MSC SEASIDE ни очакваше, но още беше рано за срещата ни. А и бяхме гладни. Слязох долу и от пекарната намираща се в близост до апартамента купих кроасани и естествено капучино за съпругата. Хапнахме, събрахме багажите и поехме, към новото и неизживяно досега приключение. Поехме към първия си круиз. За разлика от предишния ден днес беше мрачно и сиво. Даже бих казал студено за 23-ти април. Но в душите ни беше топло. По пътя към Морската гара си направихме снимки на фона на кораба
Стигнахме и до морската гара
Където вече се бяха събрали доста пасажери. Не знам защо бях решил, че чекирането ще е тук и до кораба ще ни откарат с автобуси. Да ама не, тълпата отмина морската гара и пое пеш към кораба. Народа напред и ние след него. Така стигнахме до една сграда. Влязохме в сградата и се наредихме на една опашка. Бяхме се чекирали през приложението MSC for me. Като ни дойде реда показахме на служителя, че сме чекирани, а той ни даде по един номер - номер 11. За какво служат тия номера пълна загадка?!?🤔 Помещението пълно с народ и шумно, шумно. Реших да се разходя и да се опитам да разбера как ще се процедира. Влязох в едно друго помещение, също така пълно с хора и разхождайки се чух една жена да вика -" Нумеро диечи, намбър тен!" И десетина човека станаха и тръгнаха след нея. Веднага съобразих, че по този номер който ни дадоха ще ни викат. Междувременно извикаха и пасажерите под номер 45, което ми подсказа, че не карат номерата последователно. Върнах се в предишното помещение взех жена ми и отидохме да чакаме да извикат нашият номер 11. След десетина минути чакане го извикаха. Станахме и се наредихме на поредната опашка. Там служителката поиска да види билетите, само че не през приложението, а разпечатани на хартия. Показахме ги, провери ни документите, снима ни, каза, че всичко е наред и да отиваме към секюрити проверка. Секюрити проверката мина бързо и през една врата напуснахме сградата, и се озовахме пред кораба. Усещането е, че все едно се озоваваш пред 20 етажен жилищен блок с 5 входа. Опитах се да го обгърна с поглед и промълвих -"Бах туй голямо нещо!!!" След това се качихме по стълбичката и влязохме вътре. Първо впечатление УАУ!!! Или както се казва по нашия край - ЯБААА!!! Намирахме се на палуба 5 на MSC SEASIDE! Каютата ни бе с номер 5135 така че бързо я намерихме. Влязохме вътре огледахме я,хареса ни. Имахме си и прозорец. След като се настанихме тръгнахме да разгледаме кораба. Първото което направихме е да отидем на най-горната палуба откъдето се откриваше гледка към Генуа
Снимах се и пред надписа на кораба
След това посетихме бюфета където хапнахме и после се върнахме обратно в каютата за да я разгледаме по обстойно. С изненада установих, че мини бара бе заключен с катинар. Явно някои хора ползват минибара и след това "забравят" да си платят. Отново тръгнахме да разглеждаме кораба. Всъщност разглеждах го само аз, жена ми каза, че не ѝ се обикаля и се прибра в каютата. А аз си обикалях палубите, основно 5-та, 6-та, 7-ма и 8-ма на които са съсредоточени барове и магазини през всички тия палуби се простира и атриума. Возих се на панорамния асансьор, разходих се по "Моста на въздишките" намиращ се на 16-та палуба
Поразходих се из кораба и се прибрах в каютата. Пътьом успях да се загубя няколко пъти но я намерих. Тъкмо беше станало време за вечеря. Щяхме да вечеряме в ресторант Seashore намиращ се на нашата 5-та палуба. Настанихме се на нашата маса. Сервитьорът ни Томи от Индонезия донесе менюта. Мима поиска меню на италиански, а аз смигнах на Томи, че тя е италианска мафиотска. От стартерите си поръчахме ето това
Аспержи обвити в шунка и една лъжичка руска салата. Много минималистично. За основно си поръчах пилешко филе запечено с пармезан и задушени зеленчуци
Зеленчуците срамежливо се бяха скрили под филето. Храната определено беше вкусна, не бе много като количество, но бе вкусна, а и на който не му стигне бюфета работи.
Докато вечеряхме се чу едно "Тум тум тум" и корабът потегли. По никакъв начин не се усещаше, че сме на вода - нямаше почти никакво клатене. След като се навечеряхме отидохме до палубата. Корабът беше в открито море
Винаги съм искал да видя това, да усетя какво е чувството когато около теб има само море. Видях го. И чувството е спокойствие, свобода! Хареса ми. Всъщност хареса ни, и на двамата. Поразходихме се още малко из кораба и се прибрахме в каютата. Така завърши първият ни ден на борда на MSC SEASIDE.
Събудих се към 4 часа, нещо чукаше по прозореца. "Сигурно вали" помислих си аз. Станах и погледнах. Не валеше, но вятърът се бе усилил и някои от вълните се удряха в корпуса и пръскаха по прозореца. Усещаше се леко клатене. Отново си легнах. Какво друго да правя в 4 сутринта? Събудих се към 8, жена ми беше вече будна.
- Честита ни годишнина - усмихвайки се каза тя и ме целуна
- Честита да ни е - отговорих на целувката ѝ аз
- Корабът се клати - установи тя
- Да, духа вятър, той прави вълни, а те клатят кораба - отвърнах ѝ аз и продължих - Да не ти прилошава?
Нее - каза категорично тя - но ми е странно
- И на мен ми е странно - казах аз изправен пред прозореца и гледайки морето
- да отиваме да закусваме - добавих аз отдръпвайки се от прозореца
- Добре - отговори Мима - а после ще ходим да пием капучино
И излязохме от каютата. Закусихме и се отправихме към Venchi chocolate bar намиращ се на 6-та палуба. Седнахме на една маса и жена ми на италиански поръча две капучина.
- Италия? - попита сервитьорката
- Не, България - отвърнах аз
- България? - усмихна се тя - аз знам няколко български думи
Тук очаквах да чуя за мамата, п...ката и онова с трите букви, но бях приятно изненадан като чух - здравейте, добре, хайде, благодаря и ... много мило.
Тримата избухнахме в смях.
- А вие откъде сте? - попитах я аз
- От о-в Бали - отговори момичето
И тъкмо щях да искам да ми каже някоя някоя дума на родният ѝ език, когато във бара влезе шеф сладкаря - французин на средна възраст, който минавайки покрай нас ме заговори на френски. Не знам защо всички френски поданици решават, че говоря отлично езика им?!?
Изпихме си капучината купихме шоколад за щерката и бонбони, които щяхме да занесем в Мадрид и напуснахме бара, като преди да излезем научих сервитьорката на още една българска дума - довиждане.
Вятърът не намаляше силата си и клатенето на кораба продължаваше. Особено силно клатенето стана когато отидохме да обядваме. Докато отивахме към бюфета вървяхме с леко пиянска походка - клатушкайки се. Или не, походката ни беше моряшка.
Бюфета беше пълен. Гладът е по- силен и от големите вълни. Накрая си намерихме две места на една маса, на която имаше две двойки. Аз реших, че ще обядвам пица, а Мима каза , че ще яде някакви мръвки с пържени картофи. Тъй като масата беше до сектора с пици аз бързо си взех две парчета и седнах. Мима с походката на стар морски вълк тръгна за картофи. И тъкмо се връщаше с пълна чиния корабът се разклати, чинията се наклони и картофите изпопадаха на земята. Съседката ми по място тръгна със стола към мен, но успя да се хване за масата и се задържа. Мима направи втори опит да си вземе картофи, този път успешен. Хапнахме и излязохме навън, а там вятър не ти е работа. Прибрахме се обратно в каютата. Това люлеене на кораба ми действаше много приспивно. Легнах уж за малко и съм заспал. Събудих се и установих, че клатенето значително е намаляло. Облякохме новите дрехи и тръгнахме с намерението да се почерпим с нещо по случай годишнината ни - 20 години щастлив семеен живот. Ето ни с чашите
После вечеряхме и след вечерята отидохме в бюфета излязохме на палубата, седнахме и бичихме айляк. Пълен релакс. Гледахме морето, което напълно се беше успокоило
На следващата сутрин акостирахме във Валенсия. Круиза ни завърши. Видяхме много неща, изпуснахме два пъти повече. Определено ни хареса и ще повторим.
Слизането във Валенсия беше бързо и безпроблемно. Хванахме безплатния автобус до терминала и след 10 минути бяхме там. Планът беше да отидем до гара Хоакин Сорола ( от където щяхме да се качим на влака за Мадрид) там да оставим багажа си и да разгледаме Валенсия. За целта трябваше да хванем автобус номер 4 до спирка Carrer de la Pau и от там с автобус номер 31 стигаме до гарата. Проблемът беше, че не знаехме в каква посока да хванем автобус. Пресякохме улицата и отидохме на спирката, автобуса пристигна аз влязох и попитах шофьора дали ще стигнем до Carrer de la Pau. Той отговори с не и посочи с ръка спирката от другата страна. За по-голяма яснота ще нарека спирката на която отидохме първо "А", а другата "Б". Прекосихме отново улицата и отидохме на спирка "Б". Там имаше служител на транспорта който говореше английски. Попитах го може ли да стигнем до спирка Carrer ... Отговора беше, че трябва да отидем на спирка "А". Върнахме се на спирка "А" и сценарият се повтори - Пристига автобуса, влизам вътре, питам и шофьора ми казва, че трябва да отидем на спирка"Б". И нещата се повториха. А взе да става горещо и водата ни свърши, и Мима почна да мрънка, че ѝ е писнало да пресичаме една улица. Тогава реших, че дойде ли автобуса се качваме. Автобуса дойде, ние се качихме и се оказа, че сме уцелили посоката. Билети се купуват от шофьора и струват 1.50€. За разлика от автобусите в Италия, в Испания съобщават спирките и шофьорите не се изживяват като Фернандо Алонсо. Пътуването мина без премеждия и стигнахме до гарата. Аз тръгнах да търся гардеробчетата за багаж. Намерих ги, малко трудно, но успях. Става въпрос ето за това
https://valencialockers.es/en/joaquin-sorolla-station/
След като оставихме багажа се качихме на автобус 31 и слязохме на центъра. От там подобно на лирическия герой от песента на Кристина Димитрова и Орлин Горанов тръгнахме без цел и посока.
Първо видяхме Катедралата на Валенсия
Имах желание да влезем и да видим чашата за която се говори, че е Светият Граал, но опашката пред входа ме отказа. Може би при следващото ни посещение във Валенсия. После стигнахме до площада на Девата и намиращия се на него фонтан Турия
( между другото така се казва и родното село на Чудомир)
Поседяхме малко, поехме напред и не след дълго се озовахме пред Mercado central
Естествено, че влязохме вътре.
Щандът който ни хареса много
Ние обичаме хамона и прошуто обичаме, и еленски бут обичаме.
Но само с мръвки не става трябват си и зеленчуци, за салата
Както се разхождахме из пазара и гледам на един щанд продават неща за хапване, а ние след тия гледки на висящи свински бутове охладняхме. И гледам аз, има паеля и то паеля валленсиана. Е как ще отида аз във Валенсия и няма да ям паеля?!? Отидох и си купих. За 6€ получих една кутия - 200 - 250 грама паеля валленсиана
Мима категорично отказа да яде някакъв си ориз, както се изказа и си взе сандвич с мръвка. Аз също се надявах, че ще има месо в паелята, но имаше само едно кокалче. Това типично валенсианско ястие като цяло ми хареса, но не влезе в графата любими. След пазара вървейки пак без цел и посока стигнахме и до площада на кметството.
Ето го и самото кметство
Жена ми, която е голям любител на мушкатата беше във възторг от разнообразията на мушката в градинката
Продължихме пътя си и стигнахме до Plaza del Toros и Estacion del Norte
Откъдето хванахме автобус до гара Хоакин Сорола. В района на Хоакин Сорола се намира този паметник издигнат в памет на 41 жертви загинали при катастрофата на мотриса в метрото на 03. 07. 2006 година
Отидохме, взехме си багажите и се върнахме на гарата. Г-жа Костова си купи чипс, който изяде преди да се качим във влака за да не вдигала шум.
Дойде време да се качваме на влака. В Испания за да се качиш на влак се минава през проверка на багажа. Минахме през проверката, провериха ни билетите и се качихме. Заехме си местата, а 3-4 седалки зад нас започна да се събира група испанци - мъже и жени. Първо двама после трима докато не станаха 8 или 9. Тия хора през целия път до Мадрид не си седнаха на местата, не млъкнаха и вдигаха ужасен шум. А ние си ядем чипса навън. Хайде моля ви се!!! Другия път се качваме на испански влак с пет торбички чипс които ще ядем много шумно.
Като тръгнахме звъннах на @Crazy Horse който каза, че ще ни чака на перона.
Гледка от пътя
Влакът пристигна навреме в Мадрид. @Crazy Horse ни чакаше на перона. Посрещна ни, последваха прегръдки и целувки. За да го пуснат на перона казал на охраната, че посреща украински бежанци. Вървейки из гарата си придадохме възможно най украинско - бежанският вид. Приятелят ни повика Bolt, който да ни закара до семейния му дом където щяхме да отседнем като гости на едни прекрасни и истински приятели. Пристигнахме. Бяхме посрещнати с радост от съпругата на Христо и дъщеричката му. Близнаците и наши кръщелници не бяха особено впечатлени от пристигането ни. Поздравиха и отново се заеха с игрите си. Ама естествено, че игрите са много по-важни от някакви си възрастни. Дъщеричката на @Crazy Horse беше разочарована, че дъщеря ни Радина я няма, беше ѝ нарисувала красива рисунка която ние предадохме след като се прибрахме обратно в България. Докато вечеряхме любезните ни домакини ни разказаха какви са плановете за следващия ден.
Ето какво се случи на следващия ден. Тъй като нашия приятел @Crazy Horse имаше до обяд лекции в престижния IE University. Наш гид щеше да е прекрасната му съпруга. Предварително искам
да кажа, че останахме изключително доволни от нещата които ни показа.
Но да карам поред.
Първо придружихме децата до училището в което учат. След това седнахме да закусим в квартално заведение. Аз ядох кроасан с шунка и кашкавал печен на плоча и портокалов сок, ама прясно изцеден сок.
Двете дами закусиха с кроасан със сладко
Закусихме добре и тръгнахме. Нашата любезна домакиня, предложи времето до обяд да го прекараме в парка Ретиро. Ние парковете ги харесваме, затова бяхме във възторг от предложението и го приехме с радост.
Сега в разказа ми ще има повече снимки отколкото текст
Първото което ни показа Таня бе Puerta de Alcala
Следват снимки от парка Ретиро
Двама обитатели на парка
Стъкленият дворец
Тук чудовището от пещерата се готви да изяде момата 🤣
В дъното на тази алея се вижда музея Прадо, който ще посетим при следващото ни идване в Мадрид
В парка можеше да стоим и цял ден, но имахме среща с @Crazy Horse. Следвайки съпругата му слязохме в метрото и поехме към срещата с него. Той ни чакаше на спирката и ни поведе към "къщичката" в която се помещава IE UNIVERSITY.
Ето я
Влязохме в сградата и се качихме на 24 етаж откъдето направихме снимки на Мадрид от високо
Вече минаваше обяд и започнахме да чувстваме глад. Христо ни заведе в студентския стол. За шок и ужас на цялата компания аз си взех една пилешка пържола и много зелена гарнитура която гарнитура съдържаше броколи, спанак и разни други неизвестни мен треви.
Ето ме седнал с двете дами
Наобядвахме се и изчакахме приятеля ни да приключи с последната си лекция за днес и да тръгнем на разходка из града.
Доц. Костов приключи лекцията си, раздели се със студентите и ни поведе да разгледаме Мадрид. Първо минахме през Plaza de Espana. На който е разположен монумента на Сервантес
Ето го и героят на Сервантес Дон Кихот и верният му оръженосец Санчо Панса
А ето ни и нас пред паметника
От площад Испания тръгнахме към Парк де ла Монтана където нашия домакин искал да ни покаже нещо и от който парк се откривала панорама към кралският дворец. Та вървим си ние, говорим си изкачваме едни стълби. Ветровито е. Тъкмо изкачихме стълбите и вятъра задуха още по-силно носейки пясък. Закрих очи с ръка да не ги напраши вятъра. Вятърът утихна, отворих очи и ахнах от учудване
"Боже мой, къде се намираме?!?" Пред нас стоеше ето това
Не, не бяхме попаднали в Древен Египет, но пред нас стоеше истински египетски храм. Храма на Дебод. Храм посветен на Амон и Изида. Храм, който е щял да остане под водите на язовир Асуан. Заради помощта, която Испания оказва при спасяването на храмовете Абу Симбел, Египет подарява Храма на Дебод на Испания.
След Храма на Дебод продължихме към кралския дворец. За голямо мое разочарование разбрах, че Негово Величество крал Фелипе VI няма да си е вкъщи и няма да мога да го посетя.
Дворецът откъм градините
И откъм статуята на крал Фелипе IV
И ние пред двореца
След двореца продължихме към Plaza Mayor. По пътя влязохме в магазин за турон и естествено си купихме турон. Снимки няма да не дразня @ДиянаВ😛😂 Стигнахме и до Plaza Mayor където е прочутия нулев километър. На площада имаше някакъв митинг и беше пълно с хора. Денят вече преваляше и аз започнах да огладнявам. Всъщност Plaza Mayor бе последното което любезните ни домакини и наши приятели бяха ни подготвили за днешният ден.
За вечеря нашите приятели ни заведоха в едно заведение, чието име така и не запомних. Заведението мнооого ни хареса. Влизаме ние в заведението, сядам на една маса и @Crazy Horse посочвайки един дълъг шубер и казва:
- Ето там е яденето, отивате и си вземате каквото си искате и колкото си искате
- А колко пъти може да се редим? - попитах аз с блеснал поглед
- Колкото си искаш - отговори с усмивка Христо.
И започнахме да пълним чинии искахме да опитаме от всичко
Това е само началото. В крайна сметка не успяхме да опитаме от всичко, но това което опитахме много ни хареса
Преди да започнем храненето Костов и Костов вдигнахме тост
Следващия ден го писахме дъждовен. Първо защото наистина валеше и си беше доста хладно и второ Мима я заболя кракът и предпочетохме да не ходим никъде
И си останахме в къщи. В къщи, защото в дома на нашите приятели се чувствахме като у дома си.❤️
И си говорихме, и се смяхме, и ние с Мима малко си поплакахме когато Христо ни пусна един страхотен филм - Земята на розите
https://theatroart.bg/repertoires/138/zemyata-na-rozite
Ако го намерите някъде гледайте го
Все пак, след като предния ден много похвалихме заведението в което вечеряхме. @Crazy Horse ни каза, че ще ни покаже заведение пред което предното бледнее. И успя. Заведе ни в заведение, което беше сигурно 3 пъти по-голямо от предното и в което освен, че можеш да си вземаш каквито и колкото ястия искаш, можеш да си вземаш и месо - пържоли, шишчета, хапки, риби, морски дарове, които можеш да дадеш да ти изпекат на място.
Какво да ви кажа? Хапнахме си.
С пълни стомаси се прибрахме. Е, прибраха се г-жа Костова от Стара Загора и г-н Костов от Мадрид. А ние с г-жа Костова от Мадрид отидохме на .... Стадион Метрополитано - стадиона на Атлетико Мадрид. При следващото ми посещение в Мадрид ще отида да гледам мач на Метрополитано. И за мен ще бъде чест човека с когото видях за пръв път този стадион да ме придружи
Снимки
Само да допълня, че в деня в който отидохме да видим стадиона там имаше мач между Атлетико Мадрид и Атлетик Билбао и ние пътувахме към стадиона малко преди да започне мача. И метрото беше пълно с фенове които пътуваха съвсем спокойно. И когато пристигнахме на спирката, и се качихме на ескалатора Таня ме бутна и каза - "Гледай"! Обърнах се, долу беше едно червено бяло море
И дойде денят в който трябваше да се прибираме в България.
Ами, какво да ви кажа? Видяхме много неща. Различни градове. Посетихме една нова държава. Имахме първия си круиз. Всичко ни хареса. Гостувахме на скъпи приятели! Благодарим ви за всичко, приятели❤️! Обичаме ви!
Но беше време да се прибираме при нашето съкровище.
Е, няма да съм аз ако прибирането ни мине без екшън
Ето какво се случи. Нашите приятели ни подариха един кашкавал, който сложихме в ръчния багаж на Мима. Минаваме секюрити, мен по традиция ме отделят да ми правят натривки, а на Мима багажа го отделят. Служителка идва при нея и ѝ казва, че в багажа ѝ има органичен продукт.
-Да. - казва жена ми на италиански, има.
- Италианци? - пита служителката
- Не, българи - отговаря ѝ Мима
- Българи? - усмихната пита служителката - сигурно говорите руски?
- Аз не - отговаря съпругата ми - той говори руски - сочейки ме
Ами поприказвахме си на руски с дамата.
Качихме се на самолета и след три часа кацнахме на летище София.
Ми, т'ва е
КРАЙ!
Препоръчани коментари
Искаш да споделиш мнението си? Създай профил или влез да коментираш
Трябва да си член за да оставиш коментар.
Създай профил
Регистрирай се при нас. Лесно е!
Регистрирай сеВлез
Имаш профил? Влез от тук.
Влез сега