Една незабравима седмица в Исландия

'[b

И тъй, реших и аз да се пробвам в графата на пътеписите Това е n-тия пътепис във форума за Исландия, явно тази страна е вдъхновяваща. И така:

Ден първи всъщност започна с късно кацане (около 23ч.) в Кефлавик на 29.09. Уж кратката разходка до офиса на Geysir Car Rental, на 5 минути от терминала, се оказа не особено приятна – Исландия ни посрещна със силен вятър и дъжд. Поне кацнахме навреме, оправихме се с наема на колата бързо (Hyundai i30) и запрашихме към Grindavík. Уговорката с мястото за спане беше да се появим до 00ч., успяхме да я спазим, мястото беше Guesthouse Borg.

Станахме рано на следващия ден, закусвахме и към 8ч. започнахме обиколката. Подминахме Рейкявик и първа спирка ни беше националния парк Thingvellir. За парка много е разказвано – на мястото е основан първия исландски парламент, което се смята и за формирането на исландската нация. Мястото е било избрано за удобство – заради достъпността си от заселените райони на север, юг и запад. Парка е разположен на разлома между американската и европейската тектонични плочи, в него видяхме и първия ни водопад в Исландия – сравнително скромен, но все пак и красив.

Следваща ни спирка беше Geysir – имат си и малък, постоянно бълбукащ, но основната атракция е големия, изригващ на интервал от няколко минути.

След като се разходихме из района последва и скромен обяд за хич не скромна сума, какво да се прави, трябваше да се адаптираме към местните условия

Третата ни спирка беше Gullfoss Waterfall. За наше съжаление беше облачно, от време на време ръмеше, та не можахме да видим дъга на водопада. Затова пък пътеките около водопада бяха достъпни, като долната ни доведе направо до горната каскада на водопада:

А горната пътека позволява да видиш водопада в цялата му красота:

През 20-те години на миналия век водопада е бил отдаден под наем на инвеститор с идеята да се използва за производство на ел. енергия. Да, обаче на инвеститора не му стигнали парите и поради това водопада е запазен непокътнат.

Поредна спирка, вече в късния следобяд е Kerið – езерце намиращо се в кратера на изгаснал вулкан. Това май беше и единственото място в цяла Исландия за което ни поискаха вход, 2 евро на човек. До езерото се слиза по кратка пътечка, а цвета му е изумителен.

Дотук времето беше с нас, облачно и с кратки ръмежи. Но реши, че трябва да си покаже отново рогата и се почна един проливен дъжд придружен със силен вятър, точно както ни посрещна и предната вечер на летището... И така продължи чак до следобяда на следващия ден. Както и да е, продължихме с програмата за деня. Минавайки през Selfoss се сетихме, че не сме послушали съветите да понапълним багажника с храна, а отиваме в къщичка насред нищото, без вечеря и закуска. В града мярнахме голям супермаркет с пълен паркинг, хората вътре пазаруваха здраво, понапазарувахме и ние. На излизане от града видяхме и магазин на Bonus.

Следващата ни спирка беше водопада Seljalandsfoss. Това е най-високия водопад в Исландия, внушителна гледка защото беше доста пълноводен, а водата се разбиваше в земята със страхотен тътен. Не си и помислихме да минаване по пътеката зад водопада – всичко кално и мокро, просто абсурд. Качихме се единствено по металните стълбички вдясно и всъщност ние бяхме единствените смелчаци на тях. Поривите на вятъра довяваха обилно вода от водопада дори там, а проливния дъжд си беше само скромно допълнение

Добре поизмокрени поехме и към последния водопад за деня – Skogafoss. Беше привечер когато пристигнахме, точно когато и последните хора си тръгваха. Е, поразходихме се и видяхме водопада без други хора около него, ама през това време и небето се изсипваше отгоре ни.

Дойде време за нощувката – една вила насред полето – Vestri Pétursey, на около 20 км. преди Вик. Под проливния дъжд идеята да гледаме северното сияние от изолираната вила се оказваше доста оптимистична. Хапнахме, но мен си ме чоплеше идеята да видим Seljalandsfoss осветен през ноща. Яхнахме колата и хайде обратно. Водопада наистина беше осветен, но под проливния дъжд ефекта се губеше. Нищо, може би следващия път ще можем да го видим по по-различен начин. Прибрахме се като се питахме как ли ще се измъкнем утре от полето с малката ни колица ако продължава така да се сипе...

Малко отклонение - противно на мненията във форума не смятам, че програмата за деня беше много голяма и че сме минали набързо местата по Златния кръг, всъщност разгледахме си всичко с нормално темпо. Последните два водопада ги минахме по-набързо, но пък и проливния дъжд не ни стимулираше да се задържаме при тях много дълго...

'[b

На сутринта като потеглихме опасенията ни от предната вечер се оправдаха – цяла нощ беше валяло като из ведро, а около 200м. черен път по който трябваше да минем не се виждаха – всичко беше под вода. Слава богу с малко повече газ и на полусъединител издрапахме до твърда земя...

Първата дестинация за деня беше Dyrholaey. Бяхме единствените хора там, а комбинацията от проливен дъжд, силен вятър опитващ се да те събори и рева на бушуващите вълни беше неописуема, идеалната възможност да усетим моща на природата и едновременно красотата на Исландия. За съжаление при тези условия и снимките не са идеални, но все пак за някаква представа:

Втората дестинация беше черния плаж на Reynisfjara. Времето си беше същото и имаше съвсем малко хора. Разходихме се по плажа, влязохме в базалтовата пещера. И докато бяхме в пещерата природата набързо ни напомни, че не трябва да я подценяваме – 3-4 поредни големи вълни навлязоха навътре в пещерата, а тясната ивица по която се минава от плажа към пещерата и обратно се оказа под вода...

Морето се поуспокои, ние се измъкнахме и потеглихме към парка Skaftafell. Пътьом спряхме на Vik (заредихме на бензиностанцията с кр. карта без проблем) и отидохме по пътеката отзад към плажа, за да погледаме скалите отново. При връщането в колата установихме, че водо- и ветро- устойчивите якета се бяха предали и са прилично мокри дори и отвътре. Не много приятна ситуация, ама какво да се прави, поради пусти ограничения за багажа резервни нямаше, трябваше да довършим деня с тези.

По пътя към Skaftafell констатирахме, че май непълноводни реки в Исландия няма, огромни кални потоци течаха под мостовете по които минаваме, а на едно място водата беше на не повече от метър-два от пътното платно. Чак на другия ден четохме, че в реката Skafta се е вляло огромно количество глетчерна вода и съчетано с проливните валежи е довело до вдигане на дебита на водата по 3-те ръкава няколко пъти (имало е реална опасност от затваряне на път 1, извадихме късмет), а огромните кални езера които гледахме и се чудехме не е ли естествено да се вливат в морето (явно ги спираше пясъчна коса) всъщност са били полета от лава под вода. Говоря за следното нещо, надявам се да добиете някаква представа, под проливния дъжд видимостта не беше никак добра:

Най-накрая времето се смили над нас и при пристигането ни в Skaftafell дъжда спря, остана си само вятъра. Разгледахме поредния водопад – Svartifoss с типичните колони на скалата:

и последва засечка – опита ни да се доберем до ледника се провали. В резултат на обилните валежи полето беше доста наводнено, стигнахме донякъде, но по-нататък се оказа непреодолимо... От околния склон още се стичаше обилно вода и на ниското нямахме никакъв шанс...

Оставаше ни само лагуната и ледника Jokulsarlon, а пътьом се опитахме да се отбием на още един ледник (кой точно ми е трудно да кажа) по един черен път. За нашата количка обаче пътя се оказа непреодолим, появиха се големи дупки и се принудихме да обърнем.

Е, направихме снимки сравнително отблизо, но вятъра беше доста силен. Даже на таблата с пътна информация стойностите бяха посочени в червено – двадесет и няколко метра в секунда. За шофирането нямаше проблем – вятъра идваше откъм задницата на колата, може и да ни помагаше да икономисаме бензин

А по пътя имаше ферми с водопади в задния двор:

Стигнахме на Jokulsarlon късно следобяд, а облаците започваха да се поразкъсват, та се появиха и плахи надежди за сияние.

Вятъра беше все така силен и пронизващ, така, че пообиколихме лагуната за около час и потеглихме към мястото за спане – ферма близко до Hofn, Dynjandi Guesthouse. Колкото повече се приближавахме към Hofn, толкова повече небето се проясняваше, а вятъра отслабваше. Обмисляхме дали си струва да се върнем около 80 км. обратно до лагуната с идеята да дебнем там за сияние (би било страхотен фон, но пък времето се оправяше колкото повече се отдалечавахме оттам), но Исландия явно реши да ни направи подарък и да ни се реваншира за пороите, които изтърпяхме до момента. Тъкмо пренасях последния багаж от колата към фермата и на небето се появи то, сиянието, а домочадието също го беше видяло от прозореца на стаята в която се бяхме настанили... Статива даже беше още в багажа, ама го извадих набързо Чувството от този внезапен подарък беше неописуемо, на практика не се наложи да положим и минимални усилия за да видим сиянието... Всевъзможни дъги и арки се гонеха из небето, преливаха една в друга... След час и нещо сиянието поотслабна, вечеряхме и легнахме да спим... По някое време през нощта се събудих, от леглото погледнах през прозореца и сиянието отново беше там с цялата си красота... Последва бързо обличане и нощна фотосесия...

Името на фермата Dynjandi ни се видя интересно и поразпитахме откъде идва. Разясниха ни, че идвало от вятър – през зимата мястото било много ветровито Абе въобще Исландия – докато бяхме там нямаше вятър...

'[b

Доволни и щастливи, след страхотна закуска трябваше да решим какво да правим. Предстоеше сравнително спокоен ден по маршрута Hofn – Egilsstadir, без нищо задължително за гледане. Слънцето и утихналия вятър предрешиха избора – връщаме се на Jokulsarlon да го видим огрян под слънчевите лъчи. Стопаните на фермата в която бяхме ни обясниха, че има още 2 подобни лагуни като разликата е, че не са посещавани от туристи, но за тях ни трябва по-хубава кола... Тези лагуни вече са фиксирани на картата, за някой следващ път

Под слънчевите лъчи Jokulsarlon изглеждаше много по приветлив от предния ден, а по съвет на стопаните на фермата първо отидохме на малкия паркинг (от другата страна на моста спрямо туристическото място) за да се полюбуваме на тюлени – там имало доста повече... Да, оказаха се прави хората... После отидохме и от страната откъм туристическия паркинг (вече имаше прилична тълпа):

Накрая се разходихме и към плажа към морето, от другата страна на пътя... Не съм чел някой да е писал за това, но според мен до плажа на морето е задължително да се отиде (предната вечер го бяхме пропуснали) – виждаш ледовете в морето, както и разхвърляни по черния плаж, това е гледката:

По обедно време тръгнахме обратно, крайна дестинация беше Egilsstadir. Избрахме да заобиколим по път 96 и 92, минахме през кокетни градчета, поразходихме се из тях:

Пътя изглеждаше така:

Отново беше започнало да вали, но този път по-кротичко... Като навлязохме във вътрешността, към Egilsstadir небето отново се проясни... И както предната вечер малко след като се настанихме в Lyngás Guesthouse от прозореца на стаята видяхме сиянието... Запалихме колата и излязохме малко извън града, за да не ни смущават светлините... Прибрахме се, легнахме, и отново се събудих през нощта, а от прозореца се виждаше сиянието Последва втора нощна фотосесия и сладък сън до сутринта...

'[b

Денят започна с разходка до Seydisfjordur, пътят дотам е много живописен, има си и водопад Градчето беше сънено, заспало, сгушено до фиорда на завет между хълмовете...

Обърнахме към Egilsstadir и се сетихме, че хранителните запаси са на привършване. Понапазарувахме в Neto, а малко след това видяхме, че има и Bonus. Май се позачудихме дали въобще ще стъпим в тази верига, явно не ни вървеше с техните магазини...

Следващата ни спирка беше водопада Dettifoss, а пътя към него минаваше през лунни пейзажи:

Dettifoss под слънчевите лъчи ни се усмихваше и даряваше с дъги:

Съвсем близко до него е и водопада Selfoss, на няколко километра има и трети водопад:

Така и не схванах защо точно Dettifoss е избран за най-пълноводен, в крайна сметка и 3-те водопада са разположени на една река и дебита би трябвало да им е еднакъв (поне това показваше табелата в района). Дори и да има някакви притоци Dettifoss е средния водопад, т.е. дори и теоретично едва ли може той да е най-пълноводния...

Малко преди Myvatn по пътя са Krafla Lava Fields (ха-ха, и душа насред полето),

както и геотермалния район Namjafall:

Поглед към Myvatn:

Настанихме се май за пръв път по светло във Vogafjós Guesthouse, а привечер отскочихме към Jardbodin vid Myvatn (природните бани). Определено тук ни хареса повече, отколкото в Синята лагуна, беше и доста по-евтино и ненаселено. Като притъмня водата и небето станаха с еднакъв цвят:

Вечерта си поспахме повечко защото беше облачно

'[b

Предстоеше да завъртим пълния кръг около езерото Myvatn. Още един поглед към баните:

После посетихме пещерата Grjotagja. От едната страна пътя дотам беше затворен (от страната към езерото), върнахме се и минахме откъм път 1. Определено не бяхме впечатлени – не видяхме нищо общо с това, което има по снимките – мястото не беше осветено, поне отвън трудно се виждаше че има вода в пещерата, да не говорим за някакъв син цвят. Отделно имаше табела с предупреждение да не се влиза вътре поради опасност от срутвания, преценихме, че не е удачно да се правим на мъже...

Много по-интересни ни бяха образуванията от лава Dimmuborgir:

както и псевдократерите Skútustaðir:

Отбихме се на още 2-3 места и с това обиколката ни свърши. В района има интересни трекове, но остават за друг път. Видяхме, че недалеч е Husavik (някакви си 60 км.), център за наблюдение на китове и решихме, че ще отскочим и дотам... По пътя отново имаше димящи полета и оранжерии край тях, хората си отглеждаха ягоди. Husavik ни посрещна неприветливо, със силен вятър и дъжд. Надзърнахме в църквата, където предстоеше да има някаква церемония:

Бяхме любопитни да надникнем и в музея за китове – обаче ни посрещна табела, че е затворен до април 2016г. Началото на октомври не е много удачен сезон за китовете, но ние намерихме две работещи агенции. Първата ни даде безумната цена от почти 800 лева за 4-ри човека, втората ни се видя слънце със 220 евро за всички. Както и да е, идеята да се возим в открита лодка, при дъжда и силния вятър, както и относително ниския шанс да видим кит или по-точно някой гръб или перка (около 50-60%, за сравнение с над 95% през лятото) ни отказаха, решихме да не губим повече време и да се връщаме към първоначалния план.

Предстоеше водопада на боговете (Goðafoss), а името му идва от легендата, че местния велможа на времето, когато са приели християнството е хвърлил статуите на езическите богове вътре. Водопада не е толкова висок или пълноводен спрямо предишните, които видяхме, но всъщност много ни хареса.

Следващата ни спирка беше Akureyri, а там се поразходихме, фиксирахме и стадиона на който навремето местните биха ЦСКА Тук най-накрая влязохме и в Bonus. Града сигурно е мегаполис по исландските разбирания...

Крайната ни цел беше Blonduos, а дотам имаше 2 алтернативи – директно по път 1 през вътрешността или по обиколен път по полуострова и фиордите. Заложихме на второто и минахме през Dalvik, Siglufjordur и др. красиви градчета. Между двата дълги тунела се вижда това:

а по тези хълмове е станала най-тежката авиокатастрофа на територията на Исландия с 28 загинали ако не се лъжа - преди повече от 70 години...

В градчетата не липсваха и къщички за елфи:

Пътя е много живописен, но и доста страховит, особено посоката, в която го минахме ние. Бяхме от външната страна на пътя, изкачвания, слизания, а вдясно от нас - страховити бездни без никакво обезопасяване, всяка грешка би била фатална... Много бих се замислил дали да мина пак оттам при силен дъжд или вятър...

С оглед на напредналото време следващия полуостров го карахме направо. Но отново на табелите имаше червеничко за силен вятър, ама този път вятъра беше страничен, направо имах чувството, че някой по-силен порив може да избута колата от пътя... Справихме се, волана се държи здраво и под лек диагонал спрямо посоката на вятъра, а при разминаване с камион мигновено го изправяш, а после пак извърташ В Blonduos добре, че паркинга беше на 3м. от входа на къщата където се настанихме (Guesthouse Tilraun), че иначе нямаше шанс да си стоиш прав на краката – безумно силен вятър който си те отвява отвсякъде...

'[b

На сутринта вятъра беше съвсем леко поотслабнал, така, че натоварихме се на колата и направо потеглихме. Крайната ни цел беше Рейкявик, а първата ни спирка кратерите Grabrok, намират се точно до път 1. Кратерите са общо 3 – голям, малък и един почти липсващ (добивали са материали от него). Големия се изкачва бързо и лесно, а гледките отгоре си струват:

Следваща спирка бяха водопадите Hraunfossar и Barnafoss, намират се на едно и също място. Hraunfossar са много по-различни от останалите водопади които видяхме – много красиви, ниски и разляти, а водата все едно извира от направо от склона от лава:

Barnafoss значи водопад на децата и е интересен с каменната арка, през която минава водата. Легендата за него също е интересна, но тъжна, който иска може да си я прочете на място:

Водопадите са съвсем близко до градчето Husafell, а оттам има има 10-15 км. път до ледника Langjokull. Пореден опит за стигане съвсем близо до ледник с нашата колица и отново греда – от 1-ви октомври пътя затворен. После в рекламни брошури прочетохме, че до края на септември има организирани турове до кристална пещера в ледника всеки ден, които започват директно от ръба на ледника, а след това туровете са 3-4 седмично с изходна точка Husafell. Като цена на тура ми се върти около 120 евро на човек, за 4-ма си е сериозна инвестиция... Както и да е, така и не ни провървя с ледниците – явно остават за някой друг път...

Друго нямахме в програмата и запрашихме към Рейкявик, с идеята да се настаним по-раничко и да поразгледаме града. Обаче на картата видяхме, че можем да караме по път 1 и през няколкокилометров тунел да стигнем бързо до града, или като за последно да обиколим още един фиорд Hvalfjordur. Не очаквахме в тунела да видим нещо, та избрахме втория вариант и изобщо не съжаляваме. По обиколния път имаше страхотни гледки, не липсваше и водопад:

Пристигнахме в Рейкявик късния следобяд, настанихме се и отново заваля дъжд. Пообиколихме центъра на града, който е компактен, основните забележителности се обхождат сравнително бързо, хапнахме пилсури от известния павилион Частта около павилиона е в ремонти, та малко се затруднихме с откриването му, ама с питане на местните се оправихме Рейкявик не ни впечатли особено на фона на останалите красоти в Исландия и с оглед на следващата безсънна нощ в самолета рано-рано се отправихме към леглата, нощния живот остава за друг път...

'[b

Денят започна със сутрешна разходка из центъра и пристанището на Рейкявик:

Летището на града е близко и самолетите минаваха точно над нас, идеални за отстрел:

А една хищна птица май готвеше нападение:

След обяд направихме обиколка на полуостров Rejkjannes. Бих го нарекъл следобеда на дъгите – накъдето и да се обърнеш се виждаха дъги:

На полуострова има доста неща за разглеждане – планината Keilir, геотермалното поле Seltun:

пресъхващото езеро Kleifarvatn, и по-малкото езерце с изумителен цвят до него:

има доволно много лава и мъх:

там е и моста между континентите – свързващ отдалечаващите се тектонични плочи на Евразия и Северна Америка:

Обиколката ни завърши с посещение на Синята лагуна – имаше доста хора, но бяхме си взели предварително билети и не чакахме. В сравнение с баните в Myvatn беше доста по-населено, едва към 19ч. се поопразни. За съжаление и ние трябваше да си тръгваме малко след това. На лагуната ни валя дъжд придружен с вятър (на мен усещането за бръснещите ледени капки дъжд като се изправиш ми хареса), любувахме се и на двойна дъга...

За втори път се надявах да видя и снимам сияние на лагуна (първата беше Jokulsarlon), обаче докато си тръгнахме не ни огря, имаше и облаци по небето...

С неудоволствие подкарах към летището и буквално след 10-на минути, насред полето видяхме отново сиянието. За съжаление нямахме време да се връщаме обратно, намерих място да отбия (имаше голям като за Исландия трафик по пътя) и да се полюбуваме отново 15-на минути на сиянието. Потеглихме към летището, а дори и на главния път с всичките му светлини сиянието се виждаше прекрасно... Стоварих домашните на терминала, а аз заминах да връщам колата на Geysir. Trip компютъра показваше малко под 2700км. за изминалата седмица и ме чакаше изненада – офиса на Geysir преместен на съседната улица, а когато взимах колата ми казаха, че я връщам точно там, откъдето я взимам (т.е. стария офис). Явно и в Исландия някои неща се случват внезапно и по нашенски, в последния момент... Връщането мина безпроблемно защото имах пълна застраховка, а след като оставих колата хвърлих око към небето... Сиянието си беше там, а аз се заплеснах отново да гледам и снимам, сигурно изпилвайки нервите на домашните... Всичките ми снимки от тази вечер са без статив, излезли са с прилично качество благодарение на Sony RX100m2 (ха, секунди за реклама, да не забравя да си искам хонорара от Sony)…

Самолета си дойде и излетя на време, а първите 15-20 минути от полета бяха при тъмен салон. Не ми се беше случвало толкова дълго да държат салона тъмен след излитане и предполагам, че беше точно заради сиянието, виждаше се прекрасно... Даже успях да щракна и 2-3 снимки от самолета с него, колкото и невъзможно да ми се струваше с моята фотографска техника...

'[b

1. Храната – доста скъпичка като за нашия стандарт, разходите стават по-поносими с пазаруване от веригите – Neto, Bonus. Почти навсякъде, където спахме имаше ел. кани, дом. посуда и т.н., т.е. можеш набързо да си направиш топла храна - спагети, супички и т.н. По заведенията цените за елементарни неща започваха от 1500 ISK (20 лева), кафето и топлите напитки в бензиностанции N1 примерно бяха 280 – 300 ISK (4 лв.), хотдога (доста скромничък) в "Беяринс Безту" беше 400 ISK. В магазина - 400 гр. хляб около 450 – 500 ISK, 200 гр. кашкавал или салам около 900 – 1100 ISK.

2. Гориво – противно на писаното из форума на мен ми се стори, че има достатъчно бензиностанции, в повечето населени места имаше колонки на самообслужване. Бензина беше 199 ISK, дизела 192 ISK. Първото зареждане на бензиностанцията на Вик мина безпроблемно – имаше си инструкции на английски и просто ги следваш... Ама преди нас едни чужденци бая се въртяха, та и викаха помощ отвътре Visa-та ми от ПИБ няма някакъв специален код за пазаруване, просто си въведох ПИН-а на картата и сработи. За всеки случай си купихме и предплатена карта за N1 и с нея първия път ми беше малко по-трудно да заредя, на първата колонка на самообслужване не успях (а може би и самата колонка не работеше). Част от колонките на самообслужване имаха и английско меню, част – не. Процедурата е следната: пъхаш предплатената карта и пишеш на коя колонка зареждаш. Картата ти се връща, а ти отиваш след това и зареждаш от колонката. Ако искаш бележка с инфо за заредена сума/остатък по картата след зареждането пъхаш отново картата и бележката ти се разпечатва.

3. Пътищата – с нашата колица карахме главно по асфалт, както и по някои gravel участъци. Пътищата са основно еднолентови, почти без обезопасяване (мантинели), но с отлична маркировка и светлоотразителни колчета, които вършат чудесна работа по тъмно. Трафика е малък, с изключение на района около Рейкявик. За около 2700км. имаше само две по-неприятни случки: първата - на gravel участък от път 1 ни задмина група азиатци с джип и въпреки празния път моментално свиха пред нас като ни обсипаха здраво с камъчета, та почти се наложи да спра; втората – изскочила внезапно малко пред нас овца на пътя; добре, че не карах бързо и насрещната лента беше свободна, че иначе щях да разправям за лова на овци в Исландия Като обобщение – лесно се кара, цялото изминало разстояние ми се видя много по-леко спрямо Варна – София да речем...

Има камери за скорост по пътищата, основно тези около Рейкявик. Обикновено са поставени малко след информационни табели за скорост от 90 км./ч. Има камери и на входа на доста от населените места – там ограничението е 50 км./ч. Първоначално ползвах iGo, но въпреки, че бях сложил файл така и не почна да пищи за камерите. После обърнах на Sygic, хем за камерите предупреждаваше, хем май имаше и по-богата база данни с POI.

4. За Geysir Car Rental – оттам наехме колата. При взимането подходих малко немарливо и приех колата на доверие – след 23ч., толкова късно, бързащи за настаняванетo и при силния вятър и дъжд навън нямах и много опции. Казаха ми, че техен техник е оглеждал колата, дадоха ми и протокол с описани някои щети, ако имало нещо да им се обадя на следващата сутрин. Видя ми се странно, че описаните щети са главно отзад, по-късно констатирах, че има и дребни неща отпред. Малко след като тръгнахме светна индикатора за ниско налягане в гумите (а по застраховка гумите са си проблем на наемателя), слава богу оказа се малкия дявол, на първата бензиностанция следващия ден донапомпах гумите и се приключи. На другата сутрин така и не оглеждах – още се аклиматизирахме към дъжда и вятъра, не е като да ги нямаше. Чак на третата сутрин и след като изсъхна видях, че на предния прозорец има следа от удар на камък. Убеден съм, че дотогава не ни е удрял камък, т.е. така съм взел колата. Удара се падаше долу вляво, малко под обхвата на предната чистачка и при мокро стъкло спокойно се взима за капка дъжд, абсолютно никакъв шанс да го видиш. При връщането колата беше суха и го забелязаха, добре, че си бях взел GP. Реално затова се спрях и на Geysir – другите които гледах Blue Car също предлагаха GP, но със самоучастие 100 евро, т.е. в такъв случай щяха да си ги поискат... Колата я върнах сравнително мръсна – следобяда я бях поизмил на бензиностанция (защо ли в България няма такива безплатни мивки – системата с пръскалото и четката ми се видя добра), но после пак ръмеше и обикаляхме, а вечерта нямаше време за ново миене...

5. Не ми хареса – многото шумни азиатски туристи, бяха поне 90% от хората, които срещнахме по туристическите места. Смятам се за толерантен и нямам нищо лично против никой от тях, но на някои места е по-добре човек да се опита да замълчи, за да чуе и усети мястото. Определено предпочитам да послушам рева на водопада, звука от разпукването на ледовете или песента на птичките пред постоянните възклицания и коментари на някого, едно клипче човек не може да си направи на спокойствие... Все пак не сме в Париж или Рим, а сред природата, не знам дали горките се усещат колко много изпускат докато се възклицават и правят селфитата...

Не ми хареса и това, че строят хотел на Синята лагуна, дано имат малко повече акъл от нас и с времето основните им туристически места не ги застигне трагичната съдба на нашето Черноморие...

6. Овце и коне – определено са повече от хората в Исландия. Доколкото видяхме овцете не ги ползват за млекодобив – явно са главно за вълна и за месо. Така и не разбрах защо гледат толкова много коне, за преходи ли ги ползват, за храна или пък може би заради традициите?

7. Какво следва – ами бъдещи посещения, и то поне две:

едно през лятото – за гледане на пъфини и китове, с 4х4 за да стигнем до някои места, които с малката колица се оказаха недостъпни;

едно през зимата – за да сме без тълпите азиатци и за да усетим на спокойствие силата и красотата на природата, скрита под снега; сиянието е само допълнение, а и в следващите години все по-трудно ще се вижда, поради това, че слънчевата активност е в намаляващата част на цикъла.