Нашата голяма арменска сватба и малко кавказко кръгче

Още януари месец, моят добър арменски приятел Артур ми каза: брат, стягай се за сватба! Намерил си нашият арменска булка в Австрия и искали да се оженят в Ереван! Арменец от Испания се жени за арменка от Австрия в Армения и идват гости от около 20 държави. Е на това му казвам аз глобализация! Сватбата щяла да бъде на 14 юли, национален празник на Франция, чуден ден за сватба! Разбира се, приехме поканата с огромно удоволствие и се заех да планирам едно лудо семейно кавказко пътешествие. Аз посетих Тбилиси и разни места из Грузия, плюс Ереван в Армения още 2022 г, затова исках да споделя тези дестинации с цялото семейство, плюс да има и бонус за мен - някое ново място, затова си заплюх Батуми! Освен това, реших да го направя малко по-сложно и да изненадам жена ми с едно бързо кръгче до Москва от Ереван, че горката от 2021 г. не е ходила в страната на белите мечки. А, все пак има роднини там. Колкото и да ви изглеждам на коравосърдечен индиански воин, понякога дори и моята съвест се пробужда.  И така, след малко проучвания, решихме да летим с Търкиш еърлайнс на 2 юли Мадрид-Истанбул, да останем една вечер там на хотел, а на 3 юли да полетим към Тбилиси. В Тбилиси да хапнем нещо вкусно грузинско и с нощния влак да се придвижим към Ереван, където ще сме на сутринта на 4 юли, друг прекрасен празник и рожден ден на покойния ми дядо. На 5 юли изпращам моята сладурана до Москва с обещанието, че ще се върне на 12 юли и купуваме двупосочен билет от екзотичната арменска авиолиния Ширак. На 14 юли сме на голяма арменска сватба, а на 15 юли вечерта с нощния влак отиваме директно в Батуми, където оставаме 3 дни и на 19 юли отиваме в Тбилиси, спим там и на другия ден, 20 юли, най-после отлитаме обратно у дома по трасето Тбилиси-Истанбул-Мадрид. Този план, обаче претърпя малка модификация, защото се оказа, че нощен влак Тбилиси-Ереван на 3 юли няма и затова взех билети за маршрутка Тбилиси-Ереван за ужас на моята шашната любима. Като си представих само какъв кеф ни чака бях в еуфория няколко месеца. С Артур от март месец само за сватбата говорим. Знам, че арменците се кефят на златото и затова реших сватбеният подарък да го купя лично от Кралския канадски монетен двор в Отава! И това успях да направя през юни, озовах се пак в Монреал и Отава уж заради конференция само, но разбира се, понакупих разни неща и си видях повечето приятели. И така, на 2 юли, потеглихме към Истанбул! Чуден ден да летим, защото точно тогава играеха Турция-Австрия мач за Евро 2024 и турците взеха, че биха, така че се нагледахме на положителни емоции и турска радост. Полетът до Истанбул беше точен, храната както винаги без забележки, децата останаха доволни, че гледат анимационни филми и така докато се усетим се озовахме в Истанбул. Бях поръчал и трансфер, така че бързо се озовахме в Fly And Stay Airport Hotel. Гледахме заедно с турци и други туристи Турция-Австрия и се радвахме заедно с турците на победата им. На следващия ден, хапнахме местни турски банички и следобяд отлетяхме за Тбилиси. На летището проверката мина бавно, защото снимат всеки влизащ или излизащ от страната на паспортния контрол, но в крайна сметка намерихме бързо един таксиджия и се озовахме на автогара Ортачала. Имахме 3 часа до маршрутката за Ереван, затова седнахме да хапнем в един от ресторантите до автогарата. Той се оказа приятно място с местна грузинска музика и вкусни традиционни манджи.

Тъкмо починахме и послушахме музика и дойде време да тръгваме за Ереван. Още в 21:30, половин час по-рано от разписанието, арменският шофьор дойде и буквално ни натовари куфарите от врата на ресторанта. Към 23:40 пресякохме границата на Армения. Затова 3 юли ще го запомня като ден, в който минахме през 3 държави - Турция, Грузия и Армения за по-малко от 24 часа. Децата заспаха, даже похъркваха в маршрутката, но жена ми на всяка серпентина издаваше възклицания като Боже мой. Най-забавното беше, че около 2 посред нощ попита шофьора дали имало още серпентини и в този момент, направихме рязък завой на една такава серпентина. 🙂 В Ереван пристигнахме в около 3 посред нощ, но вместо да ни стовари на някаква автогара, шофьорът ни закара до вратата на нашия апартхотел Deluxe Family Hotel. Kakво мога да кажа освен, това е обслужване, ово йе стандарт! Рецепцията е 24 часа, така че ни настаниха веднага. Апартаментът ни се оказа с 2 огромни спални и кухня, но не губихме време да му се кефим много, окапахме бързо.

На другия ден се помотахме по центъра на Ереван, видяхме и любимия ми пазар за какво ли не, Вернисаж и купихме провизии за седмицата, че все пак аз оставах сам с три деца и трябваше да се справя. Забелязах, че жена ми силно ограничава децата по отношение на сладолед и бонбони, защото видите ли Никито го боляло гърло. Ми ще го боли ами, като не яде достатъчно сладолед. Реших, обаче, да заема тактически пасивна позиция и да се правя, че ще следвам инструкциите на жена ми. Никакъв сладолед, ама разбира се, всеки ден топло мляко или чай, ама как иначе?!
Успяхме дори да купим билет за влака Ереван-Батуми. Жена ми категорично отказа да се връща в Грузия с маршрутка, а аз останах в шок, когато разбрах, че влакът за Батуми тръгва в 14:00 и пристига на следващия ден в 7 сутринта. Влак 17 часа на някакво мижаво разстояние. А, този влак и някак си успя да закъснее и едва след 10 сутринта пристигнахме реално. Без малко да пътувам 24 часа с влак разстояние колкото горе-долу София-Варна. Но, хайде, щом толкова е важно за жена ми да е във влак и в спален вагон, така да бъде. Билетите ни ги продаде една намусена арменка застинала някъде в съветско време. Да сме казвали бързо какво искаме, щото било 17:35, а тя в 18:00 затваряла, даже в 17:55. Жена ми попита дали ще вземаме и билет за връщане, но аз й напомних, че нашият полет е от Тбилиси. Съветската баба веднага свъсено ми каза, че тя и без това нямала време да ни даде билети за връщане. Така де, аз какво искам за 25 минути и за отиване и връщане ли билети да издава жената, ей така наведнъж?! След 10 минути търсене на бутони по клавиатурата пак намръщено ме попита как ще плащаме. С карта, отговорих аз усмихнато. Но, "стахановката" веднага ми се озъби, че ако не проработела картата ми и край, отменяла трансакцията и нямало да ни продаде билети! Съвсем ми замириса на съветски нафталин, но не бях изненадан, просто отговорих стоически - хорошо. И о, чудо, в 17:54, някак успя да извлече имената ни от паспортите и да ги отпечата тези билети. А, картата ми, разбира се не засече и така се сдобихме с билети за най-бавния ми влак през живота - Ереван-Батуми. Арменците са супер готини иначе и една съветска отломка не можеше да ми развали настроението. Напротив, веднага използвах ситуацията с образователна цел и припомних на жена ми, защо съветският модел на обслужване и икономика е отишъл в канала. Нагледен пример! Но, да не се отплесваме с глупости.

На следващия ден, 5 юли, организирах трансфер от хотела до летището и обратно на 12 юли и жена ми потегли към родината си. До 12 юли трябваше да се справя с три деца - дъщеря на 9 години и момченца близнаци на 5. Никакъв проблем! Организирах им отлична програма и диета. Всеки ден много игри - криеница, гоненица, разходки навън и катерене по дървета в близкия парк! Оказа се, че точно срещу хотела е кампуса на руско-арменския университет. Всеки ден ги водех там децата да се мотаят по парка на университета. Освен това, четене на приказки, ядене на много плодове и зеленчуци, както и хотдог, пица, бонбони и сладолед, много сладолед! Toпло мляко, чай, каши?! Такива думи ги няма в речника ми дори, да не говорим да ги давам на децата ми. Още на втория ден, единият от близнаците, Никито, се почувства като нов и му се излекува хремата. Как няма да се разболяват децата като не ядат достатъчно сладолед?! И с Артур ги водихме на ресторант един ден и в близкия мол да се мотаят. Единственият проблем беше, че арменците карат като джигити, също като грузинците и трудно спират на пешеходци. През тази седмица, забележителности много не видях, просто се концентрирах децата да са живи и здрави.
Когато се върна жена ми на 12 юли остана с широко отворени очи като видя колко сладолед и лимонада има у нас, но това е положението. На 13 юли отидохме дружно всички в контактния зоопарк на Рио Мол. Препоръчвам го, много готино място, особено за деца!

А, после отбелязахме и нашата 10-годишнина от сватбата ни с кавказки манджи.

И така най-после, 14 юли!!! Дългоочакваният ден! Вълнувах се за Артур и Серине, защото Артур е страхотен човек и исках да има невероятна сватба! И така се получи.
Всички беше отлично планирано. Сутринта, в 10 отиваме в къщата на жениха, Артур. Там имаше мезета и много музика, която за съжаление много, ама много прилича на нашата чалга. Все пак, вековете турска власт са си казали думата и в Армения. Но, атмосферата беше страхотна. Запознах се и с други гости, от Армения, Грузия, Испания, Бразилия.

От къщата на Артур към 12 се придвижихме с автобус към къщата на булката, Серине. Някои бяха с коли, а за чужденците имаше автобус. В автобуса яко песни и танци. След около 45 минути бяхме в къщата на булката. И там песни, танци, мезета и арменски коняк. Видях и интересни традиции, как се взема булката, имаше и речи на кума, на близки роднини.

Следваща спирка - арменската църква. Там реално ги оженихме най-после Артур и Серине с традиционна арменска церемония. На излизане от църквата младоженците пуснаха гълъби към небето! Беше красиво и романтично!

От църквата вече се насочихме към ресторанта, където в 17:30 започваше сватбеното парти. Около 200 души бяхме, но още пред ресторанта имаше списък с гости и номер на масата, на която трябваше да седнем. Отлична организация! Менюто беше невероятно! Не само супер вкусно, но в момента, в който видеха сервитьорите, че имаш половин чиния салата или мезе, напълваха чинията. Арменската софра си беше приказна! Като естет оцених и красивия аранжимент на всичко.

Имаше тамада, който говореше основно на арменски, обаче, така че не разбрахме много, но имаше разнообразна музика, страхотни ефекти, вкл. купол от фойерверки за младоженците докато танцуват, а пред ресторанта имаше детски кът и мини зоопарк, които впечатлиха нашите деца.

След десетина дни в Армения се научих да поздравявам на арменски прилично добре, така че арменците продължаваха да ми говорят на арменски и след поздрава, но за съжаление, моят арменски стигаше до там, до барев дзес. В един магазин даже на жена ми й говореха на руски, а на мен директно на арменски ми обясняваха за продуктите. Явно мога да мина и за арменец с тази моята сиукска физиономия. Купихме си на последния ден хмели сунели и други арменски подправки и се натоварихме някак на влака за Батуми. Спалният вагон беше удобен, но пътуването наистина беше дълго и много време се губи на границите с тези двойни проверки и от арменска и от грузинска страна. Но, поиграхме малко настолни игри с децата, наспахме се и на следващия ден бяхме в Батуми, макар и с 3 часа закъснение. Още се чудя как успяхме да навъртим 20 часа за разстояние от около 500 км, но неведоми са пътищата кавказки. В Батуми веднага си взехме билети за влака Батуми-Тбилиси, за да не стават изцепки и на 19 юли да сме в столицата. После с едно такси се добрахме до нашия хотел, Mariinsky Boutique Hotel. Горещо го препоръчвам! Намира се на една от централните им улици, Мемед Абашидзе 50 и от там всички основни забележителности, ресторанти с вкусни грузински манджи и плажа са на една ръка разстояние. Получихме стая с малка тераска и чудна гледка към улицата.

В Батуми ни хареса като инфраструктура и комбинация от по-стари исторически сгради с нови лъскави високи сгради.
 

На плажа децата с кеф събираха камъни, защото плажът се оказа каменен. Аз предпочитам пясъчни плажове, както и жена ми, но се накефихме, че децата бяха толкова щастливи да си играят с камъчета.

Цените бяха доста разумни, мотаехме се с такси на цени 3-4 евро, а в ресторанти след обилен обяд или вечеря плащахме не повече от 30 евро обща сметка. Толкова се впечатли жена ми от грузинските манджи, че си купи книга с грузински рецепти. В Армения беше даже по-евтино обаче. Иначе като комуникация, няма проблеми в Грузия и Армения. Хората над 40 години говорят руски, а по-младите знаят някакъв английски. В Армения, всъщност и по-младите предпочитаха руски, не срещнах много хора, които говорят английски.

Но, времето в Батуми мина бързо и докато се усетим беше вече 18 юли вечерта и трябваше да ходим пак на гарата за нощния влак Тбилиси-Батуми. Този път се добрахме до Тбилиси без закъснения и в 5 сутринта бяхме на централна гара.
След като се помотахме малко в района и децата закусиха се насочихме към хотел AIA, който бях резервирал за последната ни нощ. Намира се точно срещу най-голямата грузинска църква Св. Тройца. Бягайте далече от това място! Собственикът-рецепционист Зура достигна ново дъно в липсата на каквото и да е обслужване. Тъй като бяхме там много рано, в 8 сутринта, искахме да попитаме дали може мда оставим багажа си и да се помотаем до 14:00. Но, на рецепцията видяхме също, че пише че ако искате да се настаните преди 14:00, може да платите 50% от цената за нощ и да го направите, което също беше вариант за нас, за да си починат децата. Решихме да питаме Зура за тези варианти. Рецепцията беше празна, но до нея имаше столова, където закусваха няколко украински бежанци. Някой от тях извика Зура и към нас тръгна навъсен и мустакат около 60-65-годишен джигит. Аз го поздравих на английски, но той отговори на руски "какво искате?" Обясних любезно, че имаме резервация с booking.com, но той ме прекъсна и каза грубо "не може да бъде, с booking не работим" и просто изчезна при украинците да им налива сокове и чайчета. Останах с отворена уста. След минутка се върна и жена ми се опита да му покаже табелата на рецепцията и да пита дали може да се настаним сега и да си доплатим, но той отсече пак грубо, че няма такова нещо. Явно не си е чел и собствените правила. Аз попитах дали може да провери имаме ли в крайна сметка валидна резервация или не, но той отговори грубо - не, елате пак след 14:00 и ще видим и просто изчезна! Не бях виждал такъв дървар отдавна! Този беше явно ярък представител на homo sovieticus. Жена ми се шашна, децата легнаха върху куфарите. Почна се едно мрънкане как никога нямало да се върне в шибаната Грузия и друго подобни глупости. Аз й казах да ме остави на мира да помисля и да не ме занимава с глупости. Не можех да оставя и децата така. Излязох на улицата, ул. Саморекло и отговорът на проблема дойде пред мен! Осреща имаше друг хотел, влязох и попитах имат ли свободни стаи. Нямаха. Излязох и повървях 100 метра. Гледам, хотел Лива. Влязох и любезна рецепционистка ми каза, че имат семейна стая и можем да се настаним веднага, без допълнително заплащане, че е преди 14:00 като единствено предпочита да си платим в кеш, в брой или на ръка. Веднага резервирах и казах едно огромно сърдечно гамарджоба. Без малко да я разцелувам даже! 🙂 Върнах се при моите хора и им съобщих добрата новина. Настанихме се и веднага написах на booking.com да им разкажа какъв клиничен случай има в т.нар. хотел Aia. Между другото, 20 дни по-късно имам само едно сори от booking.com, но нямам компенсация никаква. Не са ме таксували за този хотел, разбира се.
Но, моето бързо решение оправи настроението на всички и се заехме с планирането на деня. Разходка до центъра, среща с едно семейство руски политически бежанци, с които се помотахме в един готин парк, а вечерта отидохме на вечеря в традиционния грузински ресторант Цисквили (Мелница на грузински) на улица Белиашвили. Това място избраха двама мои бивши грузински студенти от Мадрид, Нико и Вако, които държаха да ни впечатлят. И успяха! Страхотна кухня, атмосфера, интериор и традиционна грузинска музика!

Всичко е добре, когато свършва добре, както е казал Шекспир. Не мога да позволя на един груб рецепционист да ми провали краткото столично кулинарно кръгче. Всички се наспахме доволни от прекрасния ден и на следващия ден, 20 юли, се насочихме към летище Тбилиси. На децата вече започна да им липсва дома. На 19 юли имаше някакви тотални компютърни сривове, но за наш късмет на 20 юли, всичко беше точно и без закъснения си отлетяхме за Истанбул. А, там имаше 1 час закъснение, което не ни направи никакво впечатление и вечерта се прибрахме вкъщи в Мадрид.