грузия

Нещо като пътепис за Грузия

Грузия - страна непозната за повечето от нас, а сме комшии - едно море ни дели, и толкова много си приличаме, че чак не е истина. По улиците на Тбилиси е малко мърлявко и блоковете в крайните квартали са панелни - олющени и неугледни отвън, но вътре в апартаментите е чистичко и подредено. Досущ като при нас.

Хората изглеждат доста сериозни и намръщени, но в момента, в който им кажеш gamarjoba (здравей), лицата им грейват и разцъфват с усмивка.

Първата грузинска дума, за която си спомних около 5 минути след тръгването от летището към хотела, беше “джигит”. Тия хора направо хвърчат с колите си! Осевите линии са само някаква незначителен ориентир и е често срещано 3 коли на светофара - в две платна. В общи линии всеки се тика - където може. То и затова имаше доста понадрани коли. 

Не можа да не ми направи впечатление колко много приуси се карат там. Не тойота генерално, ами точно приус. От 7-8 пъти когато наемахме bolt (няма uber в Грузия) само веднъж дойде различна от приус кола. Питах двама шофьори защо точно тоя модел и ми казаха, че били евтини за поддръжка и имало много части за тях. Пак не ми стана напълно ясно…

Обичайна снимка в Тбилиси

За 5-те дни на престоя ни имахме лежерна програма, включваща и един ден винен тур до Кахетия. Това време е достатъчно спокойно да се разгледа града. Естествено отидохме и на free tour. Изненада ни началния час - 12ч, когато вече е доста топло. Впоследствие разбрахме че 11ч е нормалният час, в който се стартира бизнес, дори когато един от дните ходихме на пазар към 9:30, имаше неотворени сергии. С тура минахме покрай много църкви, които са една от главните забележителности на Тбилиси. Гидът ни каза, че хората са много набожни и 80-90% от тях ходят на службата в неделя. И наистина е редовна гледка някой да се кръсти, когато минава покрай църква. Една от вечерите шофьорът на таксито ни се кръстеше по 3 пъти като минехме покрай някой храм, а такива не липсват. Чудно ми стана за един работен ден колко ли пъти се кръсти… със сигурност много.

Когато четях за Грузия преди да заминем (какво е интересно и има смисъл да се види), попаднах на линк с архитектурата на изградени модерни обществени сгради и честно да си призная леко започнах да завиждам:

https://publicservicehall-blog.tumblr.com/tagged/Public-Service-Hall  

Също и на този линк:

https://georgiaabout.com/2012/10/07/about-achievements-a-golden-age-of-architecture/

Полицейските сгради неслучайно са прозрачни. Имали са голям проблем с корупцията в миналото, през 2005г. уволняват практически цялата си пътна полиция и назначават нови хора, за да стартират на чисто. Та идеята на прозрачните полицейски сгради е, че всичко се вижда, нищо не се крие, ерго няма корупция.

моста на мира

Тези "вувузели" са недовършени концертна зала и галерия

Забележителност, която препоръчват на туристите, са серните бани (Sulphur baths), самото име Тбилиси означава “топло място”. Решихме да отидем, има вариант само да се ползва банята, но предлагат и допълнителни услуги като масаж и ексфолиация на тялото. За масажа ме отказаха рекламните постери, на които масажистът беше стъпал върху някакъв нещастен човечец и освен това се опитваше да му извие крака така,че да го върже като панделка. По време на тура гидът спомена за ексфолиацията или така нареченото "киси" като каза следното: "след процедурата се чувстваш страхотно, най-вече защото е свършило". Това ми трябваше да чуя и реших, че само ще се плацикам във ваните с вода. Елена, доста по-смела от мен, се реши да се възползва от киси-то. Дойде една здрава мамаша. Какво ѝ прави точно не знам, че бяха в съседното помещение. По едно време лелката дойде, гребна кофа с гореща вода, чу се че я плисна, върна се, гребна кофа тоя път от студената вода и аз се ухилих, очаквайки писък след малко, ама Елена не гъкна. После каза, че не било кой-знае какво... Не знам, не знам... като се сещам как едва-едва влизах във ваната със студена вода, ако ме бяха поляли с ледена кофа, както съм си легнал и отпуснал, вероятно щеше да се чуе...

най-известната баня Орбелиани

снимка на нашата баня вътре

още бани

Една от вечерите ходихме на готварски курс, който си бях запазил още от България. Бяхме на гости на майка и дъщеря, които ни показаха как да правим кхинкали, хачапури, патладжан с орехова плънка и печени гъби в глинен съд. Когато видях рецептата за хачапурито, разбрах защо толкова много ми харесва: 200 гр брашно към 200 грама сирене и накрая на печенето се слага жълтък и масло за разкош. Кхинкалите от друга страна са доста по-пипкави за правене, тъй като трябва да се разточи еластично тесто, в което се слага плънка и се запечатва с притискане в характерна форма. Тегаво е за правене, защото, ако се сложи много плънка, не може да се запечата плътно и може да се разкъса при варенето. Плънката най-често е от кайма, в която се слага малко вода или бульон. Като резултат готовото кхинкали съдържа изключително вкусен сок. Ядат се топли и с ръце!, за да може при отхапването да се опита и от сока, ако ги срежете с нож сокът ще изтече и ще се изгуби голяма част от вкуса.

Едно почти перфектно кхинкали

Докато пишех това, се замислих колко затворена страна е Грузия -буквите им нямат нищо общо с тия на съседите. Другото нещо, което ми дава повод да си мисля така, е храната. Обикновено две съседни държави имат много близка кухня, така както е почти невъзможно да се открие нещо, което някой наоколо да не прави (и не, таратора го има в Молдова, а капама се прави и в Турция, дори се казва по същия начин), така грузинската кухня е уникална, граничи със Турция, Армения, Азербайджан и Русия, но има неща, които не се правят никъде другаде. Примерно хачапурито, да, хляб със сирене е, ама подобно нещо, особено в аджарския му вариант (с форма на лодка и жълтък), другаде няма, вярно, че прилича на турското пиде, но на вкус нямат нищо общо. Кхинкалите, които до някаква степен си приличат с руските пелмени или украинските вареники, пак се различават по форма, а и не знам в другите страни да слагат кориандър, който между другото влиза в доста от рецептите им (за мое лично нещастие, че аз обикновено го гоня с вилица в чинията, за да го махна).

Сред нещата, които не съм виждал другаде, бяха чашите, които продават в супермаркета, точно до бирите и чачата (ракията). Така, на човек ако му се допие и няма чаша под ръка, може да го направи със стил, вместо да пие от бутилката.

чаши за ракия при чачата и чаши за бира при бирата

Грузинското вино също доскоро ми беше тера инкогнита, честно казано почти нищо не знаех за него като изключим сорта Ркацтели, който помня от детството си (виждал съм го, не съм го пил), но по време на една командировка в Украйна открих едно вълшебно име - Мукузани. Известно време живях със заблудата, че това е сорт, но се оказа, че е апелация  (зона), а самия сорт е Саперави. Опитайте Саперави когато ви попадне, няма да съжалявате. Грузинците се гордеят с това, че не са прекъсвали винопроизводството си от 8000 години и има научно доказани следи за това. През годините страната е била нападана от араби, монголи и турци и всичките нашественици са се опитвали да изкоренят лозите и да унищожат винарните, за щастие не са успели. Има много красиви легенди като примерно как грузинските бойци, отивайки на битка, вземали със себе си лозови пръчки, така че ако бъдат убити на бойното поле, от техния гроб да поникне лоза. Въобще лозата като символ се среща навсякъде. 

Както споменах, ходихме на винен тур. И тъй като съм приятел с Емил Коралов от divino, и знаех, че е ходил в Грузия, го попитах дали може да ми препоръча някой, който да ни разведе из някоя и друга винарна. Така получих контакта на Мака. В най-оптимистичните си мисли не съм си представял колко прекрасен човек ще се окаже тя. Помогна ни да си организираме транспорт от Тбилиси и ни разведе из няколко места в Кахетия - районът, където се намира родния ѝ град Телави, и където се произвежда около 60% от виното в Грузия. Първо посетихме един манастир Алаверди, който е бил най-високата сграда в Грузия до 2004, когато го изпреварва друга катедрала в Тбилиси. След това отидохме до музея на виното на Александър Чавчавадзе: принц - поет, който има основна роля в популяризирането на грузинското вино, като ваъвежда европейските технологии за правенето му. Самото имение е много красива комбинация от сграда в италиански стил с английска градина, а когато човек застане на балкона, насреща му е величието на Кавказките планини.

Традиционният за грузинците начин за правене на вино е в квеври. Това са най-общо казано едни огромни делви, вкопани в земята. В тях слагат гроздовия сок с чепките и ципите. Така бялото вино придобива много красив кехлибарен оттенък (цвят amber). 

музея и гледката от балкона

След музея посетихме и две малки винарни (марани) на Zurab Kviriashvili и Giorgi Ghvardzelashvili, където опитахме няколко страхотни вина, а Мака ни разкри някои детайли, свързани с производството - как се почистват квеврите (само от мъже), как се запечатват с глина... Общото в двете винарни е, че и двамата собственици бяха изключително горди с вината, които правят и определено има защо. 

Ако някой ден посетите Грузия и решите да направите такъв или по-различен винен тур, няма по-подходящ човек, който да ви го организира, от Мака. (https://www.facebook.com/makaterine24)

Георги ни обяснява, че неговата чача е по-добра от ваксините

Вдясно запечатана с глина квевра

Избираме си вино

Шато Лафит от 1905 някой да иска?

проверявам колко е дълбока квеврата

Тези огромни буркани бяха пълни с чача

да живее Българо-Грузинската дружба!

Наздраве!

Ще завърша  с една грузинска дума, която страшно много ми хареса - “shemomechama”, намерих два превода на английски - единия като смисъл: “eating way beyond feeling full because you love the food”, а другия като идея, която е вложена: “the embarrassing sudden realisation that, somehow, you've eaten it all” , а на български би трябвало да звучи нещо като: “преядох, но въпреки всичко съм продължил да ям”. За Грузия бих измислил подобна дума, която да означава “толкова много ми хареса, че пак бих се върнал”. Красива природа, прекрасни хора, вкусна храна и невероятно вино - страхотна страна, посетете я!

Много вкусна храна може да се намери в Тбилиси, а ние разбира се проверявахме внимателно всички сметки!

дървените въглища ги продават с подходящи подпалки

статуя на св.Георги

малко нощни снимки за завършек