Прескочи до съдържание
  • Добре дошли!

    Magelanci.com е общество на хора, завладени от магията на пътешествията. От първоначалната тръпка до самолетния билет, планирането и самото пътуване – ние сме тук да си помагаме, споделяме и съпреживяваме. 

  • Ognyan
    Ognyan

    Нещо като пътепис за Грузия

    Грузия - страна непозната за повечето от нас, а сме комшии - едно море ни дели, и толкова много си приличаме, че чак не е истина. По улиците на Тбилиси е малко мърлявко и блоковете в крайните квартали са панелни - олющени и неугледни отвън, но вътре в апартаментите е чистичко и подредено. Досущ като при нас.

    Хората изглеждат доста сериозни и намръщени, но в момента, в който им кажеш gamarjoba (здравей), лицата им грейват и разцъфват с усмивка.

     

    Първата грузинска дума, за която си спомних около 5 минути след тръгването от летището към хотела, беше “джигит”. Тия хора направо хвърчат с колите си! Осевите линии са само някаква незначителен ориентир и е често срещано 3 коли на светофара - в две платна. В общи линии всеки се тика - където може. То и затова имаше доста понадрани коли. 

    Не можа да не ми направи впечатление колко много приуси се карат там. Не тойота генерално, ами точно приус. От 7-8 пъти когато наемахме bolt (няма uber в Грузия) само веднъж дойде различна от приус кола. Питах двама шофьори защо точно тоя модел и ми казаха, че били евтини за поддръжка и имало много части за тях. Пак не ми стана напълно ясно…

    IMG_20210815_125224.jpg.3985cfd49f788b50faf9f0d6eadc7221.jpg

    Обичайна снимка в Тбилиси

     

    За 5-те дни на престоя ни имахме лежерна програма, включваща и един ден винен тур до Кахетия. Това време е достатъчно спокойно да се разгледа града. Естествено отидохме и на free tour. Изненада ни началния час - 12ч, когато вече е доста топло. Впоследствие разбрахме че 11ч е нормалният час, в който се стартира бизнес, дори когато един от дните ходихме на пазар към 9:30, имаше неотворени сергии. С тура минахме покрай много църкви, които са една от главните забележителности на Тбилиси. Гидът ни каза, че хората са много набожни и 80-90% от тях ходят на службата в неделя. И наистина е редовна гледка някой да се кръсти, когато минава покрай църква. Една от вечерите шофьорът на таксито ни се кръстеше по 3 пъти като минехме покрай някой храм, а такива не липсват. Чудно ми стана за един работен ден колко ли пъти се кръсти… със сигурност много.

    IMG-6413_.jpg.95a8477eb53122e4f0375f49210e07f0.jpg

    IMG_20210815_101625.jpg.537182826f3a22068241058c8d67757b.jpgIMG-6424.jpg.a2bcd0dbcbec7dfe6b6548755c88b0c8.jpgIMG-6431.jpg.81d3edbef45a331657a053d70dee2079.jpgunnamed.jpg.0367e6e179def85690fcc6961e785337.jpg

     

    Когато четях за Грузия преди да заминем (какво е интересно и има смисъл да се види), попаднах на линк с архитектурата на изградени модерни обществени сгради и честно да си призная леко започнах да завиждам:

    https://publicservicehall-blog.tumblr.com/tagged/Public-Service-Hall  

    Също и на този линк:

    https://georgiaabout.com/2012/10/07/about-achievements-a-golden-age-of-architecture/

    Полицейските сгради неслучайно са прозрачни. Имали са голям проблем с корупцията в миналото, през 2005г. уволняват практически цялата си пътна полиция и назначават нови хора, за да стартират на чисто. Та идеята на прозрачните полицейски сгради е, че всичко се вижда, нищо не се крие, ерго няма корупция.

    IMG-6251.jpg.d36c7c5122ec0464dc5267062f5d173a.jpg

    моста на мира

    fIMG_20210812_102639.jpg.f3e2c0843868138eb8501b09e57cb831.jpgfIMG_20210812_195112.jpg.43651b1bc7fcd382605ba4f5d716568d.jpgfIMG-6285_.jpg.bfdb30605a1c589666033c7d9febcd89.jpg

    Тези "вувузели" са недовършени концертна зала и галерия

     

    Забележителност, която препоръчват на туристите, са серните бани (Sulphur baths), самото име Тбилиси означава “топло място”. Решихме да отидем, има вариант само да се ползва банята, но предлагат и допълнителни услуги като масаж и ексфолиация на тялото. За масажа ме отказаха рекламните постери, на които масажистът беше стъпал върху някакъв нещастен човечец и освен това се опитваше да му извие крака така,че да го върже като панделка. По време на тура гидът спомена за ексфолиацията или така нареченото "киси" като каза следното: "след процедурата се чувстваш страхотно, най-вече защото е свършило". Това ми трябваше да чуя и реших, че само ще се плацикам във ваните с вода. Елена, доста по-смела от мен, се реши да се възползва от киси-то. Дойде една здрава мамаша. Какво ѝ прави точно не знам, че бяха в съседното помещение. По едно време лелката дойде, гребна кофа с гореща вода, чу се че я плисна, върна се, гребна кофа тоя път от студената вода и аз се ухилих, очаквайки писък след малко, ама Елена не гъкна. После каза, че не било кой-знае какво... Не знам, не знам... като се сещам как едва-едва влизах във ваната със студена вода, ако ме бяха поляли с ледена кофа, както съм си легнал и отпуснал, вероятно щеше да се чуе...

    bIMG_20210812_142019.jpg.e51523cdfe520748146c032930ea35a2.jpg

    най-известната баня Орбелиани

    bIMG-6301.jpg.fcfb35909f47284b4221df404d20f58c.jpg

    снимка на нашата баня вътре

    bIMG-6273_.jpg.98ea675ad1fd1b9912144557a3a6a555.jpg

    още бани

     

     

    Една от вечерите ходихме на готварски курс, който си бях запазил още от България. Бяхме на гости на майка и дъщеря, които ни показаха как да правим кхинкали, хачапури, патладжан с орехова плънка и печени гъби в глинен съд. Когато видях рецептата за хачапурито, разбрах защо толкова много ми харесва: 200 гр брашно към 200 грама сирене и накрая на печенето се слага жълтък и масло за разкош. Кхинкалите от друга страна са доста по-пипкави за правене, тъй като трябва да се разточи еластично тесто, в което се слага плънка и се запечатва с притискане в характерна форма. Тегаво е за правене, защото, ако се сложи много плънка, не може да се запечата плътно и може да се разкъса при варенето. Плънката най-често е от кайма, в която се слага малко вода или бульон. Като резултат готовото кхинкали съдържа изключително вкусен сок. Ядат се топли и с ръце!, за да може при отхапването да се опита и от сока, ако ги срежете с нож сокът ще изтече и ще се изгуби голяма част от вкуса.

    IMG-6352.jpg.978aa986df51a79676f4eea77a33fc97.jpgxIMG_20210812_210541.jpg.b211e55742bd65f3f3d34bf94451866f.jpgxIMG_20210813_202455.jpg.3b6e0537c03a76cde749f7c57003fdc5.jpg

    Едно почти перфектно кхинкали

     

    Докато пишех това, се замислих колко затворена страна е Грузия -буквите им нямат нищо общо с тия на съседите. Другото нещо, което ми дава повод да си мисля така, е храната. Обикновено две съседни държави имат много близка кухня, така както е почти невъзможно да се открие нещо, което някой наоколо да не прави (и не, таратора го има в Молдова, а капама се прави и в Турция, дори се казва по същия начин), така грузинската кухня е уникална, граничи със Турция, Армения, Азербайджан и Русия, но има неща, които не се правят никъде другаде. Примерно хачапурито, да, хляб със сирене е, ама подобно нещо, особено в аджарския му вариант (с форма на лодка и жълтък), другаде няма, вярно, че прилича на турското пиде, но на вкус нямат нищо общо. Кхинкалите, които до някаква степен си приличат с руските пелмени или украинските вареники, пак се различават по форма, а и не знам в другите страни да слагат кориандър, който между другото влиза в доста от рецептите им (за мое лично нещастие, че аз обикновено го гоня с вилица в чинията, за да го махна).

    Сред нещата, които не съм виждал другаде, бяха чашите, които продават в супермаркета, точно до бирите и чачата (ракията). Така, на човек ако му се допие и няма чаша под ръка, може да го направи със стил, вместо да пие от бутилката.

    tIMG_20210813_183142.jpg.b1188dc643bc210a8869123570b7184c.jpg

    tIMG_20210813_183426.jpg.aa4ff7659de42ac60a885b43abbf891b.jpg

    чаши за ракия при чачата и чаши за бира при бирата

     

    Грузинското вино също доскоро ми беше тера инкогнита, честно казано почти нищо не знаех за него като изключим сорта Ркацтели, който помня от детството си (виждал съм го, не съм го пил), но по време на една командировка в Украйна открих едно вълшебно име - Мукузани. Известно време живях със заблудата, че това е сорт, но се оказа, че е апелация  (зона), а самия сорт е Саперави. Опитайте Саперави когато ви попадне, няма да съжалявате. Грузинците се гордеят с това, че не са прекъсвали винопроизводството си от 8000 години и има научно доказани следи за това. През годините страната е била нападана от араби, монголи и турци и всичките нашественици са се опитвали да изкоренят лозите и да унищожат винарните, за щастие не са успели. Има много красиви легенди като примерно как грузинските бойци, отивайки на битка, вземали със себе си лозови пръчки, така че ако бъдат убити на бойното поле, от техния гроб да поникне лоза. Въобще лозата като символ се среща навсякъде. 

    Както споменах, ходихме на винен тур. И тъй като съм приятел с Емил Коралов от divino, и знаех, че е ходил в Грузия, го попитах дали може да ми препоръча някой, който да ни разведе из някоя и друга винарна. Така получих контакта на Мака. В най-оптимистичните си мисли не съм си представял колко прекрасен човек ще се окаже тя. Помогна ни да си организираме транспорт от Тбилиси и ни разведе из няколко места в Кахетия - районът, където се намира родния ѝ град Телави, и където се произвежда около 60% от виното в Грузия. Първо посетихме един манастир Алаверди, който е бил най-високата сграда в Грузия до 2004, когато го изпреварва друга катедрала в Тбилиси. След това отидохме до музея на виното на Александър Чавчавадзе: принц - поет, който има основна роля в популяризирането на грузинското вино, като ваъвежда европейските технологии за правенето му. Самото имение е много красива комбинация от сграда в италиански стил с английска градина, а когато човек застане на балкона, насреща му е величието на Кавказките планини.

    Традиционният за грузинците начин за правене на вино е в квеври. Това са най-общо казано едни огромни делви, вкопани в земята. В тях слагат гроздовия сок с чепките и ципите. Така бялото вино придобива много красив кехлибарен оттенък (цвят amber). 

    aIMG-6374.jpg.b61315591611439bb2156985751118b1.jpgaIMG-6377.jpg.2798e1cf7ce77ca6b36592b6fc17e6de.jpg

    музея и гледката от балкона

     

    След музея посетихме и две малки винарни (марани) на Zurab Kviriashvili и Giorgi Ghvardzelashvili, където опитахме няколко страхотни вина, а Мака ни разкри някои детайли, свързани с производството - как се почистват квеврите (само от мъже), как се запечатват с глина... Общото в двете винарни е, че и двамата собственици бяха изключително горди с вината, които правят и определено има защо. 

    Ако някой ден посетите Грузия и решите да направите такъв или по-различен винен тур, няма по-подходящ човек, който да ви го организира, от Мака. (https://www.facebook.com/makaterine24)

     

    received_255975762819456.jpeg.3742d8d8730e1bedbfe45f141202ff74.jpeg

    received_220545130013656.jpeg.18c5150316a4332b7ee9568a0221498f.jpeg

    Георги ни обяснява, че неговата чача е по-добра от ваксините

    IMG_20210814_172104.jpg.d497631d2e26de1ddf3e028c420c6a51.jpgIMG_20210814_160551.jpg.072d5ced7fdb8161db4cab664dc7c31b.jpgIMG_20210814_160421.jpg.b2f99e30ce6cda85468870ca57d75cbe.jpg

    Вдясно запечатана с глина квевра

    received_364362201932855.jpeg.59dc4713fadf8dc33cf4d3fe9eea3b3f.jpeg

    Избираме си вино

    IMG_20210814_151618.jpg.a6f733ee3a1615e88dc7ffb312d71a3c.jpg

    Шато Лафит от 1905 някой да иска?

    received_917369862456518.jpeg.add498c02e57c584cf45007c68b336c1.jpeg

    проверявам колко е дълбока квеврата

    IMG_20210814_160401.jpg.2bcd05a112d1bf146ce4cb335ced8429.jpg

    Тези огромни буркани бяха пълни с чача

    received_534317631220698.jpeg.7ed0c78ed13cc0a9fc23488b39cb0e30.jpeg

    да живее Българо-Грузинската дружба!

    tIMG-6292.jpg.143931869aed706a16de57866a04d630.jpg

    Наздраве!

     

    Ще завърша  с една грузинска дума, която страшно много ми хареса - “shemomechama”, намерих два превода на английски - единия като смисъл: “eating way beyond feeling full because you love the food”, а другия като идея, която е вложена: “the embarrassing sudden realisation that, somehow, you've eaten it all” , а на български би трябвало да звучи нещо като: “преядох, но въпреки всичко съм продължил да ям”. За Грузия бих измислил подобна дума, която да означава “толкова много ми хареса, че пак бих се върнал”. Красива природа, прекрасни хора, вкусна храна и невероятно вино - страхотна страна, посетете я!

    zIMG_20210812_142816.jpg.2aa6b11cff59688e8d6344fe24329306.jpg

    IMG-6215_.jpg.58fac2b9c248e24e04d6b298f9d6879b.jpgIMG-6307_.jpg.f66ec51fd8bca7689656a627ac521d93.jpgIMG-6308_.jpg.7c160ce122c13040be330ab27f198aa9.jpgIMG-6309_.jpg.663fc033d787ef0108d2e6ad20c99f5f.jpg

     

    xIMG_20210813_152206.jpg.90b717e8ad87dc518c17c72284d9a2f3.jpgxIMG_20210813_152355.jpg.1f7e03bb144d518249c220c7973ef57d.jpg

    xIMG_20210811_193232.jpg.a215c6198c0d577fb589fd475fcaf25f.jpgyIMG-6433.jpg.702eea3275444c5634a8bbefefdb6a35.jpg

    Много вкусна храна може да се намери в Тбилиси, а ние разбира се проверявахме внимателно всички сметки!

     

    tIMG_20210813_183953.jpg.d75aaed39bdd7463fd399174452bf17e.jpgtIMG_20210815_111348.jpg.d788da46f4f3286b3acb038b8bfabdba.jpg

    дървените въглища ги продават с подходящи подпалки

     

    IMG-6305.jpg.853751c4a1ad5ba0a91f01894512ed0e.jpg

    статуя на св.Георги

    IMG_20210813_180828.jpg.996239ced91ee4053b60945b5da9a42c.jpgIMG-6185.jpg.9e3681376f3b122425420c60afb3479c.jpgIMG-6200.jpg.9f091c7124564f08108c45f862844c8f.jpgIMG-6216.jpg.a3f9401aaa118ef3d59903924b2803f6.jpgIMG-6252.jpg.199a07340cb565075c285d3b576ada30.jpgIMG-6295.jpg.a33ba3c5c53daf8fca56e0ad722c1262.jpg

    IMG_20210811_181338.jpg.805131d4126b2fe71e279f0f42f25c17.jpgIMG_20210812_090917.jpg.1b5eb67c8094b8570311d4bd2f514a90.jpgIMG_20210812_125828.jpg.1e622c81cfb747bb67197f43224d8a69.jpg

     

    gIMG_20210812_122510.jpg.f31978858e0001f8cc81fbcde6bf6e86.jpggIMG_20210812_222248.jpg.7c04e726ce60c0198f2ca4be89325aa4.jpggIMG_20210813_091335.jpg.7a4c344f8aa017ddd4525b43f90903a1.jpggIMG_20210813_091347.jpg.36f33bc64f5ee6bc0b9b03b458073915.jpggIMG_20210813_091420.jpg.9dfbc71b5370cdd19ede8e1f22e1740c.jpg

     

    IMG_20210811_203013.jpg.586f5444547c2a9d33c840dadfbb0c4e.jpgIMG_20210811_203156.jpg.633051db4b1369bbd3d2e5410887591a.jpg

    малко нощни снимки за завършек

     

     

    Обратна връзка

    Препоръчани коментари

    Кориандърът и на мен ми развали вкуса на грузинската кухня, а наистина много го ползват.

    Благодаря за интересния разказ.

    • Харесвам 1
    Връзка към коментар
    Сподели в други сайтове

    Дани Магелани

    Публикувано:

    Поздравления! Прекрасно е отразен духът на Грузия! 

    Благодаря за споделеното!

    • Харесвам 1
    Връзка към коментар
    Сподели в други сайтове

    Много живописен разказ! А как е интернетът там, дали би могло да се работи от там?

    Връзка към коментар
    Сподели в други сайтове

    преди 6 часа, Verginia каза:

    Много живописен разказ! А как е интернетът там, дали би могло да се работи от там?

    Ами интернета в хотела беше добре. Не съм го ползвал за работа, но не мисля че ще има проблем. 

    Връзка към коментар
    Сподели в други сайтове

    Страхотен разказ, Огняне! Направо ме пренесе в Грузия. Аз обикновено изяждам всички грузински манджи, с кориандър или без, с изключение на хинкали. Не си падам по никакви варени теста.

    Това лято не успях да стигна до Грузия, така че ще трябва да го ползвам следващото лято със сигурност юни месец.

    Какви сувенири/подарърци препоръчваш да се купят, освен вино и чача, разбира се?

    Връзка към коментар
    Сподели в други сайтове

    преди 5 часа, Crazy Horse каза:

    Страхотен разказ, Огняне! Направо ме пренесе в Грузия. Аз обикновено изяждам всички грузински манджи, с кориандър или без, с изключение на хинкали. Не си падам по никакви варени теста.

    Това лято не успях да стигна до Грузия, така че ще трябва да го ползвам следващото лято със сигурност юни месец.

    Какви сувенири/подарърци препоръчваш да се купят, освен вино и чача, разбира се?

    Ами честно казано не се сещам кой-знае какво да вземеш като сувенир. Имат един типичен десерт "чурчхела", който е ядки на конец потопени в сгъстен гроздов сок. Ако искаш някакви практични съвети къде да отседнеш/къде да ядеш/как да се придвижиш от летището ми пиши на лично съобщение. 

    received_870751820241451.jpeg

    • Харесвам 1
    • Благодаря 1
    Връзка към коментар
    Сподели в други сайтове



    Искаш да споделиш мнението си? Създай профил или влез да коментираш

    Трябва да си член за да оставиш коментар.

    Създай профил

    Регистрирай се при нас. Лесно е!

    Регистрирай се

    Влез

    Имаш профил? Влез от тук.

    Влез сега

×
×
  • Създай...

Важна информация

Поставихме бисквитки на устройството ти, за да улесним употребата на сайта. Можеш да прегледаш нашата политика за бисквитките.