Нещо като пътепис за Баку

Полетът ни беше със самолет на нискотарифната азербайджанска компания - “Бута айруейз” с новички самолети Ембраер. Кацнахме на летището и минахме през новия терминал, изключително модерна и красива сграда, за жалост тогава от бързане не успях да я снимам, затова прилагам няколко снимки от архитектурно бюро (https://www.designboom.com/…/autoban-heydar-aliyev-interna…/). Не успях да я снимам и на връщане, защото обратният полет беше от стария терминал, което лично за мен е доста сбъркана история - да кацаш от един терминал, а да излиташ от друг, при условие, че това не го пише никъде в билетите когато ги купуваш.
Пътуването до града става или с такси, или с автобус, но като се вземе предвид, че таксиметровите шофьори са същите мошеници като нашите, автобусът е доста по-приемлив вариант. (Билетът до централната гара и централната метростанция “28 май” струва 1,30 маната (1 манат ~ 1 лв) и се плаща с карта, която може да се закупи на изхода на терминала). 
Пътят към града е 8 лентова магистрала, като две бяха нещата, които ме впечатлиха - страхотните сгради от двете страни на пътя, някои от които в строеж, и това, че хора се опитваха да пресекат магистралата пеша… 
Баку определено е град ориентиран към колите, а за пешеходците е оставено да се оправят както могат. Пешеходните пътеки са доста нарядко, като примерно едно стандартно кръстовище може да няма пътеки от всички страни, подлези има само в центъра на града, а надлези на магистралата за летището имаше на всеки 4-5км, така че ако ти се налага да пресечеш, надали ще вървиш 2-3 км в една посока до надлеза и после още толкова обратно. Първото ми пресичане на пешеходна пътека в Баку беше леко стресиращо: колата, която идваше намали, пусна аварийки! и след като пресякохме ги изключи, и продължи напред. Очевидно пресичането на човек по пешеходна пътека минава за някакво изключително събитие изискващо повишено внимание от останалите водачи. Това всъщност се оказа масовото поведение, тъй като карат доста бързо в града. Използването на мигачите според мен го намират за излишно, за разлика от клаксона и присветвания с фаровете. Малко се замислям къде е по-ужасно движението - в Баку или Истанбул, но в Турция има твърде много коли, и въпреки че всички пак се тикат, и не спазват знаци и светофари, поне го правят с твърде ниска скорост заради огромния трафик.

Вход на подлез

Подлез

Подлезите са наистина нарядко и само в центъра, но повечето изглеждат точно така, както бяха описани в един пътепис за Баку, който четох преди да замина, а именно: като фоайе на 5 звезден хотел. Автопаркът в Баку клони към двете крайности. В центъра, където се разхождат туристите, автобусите са чисто нови Ивеко с климатици и се карат предимно големи джипове и всякакви други луксозни автомобили, но излизайки към крайните квартали автобусчетата са толкова раздрънкани, аха-аха да се разпаднат, не им работят нито километраж, нито стрелка за гориво и единствено се надяваш да им работят спирачките. В покрайнините броят на ладите рязко нараства, както и разни китайски и ирански автомобили. За да си представите огромното социално неравенство ще спомена също, че в Баку минималната заплата е 130 маната, казаха ми, че лекари и учители взимат около 200, а средната заплата (официално) е около 600 маната. При тези доста ниски стойности в Баку видях магазини на Ферари, Ламборгини, Астън Мартин и Ролс-Ройс. Представителство на Бентли не видях, но съдейки по броя бентлита по улиците, вероятно има. 

Когато човек погледне Баку от високо, остава с впечатление, че е една огромна строителна площадка. Навсякъде се строи, видях няколко нови небостъргача, десетки 20+ етажни блокове и също видяхме план-макет за изграждането на един цял огромен квартал наречен “Baku white city” предназначен за 50 хиляди души, част от който вече е построен. При цялото това строителство нещото, което ме озадачаваше, беше факта, че почти всички нови високи сгради бяха празни. И не говоря за недовършени сгради, имаше напълно построени сгради, в които вечер не светеше нито един прозорец, а единствено артистичното им осветление. Попитахме един гид, който даде доста неясно обяснение, видиш ли най-вероятно вече всички били закупени от хора, които инвестират парите си, защото всичко се купувало на зелено… хубаво, ама как пък имаше толкова много блокове, където поне един човек да не се беше настанил.

Въобще почвам да си мисля, че страдат от някаква строителна грандомания и желание да изпъкват над всички, като примерите са - летището, центърът на Хайдар Алиев,

Музея на Гайдар Алиев  по проект на Заха Хадид

Flame Towers. По повод спечелването конкурса на Евровизия през 2011 изграждат за следващото издание на Евровизия сградата Crystal hall, http://www.crystalhall.az/ при това го правят за 8 месеца! Освен това в строеж са един мол с форма на обърнат лотус, разположен на брега на морето, както и небостъргач, който ще се върти около оста си. Имало е и план за втория в света 7 звезден хотел (след бурж ал араб), който да прилича на звездата на смъртта погледнат от морето, https://en.wikipedia.org/wiki/Full_Moon_Hotel https://inhabitat.com/lunar-future-for-azerbajan/
но какво се е случило и защо са се отказали да го строят не знам.

Flame towers в далечината

Какво още може да се види в Баку. Имат страхотна крайбрежна алея (5.5 км), която е като парк (в сравнение морската градина във Варна е 3.5 км, но тази в Баку е в пъти по-добре поддържана, осветена, озеленена и няма къщи на мутри в нея). 
Може да се каже, че озеленителите имат страшно много работа. Цялата земя е неплодородна (но пък напоена с нефт) и затова всичко, което е посадено и зеленее, е разположено върху почва, която е донесена извън града. Полива се постоянно, а изсъхналите растения ги сменят. Не знам защо продължавам да се впечатлявам, когато видя безупречно поддържани градини без плевели, може би защото това твърде рядко го виждам в България. Има към стотина фонтана в целия град, при все цялата тази пустиня наоколо навсякъде се лее вода. 

Освен за разходки, двете най-големи забележителности, които могат да се видят, са свързани с огън (все пак Азебайджан означава “огнена земя”)

Отидох с голяма нагласа да видя Янардаг (в превод горящата планина) но това всъщност са порести скали, от които се процежда земен газ, който гори постоянно. Всичко много хубаво, но там няма нищо друго, ама наистина нищо, и като го погледаш малко и трябва да си ходиш. Обаче има разбира се сграда, която скрива огъня, будка с лелка, на която да дадеш 2 лв и полицай, който пази някой да не гледа безплатно. Поне по един чай да ни бяха дали, че да не се чувстваме капо. Апропо, съветвам да се ходи на това място по тъмно или поне сумрак. На дневна светлина огънят не е толкова впечатляващ.

Друга основна забележителност на Баку е “Атешгах” (храма на огъня), той се свързва с Зороастризмa. Той също като Янардаг се е захранвал с естествен природен газ, който е извирал в основите на храма, но в днешно време се докарва с тръби. Сегашната сграда на храма е изграждана около XVII век, но има много запазени следи за извършване на религиозни обреди на това място от X век. Има дебат дали мястото трябва да се връзва с хиндуизма или със зороастризма, като присъстват архитектурни елементи типични и за двете течения. Братята Нобел (Алфред - тоя с динамита, Лудвиг и Робърт) избират храма за лого на петролната си компания. Научих, че Нобел изграждат първия в света нефтопровод дълъг 10 км, а също построяват и първия танкер, наречен “Зороастър”...

“Кулата на девицата” e един от символите на града, но защо е кръстена така никой не знае със сигурност, има 20-на легенди, като една от тях е, че някаква мома се е била хвърлила от кулата, но дори причините за хвърлянето са неизвестни.

Музеят на килима представлява музей за... (изненада) килими. Сградата му изглежда като навит килим и е доста красива. Вътре има килими и традиционни костюми. Организаторите на музея са се опитали да го направят по-атрактивен с различни снимки от Азербайджан и има някакви интерактивни табла, от където човек може да разгледа традиционните шарки типични за страната. Излизайки от музея обаче отчетох, че последните 40-50 мин са били едни от най-скучните в живота ми.

Музея на килима

В музея на килима
Друга забележителност е “Стария град”, от който реално е останало много малка автентична част. Бидейки част от бившата СССР, Азербайджан губят доста от емблематичните си сгради, които навяват спомени за персийското им минало, за да се построят “съвременни сгради” като в това число е съборена също една красива църква - Александър Невски (видях снимка), на чието място комунистите изграждат невзрачно училище. В момента “Стария град” е достроен, също както и нашия Царевец. Интересен факт е, че жената на сегашния президент Илхам Алиев - Мехрибан Алиева, прави дарение от 1,2 милиона евро за възстановяването на крепостта Трапезица в Търново.

Стария град

По пътя към една сравнително запазена крепост видях стотици малки помпи за петрол, които иначе само съм виждал, пътувайки с влак покрай Плевен. Като слязохме от колата, въздухът беше напоен с миризмата на петрол. Между другото през 1902г. от района на Баку е изнасян близо половината от световния търгуван петрол, като в износа са намесени братята Нобел, Ротшилд и лондонският търговец Маркус Самюел, основал компанията Shell. След това идват Сталин и болшевиките, в резултат 70% от сондажните кули са разрушени.

Жените в Баку, млади и стари, бяха модерно облечени, единици бяха жените с покрити коси, а ни казаха, че ако видим жени с бурки, това със сигурност са туристи от арабските страни. Някои от жените са с леко дръпнати очи, но като цяло с европейски черти, което им придава особен чар. Мъжете са ниски и при тях особена екзотика не забелязах. Хората като цяло са любезни и не се усеща никъде лошо отношение към чужденеца.

В заключение препоръчвам екскурзия до Азербайджан. Аз бях 7 дни, които са напълно достатъчни да се види абсолютно всичко и да се усети донякъде атмосферата, 3-4 дни биха били също достатъчни при една по-интензивна програма, но засега има полети само във вторник.

Малко полезна информация:
Нужна е виза, която се издава електронно за 2-3 дни ето тук: https://evisa.gov.az/en/ и струва 23 долара. 
Цената на билета беше 88 евро отиване и връщане като в тази сума влизат и 10 кг багаж. Оказа се, че тарифата не позволява практически никакъв ръчен багаж с изключение на много малка дамска чанта. Полети има всеки вторник, но съдейки по запълнеността на самолета, е доста вероятно да увеличат полетите за в бъдеще.

Ето това (https://www.likealocalguide.com/…/budget-trip-to-gobustan-m…) ползвахме за разходка из забележителностите на Баку (Янардаг, Атешгах, Гобустан, Калните вулкани, керван сарай и крепостта в Рамана). Вадим не е типичният екскурзовод, но цената, която ни предложи - 75 евро за 4 човека, е много добра.

Гобустан

Янардаг

Език: Всички говорят руски, но като цяло има стремеж към скъсване със социалистическото минало, защото надписи на руски рядко се срещат, менютата в ресторантите обикновено са на азербайджански, руски и английски.

Като цяло стандартът е по-нисък от нашия, цените в магазините са подобни на нашите, като изключим цигарите (1,20-1,50) а цените в масовите ресторанти са 10-15% по-ниски спрямо тези в София. Вечеря в средна класа туристически ресторант (салата, предястие, две основни и две чаши вино 42 лв). Вечеря във висок клас ресторант (салата, две основни и десерт 80 лв)

Препоръчвам:
Чай - местният чай е страхотен, подобно на турския, само че далеч по-малко горчив. В туристическите места го поднасят със сладко.
Хляба - навсякъде се продаваше страхотен хляб, но не лаваш ами като дебели питки печени в пещ тип тандур, също кутаб - палачинкоподобно изделие с пълнеж, може би най-близко до него е гьозлемето. 
Ресторанти:
С две ръце препоръчвам "Günaydın" (9.8/10 по личен рейтинг) Турски ресторант, с безупречно обслужване, намира се близо до центъра на Хайдар Алиев.
Ресторант с местна кухня "Dolma" и също "Nargiz" и двата са туристически с азербайджанска кухня, леко кичозен интериор, но бяха пълни в делнични дни, храната беше ок. 
Като цяло местната храна е много близка до турската, има пълнени зеленчуци, готви се доста овнешко също.

Музейна миниатюрните книги

Части от преградите от Формула 1 остават и след състезанията

Единствения надпис на руски, който видях кажи-речи в целия град

Кулата на девицата

Крайбрежната алея

В Баку има абсолютно същите таксита, както и в Лондон

Въпреки, че е мюсюлманска страна, джамии рядко се срещат

Един от малкото запазени замъци

Типична гледка в покрайнините на Баку: хиляди кули за добиване на петрол