До най-северната земя на Европа – Нордкап и Тромсьо

Мечтите ми са да посетя възможно най-северните земи. Осъществих ги през тази година през месец май. Това не е първото ми посещение зад Полярния кръг, а четвъртото.

И така – планирах пътуването си през месец май. Тогава започва лятното слънцестоене – midnight sun. Тогава слънцето въобще не залязва. Колкото си повече на север, толкова повече дни не залязва. Същевременно е малко преди интензивния туристически сезон – избягвам тълпите от туристи, а и се надявам цените да не са в своя връх.

Ден 1:

Рано излетях от София с полет на Луфтханза до Франкфурт. Там продължих с полет до Тромсьо пак с Луфтханза. Полетите бяха точни, без закъснения и с перфектно обслужване. В Тромсьо имах престой от 6 часа и реших да отида до града, въпреки че на връщане имах планувани 3 нощувки там.

С градски автобус, за около 20 мин. бях в центъра. По пътя минахме покрай къщите от крайградската зона – в типичен северен стил, с коли пред тях и липса на огради. От едната страна беше заливът – фиордът на града. До брега имаше затревена площ, тук-там с камъчета. Там през малкото топли дни местните хора излизат на пикник. След район с къщи следваше район с нови блокове – на 4-5 етажа, боядисани в светли тонове.

След като слязох в центъра, се отправих към пристанището. Беше неделя, слънчево, цели 10 градуса! Деца и родители бяха излезли на разходка, много младежи също бяха на групи. Имаше няколко каравани, в които продаваха храна – нещо като хот дог и нещо като казанлъшки понички в картонени кутии, топли и ухаещи. Опитах поничките – също като българските!

Продължих по стръмната улица към центъра на града, минах по главната и намерих библиотеката. За нея бях чела по форумите много. Библиотеките в северните страни са с по-различна функция от родните. Направени са на място за срещи, за игра, за кафе и въобще имат социална функция. Библиотеката е сграда с модерна архитектура, на полуетажи, с много отворени пространства. Имаше голямо пространство с килим, където малките играеха на земята. Друга част беше с книжки, които деца и възрастни можеха да ползват и четат в момента.

Седнах в пространството, където имаше 3 големи маси, мивка, кафе машина, вендинг машина за безалкохолни, еднократни чашки, салфетки. На едната маса 4-5 момичета бяха разтворили учебници, пишеха нещо и дискутираха помежду си. Явно подготвяха групов проект. На другата маса двама мъже си четяха пресата. След като освободиха масата, дойдоха 3 млади жени с няколко деца, говореха руски (или по-вероятно украински). Разтвориха кутии с храна, започнаха да хранят децата си. Помислих си, че не е добре в библиотеката да се хранят. Но след няколко дни, когато бях по-дълго в града, дискутирах с местните и разбрах, че това е позволено и дори се стимулира. След като хапнаха, жените си почистиха идеално всичко, дори и пода под тях. Децата отидоха да играят някъде, а жените си пиеха кафето и много тихо си приказваха.

Тръгнах си от библиотеката, направих още обиколки и се отправих към летището за следващия ми полет.

Полетът беше с витлов самолет на компанията Wideroy, каквито самолети обслужват северните летища. Самолетът вози около 20 пътника, има една стюардеса, а пилотът се вижда, както автобусен шофьор. Един самолет каца последователно на няколко летища, където слизат и се качват пътници. Летищата са малки, с една дървена барака на тях и много сняг. Първата спирка беше на Hammerfest, рибарско и търговско селище, създадено преди 200 г., сега с 8000 жители. Той е първият град от Северна Европа с електрическо осветление от 1891 г.   Този град е разрушаван няколко пъти през Втората световна война, както от немската, така и от руската армия.

След като се качиха пътниците, самолетът излетя към Honningsvag, моята крайна дестинация. В самолета до мен пътуваше момче на студентска възраст и ми предложи да ме закара до хотела ми. Всъщност го чакаше баща му с един огромен джип и така успях да се добера до единствения хотел в този град.

Оказа се, че няма никакъв превоз от летището до града. Пътниците, които не са многобройни, сами си намират начини за придвижване. Има един телефон на такси, но той не отговаря обикновено, особено вечер. Пътникът може да се обади в хотела и оттам да дойдат с кола или в краен случай дежурният персонал на летището (1 човек) да го закара с личната си кола до града.

Така в полунощ бяха в хотел Scandic. Чист, топъл, с перфектна храна. Отдавна не съм била в по-хубав хотел настанена.

Ден 2.

За днес имах резервирана екскурзия до Nordkapp -  най-северната точка на Европейския континент. Срещата беше на пристанището. Тръгнах по-рано, любувайки се на градчето, заобиколено от снежни хълмове, с повече лодки, отколкото коли. На пристанището има модерна сграда – туристически център. В едната част е информационния център, където италианка общува с посетителите (този ден само аз), рекламира турове. В другата част е огромен сувенирен магазин, където поляци предлагат какво ли не.

Тук се намира Бамсе  - статуя на куче Сан Бернар, което е било част от екипажа на Норвежкия флот във Великобритания през Втората световна война. Кучето е родено в Honingsvag през 1937 г. Спасило е човешки животи и е удостоено с медали и почести.

Бусът за екскурзията ми пристигна, шофьорът се оказа румънец, който ми се зарадва, като разбра, че съм българка и на връщане ме докара пред хотела. Имаше и едно испанско семейство и потеглихме по сух асфалтов път, макар че от двете страни всичко беше снежно. Този ден имах късмет – времето беше слънчево и не валеше, а температурите високи – 6 градуса. Шофьорът беше и гид и през целия път ни обясняваше. Минахме покрай самотни къщи на рибари. Къщите са модерно построени, но се намират отдалечени от всякъде. Пред тях има лодки, коли.

Стигнахме до къщата на един местен жител от племето саами. Това е ескимоско племе, живеещо много на север в Норвегия, Финландия и Русия. Норвежците полагат усилия за запазване на бита, езика и поминъка на племето, за момента има 20000 саами там. В Русия са останали около 2000 саами. Екскурзоводът ни каза, че човекът има магазин и че ще го посетим и е желателно да си купим нещо.

Спряхме до къща и двор, пълен със северни елени. От къщата излезе висок мъж, с черна коса, с дръпнати очи и облечен с модерна грейка. Каза ни ( на английски), че се е родило малко еленче тази нощ и че майката е раздразнителна и да не се приближаваме. Влязохме в дървената барака до пътя, неговият магазин. Вътре имаше препариран елен и много предмети, ръчно изработени от племето, от естествени материали.

По пътя видяхме стадо северни елени, ходещи в редица по снга и търсещи нещо за ядене – мъхове.  Толкова на север няма дървета, планините са голи камъни и някъде има само трева през лятото.

След още няколко километра стигнахме до Нордкап. Разполагахме с 2 часа – да влезем в посетителския център и да си направим снимки на брега.

Посетителският център е модерна кръгла сграда, в която доста от услугите не работеха, не само за момента. Беше затворена арктическата поща и ресторантът. От сувенирния магазин обаче може да си купим картички и марки и да ги пуснем в пощенската кутия до него. Имаше и обособен кът с маси, където посетителите могат да хапнат храна, която си носят.

Изскочих навън. На края на скалата има монумент – земното кълбо от желязо. И зад него е Баренцово море – син безкрай, сливащ се с небето някъде. Трябва да се почувства!

Ден 3:

Полетът ми до Тромсьо беше в ранния следобед и имах достатъчно време да мина из града преди обед. Минах и по горната, успоредна улица, където открих супермаркет. Той имаше всичко – като едновремешните селски магазини у нас. Може би тук трябва да кажа, че алкохолът е забранен в Норвегия. Не ми стана ясно дали и кога се продава в магазина, но освен скъп е и забранен.

От рецепцията успяха след много опити да се свържат с телефона на таксито и така осигурих придвижването си до летището.

Гледките от самолета бяха изумителни – снежни планини и фиорди.

Успешно пристигнах в Тромсьо и се настаних в Enter Amalie Hotel, в центъра. Уютна малка стаичка с изглед към фиорда и забележителна закуска с топли предложения.

Излязох навън и се разходих по главната улица. Градът беше жив, с много млади хора, заради университета там. Църквата е интересна с това, че е дървена и стара. За съжаление беше затворена всеки ден. Единственият път, когато отвори, беше за частно събитие и забранена за посетители.

Ден 4:

В този ден имах резервация за автобусна екскурзия до Сомарой, с най-хубавите бели плажове. Рано сутринта получих съобщение, че екскурзията няма да се състои. Реших да използвам деня в опознаване на града. Някои от забележителностите обаче бяха в ремонт.

Отправих се към пристанището. Днес то беше без хора, без караваните с храна и някак глухо в работния ден. Имаше няколко кораба там, направих снимки.

Polar Museen – полярният музей заслужава да се види. Освен историята на града, има информация и за полярните изследователи. Там видях препариран тюлен.

Skansen – срещу полярния музей се намира най-старата къща в града, запазена до днес. Изградена е върху останките на древна крепост и е поддържана добре.

Tromso Visitors Center – намира се на пристанището и не е добре устроен.

Magic Ice bar – въпреки желанието ми да го посетя, през тази седмица беше затворен.

Polaria с аквариум – беше в дългосрочен ремонт.

Взех решение да не посещавам новата църква, изградена на другия бряг, защото тя е почти винаги затворена, а отвън се виждаше от хотела ми.

Из града разгледах сувенирните магазини. Тромсьо има и мол – по нищо не се различава от другите, само че е много малък. Пред него има чудесна открита площ с детска площадка, алеи с цветя (в снега още нямаше цветя) и много пейки.

Попаднах и на магазин за типични местни неща – от носии до разни предмети. Тъй като националният им празник беше само след 2 дни, жените си избираха носии.

Обядвах в Ракутен бар. Това е най-старият бар в града. Представлява едно павилионче и до него допълнително са изградени шатри. Но е култово място, защото продават хот дог от северен елен и опашките там са забележителни!

В една малка градинка е издигнат паметник на Roald Amundsen – норвежки полярен изследовател.

И разбира се, посетих отново библиотеката.

Ден 5:

Днес реших сутринта да отида на мястото, където беше сборният пункт за екскурзията, която се отложи. Отново нямаше никой, но малко по-встрани една служителка чакаше клиентите си за екскурзия. Попитах и много-много не мислих, веднага скочих на корабчето. Екскурзията беше 5 часа по фиордите с корабче и риболов. Това беше най-уникалното ми преживяване!

Пътувахме из фиордите – между покритите със сняг каменни планини. Екскурзоводката ни обясняваше каква фауна има по тези места – риби и птици. И след час корабчето спря по средата на един залив, за всеки имаше въдица и излязохме на палубата за риболов! Някои хванаха веднага риби – дебели сиви риби – „код“. След това екскурзоводката ги изчисти, показа ни ги и докато пиехме кафе с бисквитки ни сготви супа – вкусна супа с риба и зеленчуци! На връщане спряхмеда наблюдаваме полярен орел. Размахът на крилата му достига 2 метра! Той се спусна да хване подхвърлената му риба и прелетя над нас. Така приключи пътешествието из фиордите.  

Вечерта (всъщност вечер няма, светло е непрекъснато) обходих за последно центъра.

Ден 6:

След закуска потеглих с автобуса за летището. Първият ми полет беше до Осло. Много ми хареса това летище, може би защото няколко дни бях далече от цивилизацията. После отново полет до Франкфурт и трети полет до София.

А сега накъде?