Едно бюджетно пътуване до Исландия през юни (през Милано-Малпенса)

Дойде ред и на Исланидя. Тъй като ползваме само нискотарифни компании и не можахме да намерим директен полет до Рейкявик от удобно на нас място (тръгваме от Русе), ни се наложи да се прехвърляме от самолет на самолет. В случая летяхме от Букурещ до Милано Малпенса с Райънеър, от Милано до Рейкявик и обратно с Уизеър и пак с Уизеър от Милано до Букурещ. От Рейкявик кацахме в Милано в един и нещо след полунощ, поради която причина решихме да спим в хотел близо до летището и след обяд на другия ден да летим до Букурещ. Цялото пътуване протече от 5-ти до 9-ти юни с три нощувки в Рейкявик и една в Милано Малпенса. Струваше ни по 1600 лв. на човек – разходи за пътуване, нощувка и две екскурзии в Исландия. В тази цена не включвам разходите за други покупки, барове и ресторанти.

Тъй като този пост е посветен основно на Исландия и Рейкявик, ще започна първо с пътуването ни от Милано до Рейкявик и обратно, и ако остане място, ще кажа някоя и друга дума и за Милано Малпенса, докъдето досега не бяхме летели.

Исландия е страна, която не е член на Европейския Съюз, но е в Шенген и можем да пътуваме дотам само с лична карта. Освен това, за мобилните ни планове важат условията на ЕС, т.е. разговорите и роумингът ни важат и в Исландия. Валутата им е исландска крона (ISK) и има странен курс спрямо нашия лев (Бог да го прости!) – 1000 ISK се равняват на 13-14 BGN. Малко трудно се смята, но след известно време започвате да се ориентирате в цените. Цените там са високи,  много високи, но от тях не се мре. Друго хубаво е, че пари в брой не ви трябват – навсякъде карате с банкова карта (дори и в тоалетните). Всички в Исландия говорят много добър английски.

Исландия е модерна дестинация и не е само лава, горещи басейни в лют студ и вечен мрак, и вечен купон – много повече от това е и наистина си струва да се посети, въпреки всички трудности на едно бюджетно пътуване до там.

Да започнем с пристигането: самолетите, които докарват туристи в Исландия не кацат в Рейкявик, а в Кефлавик. Рейкявик наистина си има летище, но то е само за вътрешни полети. От Кефлавик до Рейкявик се пътува около 45 минути по магистрала - в Исландия няма влакове. Вариантите за трансфер от летището не са от най-евтините, но както казахме – всичко в Исландия е скъпо и това не трябва да ни тревожи. С такси е най-бързо и най-скъпо. Има наистина един градски автобус – линия 55, която е най-бюджетна, но тя се влачи по маршрута около час и половина, през много спирки и разписанието ѝ е ужасно. Пътува на всеки 2 часа, в делнични дни стига до централната автогара на Рейкявик (BSI), но в празничните дни ходи само до покрайнините на Рейкявик и от там трябва да вземете друг автобус до центъра. Тук ще отворя една скоба: по ред практични съображения ние винаги гледаме да се настаним в центъра на градовете.

Така че, вариантът с линия 55 ви излиза през носа. Мислите ли, че исландците не са наясно с това? О, съвсем наясно са! Защото най-добрият вариант остава шатълът FlyBus, който е по-скъп, но разликата в цената се компенсира от удобството на услугата. Първо, от летището FlyBus не тръгва във фиксирани часове, а около 40 минути след кацането на всеки самолет. Ако полетът ви закъснее, FlyBus ще ви чака! Второ, автобусът ви закарва директно до централната автогара BSI – близо до центъра, до който се стига за 20-30 минути пеша. Трето, на обратно (към летището), автобусът пътува на всеки час. На борда си има WiFi (стига да разберете коя е паролата) и USB-контакти за зареждане на телефон. Можете да си купите билет за FlyBus от летището и от автогарата - има си удобни, лесно намиращи се, големи гишета, както и автомати до гишетата. Най-добре е да си купите билети онлайн, предварително, в двете посоки излиза по-евтино.

При закупуване на билетите, в посока от летището до Рейкявик не се посочва час – билетите са гъвкави и важат за целия избран ден, че и за следващия, ако самолетът ви закъснее и кацне след полунощ. От Рейкявик до летището си избирате час, в който да тръгнете (можете и тук да изберете гъвкавата опция, но поне 24 по-рано ще трябва да заявите в кой час сте избрали да тръгнете). Въобще FlyBus е вашият избор! В YouTube е пълно с клипове за FlyBus и няма никакви за смотаната линия 55.

Кой е най-надеждният сайт, от който да си купите билети за FlyBus ли? Не видях техен собствен сайт – можете да си купите билети от различни сайтове – няма страшно – цените навсякъде са едни и същи. Можете да си купите билети и от Get Your Guide.

И така, значи, с билетите за FlyBus в джоба кацаме на летището в Кефлавик, вървейки все към изхода стигаме до гишето на FlyBus, подминаваме го презрително (от дясната страна, ваше ляво) и се измъкваме от летището, в исландския студ, и виждаме някъде, не много надалеч, три бели автобуса с големи сини надписи FlyBus, наредени като чашки на „Тука има, тука нема“. Разгеле, викам си, три автобуса, ако и да имах притеснения, че няма да можем всички пътници от нашия полет да се набутаме в един автобус, сега те изчезнаха – все в някой от трите щяхме да се качим.

Когато обаче наближихме спирката с автобусите – „Изненадаааа!“ – се сблъскахме с голяма тълпа желаещи да се качи на автобусите и тук се започна истинското „Тука има, тука нема!“. Единият автобус потегли под носа ни, пълен догоре с пътници. Вторият автобус се оказа също пълен, със затворени врати и от прозорците му ни гледаха, по-скоро ядосани отколкото доволни, физиономиите на щастливците, които бяха успели да намерят място в него - не беше ясно кога ще тръгнат. Шофьорът на третия автобус пък ни каза, че автобусът му нещо не е наред и няма да качва пътници, да сме чакали следващия автобус. Докато чакахме следващия автобус, шофьорът на празния автобус се забавляваше с нас, като току отваряше предната врата и веднага я затваряше – аха да тръгнем към нея и ни я тръшваше под носа. Десетина минути така.

Междувременно продължаваха да идват нови пътници от летището. Нещастниците в пълния автобус най-после потеглиха и малко след това наистина се появи нов автобус, а шофьорът на „повредения“ автобус слезе от него и на висок глас заяви „Дами и господа, ето вашия автобус“, имайки предвид новопристигналия. Ние се юрнахме към новия автобус в обратен ред на опашката – последните станаха първи, първите започнаха да се чудят дали въобще ще успеят някога да се качат на FlyBus, защото шофьорът на новопристигналия автобус пък заяви на висок глас, че няма да пуска никого в автобуса си, докато в автобусът преди него не се напълни догоре с пътници и не тръгне.

Аха да му обясним по твърдия начин, че оня, другия не ни пуска в автобуса си, че вратата му е повредена и че е пълен П., и същият П. отвори всички възможни врати на автобуса си и хората започнаха да мятат куфарите си в багажното отделение, без да са сигурни, че това въобще ще им гарантира място на борда. Двамата шофьори, млади русоляви исландци с вид на викинги завързаха непринуден разговор встрани от хаотично мятащите се тълпи и се оказа, че всъщност са двама поляци, каквито, между другото, се оказаха и почти всички шофьори на автобуси, с които се возихме в Исландия.

Ние с жена ми, вече останали без капка вяра в здравия разум, в доброто и в човека, примирено се наредихме, напълно случайно, на опашката за първия автобус, само за да чуем разговора между шофьора на първия автобус и един пътник, който с истерична усмивка питаше дали ще намери място на борда, при положение, че си е качил куфара в багажното отделение или да върви във втория автобус и после да си търси багажа от първия. Шофьорът най-нехайно му каза „Don’t worry, имаш голяма доза късмет да се качиш в моя автобус.“ – загадъчно, някак си, прозвуча така! Ободрени от тази сцена и ние, Don’t worry!, се оставихме на опашката да ни влече към неизвестното и скоро, „О, манна небесна!“, наистина се оказахме в автобуса.

Разбира се, не успяхме да седнем един до друг, защото две съседни свободни места нямаше, имаше наистина на една седалка сложена раница, а тази до нея беше свободна и аз, вече бесен до крайна степен, таман се намърдах на свободното място с намерение да сбутам незабелязано раницата на пода, под седалките, за да може жена ми да седне до мене, и се появи собственичката на раницата и се тръшна до мене, а жена ми изчезна някъде към задните седалки, докато все още имаше нещо свободно за сядане. После научих, че за спътник ѝ се паднал някакъв възрастен мъж, който от време на време неконтролирано започвал да тананика и решихме, че историите за това, как разсеяни жени забравят мъжете си по автобусите може и да не са само екскурзоводски фолклор. До мен пък беше седнало едно младо момиче, което набързо ме сбута в ъгъла, за да може да си включи зарядното в контакта на автобуса и аз така свит, прегърнал раницата си, започнах да се запознавам с лунния исландския пейзаж от двете страни на пътя, като по стар навик от време на време щраквах по някоя снимка с телефона. Момичето до мен и момичето пред мен, досега безцелно потънали във вътрешния си мир, също започнаха да правят снимки, даже направо клипове, без да са сигурни какво точно снимат, ей така – за всеки случай. Е, за пореден път се убедих, че хората сме стадни животни.

Така. Малко се увлякох, но мисля, че схванахте смисъла – недейте вярва на всичко писано в интернет. Подобна ситуация с автобуси, чакащи кацащите полети имахме и в Швеция, на Скавста, но там неразборията не беше с такива епични размери, като тук.

В крайна сметка и не след дълго, поживо и поздраво успяхме да влезем в квартирата си (на около 8 минути пеш от автогарата) - по светло.

Като казах „по светло“, се сещам да уточня, че по това време на годината в Исландия винаги е светло. Носете си маска за очи, ако искате да спите нормално през „нощта“, защото не забелязахме много пердета по прозорците на исландските къщи, всичките имат по-скоро щори и тези щори са полупрозрачни – колкото да не ви блести слънцето в очите.

Сега – за екскурзиите.

Ние с жена ми обикновено сами си организираме туровете из посетената страна, но в случая с Исландия избрахме друг да ги организира, т.е. записахме се на две екскурзии за следващите два дена. При положение, че посещавахме страната за първи път, че няма влакове и нямахме намерение да ползваме кола под наем, а автобусите се движат с Бог знае какъв график, наистина беше по-добре да ползваме екскурзиите. Записахме се за тях чрез Get Your Guide и честно казано, не съжаляваме. Ще ви опиша как протекоха нашите екскурзии. На Get Your Guide първо само резервирате екскурзиите. Имате време да ги отмените почти до времето, когато ще ги ползвате. Няколко дена по-рано трябва да ги платите. След това започват често и по всякакви начини ви уведомяват кога и къде трябва да отидете, за да се качите на автобуса. Има два варианта – вземат ви или от хотела (мало по-скъпо е) или от спирка. После ви връщат на мястото, откъдето са ви взели (ако разбира се, нямате други планове на връщане). Трябва да бъдете малко по-рано на спирката (15-30 минути) и да сте наясно коя фирма организира екскурзията, за да се качите на нейния автобус (не че ще ви пуснат на автобус на фирма, за която не сте записани). Ако сте пъргави като нас, ще успеете да седнете на първите седалки и да имате панорамен изглед през предното стъкло на автобуса. Това е важно, защото където седнете в началото, там пътувате през цялата екскурзия. На борда на автобуса можете да пиете вода, но не се разрешава да ядете. Предупреждават ви и да не ядете много миризлива храна, за да не тормозите околните с дъха си. Обикновено още в сайта, откъдето закупувате екскурзията има разписание на екскурзията и можете да видите какви преходи ще правите между обектите. На борда също ви уведомяват за времената на пътуване, за да си правите сметката кога ще ядете и кога ще ходите в тоалетна. На всички обекти има безплатни тоалетни, на някои се чака повече, на други по-малко (да му мислят жените).

Ако се притеснявате за водата, недейте – чешмяната вода в Исландия е сред най-вкусните (според исландците – най-вкусната) в света. Така че вода можете да си наливате от всяка чешма, стига да не е топла. Топлата вода навсякъде в Исландия е гейзерна – т.е. мирише на сяра.

Обикновено преходите между обектите са по 30 минути. Понякога – на отиване и на връщане - са по 50. Обикновено на обект се отделят около 40 минути. Само по обяд се отделя около час, за да можете да обядвате. Екскурзоводите подробно обясняват за всеки преход и всеки престой, когато му дойде времето. На самите обекти обикновено ни пускаха да обикаляме сами, след като ни обясняваха кое къде е. Екскурзоводите най-вече ги интересуваше да се върнем навреме в автобуса, за да си спазят графика за връщане. Гледайте и вие да спазвате часа за връщане в автобуса, защото ако някой закъснее, се започва едно търсене кой липсва (на тези екскурзии автобусите са все пълни – т.е. едно 50 души са на борда), едно звънене до централата на фирмата, откдъдето да търсят самия закъснял по телефона и т.н.

А сега за самите екскурзоводи. Това са исландци – първият ден беше едно симпатично момиче, вторият ден – един ветеран с крайно отегчен от професията си вид. С тях имахме най-продължителен контакт и съответно чрез тях си съставихме мнение за останалите исландци (шофьорите не се броят – те са поляци). Говорят безупречен английски, стараят се постоянно да ви приказват и си струва да ги слушате, защото освен за посещаваните обекти и особеностите на околния пейзаж ви разказват доста интересни истории за самата Исландия. Имат силно развито чувство за (черен) хумор и самоирония с което печелят много симпатии. Обичат да плашат екскурзиантите с най-различни опасности, които ги дебнат на посещаваните обекти – или водата е мокра, или много гореща или от нищото по плажовете се появяват 40-метрови вълни, които да ви погълнат в океана и там да умрете от студ.

При втората екскурзия, например, двама записали се закъсняваха. Екскурзоводът без да му мисли много просто ни съобщи, че няма да ги чакаме и тръгна точно в уречения час. Сега, не знам дали наистина са закъснявали или той си го измисли, но тази случка имаше много дисциплиниращ ефект върху останалите – не закъсняхме за тръгване от нито един обект. Докато при момичето имаше едни блейки, които трябваше да търсят по телефона и тя ходи да ги търси лично, и закъсняхме с 20-тина минути. Така е - опитът си е опит.

Сега – за алкохола. Исландия е скандинавска държава и съответно там продажбата на алкохол е силно ограничена (включително и от високите цени). Алкохол можете да си купите само от една верига магазини – Vínbúðin. Работното време на тези магазини е силно ограничено, както по часове, така и през уикендите. Макар и самите исландци да твърдят, че не са добри производители на бира, защото я правят сравнително отскоро (допреди 15 години не са имали право да произвеждат даже и бира), бирата им е твърде добра. Извън магазините, баровете им са твърде добре заредени с качествен алкохол. Любителите на bar crawling (маратон по баровете) тук ще се почувстват в свои води – не е баш като в Дъблин, но доста се доближава.

Какво още да ви кажа за Исландия? Исландия ме впечатли много. Ако тръгна да ви разправям надълго и нашироко, ще отиде цял ден. Затова ще се постарая да обобщя съвсем накратко останалото, което би имало някакво практическо значение за вас.

Ако трябва да почерпя сравнения от минал опит, бих оприличил климата в Исландия като високопланински, само че на морското равнище. Няма дървета, няма храсти, само мъх и камънак, постоянно духа вятър, времето се променя рязко, трябва да носите слъцезащитен крем и в същото време топли туристически обувки. Няма високи сгради, улиците (поне в центъра) през повечето време са пусти и при това вечно светещо ниско слънце всичко изглежда доста сюрреалистично. Въпреки това, Исландия очарова. Дълго време се чудех къде е коренът на това невъзможно очарование и стигнах до извода, че отговорът е в постоянната близост до дивото. Природните стихии са винаги на една крачка разстояние от вас. Всичко в Исландия е простичко, спретнато и ... временно – винаги има опасност нещо да отнесе къщите, пътищата, в центъра на хола ви да бликне гейзер. На исландците не им пука, свикнали са да си възраждат жилищата буквално от пепелта. И нещо повече – майстори са да правят пари от нищото. Ако живееха в България, с нашите неописуеми природни дадености, сигурно щяха да са най-богатите хора на света. Сигурен съм, че са способни да направят туристическа атракция от дупките по пътищата или от екскурзии из циганските гета – за останалите ни забележителности да не говорим.

Накрая трябва да уточня, че нямам и представа каква е Исландия извън лятото, например през зимата, във вечния мрак (в който обаче можете да се наслаждавате на северното сияние). Освен това, за краткото време, в което бяхме там, нямаше кога да посетим и спа-атракциите им, т.е. да се топнем в горещите минерални басейни. Във всеки случай, Get Your Guide предлага и екскурзии с посещение на минерални басейни – стига да имате време.

Довиждане, хубава Исландия, надяваме се отново да те посетим!

Сега се насочваме за кратко към Милано-Малпенса. Както казах, налагаше се да спим тук, заради късното ни кацане на това летище. Най-доброто, което можахме да намерим беше хотел до летището, Holyday Inn Express, със закуска. Макар и да не беше най-евтината нощувка, този наш избор си имаше известни предимства.

Първо - до хотела се стига лесно – има си денонощен, безплатен, шатъл, който циркулира между терминал 1 и терминал 2 и една от междинните му спирки е точно на този хотел - Case Nuove. Разбира се, автобусът не спира на всички спирки, ако някой не заяви, че иска да слиза или ако не види желаещи да се качат – което доста ускорява нещата, но и създава опасност да си пропуснете спирката. За целта е добре да следите маршрута по Гугъл мапс и като наближите, да натиснете бутона за спиране. На екрана в автобуса наистина спирките се изписват, но при хвърчащия автобус, те много бързо се сменят и може да не успеете да се ориентирате по тях. Все пак има още един – най-сигурен начин да не пропуснете спирката – да се озъртате за самолетни екипажи в автобуса. Всички самолетни екипажи, кацащи по никое време на Милано-Малпенса нощуват именно в този хотел - Holyday Inn Express. Така че, ако има стюардеси/пилоти в автобуса, той със сигурност ще спре на Case Nuove. Просто ги следвайте и ще стигнете до хотела. От летището вземате автобуса от изхода на терминал 1, леко вдясно след като излезете от вратите навън. Линията на шатъла се казва ZSMXP.

Второ – хотелът е много добре обезшумен и климатизиран и леглата му са много удобни.

Трето – закуската наистина е богата и добра.

Имайте предвид, че около летището не можете да се движите пеша – просто няма тротоари – само шосета и хвърчащи коли. Въпросният квартал Case Nuove е доста буренясал и особено по тъмно не изглежда като най-безопасното място за разходка. Но откъм транспорт, както вече казахме е добре обезпечен. На самото летище има и жп-гара.

Ами, това е в основни линии от мен. С останалото можете да се запознаете в интернет и на място – в Исланидя.  Ако изберете да тръгнете по нашите стъпки натам – Успех!