Берген и Трондхайм

Северът е очарованието, което ме привлича от години. Не че не съм била там – посетила съм в Скандинавия няколко пъти Швеция, Финландия, Дания и Норвегия, а освен това и Исландия. Но мечтата ми беше Берген – сънувах го, как пристигам с голям кораб на пристанището му, как после с влак се придвижвам из страната.

Организирах самостоятелно пътуване до Тронхайм и Берген в първата половина на май. Не беше като в съня ми – придвижвах се със самолет. Полетът ми на отиване беше с Bulgaria Air до Амстердам и после с KLM до Тронхайм. Много са променливи връзките на полетите, цените и удобствата, затова трябва да се решава преди конкретното пътуване.

Trondheim

Слязох на летището, голямо колкото Терминал 2. От януари 2024 г. всички билети в Норвегия, вкл. за градски транспорт могат да се купят само онлайн. Затова предварително си бях закупила билетите, като се наложи да си сваля необходимите приложения, да си направя профили и да пазя билетите си в телефона. Извън сградата на летището чака автобус Flybuss Trondheim, маркиран със самолетче и е ясно, че той превозва до града. Когато даден автобус тръгне, веднага на негово място застава следващият. Двама служители на английски помагат на пътниците. Показах си билета, служителят сканира бар-кода и ми взе куфара да го постави в багажника. Пътят до града е около 50 мин. Минава се през 2 тунела, пътят извива покрай брега и през няколко малки селища със скупчени дървени къщички. Таблото информира коя е следващата спирка и няма вероятност да я пропуснеш.

Хотелът ми беше само на 5 мин. от спирката. Настаних се и веднага изскочих навън. През май денят е дълъг и се мръква след 22 часа. Поразходих се до реката. Там има редица от цветни дървени къщички, точно като нарисувани.

Градът е третият по големина в страната. Бил е столица от времето на викингите до 13 век. Старото му име е Нидарос.

Покрай реката.

На другия ден имах план за посещения. Всичко е на пешеходно разстояние. Първо минах покрай Old Town Bridge – там е бил най-старият мост над реката, сега е място за снимки. В Норвегия пожарите са унищожавали много пъти сгради и мостове през вековете, защото всичко е било изградено от дърво. 

Библиотеката.

Стигнах до катедралата. Тя е започната да се гради през 1220 г. върху гроба на Олав II, основател на нацията. Огромна и много красива. Има няколко органа. Стъклописите са невероятни.

В катедралата.

Срещу катедралата има помещение, където човек може да влезе да се стопли и да си купи нещо. В него има кафене, магазин със сувенири, тоалетни.

Срещу катедралата е сградата на картинната галерия, от която започва голяма права улица до централния площад. От двете страни на улицата алеите са засадени с напъпили лалета, всичко е равно и чисто. Дърветата още не са разлистени.

На централния площад Torvet се издига обелиск на Олав Тругвансон – основателят на града. Срещу него се намира търговски център – неголям, където човек може да поседне и да се стопли. В този ден беше празник – Ascension Day и по улиците имаше много хора. На площада беше издигната сцена, където различни групи свиреха.

На централния площад.

Навсякъде из града срещах местни жени, облечени в техните народни носии. Норвежците пазят носиите си и ги предават на поколенията си. Обличат ги на празници.

На другия ден рано сутринта бях на летището за полет до Берген. Всички дейности по обслужване на пътниците са без персонал. Трябва сами да се чекнете, да си отпечатате бордната карта и лентата за багажа на машините в коридора, да занесете куфара си на лентата, където пак няма никой, там сами да сканирате бар кода от лентата на багажа и тогава багажната лента тръгва и отнася куфара нанякъде…

До Берген пътувах с витлов самолет на тяхната авиокомпания Wideroe. И ето ме в Берген!

Берген

От летището до града пътувах с Light Train – по влакови релси, но се състои от 1 общ вагон и машинистът се намира в него като в трамвай. Билети, разбира се, бях закупила предварително онлайн. До центъра на града се пътува 50 мин. Влакът минава през много живописни квартали около Берген, гледките са красиви и времето минава неусетно.

Хотелът ми беше на 3-4 мин. от последната спирка на влака, до рибния пазар. Веднага излязох и обходих рибния пазар, пристанището и отидох до красивата градина. За нея след малко.

Берген е втори по големина град в страната. Бил е столица от 13 век до 1830 г. Градът започва от пристанището и лази по стръмните хълмове на седемте планини наоколо. Намира се на брега на Северно море в най-дългия фиорд. В града могат да се видят както сгради в характерен северен стил, така и съвременни, като в големите европейски градове. Градът гъмжи от американски туристи, които пристигат както с туристически кораби, така и самостоятелно. Обикновено са възрастни двойки.

Тръгнах към красивата градина около езерото. То е естествено езеро. Наоколо са направени красиви алеи, с много цветя и храсти. По тревата са насядали млади хора и се припичат на пролетното слънце.

И тук е моментът да отбележа, че при моето посещение в Берген 12-15 май температурите бяха невероятно високи. Дневните стигаха до 23-24 градуса, а през нощта бяха 19. Тези температури не са характерните за сезона. Но всички облякоха летните дрехи и късите панталонки и градът изглеждаше пъстър и весел. По улиците изникнаха дървени маси и столове и се насъбраха хора на чаша безалкохолно (в Норвегия алкохолът е забранен).

Остатъкът от първия ден прекарах в обиколка на езерото. Там се намира сградата на общината. Старата сграда не е съборена и е до нея.

За втория ден имах автобусен тур из града с екскурзовод. Преди това се разходих из Бруген – част от културното наследство, защитено от Unesco. Представлява крайбрежна улица около пристанището с цветни къщички, в които има сувенирни магазини за туристите.

Бруген.

Обиколката на града с екскурзовод ми беше много полезна. Разходиха ни из кварталите, които са от другата страна на залива и са новопостроени. Градът има университет и няколко научни института. Той расте и има много млади хора в него.

Надвечер обиколих централната част – широк пешеходен булевард, където са разположени магазините в големи масивни сгради като ЦУМ.

Третият ден беше предвиден за 4-часов круиз по фиордите. Не пропускайте това приключение! Пътувахме по фиорда, под мост, който прилича на Атлантическия път, покрай селища от няколко къщи с единствен достъп по вода. Стигнахме до село Мо. То е със 100 жители, има голяма църква и дори магазини. Има и хотел. От двете му страни се спускат огромни мощни водопади от високите скали. Изглежда като рисуван пейзаж!

Село Мо.

Вечерта завърших с посещение на препоръчания ресторант на рибния пазар, където приготвят известната рибена супа на Берген. Бяла, гъста като млечна каша, с няколко парчета риба. Рибата е pollock (вид хек, бяла мазна риба от Аляска, дива и затова чиста).

Така приключи северната ми приказка.