ДЯДО КОЛЕДА ВИ ОЧАКВА В РОВАНИЕМИ

БЛЯСЪК И АТРАКЦИИ ЗА МАЛКИ И ГОЛЕМИ

   Една креативна нация, приучила се винаги да води с едни гърди на природата, е създала уют и неописуема красота само на около 6 км от „темето“ на Земята – Арктическия полярен кръг. Финландците през 1985 година обявяват, че тук, в тяхната провинция Лапландия, е домът на най-популярния зимен герой в света – Дядо Коледа. Изграждат приказно селище и материализират за забавление всички свързани с него митове и легенди.

    Всъщност познатата ни коледна приказка е продължение на по-стара легенда. Твърди се, че пред 270-та година в селището Патра, Мала Азия, живее благороден, добър и щедър човек на име Николай. Той пръсва своето богато наследство в помощ на бедните и най-вече неочаквано раздава подаръци на деца. Така пък се родила традицията за размяна на подаръци.

  Легендата за Свети Николай от Патра, получил признанието на светия заради благородните си постъпки, се разпространява в целия свят. Идентифициран е в „човек“, който в една нощ обикаля света и радва всички деца с това, което са си пожелали да получат като награда за цяла година очакване и послушание. В англоговорящия свят се налага името му Санта Клаус. Но то претърпява различни трансформации в различните страни. В Австрия го наричат Кристкинд, в Белгия и Холандия - Ноел, Сейнт Николас, Кристкинд и Блек Пете, В Бразилия децата пишат на Папа Ноел и си чакат подаръка, в Дания е Джулинисе, във Великобритания - Фадър Крисмас. За германците той е Крис Кингъл, Кристкинд или Сейнт Николас. Италианците са избрали да го наричат Бефана, в Япония пък е известен като Санта Курохсу. В испаноговорящо Мексико и в самата Испания - Три Кингс. В Полша Санта Клаус е Стар Мен или Уайз Мен. За французите е Пер Ноел/Татко Ноел/. В Турция също е Татко Ноел, или  Ноел Баба/ те, турците, отдавна си имат алъш-вериш с французите…/. 

   Само ние си го знаем като Дядо Коледа. Той заменя просъветския Дед Мороз и асистентката му Снегурочка. Вместо на Нова година, подаръците започват да се разменят на Бъдни вечер или в деня след нея - празникът Рождество Христово.

   Популярността на толкова желания и чакан цяла година герой достига до Финландия, на върха на планината Коватунтури. Тук градчето Рованиеми приема честта да „засели“ добродушния брадатко и целия му антураж от помощници – елфи, джуджета, летяща шейна, теглена от дузина елени. Те четат всяко пристигнало писмо в пощата на Рованиеми от всяко дете по целия свят и целогодишно изработват исканите подаръци. Пълнят с тях чувала на Дядо Коледа. Елените хрупат мъхове, докато дядото не ги запрегне и не литне да изпразва чувала…Възрастни и деца посещават това далечно място, за да се забавляват в атмосферата на светлия празник. Да тръгнеш за Рованиеми, означава специална подготовка. Разпространени навсякъде снимки от тук показват засипани със сняг дървета и пътища, потънали в преспите сгради, хора, облечени наистина като за зловещо суров климат, за арктически студ.

   Така тръгваме и ние. Подготвяме се за температури от минус 30 градуса по Целзий. Първите дни в Рованиеми обаче е по-топло, отколкото в София. През целия ни престой само в един ден температурите слязоха до минус 16 градуса. Студът въобще не се усеща, защото…първо, си екипиран добре – помниш, че не се разхождаш по главната улица на твоя град и второ – тук няма вятър. Само през нощта, когато очаквахме, ама напразно, да се покаже Северното сияние, ни защипа мраз по бузите…

   Но когато след 5 дни си тръгнахме за България, преседяхме 2 часа на писатата, докато обливат с вода самолета ни, за да му свалят леда.Този път стюардът ни поднесе уискито без лед... 

   От няколко години нашите не по-малко креативни от финландците съседи – румънците/но и те като нас дълго време лошо управлявани/, също са създали Коледен парк с познатия главен герой и свитата му. Ако желаете, прескочете до там, за да го видите. Но този комплекс едва ли е бляскав, както оня в Рованиеми.

Първо запознаване с Рованиеми

Пътищата са в това състояние, но гумите на автомобилите са обсипани с гумени шипове и колите се движат с 80-90 км/ч

Хотелът ни /сигурно за туристи с "втора категория портфейли", ама много важно.../

Рано на другата сутрин ни отвеждат в селото на Дядо Коледа

В София температурата беше по-ниска

Пощата в коледното селище

Тук пристигат хилядите писма на децата от цял свят

Ръката с перото се движи и явно "отговаря" на писмата - или записва детските желания

Рекламни клипчета с дългобрадия герой се прожектират в някои от помещенията

Тук е мястото за снимка с Дядо Коледа

Входът на Санта парк

В Санта парк попадаме в Ледената къща

Шоколадовата къща

Я, тук една Снегурочка май е ожадняла

Обикаляме с шейната на Дядо Коледа във вътрешна импровизация на селището и парка

Работилницата на джуджетата

Деца изработват коледни украси

Джудже и /май че/ баба му продават коледни сувенири

Не пропускам да разгледам музея Арктикум, който показва обиатателите и жизнените условия в арктическата обстановка

Не пропускам и Художествената галерия на Рованиеми/не, че имаше нещо друго за разглеждане, де/

Кой както го разбира...

Протестантската църква на Рованиеми е построена през 1950 г

Тя е една от най-големите църкви във Финландия. Събира до 850 човека

Освен, че вътре е облицована изцяло от дърво, тя има необичаен олтар, зад който е картината Изворът на живота

Органът също е значим, има 45 клавиша

Кръстът на църквата свети с яркочервена светлина и още от 14 часа, когато в селището започва да се смрачава, той блесва на върха на кулата

Въпреки зимната обстановка, градчето е приятно. До всяка сграда има прокарани пъртини, които се почистват през ден и те никога не са засипани толкова, че да пречат на движението

Затова велосипедистите тук нямат "мъртъв" сезон

Мостът Jätkankinttilä на река река Kemijoki/който може,да ги каже на български/. Заради осветената колона го наричат Свещта.Тук жителите на Рованиеми се събират и очакват настъпването на Новата година. Там бяхме и ние сред малка тълпа. Рехави фойерверки озариха небето в полунощ, после всеки се разотиде и селището утихна и угасна, като във всяка останала нощ на годината

Коледна елха с естествена украса

Северни елени, че и бели мечки. Ако не ги видиш на живо, ще ги срещнеш като скулптури из горите

Място за изхвърляне на сметта,...

...когато не можеш да вдигнеш капака на казана.