По пътя из кавказки и закавказки територии IIчаст

 Продължаваме пътуването......  🙂

27.07

   Транспортът в Тбилиси е много уреден. Личи си, че времето на гражданите се цени и нямаше никакво висене по спирки. Придвижването ставаше бързо и обмислено с метро. Плащането му се извършва посредством метрокарта, които  си купих във фоаето на метрото за 2 лари и я попълних с още 3 лари. Това прави 5 пътувания не само с метро, но и с автобус ако го използвам  90 мин след влизане в метрото. Тази карта служи дори и за кабинковия лифт. В Тбилиси има две главни точки за придвижване с маршрутни до разни краища на Грузия - едната е автогара Ортачала (международните автобуси до Ереван, Баку, Истанбул, Анкара и маршрутка до Батуми) и другата е автогарата над метростанция Дидубе (маршрутни до Казбег, Мцхета, Гори, Кутаиси, Вардзия). Днес бях решила да тръгна на север към прочутия връх Казбег с маршрутка за 10 лари (туристическите вземат по 25 лари, а маршрутът е един и същ) Трите часа до Степанцминда (намира се в подножието на Казбег и е почти последното селище) ми се сториха като 20 мин в сравнение в Тбилиси-Ереван-Тбилиси. Бях виждала по снимки така наречения Грузински военен път, виещ се през красивия Кавказ. Все едно си в Рила, но с много по-високи и безкрайни възвишения по пътя. Пристигнах в малкото градче и не след дълго бях в къщата за гости, в която имах резервация. Една баба грузинка ме посрещна и набързо ми показа стаята  (Nino Khetaguri Guest House). Освежих се, починах малко и поех към храма Св. Тройца, който се виждаше високо на възвишенията. Пътя до там беше 2 км на баир и минаваше през малко, бедно селце Гергети. Изкачих се до храма през  живописна  козя пътечка. Кавказките планини малко по малко разкриваха цялото си великолепие. Стигнах до църквата, която беше гъсто населена с туристи, дошли с коли по тясно шосе от противоположна на моята страна. Информацията ми за този храм е бедна, знам само, че историята му е свързана с покровителката на Грузия Св. Нино. Обиколих малко, починах си и продължих да качвам пътечката нагоре. До подножието на връх  Казбег (5034 надморска височина) или първия ледник имаше 6 км, но аз не разполагах с нужното време, за да го посетя и да се върна...... И с маратонките дотам. Никога съм нямала интерес към планинското катерене - това което виждах оттук ми спираше дъха. Според легендата на скалите на Казбек е бил окован Прометей – героят, който откраднал огъня от боговете, за да го даде на хората.  

Границата със Северна Осетия беше на 7 км. и ме изкушаваше да я стигна. Седнах на една полянка, далеч от туристите и се потопих в съзерцание. Това е единствената реалност – да си точно в този момент, на 100%. Всеки един напълно изживян миг носи смисъл на живота.

Не усетих кога мина времето. Паренето по раменете ми и захладняването ми напомни, че трябва да се връщам вече. Беше 17.30 ч, а в планината много бързо се сменят температури и се стъмва. Върнах се в Степанцминда по друга пътечка, минаваща през малка гора и поточе. Градчето не беше нищо особено, приличаше на Банско само откъм цени на стоки и функцията, която изпълняваше в туризма. И по красота, и по големина и по брой туристи Банско го превъзхождаше. Прибрах се щастливо уморена и хапнах домашна храна. За съжаление оставаха само три дни от това щастие.

28.07

Не бих изпуснала гледката към върха сутрин рано в 6ч когато слънцето едва огрява ледовете.  С чаша горещо какао и вкусна закуска на двора наблюдавах планината и току я прицелвах с обектива на апарата си. След около два часа трябваше да си тръгна. Този път си бях наумила към Северна Осетия. Хванах стоп малко извън селото и след 20 минути бях на граничния пункт. Там разгледаха паспорта ми и ме върнаха – пунктът е отворен само за руски и грузински граждани.  Хванах стоп в посока Тбилиси, който ме остави на няколко километра след селището, в което бях,  на едно много живописно място. В близост течеше вода от извор и спираха много туристи. От там се качих в един микробус към Тбилиси. По пътя шофьорът ми разказа, че Грузия иска да влезе в ЕС, но тъй като затова е необходимо задължително и членство в НАТО, Русия не позволява. Това поражда конфликт между двете страни и често има улични протести в столицата. Пътуването мина неусетно в разговори и шеги. Прибрах се в Тбилиси, а в хостела ме посрещна Сергей, доволен, че отново съм негов посетител. Починах си малко и отидох в Ботаническата градина, за да се скрия от горещините. Градината е основана през 1845г на мястото на царските градини. Таксата за вход е 4 лари на възрастен и 1 лари за дете. Посетих крепостта Нарикала, която се извисява  над града. През 8-ми век тук се намира резиденцията на арабските емири, които са я построили. В последствие Нарикала преминава от ръка на ръка няколко пъти на грузинци, перси, турци и почти напълно унищожена от експлозия на склад за боеприпаси. До крепостта може да се стигне и с лифт за 5 лари  от парк Рике. Входът на крепоста е безплатен. Работно време 9ч - 21ч.   В близост до един от мостовете имаше много старинна и красива джамия от мозайка, построена през 18в от османци. Разрушавана и възстановявана е многократно. Интересното за нея е, че две различни течения в исляма (сунити и шиити) се молят заедно.  Заскитах по уличките на старите квартали в Тбилиси и се натъкнах на сгради с арабски мотиви, търговски къщи, и по-съвременни фасади. Главната улица в този район е Коте Абхази, изпълнена с множество уютни ресторанчета с наргилета и магазинчета. Натъкнах се на  едно заведение с жива джаз музика. Седнах да послушам на чаша грузинско вино и ядки и не усетих кога стана 23.30ч.

29.07

За днес си бях наумила старата столица Мцхета и манастирът Джвари. Излязох сутринта и отидох на метростанция Дудибе, откъдето се качих на маршрутка за 1 лари до Мцхета.  Там се намира  Катедралният събор Светицсховели. Това е патриаршеският храм на грузинската православна църква и е свято място, тъй като оттук започва разпространението на християнството в Грузия. Всичко тук е свързано с покровителката и защитничка на Грузия Св. Нино и цар Мириан. Иначе самото градче е малко туристрическо място с улички, пълни с тараби с разни лакомства и сувенири .  Следващата стъпка е храмът Джвари, който се намира на 10-тина километра от градчето върху една скала. Отгоре се разкриваше прекрасна гледка на две реки, които се сливат в една – река Арагви и река Кура.  Минаваше обяд и стана време да си тръгна на обратно. Прибрах се в Тбилиси с колата на едно семейство, с което се запознах и снимах на манастира. Разказаха ми по пътя, че всяка година по това време идват тук, за да се помолят и благодарят – нещо като курбан правят. Преди 8 г цялото семейство щяло да катастрофира по пътя под този манастир и като по чудо оживяват без драскотина. Смятат, че покровителката на манастира ги е спасила. Хубаво е да пътуваш на стоп – чуваш различни истории, разпознаваш се с различни хора. Вечерта се разхождах в парк Рике в Тбилиси и хапнах вкусна грузинска кухня в един скътан ресторант.

30.07

Сутринта се събудих късно. Беше ми криво, изобщо не ми се прибираше в БГ. Събрах си бавно нещата в раницата и отидох да се пошляя по познати места за последно и да си взема нещичко за спомен. По пътя си срещнах Реза – ирански преподавател по плакатно изкуство и калиграфия в Техеранския университет. Бях за запознала с него в хостела. Той беше много въодушевен от факта, че и аз съм артистична душа и ме замъкна в една галерия за модерно изкуство. Разказа ми, доколкото го разбирах с моите никакви познания по анг. език,  че има студенти от различни краища на света и сега си урежда изложба тук. Все пак можехме да водим елементарен диалог. После хапнахме някъде и се прибрахме в хостела, минавайки през пазара на Сухия мост. Това е най-известния бълха пазар в Грузия. Има всичко, което можете да си представите. Историята му е, че след разпадането на Съюза в Грузия започнали трудни времена и жителите й започнали да продават всичко, за да изхранят семействата си. Постепенно животът се подобрява, но пазара продължава да функционира. Изтощена от горещините съм спала цял следобяд непробудно, а бях планирала да посетя  катедралата на Цминд Самеба- един от символите на нова Грузия, построен през 2002г на хълма Авлабари.  

Сергей ме събуди към 21ч. Скоро се сбогувах с цялото семейство и нарамих раницата към летището. Взех метрото 10 мин преди да го затворят (раб време 6ч-23ч) до станция Агапури и от автобусната спирка и се качих на автобус 137, който  ме стовари точно на летището след 15мин път . Смъкнах раницата от гърба си и зачаках да отворят чек –ин гишето. Винаги се сдухвам  на летището за БГ. Имаше още толкова места в Грузия, които исках да видя, но за толкова дни - толкова. Друг път пак.

 В приятни емоции времето минава неусетно. За съжаление престоят ми в тези прекрасни страни свърши и аз трябва да се върна отново в ежедневието си, но обогатена с хубави спомени, пълна душа и сърце. Пътуването ми не е приключило – само правя почивка между тази и следващата дестинация. Усещането е както като се влюбиш – иска ти се да останеш вечно в този момент… по този път, към тази страна….. и никога да не свършва.

31.07

Самолетът ми кацна в 6.30ч в Букурещ. Ами прибирам се в БГ, Русе...

На автостоп към Тбилиси

Старият квартал

В църквата Джвари

Тбилиси от лифта

Река Кура вечер

Връх Казбег в 6ч сутрин

От манастирът Джвари. Двете реки Кура и Агаври

Без рок за къде? 🙂

Старите улички в Тбилиси

В подножието на Казказ град Степанцминда

Орнаменти в Тбилиси

Към Казбег

Операта в Тбилиси

Казбег в облаче

Отгоре се вижда Нарекала

Казбег

Църквата св,Тройца 

По казказките друмища

Казбег сутрин рано

Щастлива......