Малко Италия, Малко Испания и един круиз между тях Част втора.

Първа част я завършихме пътувайки с колата към София. Пристигнахме благополучно, оставихме колата на закрития паркинг на хотела, а ние се настанихме в стаята. ATM център хотел е непретенциозен хотел чиито главни предимства са закрит и открит паркинг за краткосрочно или дългосрочно ползване и трансфер до летището от хотела до летището трансфера е безплатен, обратния струва 5лв. Посетихме и ресторанта на хотела, пийнахме по питие да ни върви по вода и да имаме попътен вятър ((и двете ги имахме в изобилие)  вечеряхме и към 21:30 бяхме в леглата. В 4:20 бяхме долу на рецепцията очакващи трансфера към летището който беше обявен за 4:30. И тъй като полета ни беше в 6:40 щяхме да сме напълно навреме на Терминал 1. Точно така се получи. Изненадващо за мен на гишето за чекиран багаж нямаше никого и самата процедура ни отне не повече от 2-3 минути. На секюрити контрола също минахме бързо (на мен по традиция ми взеха натривки) и се отправихме към гейта. Пристигнахме, Марияна - жена ми седна на една свободна седалка, а аз реших да пообиколя насам натам. След това започнах да си разглеждам телефона, отворих си бордната карта ... и зяпнах от изненада. Вместо  място 28А за което си бях платил сега там се мъдреше 31А!!! Погледнах бордната карта на Мима на нея си стоеше 28B. Проблема е, че жена ми се страхува много от излитането и от турболенция, за това като пътуваме двамата винаги купувам места един до друг. Споделих с нея неприятната новина. Като не пропуснах няколко пъти да спомена със сексуален контекст  виолетовите. Качихме се на самолета Преди да се качим имах мъничка надежда, че мястото 28А ще е е свободно, но не би, там стоеше възрастна жена. Казах на Мима, да е спокойна и, че всичко ще е наред и със свито сърце се отправих към място 31А. След няколко минути към мен се приближи стюардеса и ми предложи да се преместя на 12-ти ред. Казах ѝ, че съм съгласен да се преместя където и да е единствено ако със съпругата ми сме един до друг. Попитах я и защо след като съм си закупил място и до снощи бордната ми карта е била с това място тази сутрин там има друг човек. Оказа се, че жената на моето място е инвалид, а по правилата на авиокомпанията хора с увреждания трябвало да стоят на последните редове Загадка остана защо са решили точно на моето място да я настанят. Стюардесата ми каза, че самолета не е пълен и обеща да направи всичко възможно и да ни настани един до друг. В крайна сметка момичето удържа на думата си и малко преди самолета да почне да рулира дойде при мен и ми каза, че на 21-ви ред има свободни места. По най бързия начин скочих от мястото си, отидох при Мима и ѝ казах, че се местим и ще сме един до друг, в очите ѝ имаше сълзи. Като седнахме я прегърнах, а тя се усмихна. Благодарихме от сърце на стюардесата. Полета мина нормално, даже Мима не усети кога сме излетели и така освен стюардесата поздравления получи и пилота. Ето малко снимки от полета

Ето ни и нас щастливи и доволни, че сме един до друг

Както казах по-горе полетът мина нормално и кацнахме в Бергамо. Взехме багажа и излязохме от летището за да хванем автобус номер 1 до гарата. Автобуса беше на спирката и ние се метнахме вътре. Жена ми попита шофьора за билети, а той и отговори - la macchina rossa (червената машина). Съпругата ми успя по някакъв начин да стигне до червената машина, а там се бяха събрали две руско говорящи дами, няколко румънки и полякини. Мима ме попита какъв билет да купи и докато ѝ отговоря в автобуса нахлуха група поляци и куфара на една  румънка се озова пред интимните ми части.. Успях да ѝ кажа - "втора зона" и в този момент автобуса потегли. Забелязал съм, че всички или почти всички шофьори на градски автобуси в Италия са искали да станат пилоти във Формула 1. Обаче съдбата им е отредила да шофират автобус, което пък въобще не им пречи да шофират автобуса все едно са на Имола. Такъв беше и нашия шофьор. Потегли с такава ряз, че аз  политнах и без малко да се надяна на куфара на румънката и да почна да говоря фалцет.  Момичето премести куфара, сложи го пред себе си и се обърна с гръб към мен. Голяма грешка. На едно кръстовище шофьорът наби спирачки и с румънката станахме почти интимни. Докато аз се чудих как да застана та да съм далеч от  румънката Мима успя да купи билети с което спечели уважението на групата около "Червената машина" Представете си картинката - " Аз и румънката се  чудим как да стоим по далеч един от друг, като между нас да няма куфар, Мима се чуди как да обясни на руско говорящите как се ползва червената машина. Полякът зад мен се чуди как куфара му да стои мирен. Представихте ли си? Е, и в този момент автобуса спира на спирка. Отвън стоят поне 20 човека, а от нас в автобуса никой и не прави опит да слиза. И в този момент прозвучава гласа на шофьора - " Stazione, Stazione!"

Хора, на гарата сме! Трябва да слизаме. 

Слизаме. Часът е 8:00. Тъй като настаняването в апартамента е след 15 решихме да посетим Леко. Ама с багаж до Леко не ми се ходи. Преди време питах във форума къде можем да оставим багаж на гарата в Бергамо. Беше ми отговорено, че на автогарата в Бергамо има касети за багаж. Именно там оставихме багажа. След като го оставихме се отправихме към гарата. Може би поради ранният час и денят - неделя на гарата не работеше (или ние не видяхме) нито едно гише освен една машина за билети, пред която стоеше голяма опашка. Аз така или иначе си бях решил, че ще хващаме  влака в 9:34 та казах на Мима да изчакаме, да идем да си вземем вода и после ще се върнем. Излязохме от гарата и влязохме в помещение намиращо се в ляво от чакалнята. Там една дама продаваше вода. Освен вода и други неща, продаваше и билети за влака. Купихме вода,  билети до Леко. Обяснено ни беше, че поради ремонт до гара Понте Сан Пиетро ще пътуваме с автобус, а от там до Леко с влак. Тъй като от много време приложението  Trenit! ми даваше, че на 22.04 ще има стачка на влаковете между Бергамо и Милано, помолих съпругата ми да  попита дамата от която купихме билетите дали утре ще има стачка. Отговорът беше - Категорично не. Е, щом жена продаваща билети за влака казва не, значи е не. Помотахме се малко из гаровия площад 

И стана време да се качваме на автобуса който до Понте Сан Пиетро където щяхме да се качим на влака до Леко. Автобусите бяха два и по някаква непонятна за мен италианска логика първо започна да се пълни задния. Естествено и ние бяхме в него. 

Стигнахме до Понте Сан Пиетро и се качихме на влака за Леко

Ето как изглежда влака и отвътре 

Също като българските 😏

След 30 минутно приятно пътуване пристигнахме в Леко и веднага тръгнахме към езерото Комо. Разходихме се по уличките на Леко и леко полеко  стигнахме до езерото 

Тук един лебед който си търси лебедка

Тази снимка ни я направи една французойка. Жената ни съжали как се мъчим да си направим селфи в което да влезем двамата и езерото и сама си предложи услугите. Интересното е че ми говореше на френски без дори попита говоря ли го този език. Сякаш на света няма нищо по естествено аз да говоря отличен френски, което въобще не е така

След като се нагледахме и на снимахме на езерото Комо, което определено ни хареса, решихме, че е крайно време да хапнем нещо, както и да си купим нещо за вечерта. Минахме през един Карфур от където си накупихме храни и отново стигнахме до центъра където решихме да седнем в едно малко заведение намиращо се във вътрешния двор на жилищна сграда

Попитахме тези сеньори дали можем да седнем при тях

Те казаха, че няма проблем. Настанихме се. Дойде сервитьорка донесе ни меню състоящо се от една страница. Аз си поръчах лазаня с рагу, а Мима пица със салам. Когато ни донесоха поръчката, аз честно казано бях стреснат от вида на моята лазаня.

Ето как изглеждаше 

Това в черната чиния с вид на паднало на пода и после газено от бесни мечки е моята лазаня

Почудих се дали да го опитам, това кулинарно чудо. Казах си -"А бе хората хлебарки ядат, ти тука се мръщиш на някаква странно изглеждаща лазаня. Я не се лигави!" Събрах смелост и опитах ... У Н И К А Л Н О!!!! 

Крехки домашно приготвени кори които се топят в устата. Отлично приготвено и овкусено рагу което влизаше в отлична симбиоза с корите за да придаде на небцето една ферия от вкусове! С огромна наслада си изядох лазанята. 

След като се нахранихме се отправихме към гарата, от там на влака и обратно в Бергамо. Докато хапвахме в Леко получих съобщение от хоста ни в Бергамо, че апартамента е готов. Пристигнахме в Бергамо взехме си  багажа от шкафчетата. Ето и сайта от който може да си запазите шкафче

https://www.bergamolockers.it/copia-di-home

и се отправихме към спирката на автобус номер 6 който щеше да ни заведе до апартамента. Бях подготвен с името на спирката и коя по брой е. Само че за да е по-интересно в автобуса спирките нито се съобщаваха, нито се показваха по някакъв начин. И като допълнение автобуса, нормално за Италия, не спираше на всяка спирка. Помолих жена ми да попита някой кога е нашата спирка, тя попита едно момиче, което ѝ отговори, че нашата спирка е предпоследната и, че тя също ще слиза там. Благополучно стигнахме и се настанихме в апартамента. Хапнахме, минахме през банята и в леглото. Казах на Мима, че на другия ден ще хванем влака в 10::12 и около 11 ще сме в Милано, и ако не вали ще идем до Дуомо.

На сутринта стана ясно, че до Дуомо няма да се ходи, щото  вън валеше такъв хубав дъжд. Е, ние си пожелахме да ни върви по вода, ами тръгна ни. Излязохме от апартамента и отидохме на спирката. След 2-3 минути дойде и автобуса и ни закара до гарата. Още с влизането ми в чакалнята видях нещо, което никак не ми хареса - железничар обяснява нещо на заобградилата   го тълпа. Веднага ми стана ясно, че оная тъпата дето ни продаде билетите до Леко ни е излъгала и стачка има. Последния влак за Милано бе заминал преди 4 минути, а следващия беше чак в 18.

Излязох бесен от гарата като не спирах да споменавам продавачката на билети с разни думички най-милото от които беше -"Тъпа овца"

Веднага преминах към план B - автобус до летището и от там трансфер до Милано. Този път нищо не се обърка и благополучно стигнахме в Милано. Продължаваше да вали и се отказах от намерението да разглеждаме Милано. Мотахме се из гарата пихме капучино

Естествено, че влязохме и в де що магазин имаше и така дойде часът да се качим на "Бялата стрела"

Пътуването  мина нормално и след час и двадесет минути пристигнахме в Генуа. Генуа ни посрещна със слънце и много вятър. Да, знам и попътен вятър си пожелахме. Излязохме от гарата и първото което видяхме и естествено снимахме бе паметника на Христофор Колумб 

Докато снимах паметника получих съобщение от хоста, че апартамента е оправен и може да се настаним. Качихме се на градски автобус и стигнахме до апартамента, билетите за автобуса купих през приложението за градски транспорт на Генуа - AMT GENOVA.

Билета струва 2€ и важи за час и петдесет минути важи за автобуси и метро, изпробвано от нас

Настанихме се в апартамента, оставихме багажа и тръгнахме дада разглеждаме Генуа. Решихме пеш да стигнем до круизния терминал и от там да хванем метро до Piazza de Ferrari.

Ето малко снимки направени попътно

Църквата Сан Теодоро 

MSC SPLENDIDA

Готов да отплава към Марсилия 

В Генуа не ни се случи нищо интересно. Една спокойна разходка, без екшъни и без съспенс.

С метрото,, което хванахме от спирка Principe стигнахме до Piazza de Ferrari. За мое съжаление, заради силния вятър фонтана на площада не работеше.

След площада си направихме кратка разходка по Via XX Settembre

 Поразходихме се по виата., позяпахме и решихме да хапнем. А да идеш в Генуа и да не ядеш Фокача е все едно да идеш в Неапол и да не ядеш пица Маргарита. Ся, фокачата малко случайно я ядохме. Просто влязохме в едно заведение, което се оказа, че продава Фокачи и освен това е пълно с италианци. 

Аз като по-прост 😏🤣 си поръчах проста Фокача. След като хапнахме  тръгнахме из стария град и естествено минахме през Piazza San Lorenzo и естествено влязохме в катедралата San Lorenzo. 

Тук ще замълча

Като се прибрахме минахме през този магазин

Купихме си разни неща от там

На следващата сутрин се събудих, погледнах през прозореца и видях това

MSC SEASIDE ни очакваше...

Очаквайте трета, последна част