пуснаха… Емануела…

Струва си да се отбележи и настоящето реноме, което ни, българите трупаме в тези страни. При пристигането ми в Армения се заговорих с един шофьор на автобус и един контрольор. Разговорът стана много интересен след като още в началото бях попитан дали съм…циганин … Понеже съм от България… Впоследствие бях попарен със следните твърдения от арменска страна:

- Българските таксиджии са престъпници. Приятел на контрольора е бил обран (и почти бит) от български таксиджии.

- България има сериозен износ на… цигани (да, добре прочетохте) за Армения . На моя енергичен протест, че нашите роми предпочитат Западна Европа ми бе отговорено, че редовно Армения бива нападана от гастролиращи български цигани, които обират каквото намерят и се прехвърлят в друга държава . Страната е пропищяла от тях. По-късно се запознах с българин, който сподели, че в Грузия са го питали кои са повече в България – циганите или българите! Честно казано Армения ми изглежда депресиращо бедна страна. Мога да си представя, че някой отива да краде там само и единствено ако целият останал свят вече е ошушкан, но…. Явно нищо не разбирам от този „занаят“…

- Бях също така помолен да обясня защо ние българите сме уж славяни, а всъщност сме „черни като арменците“ и се отличаваме от руснаците. С моя рудиментарен руски успях да дам обяснение за етногенезиса на българската нация, която явно задоволи арменските ми събеседници, които взеха да кимат утвърдително с глава.

Имах и интересен случай в маршрутката от Тбилиси до Ереван, където се запознах и заговорих с няколко дружелюбни арменци. Всичко вървеше добре, до момента в който реших да повдигна темата за… Филип Киркоров (роден във Варна, с баща арменец). В този момент дружелюбната групичка се превърна в яростна тълпа . Категорично ми беше заявено, че те този човек не го искат и ни го оставят на нас, българите, при това целия. Сред прегрешенията му бяха споменати „педерастия и отричане на арменските корени“ (оказа се, че Киркоров твърди, че баща му е арменец, но той самият е чистокръвен руснак). Беше ми разказана и случка, при която наш Киркоров каца в Ереван за концерт и си поисква да му разпънат червен килим на летището. Домакините не успяват да намерят такова нещо, съответно той се обижда, обръща самолета и си заминава…

За миг си помислих да играя ва банк и да „хвърля в боя“ Ким Кардашиян, но се възпрях… Може би за добро…

Съвет – по-добре не повдигайте темата „Филип Киркоров“ в Армения…

Ще приведа и още една случка, която може да мине (евентуално) за пример каква слава ни се носи в този район. На връщане към Тбилиси, от петнадесетте човека в маршрутката (от всякакви континенти и националности), грузинските митничари си ме избраха и си ме вкараха в тъмната стаичка за „разпит и допълнителна проверка“. Накрая митничарчето, което ме проверяваше, изглеждаше почти обидено, че не е намерило грам наркотик в багажа ми… Пуста слава…

Кутаиси

Летище Кутаиси

Малко, но ново летище. В събота сутринта, когато излитах за България, имаше няколко полета по едно и също време и съответно летището в един момент се пръскаше по шевовете и настана хаос. Аз нямах чекиран багаж, но въпреки това бях принуден да се наредя на опашката на чек-ин, за да си сменя принтираната бордна карта с такава на летището (безумно губене на време).

До самото летище транспортът се осигурява от частната компания Georgianbus, като те се съобразяват с часовете на полетите. Имайте предвид, че мястото в Тбилиси откъдето тръгват, е уличката пред монумента на Пушкин, съвсем близо до площада на свободата.

Полетите на отиване и на връщане бяха почти пълни, като на отиване, явно „в чест“ на това че беше първият полет по линията, самолетът излетя с час закъснение (като оправдание ни беше дадена бюрократична проверка преди излитане от Грузия).

Струва ли си да посетим Кутаиси

Да, струва си. Самият град не е нищо особено, една тричасова разходка в центъра и църквата Баграти е достатъчна, но пък можете да отскочите до пещерата на Прометей и манастира Гелати. При положение, че кацате в Кутаиси не виждам причина да пренебрегвате града (той е втори по големина в Грузия). 1 ден трябва да ви е достатъчен.

Кутаиси

Размисли и страсти

Обобщение

Ако трябва да обобщя, вкарвайки малко лични мъдри мисли, бих подчертал следното:

- Грузия (а защо не и Армения) трябва да бъдат посетени от магеланци защото:

- Вече съм окончателно убеден, че нашата родна България, макар и да е била номинално суверенна, на практика е функционирала като една съветска република. В момента, като изключим няколко малки острова на европеизация, България е пост-съветска република, със всичките произтичащи от това проблеми. Докато страни като Полша и Чехия дърпат здраво и са в напреднала фаза на европеизация, ние образуваме един общ континиум с кавказките държави, където си имаме мощни олигархични структури, бродещи бездомни кучета, масово напускане на млади хора в посока към цивилизования свят, селтаци люпещи семки по пресечките, бесни джигити, чалга, мутри в бронирани джипове по улиците… По всички тези признаци ние се родеем и имаме много повече общо с Грузия и Армения, отколкото със страните от Западна и Централна Европа. Един арменски таксиметров шофьор ми разказа, че у тях пътните полицаи винаги те питат „почерпка или глоба“, а лекарите могат и да те оставят да пукнеш ако не им бутнеш подкуп (всичко това докато ми надписваше сметката, понеже съм чужденец). Звучи ви някак познато, родно, нали? И още как… Без финансовите дотации на ЕС, неговите базови правила и сигурността, която дава на чуждестранните инвеститори, България щеше да е абсолютно копие на кавказките републики, дори може би малко по-зле. Още една причина да се отиде и да се види на място, нали така?

По всяко време съм готов до помогна с каквото мога, така че ако някой има нужда – нека пита!