До/от НордКап в търсене на Северно Сияние

 Почти 3 седмици след ,като се прибрах от моето пътуване в Северна Норвегия реших да напиша някой ред и да споделя някои подробности от пътуването ми.

Защото с времето спомените избледняват поне в конкретиката и подробностите.

Идеята за това пътуване я имам от много години.

Миналата имах план ,но той се промени заради желанието на сестра ми да види Северното сияние.

За мен най добрия ,вкл. бюджетен (ако може да се нарече такъв в Скандинавия) бе Абиско в Шведска Лапландия. Но това остана в миналата година. Получи се за седмица ,но тогава все още имаше евтини полети до Стокхолм и от там до северния Люлео ( с Райън Еър). От Люлео има влак ,който се свързва с линията от Стокхолм до норвежкия Нарвик ,малко преди границата с Норвегия е шведското селище Абиско. Над него има център за наблюдение и изучаване на Aurora . С лифт!

На около 80 км на изток ,пак на ж.п линията и главен път е Кируна. Там е най близкото шведско летище до Абиско и отделно в близкото селище Юкансарви е известния и първи Леден хотел ,който всяка година след 15 декември отваря врати за посетители.

Толкова за миналата година през февруари. Една малка подробност бе ,че хванахме доста хладна седмица от която 3-4 дни я усетихме в Шведска Лапландия...между -26 и -30!

Сега за Северна Норвегия.

Пътуването ми бе от 21 до 29 януари. Като за начало една промоция на SAS ,която беше ,като "летете на север" от Лондон.

Комбинацията на отиване и връщане можеше да е до Бодьо , Тромсьо или Алта. Цените бяха приблизително еднакви до всеки град и моето решение беше да летя от Лондон - Хийтроу до Алта и да се върна от Бодьо до Лондон.

Понеже все пак трябваше да стигна и до Лондон ,до него летях от София до Станстед с късния полет на ирландците ,а се прибрах от Лутън до Пловдив с нощувка в Лутън с Wizz.

21 януари 

Сутрешния полет от Хийтроу до Алта бе в 7:05 с прекачване за час в Осло.

Това ме накара да преценя ,че или трябва да пътувам до Лондон предния ден и да преспя ,а сутринта рано рано да стигна до Хийтроу или да ползвам автобусите на NE от Станстед до Виктория и от там до Хийтроу.

Предпочетох втория вариант и имах време след кацане (независимо ,че полета от София закъсня 2 часа и вместо в 22:40 ,пристигна в 00:40 ) да стигна в 4:30 на Хийтроу.

Полетите на SAS бяха точни и спокойни след това .

Поспах ,погледах от високо и кацнах по светло в 13:30 в Алта.

Казвам по светло ,защото бяха минали 3 дни от появата на слънцето след Полярната нощ.

Изгрев е силно казано ,но за около час се показва за малко и пак залязва и към 14:30 е тъмно.

Алта е може би най северното летище на Норвегия до където летят големи самолети на SAS и Norwegian . От там на север има десетки летища ,но оперира авиокомпанията Widerøe с малки самолети Dash 8.

До Алта  най на север можех да стигна от Лондон.

Плана ми беше на другия ден да хвана бърз катамаран до Хамерфест. За да мога на 23 януари от там да хвана кораба на Havila Voyages от Хамерфест до Хонингсвог.

Хонинсвог е най близкия град с летище и пристанище до Норд Кап. Най северната точка на Европа. Крайната ми цел на това пътуване на Север.

Алта е малко подредено градче в Норвежка Лапландия - региона Finnmark ,което е известно с две интересни  неща.

Със скалните си рисунки Alta rock carvings ,които са под Юнеско (уви скрити под сняг и лед през зимата ), забележителност на около 7000г. Около тях е  музея Йемелюфт и там се  намират скални рисунки от ловно-риболовно общество, датирани от 4200 пр. Хр. до началото на Новата ера.

Другата забележителност е Северната катедрала именувана на Северното/Полярно  сияние , която архитектурно с формите и извивките си копира това природно явление характерно за този северен район.

Алта е град от 1999г.,но селище от повече от 300 г .  

Града ме посрещна със сумрак и докато пристигне автобуса да ме закара до центъра и от там да стигна до мястото ми за нощуване...вече беше тъмно. В 14:30 !!!

Почти всичките ми нощувки в това пътуване бяха през Airbnb ,като в една част (вкл.в Алта) не виждах собствениците на домовете в които отсядах. Всичко беше с кодове или кутии за ключовете на помещенията и почти винаги съм нощувал в обособени части от къщата ,пригодена за гости на семейството или за туристи ,като мен. 

Навсякъде беше ,чисто ,уютно и топло....норвежки стандарт! Независим в настаняване и напускане с ясни инструкции за всичко и без натрапчивост на хазяи.

След пристигането си ,взех един душ ,преоблякох се с топли дрехи (беше -15 ,но вечерта го даваха да падне до -18 ) и с нетърпение сложих стойката за телефона в малката раница.

От близката спирка хванах един автобус до "квартала" ,който бе със същото име - Алта ,но с добавката Øvre (Горна ).

Има известен ресторант с местна кухня - саамска ,магазин за сувенири и нещо ,като оградена база за северни елени и хъски.

Саамите са коренните жители на тези земи и това място беше от този тип.

Мен идеята ми беше да мръдна малко от светлините на града ,които се явяват пречка за Сиянието ,ако се появи.

Не ,че на това място нямаше светлини...къщите бяха приказно осветени ,като с коледна украса ,пътищата светят ,но малко след последните къщи в посока север ,където тъмнината е повече и липсват светлините от населените места....

И ТО се появи.

Не в цялата му прелест ,но като за 18:30 доволно.

Студа не ме плашеше. Нямаше вятър. Пътищата бяха отъпкани и с малки камъчета нахвърляни и беше удобно да се ходи.

Наистина не ми беше студено ,но има един момент,който усетих в последствие...Ръцете!

С ръкавици ми беше неудобно да наглася стойката и да закрепя телефона за нея и докато го правя това с голи ръце ,изстиваха за минута - две.

Поснимах ,поразходих се в квартала и се върнах в града.

От картата и навигацията видях мястото на малко пристанище ,което беше зад височина над брега и допуснах ,че там няма да има толкова светлина от жилищната зона.

Не се излъгах...

Но покрай морето беше ужасно студено. Не заради температурата ,а заради вятъра. Беше към 19:30. Стигнах до лодките в пристана. Чисто небе идеална тъмнина ,но студено усещане.

Почти през целия път до лодките виждах сиянието ,но не можех чисто физически да снимам. Първо духаше силен вятър. Стойката не можеше да се задържи. Второ ,ръцете измръзваха моментално без ръкавици.

Колкото и добре да го виждах и да "танцуваше" ,бях си само зрител ,което пак ме ентусиазираше да се движа и да съм доволен ,че съм избрал тази разходка вместо да остана в стаята на топло.

Като за първа вечер...супер!

Реших ,че е време да се връщам.

Имах идея да мина през центъра и катедралата само визуално да разгледам по път за един супермаркет ,където мислих да си взема нещо за хапване и да се прибирам.

Някъде около първите къщи и светлини след тъмния път ,поглеждайки нагоре точно над мен виждах леко зелените нишки . Като тънка струя пушек от комин започваха да стават все по дебели ,по интензивно да се движат и да стават по зелени.

Извадих телефона и най добрия избор беше не да снимам (за това е нужно да е на статив ) ,а да правя клип. Получиха се два и то не лоши ,като спомен от тази вечер.

И както се появи ,така и изчезна.

Погледнах сайта ,който следях и видях ,че КP индекса е бил до този момент. После намалява като скала ,а вятъра докарваше облаци и скриваше звездите. 

Каквото беше ,беше. Доволен съм.

22 януари 

На другата сутрин ,поспах доволно и реших да тръгна към 11:00 към центъра и Ледената катедрала. То в този час става леко светло и отварят храма.

Алта има пристанище ,но не е такова в което спират корабите на Havila и Hurtingruten. Двете компании ,които извършват превозите по вода между селищата по норвежкото крайбрежие.

Тръгващи от Берген и след 8 дни пристигащи в северния Хиркенес в близост до руската граница. Освен превоз на пътници ,корабите го играят и с круизни възможности ,така че можете да си резервирате повече  дни ,каюта и с пакет . Става и с по малко нощувки. Примерно само 1.Избора е ваш.

Другата подробност е ,че ако ползвате опцията Port to Port ,може да го ползвате и само ,като транспорт без нощувки.

Много по сигурно е зимата  от варианта по сушата или въздушно.

И цената не е висока ,на фона на една нощувка в каюта.

Ниската цена и пътуването трябва да е в рамките на "светлата" част от деня. Условно казано ,защото зимата е мрак на север ,но примерно за над 4 часа плаване от Хамерфест до Хонингсвог бе 29 евро.

Аз го ползвах още един път за около 10 часа от Хаща до Сволваер и беше 39 евро. Малко по евтино с корабите на Havila ,от конкурентите им. Но на мен датите ми пасваха с тази компания и бяха супер точни и нови ,модерни кораби.

Можеш да се разхождаш и да си избереш пауба вътре на различните етажи. Да излизаш отвън ,когато искаш стига да ти е комфортно от студа ,който е в открити води или между фиордите. Вътре има чай ,кафе различни видове от машина(без заплащане ) ,барове и ресторанти ( срещу заплащане дори да не нощуваш ,може да си избереш и меню). Има фитнес и перално помещение със сушилни ,което може да ползваш без допълнителна такса.

Има и джакузи с топла вода на най горната част ако на някой му стиска в студа да влиза и излиза до сауната.

Може и да слизаш ,там където има повече престой и да се разходиш из селището.

 Някъде престоя е около 6 часа 

 ( Тромсьо) ,другаде 3-4

 ( Хонинсвог, заради тура до НордКап) и последно ,на кораба може да се запишеш на екскурзия при пристигане някъде.

Навсякъде има програми и така са измислени ,че освен свързани с някои забележителности в околностите е възможно да тръгваш от едно място и да чакаш кораба на друго.

Колкото и да е студено на сушата...водата на Север ,дори в Баренцово море не пада под 3-4 градуса и е доста странно да е -15 ,а вълните да се плискат на плаж или на морския бряг!

Алта на 22 януари ме посрещна със "слънце" и -15.

Казвам слънце ,щото се мъчеше да изгрее зад един баир.

Тръгнах към центъра и храма и към 11:30 бях пред него.

На подстъпа пред главния вход имаше "слънцеЯди". Явно е добро място за наблюдение на изгрева. Малко ми беше странно ,защото някои от тях се олюляваха от снощи и сигурно са романтични натури 🙂

Точно до катедралата е плувния комплекс на Алта. С басейни и водни пързалки и голямо остъкление. От там започва/ свършва Главната търговска улица на града.

Храма наречен на Северните/Полярни светлини е лютерански храм в модернистичен стил ,с датски архитект ,построен през 2001г

Вътрешния интериор е толкова семпъл ,но забележителен ,както и външността и. Винаги съм се удивлявал на хрумванията и свободата на скандинавците да търсят визия на сградите ,които хем да са функционални ,хем да се вписват в околната архитектура пък и да носят някаква символика. В случая от природата! 

Защото Твореца е Бог и природата е негово творение и всъщност хората по тези сурови земи дори да са приели една или друга религия ,живеят в този сътворен свят в който им приляга свободата и хармонията на природата била тя и сурова през половината от годината.

И в това си има някакъв чар ,мистичност и "светлина" в небето от която Бог ни гледа!

Постоях и се постоплих в храма.

Нямаше хора. Работното му време е от 11:00 до 13:00 и една от причините да не го посетя вчерашния ден беше ,че полета пристигаше след това.

А навън към 13:00 беше "изпекло". Тукашния Райчо едвам едвам се показваше над баира и там си седеше 1 час.

Реших ,че имам достатъчно време да прекося града и да стигна спокойно до кея на който е бързия кораб за Хамерфест. Вятъра беше стихнал ,температурата не мърдаше от тези -15 ,но се понасяше по лесно без вятър ,а когато вървиш поне при мен е така студа не го усещах.

Общо взето по този начин разгледах и града. Университета ,градската концертна зала ,общината ,гимназията , спортната зала. 

Стигнах 30 минути преди да тръгне бързото корабче ,а вече се стъмняваше.

До сами кея е и летището. В случай ,че решиш да комбинираш въздушен и воден транспорт...за това е помислено.

Общо взето за да добиете представа колко спестява пътуването по вода спрямо автобуса....По вода ,пътуването трае час и половина . С автобус между 2 и половина и 3. Лятото сигурно е много по красиво през тази час на деня ,но зимата пътуваш в тъмното.

Билетите както за автобусите на градския транспорт ,така и за корабчето се купуват от приложение и може да ги активираш по късно.До часа на тръгване!

Към 16:15 пристигнах в Хамерфест. Предната част на кораба беше доста обледена. Както и околните кораби на които персонала ги почистваше от леда с кирки и лопати.

Крайбрежните сгради бяха окъпани в топли цветове и отражението във водата създаваше доста красива визия на крайбрежния Хамерфест.

Буквално зад главния булевард и още 2-3 успоредни улици започваше стръмен масив на планината ,която се извисяваше над града. 

Лесно намерих адреса и вместо стая се оказа апартамент.

Собственика от Индонезия. Учил ,като студент в Норвегия и останал да живее. Как се справя със студа ? Усмихна се и каза ,спокойствието ,високия стандарт и грижата за хората топлят повече от климата .

Имаше право. В сравнение с това ,което познава до живота му в Норвегия и от където идва вероятно е така.

Обясних му ,че сутринта ще напусна много рано ,защото в 5:30 трябва да хвана кораба на Havila .

Служител на "новото" пристанище ,като пристигах от Алта ми потвърди ,че корабите пристигат на старото пристанище заради реконструкция ,така както ми бяха писали и от компанията със съобщение.

Важна подробност ,защото между новото и старото е към 2 км.и ако сутрин си го чакаш на новото...пристига и заминава и само такси те спасява да те закара набързо до другото. В 5:30 едва ли...

Излезнах в следобедна - среднощна разходка. Лек снежец без вятър прехвърчаше. По улиците нямаше никой.

Hammerfest

Най северния град в света.

Дълго време са се кичили с тази слава ,докато не са разбрали ,че селищата по на север от тях станали градове. 

Ситуацията днес е малко ,като спора на арменци и грузинци ,кой прави по хубав коняк ,но да не се отклонявам от информацията за този град.

Известен е с "Дъгата на Струве" геодезичен верига от геодезически триангулаций-точки от Хаммерфеста в Норвегия до Черно море, която обхваща 10 страни. Много точна за времето си и причина града да има ЮНЕСКО в листата си заради това.

Поне до 19 век.наистина е бил най северния град в света.

После се появяват и други ,по на север ,защото не всяко селище е град ,но доста селища стават градове.

Ако не друго поне имат надпис на католическия си храм ,който пише ,че е най северния католически храм в света 😉

Макар ,че по известния и модернистичен е лютеранският.

Тук за първи път в Норвегия светва улично осветление.

Хамерфест има трагична съдба към края на втората световна война.

Заради немската морска база града е бомбардиран и от съюзниците ,а после е довършен и от отстъпващите германци!!!

Останал е един параклис ,който днес е в градските гробища.

Всичко друго е ново. За благосъстоянието допринася и един от големите газови терминали на остров Melkøya.

Парите и работата в града идват предимно от тук.

Като входна врата на Баренцово море ,търговията е започнала от преди 3 века.Благодарение и пристанището си ,което не замръзва въпреки ,че е много на север.

Историята му е нещастна серия от природни бедствия, пожари, епидемии и войни, която продължава от Наполеон до нацистката ера.

Интересен факт е талисманът на града - полярната мечка. Дори е изобразена на хералдическия му герб. Тя въплъщава жизнеността на местната общност, но и необичайната способност на града да оцелява в продължение на векове в този затънтен край, на върха на земното кълбо напук на суровите условия за живот заради неговото местоположение.

Пред общината две бели мечки

( скулптури ) намекваха за символа и герба на града. През прозорците на фитнес и библиотеката се виждаше ,че хората са там след работния ден.

Спортуват ,четат. Видях шахматен клуб ,зала за танци.

Никак не обичат да се крият зад стени и дувари.

Широко остъклени и видими за всички със заниманията си и една друга практичност...светлината. Колкото повече ,толкова повече.

Зимата липсва ,но лятото е в изобилие ,чак пречи. За сън!

По пътя към арктическата катедрала видях ,че пътя се изкачва нагоре над града. Високо над морето.

Осветено с алея за велосипеди и пешеходци. На около 30 минути имаше нещо ,като търговска зона с магазини и заведения за бързо хранене.

Реших да повървя до там още повече покрай мен непрекъснато минаваха тичащи ентусиасти. Пък и имаше шанс при поява на Aurora ,да се види.

Залива на Хамерфест имаше и Северен бряг и от моята гледна точка ако се появи щеше да е там. 

Индекса за тази вечер беше нисък. Небето ясно. Каквото такова. Разходката вървеше добре и стигнах до търговския център. В супермаркета имаше и салатен бар и готова храна на грамаж ,което ми осигури вечерята.

Направи ми впечатление ,че доста млади хора паркираха по клинчета и чехлички ,домашно...за по една кола и чипс.

Хамерфест е един от градовете в които не видях кола с ДВГ. Може и да има...аз в разходката си не видях. Само електрички.

И никой не ги гаси автомобила си докато пазарува.

Реших ,че ще се върна пеш. Имаше автобусна спирка ,но се чувствах добре. Все още ми беше рано за сън Пътя не беше труден към града ,пък и щях да вървя надолу. Спортуващи все още имаше ,някои със заледени устни и носове и усърдието на онези асове в ски бягането или биатлона ,които преди финиша имат вид на почти колабиращи мазохисти с вледенено лице.

Спортна нация са норвежците Определено.

Минавайки през главния храм доминиращ над града ,се замислих ,че тук архитектурата кореспондира с околните склонове и върхове. Пак импозантна в модерен стил и определено красива с нощните светлини на фона на града под нея.

Прибрах се леко намръзнал ,хапнах набързо напарих се и си навих 3 аларми през 5 минути.

Да не опущя Големия кораб утре!

23 януари

На другата сутрин ,станах в 4:30. 

Закуска ,обличане и около 30 минути път до пристана.

В 5:00 трябваше да тръгна най късно. Към 5:15 трябваше да пристигне кораба на пристанището  и 5:45 да тръгне. В този ранен час излишно е да обяснявам ,че улиците бяха пусти.

С изключение на разни пътни машини и багерчета ,които чистиха пътищата и ги подготвяха за деня.

Стигнах по бързо до пристана над който се намира Стелата на Сртуве. 

Докато си направя няколко снимки и видях ,че кораба се приближаваше до мястото за акостиране. Пристигаше  навреме.

До кея чакащите ,като мен бяха 2 ма възрастни мъже без багаж. Сигурно ползваха кораба до Хонингсвог или спирката преди това.

След ,като спря ,спусна се една стълба и се качихме влизайки точно в рецепцията.

Проверяват ти резервацията и документ за самоличност ,дават ти една карта и ти посочват къде е стаята за багаж за удобство. Картата служи за услуги на борда ,храна ,питиета в ресторантите и бара и при напускане отчитат какво си консумирал и си плащаш тогава.

В този ранен час наистина няма никой по палубите и коридорите.

Може да си избереш къде да седнеш и да се разположиш. След два опознавателни тигела се чувстваш ,като корабособственик.

Направих си един чай и излезнах да видя причината заради ,която Хамерфест е от проспериращите градчета и райони на Северна Норвегия.

Остров Mеlкøya.

Тук е един от най големите и нови газови терминали за добив и компресиране на газ на Норвегия. Окъпан в светлини с футуристично излъчване на съоръженията над масления цвят в този час на Баренцово море.

Пътуването вървеше лежерно и спокойно вътре. За разлика отвън.

Колкото по на север плаваше кораба ,толкова повече леден вятър и сняг. Без вълнение. Намерих пералното помещение за следващия път да знам. Прочетох инструкциите за ползване и видях на екраните ,че приближаваме спирката преди Хонинсвог. Някакво рибарско селище на остров.

Слезна един ,качиха се двама.

Ето затова се ползва този транспорт. Тук вероятно кола не стига или ако стига през зимата ако навява ще е невъзможно.

Къщите пак осветени ,като с коледна украса. Улиците почистени. Хора няма. Вече наближаваше 8 ,тъмнина както и в 5.

Вътре пътуващите се раздвижваха по възрастови групи. 65+ вече заемаха местата си. Някъде към 9:30 -10:00 се появиха и по млади.

Липсваха китайци.

Онова ,което беше масово при второто ми пътуване след няколко дни с този кораб. 

Апропо кораба се казваше Havila Capella. Капацитета му е 670 пътници.

9 етажа ,от които 6 за пътниците.

Към 10:00 хората вече наизлизаха от каютите и ресторанта след закуска и се подготвяха за слизане. 

По уредбата уведомяваха за възможността да се запишете зам.н.височина екскурзия до Норд Кап. Всички съобщения бяха на 3 езика ,норвежки ,английски и немски.

Пътуващите от целия свят ,но преобладаващо бяха по възрастни.

Зимата има една особеност за да стигнеш до Норд Кап.

Мястото се намира на около 35-40 км.от Хонинсвог на север.

Лятото има и обществен автобус от градчето с което може да отидеш и да се върнеш в по бюджетен вариант ,ако нямаш наета кола.

Зимата не става така!

По една проста подробност ,свързана с времето и пътя. Някъде на средата между града и Норд Кап ,всички превозни средства минават заедно. В конвой.

Така и го наричат.

Конвоя отваря пътя към 11:00- 11:15 и затваря към 13:30. Тоест дори да си наемеш кола ,трябва да си с всички.

На Норд Кап има посетителски център със зала ,за което се заплаща вход. Целия център е на няколко етажа повечето  под земята и има кино,мултимедия ,магазин ,ресторанти ,бар и е спасителен вариант ако забрули онова ,което ме очакваше.

Затова варианта за тур освен превоз до там от Хонингсвог,включва и вход за залата. И нямаш друг вариант да стигнеш .

Има вариант за цената!

Много по скъпата услуга е от кораба отколкото от местния туристически център.

Плюс варианта ,че от кораба са с автобус ,а в случая моя тур беше с микробус.

Двойка корейци ( не слезнаха от кораба ,а са нощували в Хонингсвог) и една възрастна германка ,която си каза...защо да плащам по скъпо ,като мога и по малко ,а всички пристигаме заедно.

Просто автобуса седи до кораба ,а нашия микробус беше през една улица ,но ни чакаха с табелка "406". Това е номера на автобуса през лятото!

Слизайки от кораба видях табелата и се представих. Служителката при посрещането ми каза ,че чакаме още 1 човек и тръгваме. Лелята германка се появи и отидохме до буса.

Кратката инструкция беше...препоръчвам ви ,като пристигнете да изтичате до Глобуса ,който е монумента на Норд Кап символизиращ тази най Северна точка. Имате не повече от 10-15 минути и после гледайте да се приберете в сградата.

Очаква се много силен вятър от около 100 км/ч и ще дойде ненадейно от север. Затова имайте едно наум при пристигането ,че не разполагате с много време за снимки и разходки на открито.

Шофьора ни каза ,че иска в 13:15 да тръгнем наобратно ,така че ни помоли да бъдем точни. Аз пък помолих да ме остави на отбивката за летището ,която бе на 500 метра от пътя. Каза ми ,че ще ме остави на летището ,да не се притеснявам. Полета ми беше в 15:30 за Тромсьо ,тъй че имах достатъчно време ,но нямах такова за разходка в Хонинсвог още повече и заради времето ,което се появи. Каквото видях от кораба ,толкова за градчето.

И така стигнахме до паркинга на Норд Кап и аз побързах да заобиколя сграда и да стигна до Глобуса. Имаше не малко хора ,пристигнали с автобуса пред нас ,но идваха още 2 ,плюс няколко джипа от други турове.

Една двойка англичани ме помолиха за снимки ,както и аз тях ,да се увековеча на мястото. Успях да снимам и морето под скалата над която се извисява скалния нос.

Някъде в далечината се губеше реалността между небе и море и явно това беше фронта ,който идваше. Точно 15 минути след това ,като цунами ни връхлетя.

Аз си тежа на мястото ,но с мъка вървях в права посока. Летяха телефони ,шалове ,шапки ,ръкавици от тези ,които бяха накачорили монумента - Глобус.

Вятъра се усилваше и още по мъчно беше да вървиш ,а сграда беше на 20 метра пред мен. Зад мен се чуваха само гласовете на изоставащите ,а видимост никаква. За няколко минути вятъра събра малкото сняг от земята

( той от ветрове не може да се задържи ) и го трупаше по стените на сградата и се получаваха навявания ,като за пускане с найлони ; )

И такива чудо не бях виждал.

Дрехите ми бяха добри ,обаче обръщайки се на север снега от виелицата ти засипваше лицето и този ми любопитен поглед ме отказа повече да се обръщам назад.

И без това не се виждаше нищо на 10 метра от мен.

Стигнах до посетителския център и вътре....друг свят.

Хората се разкарват леко облечени и хапват или си пийват пред гледката на урагана отвън.

Трябваше ми няколко минути да се разопаковам ,да се стопля и да тръгна по етажите под земята в които са разположени различни атракции свързани с мястото. От историята на неговото откриване до природата ,която го заобикаля през различните сезони.

Идеално място за убежище от времето в ден ,като този и да се постоплиш с интересна информация.

В 13:15 бях пред буса ,както и моите спътници и през цялото време докато се клатеше от вятъра си мислих дали ще летя днес.

На мястото на конвоя машините бяха разчистили пътя и чакаха прибиращите се от Норд Кап.

Схемата е ,че кораба с който дойдох ,чака "екскурзиантите". Те имат около 30 минути да се разтъпчат в градчето и в 14:30 продължават пътя си на изток към Хиркенес.

Който иска остава и пренощува в града.

А аз бях избрал да летя от тук до Тромсьо. 

Полета трае един час.

Ако решиш да пътуваш с автобус ,прехвърляш на едно място до Хамерфест и на Алта и целия път е 9 часа. Само един автобус през деня. Ако решиш с кораб ,наобратно тръгва в 5:30 сутринта от Хонинсвог и на другия ден по обед е в Тромсьо. Тоест нужна е нощувка на кораба.

Най бързия и евтин вариант бе полета. И то точно този следобяд. Дали щеше да се състои ?

Шофьора на буса както обеща се отклони към летището от главния път и ме стовари пред него. Взехме си довиждане и се загледах в сградата.

Сиреч "терминала".

Сигурно е по малка от кварталния магазин ,но пък има по 4-5 полета на ден. От/до Тромсьо ,Алта и близкия Mehamn.

Авиокомпанията е само една -Widerøe.

Както писах по рано ,оперират с малки самолети Dash 8- 100. Турбовитлова машина.

32-34 места ,като задните седалки са цял ред . Като в автобус.

При чекирането определени места няма. Където седнеш 🙂

Багажното отделение е зад последните седалки.

Не ми беше непозната машина...юни 2024 с такава пчеличка пътувах два пъти между два от Азорските острови.

Чудех се как ще се държи при този вятър. Но летището беше на завет. Грам вятър в дъното на един фиорд. Много живописно място и с този снеговалеж по скоро ме успокояваше отколкото да се притеснявам.

Пътниците за полета от тук бяхме 6ма.

Другите идваха от Меhamn.

Полета започваше от там. Беше разпродаден ,но аз го бях резервирал предварително ,преди 2 месеца .

Персонала на летището вероятно беше 5 човека. Със сигурност 3 момичета на чекирането и багажа ,който си го слагаш на лентата и си го придвижваш и същите тези момичета после се местят и в другия салон ,когато те допускат до самолета. Отвън имаше още двама служители ,които обслужваха самолета и качваха багажите 🙂

И двата салона бяха не повече от 50-60 квадрата ,като имаше машини за сандвичи и напитки ,а в салона за заминаващи имаше и малка библиотека с книги. Всъщност тоалетната и мястото за преобличане на бебета сигурно беше 1/3 от салона 🙂

Пътуващите за Тромсьо се опознахме набързо. Две тайландски девойки нямащи вид на онези от алеите на Патая ,а по скоро на отличнички от някой вуз ,един набор американец Питър  с повечко кила от моите и приятелката му германка ,която и тя беше същата категория ....ако седнем от едната страна на самолета сигурно щеше да напъва единия двигател повечко да не пропадне  🙂

Бяха много готини.

Американеца ,като чу , че съм от България и каза ,че синът му имал доста познати от София и често прескачал до там и му харесвало много в България !!! А приятелката му кимаше одобрително ,че било така 🙂

Само за отбелязване...беше облечен в размъкнати дънки ,черно яке ,а под него лилав суичър с надпис Yankee,небрежно брадясъл и гордо заявява....аз съм пастор в Америка.

На flightradarA ,гледам че нашата пчеличка излетя навреме от първото летище и съответно след 15 минути кацна при нас. Толкова трае този полет. Между Меhamn ,и Honingsvåg Самолета паркира точно пред сградата на не повече от 15-20 метра и когато спряха двигателите ни отвориха вратата за да се качим.

Стюардесата ни каза ,че има 6 свободни места и съдействаше на тайландките да са една до друга и другата двойка.

За мен място до прозореца най отзад. То така се стъмни ,че едва ли щеше да се вижда нещо ,пък и двигателя заема целия ти взгляд важното бе да няма друсане и турболенция.

Между другото пистата не се чисти. Беше в сняг. Отъпкват я явно и гледат да не се заледява. Точно на минутата излетяхме и някъде на около 1000 метра височина минахме през "онова" дето създаваше урагана долу.

Или беше поотслабнало или минахме бързо и нямаше много клатушкане и хоп...изведнъж ясно небе ,звезди и една тънка ивица на залеза.

Само за Сияние ,ама рано беше.

Че тъмно ,тъмно ,ама следобяд! Няма и 4.

Като инфо...23 януари на Нордкап беше първия "ден" след полярната нощ. Слънцето изгряло в 11:01 и залязло в 11:46.

Казвам го условно щото от облаци и вятър ,това събитие не беше видимо там на място.

След около час кацнахме в Тромсьо.

Летището се беше вторачило в телевизорите в терминала. Съседните северняци от Будьо/Глимт имаха мач в Лига Европа.

Тук прогнозата беше силен вятър с лек снежец. Така си беше. Около -8 ,но сигурно се усещаше -20.

На НордКап беше -5 ,но температурата при тези ветрове не играе толкова роля в усещането за студ.

И на летището беше -5 ,но тихо и спокойно и някак приятно.

През деня докато пътувах с кораба писах на мястото където щях да нощувам в Тромсьо ,че ще пристигна навреме ,т.е няма да хващам тур за Северно сияние в този ден.

Имаше и такъв вариант в зависимост от времето и индекса за слънчева активност ,но 23ти не беше ок. Заложих на 24ти.

Собственичката на къщата при която щях да нощувам ми беше споделила ,че препоръчва една компания и ми съдейства за утрешния ден с инфо и това ми помогна.

Бях доста уморен от деня и ранното ставане ,никъде не дремнах през деня и  плановете ми бяха да се настаня и да не излизам повече. И времето не беше ок с този вятър.

Автобуса от летището ме спря на 5 мин.от къщата ,а срещу нея имаше супермаркет и нямаше нужда да обикалям за хапване.

Хубавото на някои супермаркети в Норвегия ( и в Швеция ) е ,че имат и готови храни.

Може да си избереш ,какво да си сложиш ,вкл.салати в различни по големина кутии и това е алтернатива на заведения за хранене ако не държиш да е ресторант или fast food.

Къщата беше стара ,но реновирана. Имах стая с отделна баня и тоалетна с голям прозорец гледащ на север. Сиреч леко лирично ...ако си по малка нужда ,Сиянието (ако се появи) не може да го видиш!!!! По голяма обаче ....ще си е екстра 🙂

За дамите и в двата случая! 😉

Утрешния 24 януари щеше да бъде  деня за Тромсьо.

И за "рулетката" вечерта.

Казвам рулетка ,защото си е жив хазарт да заложиш в един ден - една вечер и да чакаш да видиш в цялата му прелест едно природно явление ,което зависи и от Слънцето.

Ако нямаш късмет може и седмица да седиш и да не го видиш. Може да има висок индекс ,но плътна облачност. Може да имаш ясно време и слаба активност. Все тая!

Ако имаш късмет ,може и един ден да си на правилното място и да го видиш така ,както си гледал снимки и клипове на Aurora Borealis

24 януари