Рига - балсам за очите

Помните ли как започва "Дивото зове" на Джек Лондон? Със следния стих:

Нагонът скитнически, стар,
оковите на навика разбива
и в спящия отколе звяр
за нов живот кръвта пробужда дива!

След моите отменени полети до Рига от март 2020 г. и пак отменени през август 2020, вече нямах търпение да стигна до заветната дестинация!

И ако перифразирам горния стих:

Ваучерът на Раянеър стар,

оковите на омикрона разбива

и в спящия отколе Луд кон

за нов живот кръвта пробужда дива!

Това пътуване почти го бях отписал да се случи тази година, но едно писмо на Ryanair , че трябва да си ползвам ваучера, до 22 януари 2022 ме събуди от летаргията. След кратка проверка на сайта им, установих, че мога да полетя от 16 до 19 декемрви Мадрид-Каунас-Мадрид. Веднага резервирах, защото бях убеден, че все някак ще се добера до Латвия от съседна Литва. А, списъкът със забележителности за посещение беше готов. Оставаше само да направя транспортна връзка Каунас - Рига и да резервирам някой хотел. Нищо работа. Но, буквално дни преди пътуването ми, в края на ноември излезе новата паник схема омикрон-лохатрон и започна бясна надпревара от Израел до Япония през Италия и Гърция кой може да измисли по-бързо по-идиотски ограничения за пътуване. Сериозно се шашнах, че пак ще ми се провали пътуването, за трети пореден път. Но, слава Богу, литовците и латвийците се оказаха част от разумната част на човечеството и не въведоха никакви абсурдни мерки. Няколко дни преди да тръгна мой украински приятел Вова ме шашна, че за автобуса Каунас-Рига ми трябвало и сертификат за ваксина/преболедуване от най-страшната болест и PCR тест, но сред бърза консултация с посолствата на Литва и Латвия и автобусната компания Ecolines това се оказа фалшива новина. И така на 13 декември вече имах автобусни билети на Ecolines за маршрута Каунас-Рига-Каунас, а един ден преди пътуването си резервирах и хотел в Рига - Rixwell Old Riga Palace Hotel, точно в Стария град много близко до основните забележителности и международната автогара. А, моя приятел Вова ми каза, че ида ли в Каунас трябва да се запозная с негов стар литовски приятел още от съветската казарма през далечната 1990 г. - Алвидас. Речено-сторено! Алвидас и жена му Аста се оказаха прекрасни хора и благодарение на тях, пътуването ми започна с куп позитивни емоции.

И така най-после беше 16 декември! От сутринта си подсвирквах Одата на радостта! А, и точно 16 декември си е рожден ден на Бетовен! Приготвих набързо любимата раница, сложих подаръците за Алвидас и Аста от Вова и в 13.45 литнах към Каунас! Бях в еуфория!!! Летя!!! Егати кефа!!! А, до самолета стигнах съвсем безаварийно. На проверката за багаж, двама испански младежи се хилеха като нацепени пъпеши докато си зяпаха телефоните и не обърнаха особено внимание на раницата ми. А, на самия гейт, не ми поискаха дори лична карта, а само ми сканираха билета и ме питаха дали имам зелен сертификат или PCR тест. И това беше, не поискаха дори да видят какво имам. А, аз се бях и регистрирал за влизане в Литва на официалния им сайт: и си имах генериран QR код и за бонус се регистрирах и за влизане в Латвия на

В Каунас стигнах навреме и буквално просто слязох от самолета и се озоваха след няколко крачки в залата за посрещане. Нямаше никакви космонавти като в Испания да те чакат за сканиране на QR кодове и да те питат от коя държава пристигаш. Кеф и свобода! На това му казвам аз свободно шенгенско пътуване! Алвидас и Аста ме чакаха! Какво мога да кажа?! Посрещнаха ме като стар приятел, въпреки че ме виждаха за първи път. От летището се насоичхме към родния им Алитус/Alytus - 50-хилядно градче на 56 км от Каунас, който е почти 300 000 град и бивша столица на Литва. В Алитус влязохме в местен ресторант, където уж трябвало да ни искат зелен сертификат според табелата на входа, но така и това не се случи. Бях гладен като вълк вече, че цял ден не бях ял от емоции и поръчах местна бира, квас, супа Хашлама - пикантна и разбира се, местният специалитет цепелини - направени от картофено пюре, а вътре с месо. Мда, не е френска, балканска или грузинска манджа, но на кого му пука в такава приятна компания?!

От там се насочихме към центъра на Алитус да видим централния площад и коледната украса с прекрасна елха, където направихме няколко хубави снимки.

А, след това отидохме у дома на Алвидас и Аста, където се запознах с двамата им синове университетски студенти и продължихме традиционния литовски запой с разни местни водки, имам предвид балсами де, с екзотични за мен мезета като месо от консервиран лос или непозната риба. Но, всичко беше супер вкусно. А, заради мен се получи една своебразна Вавилонска кула, защото родителите Алвидас и Аста говорят литовски и руски, но не и английски, а синовете им на 20 и 22 години Лукас и Бенас, съответно говорят литовски и английски, но не и руски. Вкъщи си говорят на литовски, разбира се, но сега заради мен трябваше да минат на чужди езици. С младежите си говорехме на английски, а с родителите на руски, като освен това превеждах бързо от английски на руски и обратно за какво си говорим с една от групите. Веселба голяма. Поколението над 45-годишна възраст обикновено говори отличен руски, а младите, родени след 1990 г. обикновено говорят отличен или поне сносен английски и рядко руски, освен ако не са част от руското малцинство или работата им не налага владеене на руски. Всичко това, разбира се на мен ми беше известно и не бях изненадан. Докато обсъдим красотите на Литва, Латвия, България, Украйна и Испания, литовския баскетбол, криптопазара и програмата Еразмус, стана 1:10 след полунощ и решихме, че не е лошо и да поспим малко. В 3:30 Лукас ме събуди да закусваме и в 4 сутринта тръгнахме на път обратно към Каунас. В 5:10 бяхме на автогарата, където се появи скоро и автобусът на Ecolines за Рига, който всъщност имаше доста по-дълъг маршрут Прага-Талин. Невероятни хора, невероятно посрещане в Литва! Намерих нови приятели! Какво повече може да иска човек?! Автобусът до Рига се оказа доста удобен, двуетажен, аз бях на втория етаж и на входа ми поискаха само билет и документ за самоличност, нищо друго. На седалката пред мен имаше и екран с филми и музика на различни езици, но макар и да съм железен, реших, че не е лошо да поспя още малко. Събудих се тъкмо за да видя как преминаваме табелка с европейското знаме и надпис LATVIJA. Ехаааа, на това му казвам аз пресичане на граница, като в добрите стари шенгенски времена! В 11:30 на 17 декември бях на централната автогара в Рига! Имах само два дни да видя всичко, така че реших да не губя време. Веднага попитах на къде е Стария град и се насочих към него. След 10 минути пешеходен преход бях там! 10 минути преход, но почти 2 години чакане да стигна до тук!!! Първата табела, която видях беше тази:

Валутас майна! Развеселих се, майна! Веднага си представих как пловдивски чейнчеджия, облечен в стил Влади Въргала от ранните 90-е години на ХХ век отваря първото чейндж бюро в Рига и на въпроса какво е това, отговаря - как к'во е?! Валута, майна!

Иначе и аз потвърждвам, че Рига е най-добре поддържаната прибалтийска столица и най-руската, защото има огромно руско малцинство и отвсякъде се чува руска реч. Все пак аз заговярях винаги млади хора до 30-35 години на английски ако ми трябва някаква информация, а по-възрастните на руски и нямах никакви проблеми с комуникацията.

Харесах си един магазин за сувенири, поразгледах, купих разни неща да зарадвам всички вкъщи и се насочих към църквата Св. Петър - обект на ЮНЕСКО, първо католическа, а после след Реформацията лютеранска църква с кула от 123 м и най-висока църква в града. Прекрасен ориентир за мен.

И тъкмо се чудих откъде да я почна тази моя обиколка на Стария град и пред мен се появи Рита - петдесетина годишна професионална екскурзоводка, която ме попита на руски дали искам пешеходна обиколка на града. Договорихме се на цена 35 евро индивидуален тур и започнахме. За разлика от Намибия, където още помня местния т.нар. гид Фернандо, който буквално не знаеше къде се намира, Рита се оказа изключително информирана и компетентна и си заслужи и бакшиш. А, туристи наистина няма много в момента. Мотаеха се в центъра няколко десетки руснаци и по няколко заблудени шведи, испанци, холандци и един луд кон. Така че борбата за малкото туристи беше очевидна. С Рита не само обиколихме целия стар град и видяхме основните забележителности като местното кметство

Къшата на Менцендорф

статуята на Бременските градски музиканти, подарена от град Бремен на Рига през 1990 г.

Легендарната къща с котките

Латвийският национален парламент

и разбира се Къщата на черноглавите и статуята на Роланд пред нея

както и кафенето Black Magic Cafe, от където може да купите интересни сувенири и шоколад. Аз купих на жена ми шоколадови бонбони в кутия, която като отвориш изкача огромна хартиена пеперуда.

Но, освен тези и други забележителности и красиви улички на Стария град, моята екскурзоводка Рита ми разказа и куп любопитни факти и легенди за града, създаден през 1201 г. от германския монах Алберт от Бремен. Оказва се, че латвийците като националност се формират едва през ХХ век, след Реформацията. Това е райноът с най-късно покръстените хора в Европа. А, знамето на Латвия две хоризонтални червени линии с тънка бяла ивица по средата е свързано също с интересна легенда. Вожд на племето венди е тежко ранен и е сложен на бяло платно, на което изтича кръвта му и умира, но по средата на платното остава бяла ивица и войниците вземат това платно и го ползват като знаме, което им носи победи и това се смята за най-древният латвийски флаг.

На някои богат къщи в Стария град можете да видите следното нещо, дълга стена с истински 2-3 прозореца, а до тях нарисувани на стената прозорци.

Оказва се, че това е така, защото според Рита, в средновековието Рига е била богат град, член на търговския съюз Ханза и местните са били облагани с данък разкош ако имат много прозорци. За да си спестят този данък, но все пак да не изглежда грозно къщата им, някои хитреци просто рисували прозорци на стените.

Това пък е най-тясната улица в града, която не е много тясна всъщност и това пак доказва, че градът е бил доста богат.

Но, за съжаление историята на гада е пълна и с трагични моменти и факти освен смешно-любопитните.

При строенето на църквата Св. Йоан/Ян са зазидани двама монаси доброволно, като им е обещано, че ако се самопожертват ще станат светци.

Но, Папата в последствие отказва да ги направи светци, защото казва, че това са суеверия и езически традиции със зазидването на хора, което няма нищо общо с християнството и сега дори вече не знаем имената на двмата клетници. Оставено е малко прозорче с кръст на църквата сега, полузазидано с кръст, като своеобразен паметник на двете жертви. Монасите докато са били живи още при строежа са ги хранели през подобно малко прозорче.

Това пък е т.нар. Шведска порта, пред която е стоял шведски войник по време на шведската власт над града и е питал всеки влизащ в града от къде идва, къде отива и с какво ще се занимава в Рига.

Изобщо, сериозна работа! Само дето зелен сертификат не са искали шведите на влизане в града. Шведите също забранили на войниците си да започват романтични отношения с местните девойки. Но, разбира се, забранените неща са най-сладки и една девойка се влюбила в шведски войник. Като им разкрили връзката, на шведския войник не сторили нищо, но латвийското момиче го зазидали в шведската порта. Според местна легенда и до сега вечер под шведската порта може да се чуе шепот "Обичам те" от местното зазидано момиче. Затова сега, недалече от портата до крепостната стена има статуя Призрак.

А, това тясно прозорче отдолу също има мрачна история.

Тук е живял палача на града. И на това прозорче са слагали хората бележки с име и донос за съсед или друг техен враг, който искат да бъде екзекутиран. Палачът е решавал кои от тези доноси да предаде за по-нататъшно разследване и евентуално екзекутиране. Сега на стената има надписи от сорта - свърши работата чисто и други подобни.

След изключително съдържателния тур и мотаене по красивите улички на Стария град се усетих, че вече почти 4 и е време за обяд. Насочих се към местната верига на самообслужване Лидо, за бърз обяд.

Там хапнах нещо традиционно. Местен сив грах с късчета сланина и някаква местна запеканка със свинско. Добавих и местен квас за поливане на обяда. Всичко беше изключително вкусно за моя искрена изненада, защото аз съм доста скептичен към всякакви кухни на север от границите на бившата Римска империя.

След обяда, продължих да се наслаждавам на красотите на стария град и коледната му украса!

А, вечеерта се насочих към Централния пазар, пред който имаше сергии с плодове и мед.

А, вътре ми направиха впечатление огромните сергии с всякаква пушена риба, хайвер и сувенири, от които пак купих, разбира се.

Докато се мотая така, вече беше станало 19:00 и реших да се насоча към един от местните узбекски ресторанти Узбекистана на Bruņinieku iela 33, в центъра на града, извън Стария град. След около 40 минути лежерно ходене се озовах пред въпросния ресторант. Реших да вечерям там, не защото бях особено гладен или че не ми хареса латвийската кухня. а защото исках да пробвам прехваления традиционен узбекски плов. В крайна сметка едва ли ще ида в Узбекистан в този живот, не ми е в списъка за посещение, а поне си мислех да им пробвам плова. Интересни емоции имах в ресторанта. Влизам аз и ме посреща брадат узбек в национална носия. Добър вечер, имате ли резервация? Ресторантът празен, ама явно да се прави на интересен пита. Отговорих че нямам, след което той ме успокои, че няма проблеми. Аз все едно съм се запотил от притеснение къде мога да намеря място за хапване в този така празен ресторант! Имате ли вика документ за ваксинация или тест? Оф, викам си, почна се! Въздъхнах, но си помислих, че узбекският плов иска жертви и му показах желания код на телефона ми. Той го погледна, сканира и в следващия момент ме пита дали имам и паспорт да му покажа. Е, това вече ми наруши будисткото спокойствие и аз изсъсках през зъби: А, Вы не думаете, что немножко охуели?! Я пошел! На културен български, съвсем точен превод би бил: не мислите ли, че малко прекалявате? Тръгвам си! И просто си взех телефона от зяпналия ме с отворена уста узбекски наглец и се насочих към вратата. В крайна сметка не съм на узбекската граница и нямам намерение дори да се озовавам там, че всеки узбек да ми иска документ за самоличност и всичко това заради две шепи ориз с месо от миризлив коч. Само че ресторантът беше празен и явно този пич се усети, че с мен подобни простотии не минават, но все пак съм клиент и тъкмо отварям да излизам и чувам зад гърба си - чакайте, чакайте, спокойно, седнете, моля, прав сте, няма нужда от други документи. Аааа, отворко, ще се усетиш помислих си аз. След минутка до мен доприпка весела узбечка в национална носия и ми поднесе меню с чупка в кръста. Бравос викам си! Изборът ми беше бърз, салата Ташкент и традиционен плов! Но, узбечката ми отговаря, че със салата Ташкент работата била хорошо, но видите ли, плов нямали, защото трябвало предварителна поръчка, но за сметка на това имали те боршик, закусочки и после не дослушах, падна ми сиукското перде. Щях да падна от коня! В узбекски ресторант да няма плов?! Това е все едно в Макдоналдс да ви кажат, че нямат бургери, в чешка пивница, че няма пиво, а индиански вожд да няма тютюн една лула на мира да си запали! Смях и ужас! Какви закусочки, какъв боршик питам аз нежно, но твърдо младата узбечка. Това питам аз, узбекски ресторант ли е или советская забегаловка?! Съветска закусвалня предполагам на български. И разбира се, в това време си облякох якето и пожелах приятна вечер. А, тя след мен - можете да си поръчате по Bolt плов утре, т.е. онлайн. Мхм, отговорих, непремено! И просто си излязох и тръгнах по улицата с мисъл за грузинския ресторант Алаверди в сърцето на Стария град. И в този момент няма да повярвате, но пак чувам: почакайте, почакайте! Обръщам се, друга узбечка на вратата на ресторанта, този път готвачката се оказа. Плов казва има, върнете се! Не думай! Няма такъв цирк! И за втори път се върнах. Такова нещо не ми се беше случвало, но твърдо реших, че ако ме подразнят трети път връщане няма да има. Но, в крайна сметка не се наложи да си тръгвам този път преди да отнеса един узбекски плов и салата Ташкент. Изобщо, виждате ли как като няма клиенти спират да се правят на отворени ресторантьорите.

Ето това беше пловът.

Както би казал Вапцаров, плов ли бе - да го опишеш? Плов ли бе - да го разровиш? Разровиш ли го - ще мирише... на дърт узбекски коч!

Не знам колко традиционно ме изненадаха узбекките и дали и колко пъти са плюли в чинията ми, но определено не останах впечатлен. Наистина миришеше този плов и понеже аз по принцип много рядко ям ориз, не останах изобщо впечатлен.

Поне по пътя на връшане към хотела направих хубави нощни снимки на красиви сгради.

На следващия ден, 18 декември, закусих бързо в хотела и още в 9:30 бях навън. Този път реших да се насоча към центъра на града и да видя квартала около улица. Албърт/Alberta iela с красиви сгради в стил Арт Нуво, а после да посетя и бившата квартира на КГБ в града и сегашен музей на окупацията, като по пътя щракна зоната около канала и паметникът на свободата и други интересни обекти, които видя. На улицата пак ме спря гид и пак на руски ме заговори с въпроса искам ли тур. Любезно му отговорих, че вчера съм имал чудесен тур.  Но, той продължи да настоява с въпроси дали съм искал да видя паметника на Пушкин, известния православен храм в града и т.н. Отговорих, че не съм, но, че съм дошъл в града да видя музея на окупацията, а не паметници на руски писатели и руски църкви. Даже подобен отговор не разубеди гидът и той продължи да ме убеждава. Дайте да видим първо това, което ви предлагам, а после ще ви заведа до музея на окупацията. Офффф, нямах намерение да си развалям прекрасното настроение с излишни спорове, затова просто му казах лек ден и се отдалечих.

Ето го и латвийският паметник на свободата, построен през 1935 година.

Tēvzemei un Brīvībai/За родината и свободата! Да не повярва човек, че руснаците са оставили този паметник след последната окупация на Латвия след Втората световна война.

Недалеч от паметника е и каналът, който разделя Стария град от центъра.

Ето и снимка на най-големия православен храм в града.

но, както вече отбелязах, не за това съм дошъл в Рига и бързо продължих към улица Албърт да видя кварталчето в стил Арт Нуво от началото на ХХ век! Оказа се прекрасно място! Пред мен се разкри цялото великолепие на Рига от началото на миналия век и кратката й независимост в периода 1919-1940 г.

След всичката тази красота реших, че е време да отскоча до т.нар. Ъглов дом, където се намира бившата квартира на КГБ, сега музей на окупацията. Самата сграда е наистина красива отвън.

Но, вътре крие драматични моменти от съветската окупация на Латвия, когато по политически причини хияди латвийци са интернирани в ГУЛАГ или измъчвани, затваряни и екзекутирани в подземията на същия този Ъглов дом. Снимките сами говорят за себе си. Информация за въоръжена съпротива на т.нар. горски братя - антисъветски партизани активни чак до 1957 г. невъоръжена съпротива срещу съветската окупация на интелектуалци, килии за временно и дългосрочно задържане, стая за разпит, за екзекуции и снимки на жертвите.

Тъжна история... Единственото положително поне за мен беше, че младото поколение е образовано и знае какви ги е вършила съветската власт. Касиерката на музея се оказа студентка по история и разбира се, веднага проведохме един разговор за историята на Латвия. Тя изрази разочарование, че старото поколение още се чувстват като съветски граждани, но аз я успокоих, че по-важното е, че млади хора като нея знаят историческите факти за съветската окупация.

След това се помотах още малко из града за да се насладя на атмосферата му, а към 16.00 се насочих към грузинския ресторант Алаверди за късен обяд и ранна вечеря. След вонящия плов предната вечер имах нужда от истинска храна! Грузинците не ме разочароваха, хачапурито имерули се топеше в устата, както и свинския им шашлик. След обилните блюда, поляти с хубаво грузинско червено вино дойде време за последна разходка и насочване към автогарата, където в 18.00 ме чакаше пак автобус на Ecolines за Каунас.

На автогара имаше магазин с продукти на Българска роза. Много приятна изненада за мен!

В автобуса попаднах до един литовец, който работи в Талин и се заговорихме философски за живота. Оказа се, че действително най-високи са заплатите в Естония от прибалтийските страни. А, пред мен се оказа, че седи Артьом - бесарабско българче от Одеса. Дори кандидатствал за българско гражданство вече, но не говори български. Аз му казах, че ми напомня за хубавия български виц, да говориш с бесарабски българин да ти обясни на чист руски, че е българин и с македонец да ти обясни на чист български, че не е българин. Ухили се доволно, поговорихме и си разменихме контактите. Неусетно мина времето до Каунас, където се озовах малко преди полунощ. На автогарата имаше един таксиджия и за 5 евро ме закара до хотел Метрополис, който бях резервирал. Но, разбира се преди да ида в хотела си направих една среднощна обиколка на Каунас и наснимах красивата коледна украса в центъра.

Към 2 вече бях в леглото, че нещо ми свършиха батериите. На следващия ден направих пак един бърз кръг на Каунас за още малко снимки и към 9:45 хванах такси за летището. В 10 бях там и Алвидас и Аста ме чакаха. Предадоха ми малко подаръци за нашия общ приятел Вова и в 11:30 бях пред самолета. Но, както често се случва Раян решиха да тръгнат с час по-късно. Това обаче ни най-малко не помрачи прекрасното ми настроение!

Като цяло, останах супер доволен от това кратко прибалтийско кръгче. Срещнах прекрасни хора в Литва и навсякъде с мен хората бяха много дружелюбни и в Латвия. И най-важното нямаше никакви дразнещи ограничения, така че със сигурност пак ще се върна в Прибалтика!