За кратко в света на фиордите – норвежкият сън

В Норвегия има някаква странна магия, която не те връхлита изведнъж, а те обхваща постепенно, незабележимо и всецяло. Зает да осъзнае тотално различната обстановка в която е попаднал, разумът ни на пътешественици, свикнали с колоритните и гъсто-населени, топ-дестинации в Европа, в началото не обръща внимание на особената скандинавска хармония, която се просмуква отвсякъде. Всичко тук изглежда по-сдържано, по-стилизирано, по-безцветно и най-вече – по-безлюдно. Прости, изчистени форми на сградите, боядисани почти винаги само в бяло, жълто или керемидено-червено, огромно разстояние между къщите, липса на ясни очертания на имотите и въобще липса на солидни огради, липса на ниви и зеленчукови градини, липса на хорски тълпи, липса на шум, дори в столицата - Осло… Всичко това шокира в началото. Но, след като шокът отмине, чувствата на спокойствие и безметежност надделяват и човек просто се оставя на течението, носен като в сън през гори, езера, скали и планински хребети, на вълната от абсолютна тишина, нарушавана само от птичи песни, вятър и шум на течаща вода.

Заслужава ли си да видите Норвегия? На 100 процента – да. Ние, с жена ми, сме бюджетни пътешественици. Но може ли в Норвегия да се пътува бюджетно? Трудна работа – там всичко е скъпо. Най-добре е още в началото човек да приеме този факт и да се отвори към други хоризонти, защото Норвегия е пълна с изненади, които си заслужава да се видят.

Накратко за Норвегия. Валутата им е норвежка крона и един лев се равнява на около 6 крони. Не са членове на ЕС, но на територията им действат правилата на роуминг в ЕС. Норвежкият език е напълно неразбираем и непроизносим. Колкото и опити да правихме с жена ми да отгатнем как се произнася дадена дума (имената на гарите, например), всеки път ни очакваше изненада, когато я чувахме произнесена на норвежки. Хората знаят английски много добре, няма опасност да не се разберете с тях, освен това проявяват разбиране към нашата неспособност да изговаряме правилно думите им и приемат всякакви варианти на наименования на градове, улици и пр. Наименованията, които давам по-долу са на кирилица, въобще не звучат така на норвежки, но горе-долу така се пишат. Понеже става въпрос все за популярни дестинации, лесно ще ги намерите на латиница в интернет. А сега, да започваме.

След като теглихме чертата, се оказа, че пътуването, с всички разходи, ни е излязло около 1000 лева на човек. Като се има предвид колко кратък беше престоят ни – де факто, два дена и половина, чисто време, програмата ни беше свръхамбициозна – трябваше да посетим Осло, Берген и Флом (за да се возим с Фломската железница). Тръгнахме от Русе, където живеем, летяхме от Букурещ до Сандефьорд-Торп (близо до Осло), с Уиз Еър и после се върнахме по същия път. На отиване ползвахме такси – удобен но малко скъп транспорт за двама души, на връщане успяхме да вземем бусчето на Пегасус – евтин и бърз транспорт, но ако уцелите задръстванията в Букурещ, може да пристигнете в България със закъснение (в нашия случай с около половин час).

В Норвегия се придвижвахме основно с норвежката железница – Vy – удобен и бърз транспорт (в сравнение с автобусите е по-евтин и по-бърз). Има си хубаво приложение за телефон, лесно се купуват билети (само с банкова карта, без Google Pay и др. подобни – аз ползвах еднократните карти на Revolut), лесно се следи на кой перон да се качиш и предупреждава за предстоящи пътувания. Билети за влака може да се купят и на автоматите по гарите, а дори и от кондуктора във влака, след като сте се качили и сте тръгнали – никой не ви прави проблеми. Кондукторите са свръхлюбезни и усмихнати. През цялото пътуване шарят напред-назад по вагоните и помнят кого са проверявали и кои са новите пътници. Вагоните са лесно достъпни за майки с колички и инвалиди с колички – има си специални места за тях в определени вагони, които са означени на информационните табла по гарите.

След като кацнахме на летището в Сандефьорд, се придвижихме до Осло с влака от гара Торп – около час и половина път. Пред летището спира шатъл-автобус, който е собственост на железопътната компания и съобразява часовете си на тръгване и пристигане с движението на влаковете през гара Торп. Честно казано, в автобуса просто показваш, че имаш билет от гара Торп и се качваш, не ти продават билет отделно за автобуса. Пътуването до гарата е около 4 минути, 3 километра, няма пешеходен маршрут.

На гарата в Осло, освен всичко друго има гардероб за багаж. Ние решихме да оставим част от багажа си, защото смятахме да се разхождаме из Осло до вечерта. Този гардероб (lockers) се намира доста трудно, но следвайки указания от служители на гарата и табели, в крайна сметка ще го намерите. Входът му е през един невзрачен тунел на първия етаж, спускате се по ескалатор. Представлява комплекс от групирани в стекове шкафчета с различна големина и е на самообслужване. Първо си избирате стек с шкафчета с подходящ размер, после от таблото в центъра на стека проверявате дали има свободно шкафче (можете да избирате дали шкафчето да е до земята, на височината на пъпа ви или на височината на главата ви), ако има такова си го резервирате (лампичката до него започва да мига и можете да го отворите и да си вкарате багажа), след това плащате на таблото такса за един час (29 крони) и получавате касова бележка, която трябва да пазите. Когато се върнете да си вземете багажа, въвеждате на таблото кода на касовата бележка, изчислява ви колко крони още трябва да доплатите и след като ги платите, шкафчето се отваря (лампичката мига) и си вземате багажа. За осем часа отгоре ни взеха 100 крони.

Преходът от гарата към града е малък шок. Като цяло е мръсничко и пълно с просяци и съмнителни типове с мургава кожа и анцузи, каквито сме свикнали да виждаме по крайните квартали на нашите градове. Преминаването към главната улица, която води към центъра на Осло не подобрява нещата в особена степен. Въобще, докато не стигнете до парламента, на десетина минути път пеш от гарата, нещата не се оправят – скука, мръсотия и мигранти. По пътя можете да посетите катедралата на Осло, странна катедрала, в сравнение с катедралите, които обикновено виждате в Европа. Едно такова стилизирано, изчистено от излишни детайли място, от което лъха повече наивизъм, отколкото тежко страхопочитание – характерно за католическите и дори протестантските катедрали, камо ли в сравнение с нашите колоритни църкви. Все пак си има някакъв орган, целите тавани са изрисувани, наистина, но сякаш са рисувани от (или за) деца – такъв един наивистичен стил и свободни интерпретации на библейските предания, като в детска градина.

След парламента нещата започват да изглеждат по-добре, благодарение на една добре поддържана цветна алея, водеща до кралския дворец. В нас, с все по-голяма сила започна да се избистря въпросът „Какво, по дяволите, правим тук?“ Кралският дворец отдалеч изглежда импозантен, но с приближаването му започва да става все по-семпъл и по-семпъл. Поне един надпис да бяха сложили на челната му част – че е кралски дворец, иначе как човек може да разбере, че е такъв, освен по двете караулки пред входа, в които стояха две накичени момченца с пушки. Около двореца, по добре поддържаните тревни площи бяха налягали хора да се пекат на слънце. Имаше и такива, които се мажеха с плажно масло – защита срещу „жаркото“ слънце на Осло. Започна да ни става весело. Що се отнася до тревните площи, никой не ти пречи да газиш тревата в Норвегия, сядаш, лягаш, разпищолваш се, само гледай да не правиш боклук.

След двореца, решихме да продължим към парка Вигеланд – гордостта на норвежката скулптура. За целта трябваше да заобиколим двореца, покрай една желязна ограда, която беше толкова семпла, че започнах да се питам, дали тази семплост не е нарочна. Вероятно кралската фамилия на Норвегия е решила да демонстрира липсата на всякакво разточителство в живота си. Тяхна си работа. По пътя минахме край двете караулки на входа на двореца, които вече бяха празни. Едно войниче маршируваше напред-назад пред едната караулка и изглеждаше толкова смешно, че трябваше да мине известно време, преди да изтрием усмивките от лицата си и да преминем покрай друга една караулка, встрани от двореца, пред която стоеше друго войниче (казвам „войниче“, не защото беше дребен, ами защото приличаше на петнайсет годишен ученик), което в такт въртеше главата си наляво-напред-надясно-напред-наляво… и т.н. Въобще, не ни стана ясно някакъв устав ли изпълняваха или просто бяха наказани.

Зад двореца последва нов шок. Вече бяхме свикнали с мисълта, че тук всичко е семпло, скучно и безцветно, и че това е някакъв стил на живот, и изведнъж се оказахме в един квартал, съставен от импозантни къщи с разкошни дворове и изпълнен с шикозни заведения. Тук започна да си проличава, че Осло въобще не е оня загубен град, какъвто го възприехме при стъпването си в него. Номерът бил просто да излезеш встрани от главната улица. В това се убедихме през целия остатък от деня, който посветихме на разхождане из живописните улици ИЗВЪН ГЛАВНАТА УЛИЦА. Не само, че къщите и дворовете им бяха красиви и добре поддържани. Беше пролет, пееха птички, плодни дървета бяха разцъфтели в най-красивата си розова и бяла премяна. Беше приказно!

Заслужава си да се отбележи едно от местата, които видяхме, криввайки от главната улица. Кметството – огромна сграда, нищо особено в архитектурен план, но на площада пред нея беше пълно с народ и повечето бяха облечени в национални носии – от малките деца, до бабите и дядовците. Беше много интересно, защото носиите им бяха най-различни и колоритни. Оказа се, че този ден от годината се извършвало нещо като светско (необвързано с никоя религия) причастие за младите хората, достигнали определена възраст на зрялост и ритуалите били в кметството. Доколкото разбрах по-късно, този ритуал е много широко разпространен сред по-голямата част от населението на Скандинавския полуостров и ние просто сме имали късмет да го наблюдаваме. Цял ден, докато се разхождахме из Осло, та чак до късно вечерта, когато хванахме влака за Берген, покрай нас минаваха или притичваха младежи в национални носии и явно това им беше страшно забавно.

Паркът Вигеланд беше разкошен и добре поддържан – приятно място за пребиваване. Скулптурите на Вигеланд няма да коментирам, те бяха толкова много и вероятно на човек би му отнело цял живот време, за да разбере, какво е искал да каже с тях авторът. Освен това бяха пръснати и из цяло Осло. Ще се насоча към Акер Бриге – крайбрежна алея и основна точка за туризма в Осло.

Тук вече успяхме да видим нещо като хорска тълпа. Мястото е много приятно, пълно със заведения, кораби и чайки, и явно изпълнява някаква роля на „стъргало“ на Осло. Вероятно в разгара на сезона е доста по-населено. Акер Бриге е мястото, където е удобно да спомена за отношението към алкохола и въобще, към вредните за здравето субстанции в Норвегия. Норвежкото правителство е положило всички усилия да ограничи употребата им до минимум. Вредните за здравето субстанции са обложени с големи данъци и акцизи. Алкохолът в Норвегия е много скъп (може би най-скъпият в Европа). Никъде в Норвегия не видях хора да пият алкохол по улиците и по обществени места (с изключение на заведенията). По правило малко магазини за хранителни стоки имат право да продават алкохол. По правило има ограничение на часовете в които можете да си купите алкохол. Никъде в Норвегия не видях да пушат цигари, включително електронни. Въобще, по Акер Бриге се продаваше основно сладолед и газирани напитки. Бирата по Акер Бриге, в няколкото заведения, в които можеше да си купиш алкохол струваше 30 лв. чашата. Ако искаш да се правиш на пич – плащай. Повечето пичове по Акер Бриге се разхождаха с шишенца фанта или спрайт в ръка. Семействата се редяха на опашки за сладолед. Въобще – примерна работа! Сумарно погледнато, в Норвегия изпих три бири. Две – в един ирландски пъб в Осло, много приятно място, и една – кенче, която си купих в магазин, в който случайно се натъкнах на алкохол и която изпих на едно много живописно и безлюдно място, където видях, че други си позволяват да го правят. Всички бири, които избрах бяха норвежко производство (защото винаги се старая да пия местни бири) и честно казано, Норвегия не е страна на бирата.

След Акер Бриге посетихме и крепостта, която се намира до него. Струва си да се види, издига се по-нависоко и дава отличен панорамен изглед към Осло фиорд. В нея има музей на норвежката съпротива и се усеща някакво военно присъствие под формата на облечени в камуфлажки тийнейджъри (момчета и момичета), които вероятно вардят туристите да не се качват където не трябва.

Лека-полека дойде вечерта, време да се придвижим към следващата си цел – Берген. За да спестим време и пари пътувахме до Берген в спален вагон. Наехме си самостоятелно купе за двамата. В тези купета креватите са по два, един над друг, има мивка с вода, бутилки с вода за „добре дошли“, комплект тапи за уши и контакти в които можете да включите зарядни, самобръсначки и пр. Тесничко е, но се спи добре – удобни дюшеци, топли завивки. Тоалетната е обща за целия вагон. От Осло тръгвате около 23:00, в Берген сте около 6:45. Преди тръгване трябва да минете през вагон № 5, за да си вземете магнитна карта за влизане в купето (като по хотелите) – това става около 22:50. Тази магнитна карта на слизане я оставяте в специална кутийка, на стената до бравата на вратата (на нея има надпис). Около 6:30 ви събуждат със съобщение по интеркома – не е много силно, на английски е, но се чува ясно – ако ви се струва, че чувате „гласове“ – това е събуждането сутрин – трябва да станете и да се приготвите за слизане.

Какво е неудобното в тази схема на пътуване – трудно ще си направите вечерния тоалет (изключая миенето на зъби) – преди тръгване е по-добре да минете през тоалетните на гарата (платени – 20 крони – около 3 лв.) – и без това трябва да чакате влака до късно и като се качите на влака, единственото, което ще искате да направите ще е да се тръшнете на леглото и да заспите. Ако искате да ползвате тоалетната на влака сутринта (добре оборудвана за всякакъв вид тоалет), ще трябва да си навиете будилника сутринта, за да изпреварите другите пътници и като цяло няма да можете да се наспите като хората. В Берген тоалетните на гарата са по 10 крони. Разбира се, Vy се е погрижил да ви осигури удобства, компенсиращи тези неудобства, срещу съответните цени, с отстъпка при представяне на билета за спалния вагон. Преди тръгване от Осло, можете да ползвате отстъпка в заведение на гарата, където да вечеряте. При пристигане в Берген (респективно в Осло, ако пътувате в спален вагон в обратната посока) можете да ползвате закуска с отстъпка и дори да си вземете душ в определени хотели до гарата.

Берген е едно друго приказно място, силно различаващо се от Осло. За съжаление в нашата програма то заемаше само няколко часа. Пътят от гарата до центъра минава през живописен квартал с красиви стари къщи, магазинчета и ресторантчета в най-различен стил, с атмосфера много по-близка до тази, на която ни е свикнало окото в старите градове в сърцето на Европа. Дворното място тук е лукс и буквално всяка педя е използвана за засяване на нещо – най-вече цветя или оформяне на кътче за седене на спокойствие. Това в особена степен си личи в квартала простиращ се над Бриген – крайбрежната зона, някогашно владение на Ханза. Самият Бриген беше в по-голямата си част в ремонт за активния туристически сезон и там не можахме да видим кой-знае какво. Но кварталът отзад – това си беше изпитание за сетивата и краката. Изключително стръмен лабиринт от наблъскани една до друга къщи в парцели (ако това понятие въобще може да се приложи там) с най-невероятна форма. Немалка част от улиците бяха недостъпни за моторни превозни средства, главно поради големия си наклон. „Улиците“ често бяха с ширина метър и по-малко, оформени от фасадите на къщите. Всички къщи бяха боядисани в бяло. Дворчетата имаха средна големина от няколко квадратни метра, но в тях си имаше всички атрибути на един приличен двор – маса с два стола, окосена трева, живо плетче и цветя, и някаква оградка. За хората, които, като мен, харесват гледката на покриви там е раят за очите. Най-различни по форма покриви, образуващи най-невероятни комбинации, на фона на пристанището и живописните къщи около него. За тези, които нямат достатъчно здрави крака да се катерят по стръмното има фуникуляр. Ние не го ползвахме, но е удобен като стратегия за изкачване до най-високото място и оттам – спускане пеш.

Друга забележителност на Берген е рибният пазар до пристанището – много е колоритен, изпълнен е със заведения, където можете да се насладите на морската храна и морския пейзаж. Стига да имате достатъчно време и пари.

По програма около обяд трябваше да отпътуваме от Берген за Флом (някои го наричат Флам), от там трябваше да вземем Фломската железница до Мирдал и от там – влака за Осло, където да спим. Пътят от Берген до Флом беше комбиниран – влак и автобус. Автобусът е на Vy и се съобразява с пристигането на влака – имате достатъчно време, да се прехвърлите на него. В автобуса си запазвате места предварително и тъй като ние резервирахме билетите си достатъчно рано, имахме възможността да седнем на първия ред и да се наслаждаваме на гледката през предното стъкло.

От Берген започна нашият път през фиордите. Много е красив и е изпъстрен с… тунели. В началото на всеки тунел пише колко километра е дълъг. Някои достигаха до 11 километра. Налягането в тунелите се контролира изкуствено и ушите ви веднага писват, така че, ползвайте техниките за компенсиране на налягането при излитане и кацане със самолет (между другото, този ефект ще го изпитате и докато лежите в спалните вагони, ако са ви по-чувствителни ушите, няма да можете да спите много добре). Като цяло пътят до Флом не се изкачва на големи височини. Въпреки това, видяхме доста неразтопен сняг. Любителите на снимки на планински пейзажи ще могат да снимат до насита. Стига да са бързи и сръчни, защото малко забавяне често завършва с влизане в тунел и незаснета красота. Все пак, не си изхабявайте силите преди да стигнете до Флом. От там започва истинската норвежка симфония на планински пейзажи.

Самият Флом е едно магическо място. Разположен е на надморска височина само няколко метра. Равен е като тепсия и отвсякъде е ограден от почти отвесни скали. От него тръгват фериботи, с които, по фиордите можете да достигнете чак до Берген. Вода, трева, скали и небе се сливат тук в приказна комбинация. Царят такова едно спокойствие и тишина, че на човек му се приисква да остане тук завинаги, или поне за неопределено време. Пристигащите и отплуващите фериботи се плъзгат по пейзажа безшумно, създавайки впечатление за пълна нереалност. Скалисти масиви с различна отдалеченост и съответно – с различни нюанси на синьото се припокриват в далечината, отразявайки се в кристално бистрата вода. И тишина, пълна тишина! Чуват се само пролетната песен на птичките и плясъкът на някоя заблудена вълна. Когато тази нирвана все пак ви омръзне, имате възможност да хлътнете в ирландския пъб, разположен в една страховита сграда в дървен скандинавски стил, с островърхи покриви, завършващи с издялани от дърво глави на дракони. Вътрешността на този пъб е истинска приказка от дърво, съчинена в най-добрите традиции на скандинавската митология, гарнирана с немалко лукс и уют. На входа ви посреща огромно кръгло огнище, в което гори огън, оградено отвсякъде с дървени пейки и кожи, на които са насядали щастливците, успели да си намерят място преди другите. Преобладаващата част от масите и столовете са издялани от цели коренища на дървета – истински произведения на изкуството. Зад кръглото огнище се простира бар, а над него, в огромното пространство под островърхия покрив - скован от дебели дъски втори етаж, на който има нещо като ресторант, с луксозни прибори, свещи и резервации. Ние, за съжаление, нямахме време да се насладим на тази обстановка за повече от един поглед, защото времето ни на престой беше ограничено и избрахме да го прекараме изследвайки пейзажа отвън.

Честно казано, ако планирате да минете през Флом, най-добрият вариант би бил да спите там и да имате възможност както да посетите въпросния пъб, така и да вземете ферибот за круиз по фиордите, преди да стигнете в Берген.

За Фломската железница няма да разправям подробно, защото е твърде известна и добре описана от много туристи в интернет. Ще споделя само малко практическа информация. По Фломската железница можете да пътувате както от Флом до Мирдал, така и обратно – атракцията е една и съща. Пътувате в старинни вагони с дървена ламперия в които има нещо като стюардеси, които ви помагат да се ориентирате и да не се загубите по пътя, защото на едно място влакът спира и слизате на специална площадка, за да си правите снимки на фона на красив водопад (в нашия случай беше замръзнал). Обикновено красивите гледки се виждат само от едната страна на вагоните, а от другата страна са отвесни скали, но тези страни се редуват, така че, бъдете готови да се местите от едната страна на вагона до другата, т.е. не си заплювайте определени места, защото ще ви се наложи да се местите по време на движение. Минава се през много тунели и трябва да бъдете бързи с камерите, когато искате да направите хубави снимки. Но, за ваше удобство във вагоните има големи монитори и съобщения по интеркома, помагащи ви да се ориентирате какъв пейзаж следва и от коя страна, след излизане от поредния тунел. Съобщенията са на английски и немски. В туристическия център до гарата можете да се снабдите с безплатни брошури, подробно описващи целия 20-километров маршрут.

В Мирдал (на 866 метра над морското равнище) ни чакаше голям студ и сняг, и голям престой. Освен това, влакът ни за Осло закъсня с 5-6 минути и това допълнително изнерви обстановката. Последва едно 5-часово пътуване с влак до Осло. В началото като че ли продължихме да се изкачваме нагоре, защото снегът ставаше все повече и повече, пейзажът навън ставаше все по-див и като цяло през прозореца можеше да се наблюдава само една белота, понеже небе и земя се сливаха в едно, в нюанси около бялото, различими само за хора с тетрахромия (какъвто аз може би съм), нарушавана от миниатюрни черни драскулки на къщички и огради в далечината. Все пак, дори и в тази пустош имаше къщи - много ми е интересно за какво ги ползваха. Е, когато на моменти слънчевите лъчи пробиваха облачната покривка, ставаше доста красиво и величествено.

Постепенно започнахме да слизаме надолу и снегът започна да се отдръпва. Край прозорците се понесоха разлистващи се гори и полу- или напълно замръзнали езера или буйни реки и тук-там по някоя къща, включително постройки от дървени трупи, покрити целите с мъх, като къщата на Баба Яга. Въобще, успяхме да се запознаем пре-обстойно с цялата норвежка природа по тези ширини.

Норвегия е пълна с прясна вода. Много езера, много реки, много водопади. Водата от всякакви фонтани, чешмички, чешмяната вода – е много приятна за пиене. Аз освен бирата обичам вкусната вода, а тази тука е такава. Освен ако изрично не пише, че водата не става за пиене, значи можете да пиете спокойно.

За съжаление влакът продължи да закъснява, предполагам, защото трябваше да изчаква влакове по гарите, а и не само по гарите, и в крайна сметка започнах да ровя в приложението на Vy, какви компенсации ми се полагат за едно по-внушително закъснение, защото то вече надминаваше 30 минути. Да, наистина имаше компенсации за повече от 30 минути, но специално за тази линия, Берген-Осло, минутите трябваше да са над 60. Явно закъсненията по нея се случваха редовно.

Около полунощ най-после успяхме да се настаним в хотела си в Осло и да си легнем като нормални хора.

На сутринта имахме две задачи – да закусим максимално добре в хотела и да си оставим багажа на рецепцията, защото ни чакаше цял ден обикаляне с фериботи по фиордите около Осло. Закуската наистина беше добра (направо - отлична), беше на шведска маса и имаше голямо разнообразие и изобилие от храни. Може би е някакъв стандарт по хотелите в Норвегия, но същата закуска ни сервираха и в хотела в Сандефьорд на следващата сутрин – предполагам ги снабдяват от едно и също място. Та, след като си оставихме багажа на рецепцията се впуснахме в атракциите, които предлага картата Осло пас.

Тази карта предлага безплатно ползване на обществения транспорт в Осло (включително фериботи), безплатно посещение на музеи (само по веднъж на ден) и някои намаления в заведения в Осло. Картата е индивидуална (но не поименна) – за двама души трябват две карти. Като цяло има смисъл да си я купите, струва около 500 крони, и за да се ориентирате, можете предварително да сумирате билетите за транспорт и атракции, които искате да посетите за един ден и да сравните сумите. Ние си избрахме карта за 24 часа (има и за 48 и 72 часа) и си я купихме от туристическия център до гарата на Осло. Представлява едно картонче с QR-код, в единия край на което има място за попълване с химикал на датата и часа, когато започвате да я ползвате за първи път (обществен транспорт или музей). При пътуване с тази карта, трябва да я покажете (при поискване) на кондуктор или служител на превозното средство (ферибота). При посещение на музей, трябва да я представите на гишето за билети, за да ви издадат билет за вход. Разбира се, има и мобилно приложение, но то е по-неудобно, главно защото картата, която купите с него, не може да се прехвърля между телефоните, освен това, ако закупите карти за няколко души, трябва винаги да вървите в пакет, както и с този телефон, на който се намират закупените карти. Цената за карта от мобилното приложение е същата. Удобството на мобилното приложение е, че ви отчита оставащо време, ориентира ви по-добре из атракциите и маршрутите на обществения транспорт и т.н.

Първата атракция, която решихме да посетим беше Музеят на норвежката история и култура. За да е по-ясно – това представлява етнографски музей на открито, на който можете да видите реални норвежки къщи от различни епохи. Пренесени са там в разглобен вид от различни краища на Норвегия. Намира се на полуостров Бигдоя, до който се пътува най-бързо и приятно с ферибот. Е, ферибот тук се нарича всичко което плава и вози пътници – в случая е едно корабче, подобно на водните таксита във Венеция. Та, този ферибот се взема от кея на Акер Бриге пред кметството (има си надпис Бигдоя фери) и се върти по график между три спирки Акер Бриге – Музея на норвежката история и култура, Музеите на Кон-Тики и Фрам и пак на Акер Бриге. Осло пас ви го проверяват на борда, след като корабчето тръгне.

Този музей на историята и културата си струва да се посети и можете да откарате цял ден в него. Най-интересни, разбира се, ще ви се сторят дървените къщи от цели трупи, покрити с мъх, и най-вече, величествената църква от дърво в най-високото място на атракциона, в частта, посветена на норвежкото село. В стремежа си да пресъздадат максимално реалистично домовете на норвежците отпреди 100-200 и повече години, създателите на музея са сложили истински овци, кокошки, петли, телета и прасета около къщите (не можете да ги храните), а в някои по-богато обзаведени къщи и момичета в национални носии (честно казано, доста се чудих дали първата, която видях не е восъчна фигура). Има и екскурзоводи в национални носии, които надълго и нашироко разясняват на чист английски защо къщите са толкова малки, защо вратите са като за джуджета, защо креватите са като за пеленачета и колко скъпо е било стъклото за прозорци в ония времена. След старите дървени къщи на селото можете да се насладите на по-нови времена в норвежкия град, да посетите истинска бакалница от началото на миналия век (с бакалката вътре – едно момиче с хлътнали бузи и отчаяно изражение) и да си купите някоя стока, характерна за онова време; да посетите импозантна сграда на аптека, където да видите и помещенията, в които са бъркали илачите (само през витрина, не може да влизате там); да се разходите из кварталче с градски къщурки, както и в самите къщурки и в дворчетата им, като в една от къщурките едно по-приветливо момиче може да ви предложи чай, кафе или супа, които вари в момента на печка с дърва, в автентична кухня. Освен това има и бензиностанция с две колонки, сякаш извадена от гангстерски филм за времената на сухия закон в щатите. Всъщност, ние само това можахме да видим, а остана още много за гледане, но времето ни беше ограничено и трябваше да се насочим към следващия атракцион – Националният музей на Норвегия. За целта се върнахме с корабчето до Акер Бриге и се насочихме към музея, намиращ се съвсем близо до кейовете.

Националният музей също е едно място, в което можеш да изкараш цял ден. Първият етаж е посветен на норвежката архитектура, вторият – на изобразителното изкуство. Преди да влезеш в музея, трябва да си оставиш багажа в някое гардеробче в подземния етаж – избираш си шкафче, въвеждаш четирицифен код, пред който въвеждаш буквата С (лат.) и натискаш бутона, на който е изобразен ключ. След това правиш снимка на шкафчето, за да не забравиш номера му. На излизане пак въвеждаш въпросния код, предхождан от С и натискаш бутона с ключ. Особеното е, че вместо зелена, ще светне червена лампичка, и това ще означава, че шкафчето е отключено – просто трябва да дръпнете дръжката и да го отворите. Аз и още няколко туристи се заблудихме, че нещо не правим като хората, щом светва червена лампичка и викнахме служител и станахме за срам. Дрехите си оставяте на закачалки до помещението с шкафчетата – никой не ги варди, никой не ги краде. Пак си правите снимка на номера на закачалката, за всеки случай. В музея можете да снимате, стига да е без светкавица. Във фоайето има брошури, чрез които да се ориентирате в кой салон какво има. Ние се насочихме направо към картините, защото времето ни беше ограничено и искахме да видим най-важните (според нас) от тях. Е, какво да ви кажа, аз рисувам доста добре и това ми е страст от малък, а и жена ми изпитва голям интерес към изобразителното изкуство. По тази причина сме посетили доста галерии в Европа. Колекцията на този музей беше доста внушителна и нямаше начин да я изгледаме цялата за час-два. Ако ви се удаде възможност, разгледайте целия музей – доколкото видях от брошурите, а и на живо – струва си. Преимуществено са представени норвежки автори, за които едва ли сте чували нещо, но пък картините им са изпипани първокласно. Има специално отделени зали за творчеството на Мунк (и неговия „Вик“), както и скромна, но добра колекция импресионисти, а освен това и скулптури на Дега и Роден. Що се отнася до Роден, видяхме две скулптури – не съм сигурен дали за едната не беше позирала Камий Клодел, но другата определено беше впечатляваща - Мислителят. Въобще, според мен, на такъв музей трябва да се отделят няколко дена, защото експонатите в него си струва да се разглеждат по-внимателно, а от опит знам, че повече от два часа човек едва ли може да се съсредоточи върху такава дейност. Получава се едно насищане на сетивата и вече нищо не възприемаш след това.

След музея се насочихме към обиколка на островите в Осло фиорд – тя също е включена в Осло пас. Корабчетата (пардон – фериботите) за тази обиколка тръгват от един съседен кей на този за маршрута до Бигдоя – има една продълговата сграда на кея, от едната ѝ страна с метални огради са разделени пътеките за отделните маршрути – вие избирате този за B1, но и да сбъркате и се окажете в съседна пътека, няма страшно - когато дойде време да се качите на ферибота се отварят вратите на всички пътеки. Фериботите тръгват от този кей на всеки кръгъл час. До първия остров пътуват около 5 минути, после между отделните острови – 2 минути. Фериботът работи на принципа хоп-он-хоп-офф – т. е. ако слезете някъде, от същото място можете да продължите след един час. Само на един остров, Линдоя,  има две спирки – източна и западна, т.е. можете да преминете през острова и да ползвате другата спирка. На друг един остров, Ховедоя, фериботът също спира два пъти – първата и последната спирка преди да се върне в Акер Бриге. На кораба има безплатна тоалетна, закрити палуби с места за сядане и открита палуба, от която да се наслаждавате на гледката и да ви одуха вятърът. Освен това, фериботът има два равностойни края – носът и кърмата, от които се извършва слизането и съответно качването – направено е, за да се спести маневрирането. С други думи, качвате се от единия край, а на следващото островче слизате от другия. Ако никъде не слизате, целият тур трае около 50 минути. Някои острови са по-големи и населени с къщи, някои са необитаеми и се използват за пикник (но имат магазин до пристанището). Първоначално имахме идея да посетим поне два острова, но после се спряхме само на един, пак поради ограничения във времето. Слязохме на Линдоя.

Попаднахме в един изумителен, изолиран свят. Горе-долу така си представям селището, в което са живели хобитите на Дж. Р. Толкин. Само че, вместо кръгли хобитови къщи тук имаше малки, шарени дървени вилички в малки, добре поддържани дворчета с неясни граници и разпръснат между тях жив плет. Грееше слънце, пееха птички, хора, освен случайни туристи, почти нямаше и сякаш се намирахме в рая. Нямаше асфалтови пътища, нямаше коли, нямаше даже велосипеди. Само утъпкани в тревата пътеки и патки край тях, които необезпокоявано си пасяха. Минахме наистина покрай някакво футболно игрище и нещо подобно на селкооп, край който кръжаха няколко строителни машини, но скоро се отклонихме от този „главен“ път и се гмурнахме в лабиринта от жив плет и дървени къщички с техните дворчета и градинска мебел. За цялата обиколка из лабиринта видяхме само една баба, която се занимаваше с някакви лехи в дървени сандъчета, вероятно се опитваше да отглежда някакъв зеленчук. Такова спокойствие и безметежност другаде не съм срещал. Направо не ни се тръгваше от този остров. Дори се подвоумихме, дали да не останем още един час и да пропуснем следващия ферибот. Все пак, обикаляйки по напълно случайна траектория между къщичките, се озовахме отново на кея, където бяхме слезли и след като видяхме, че корабчето скоро ще пристигне, решихме, че е по-разумно да го вземем. Седнахме на една пейка и въпреки, че наоколо не се виждаше нищо друго освен циментовата площадка на кея, оградена от вода, камъни и разлистени дървета, усещането за безметежност не бе намаляло нито на йота. Чувствах, че може да изкарам на тази пейка до вечерта, но корабчето скоро дойде и ние си тръгнахме от Линдоя, като си обещахме, че ще намерим време да се върнем пак тук.

Последва обиколка из останалите острови, която изкарахме на най-горната, открита палуба, гледайки как корабът се приближава до следващият остров, спира там, пътниците слизат и се качват на него, и после се отдалечава, за да се допре с другия си край до следващия остров. Духаше як вятър, но това не попречи на удоволствието ни от преживяното. Ние сериозно се подвоумихме, дали след като слезем да не се качим за още един тур, но все пак решихме да се поразходим още малко из Осло и след това да тръгнем за Сандефьорд, където трябваше да преспим преди полета ни на следващата сутрин. В крайна сметка, след като си взехме багажа от хотела, хлътнахме пак в същия пъб, който бяхме посетили преди два дена и пихме норвежка бира. Пъбът е наблизо до гарата и е много приятно място, с възможност за сядане на открито, намира се на главната улица и както пише, предлага жива музика, вечерно време. Бирата в него е около 15-20 лева чашата, значително по-евтино от тази на Акер Бриге. Една особеност за плащането на сметката в заведенията: когато плащате с карта – на пос терминала има отделен ред, в който, под сметката, трябва да въведете реалната сума, която ще заплатите, т.е. плюс бакшиша, който е прието да е между 10 и 20 процента. Разбира се, никой няма да ви погледне накриво, ако не платите никакъв бакшиш и въведете сумата от сметката.

Бяхме решили да пристигнем в Сандефьорд рано вечерта, за да имаме време да се наспим добре за следващия ден, който щеше да мине изцяло в пътуване. Самият Сандефьорд ни се видя малък и тих град, който ние не изследвахме, защото хотелът ни беше на десетина минути пеш от гарата и освен в един магазин до гарата, не посетихме никакво друго място, преди да стигнем до хотела. Хотелът, построен в типичния северен, дъсчен стил беше много приятно,  уютно и най-вече – тихо място, в което изкарахме остатъка от вечерта, защото бяхме скапани от толкова емоции през деня.

Закуската сутринта беше превъзходна, успяхме да хванем влака за Торп, оттам автобуса до летището и – Чао, Норвегия!

Какво друго остана да ви кажа? Навсякъде в интернет пише, че през почивните дни хранителните магазини не работят, работят само някои вериги – с ограничено работно време, продуктите по супермаркетите са скъпи. До известна степен е вярно, но не е чак толкова страшно – ние пристигнахме в неделя и видяхме доста магазини за хранителни стоки да работят. Вярно е, храните не са евтини, но извън Осло, дори в небюджетните вериги магазини можете да намерите по-евтини храни и дори алкохол. През цялото пътуване не се докоснахме до една норвежка крона. Всичко можете да платите с карта. Дори на обществените тоалетни с по 5 крони вход има пос терминали. Не е много добре да се разхождате из гарата на Осло късно вечер. Тогава из дупките изпълзяват всякакви съмнителни типове и очите ви трябва да шарят на четири за багажа. Ние пътувахме извън активния туристически сезон. Вероятно през лятото атракционите изглеждат по различен начин и са доста по-оживени. Повечето къщи в Норвегия са построени от дърво и там не са големи любители на тухлите и бетона, като нас. Каквото могат да заместят с дърво – заместват го. Дори скарите за стъргане на кал от подметките правят от дървени летви. Обичат големите тераси и веранди. Никъде не видяхме миниатюрни балкони, каквито често се срещат по нашите блокове и чието предназначение ми е крайно непонятно. Съвсем нормално е да пресечеш на червено като пешеходец, след като се огледаш внимателно на двете страни. Наистина, по светофарите им има бутони (ако успеете да намерите къде са на кутийката – може и да са от долната страна), но ако няма минаващи коли, по-добре да не инициирате светване на зелено.

Ами, това е! Ако имате други въпроси, на които бих могъл да отговоря, пишете ги в коментарите. Пожелавам ви да посетите Норвегия някой ден и дано тази информация да ви се е видяла полезна.