За круизите и …… за един круиз в Балтийско море - Хелзинки

Замисляли ли сте се някога колко всъщност положителен заряд носи музиката на АББА? За мен лично беше странно откъде идва тази положителна енергия при положение, че тези хора живеят в по-голямата част през годината в студено време. Странно ми беше да си представя, че потомците на суровите „рогати“ викинги могат да създадат толкова топла душевна музика. Доста съм изненадан, че суровият климат по никакъв начин не е повлиял на душите на хората. Дори напротив – винаги, когато съм имал радостта да общувам с шведи, съм установявал колко са отворени към света и хората, сърдечни са, леко се общува с тях.

Нещо друго ми беше направило впечатление, когато се разхождахме из Стокхолм, а после го установих и в другите скандинавски столици – Копенхаген и Хелзинки: изключително често се срещаха магазини за домашно обзавеждане от рода на веригата, която имаме в България – Jysk. Замислих се – Когато имаш около 8-9 месеца зима, а другото е нещо средно между пролет и лято, то явно домашният уют е спасението.

Да си призная, Скандинавия никога не ме е интересувала особено. Фиорди, студено море, пестелива откъм детайл студена архитектура (сравнено с архитектурата на Италия и Испания например), студено време, блатисти местности, безкрайни гори и т.н. В общи линии това беше представата ми за тази част на света. Едно нещо обаче не даваше мира на моята уютна непросветеност във връзка със Скандинавия. Защо ежегодните проучвания на задоволството на хората и качеството на живот години наред нареждаха скандинавските държави на челните позиции. Защо процентът на щастливите хора например във Финландия е супер висок и надхвърля доста този на много южни страни, където очакваме, че хората уж „умеят да живеят“. Може и да се чувстваме комфортно в нашите клишета, но смятам, че именно разбиването на подобни погрешни разбирания разширяват познанието ни за света, за хората, за живота на тази прекрасна планета.

Интересно ми беше откъде идва този неспирен поток на задоволство например у финландците, та са толкова щастливи, при положение, че едва свалят шапките и палтата си през годината. Ето за това и трябваше да дойда тук – за да разбера, че не навсякъде на Земята пече слънце през по-голямата част от годината, че някъде студът преобладава. Разбрах обаче, че всичко е въпрос на възприятия от хората, на настройка, та ако щете и на свикване. Гледах преди време документален филм за Финландия и там посочиха, че финландците обожават Коледа и студените месеци. Очаквали ги цяла година. „Та кой обича студа!?“ – се запитах. „Що за въпрос, Пантелей?!“ – отговори другият в мен. Ако ти не обичаш студа, означава ли това, че други хора не могат да обичат зимата, снежните калпачета на къщите, разположени сред свежите борове, а вътре хората са се събрали до камината, пият чай, а вероятно и водка, забавляват се в домашен уют?! Някои обуят кънките и часове наред се пързалят по кристалната повърхност. Други нарамят въдиците и ловят риба по хилядите реки и езера. Дори не мога да си представя множеството възможности за семейни излети и пикници из природата, велосипедните маршрути…. Започвам да си мисля, че именно близостта на човек с природата е това, което е ключът на тези хора към щастието. Сигурен съм даже в това, защото колкото повече човек се придържа към природата, толкова по-малко може да сгреши. Колкото повече обичаш природата, толкова повече я пазиш, а тя ти се отплаща като щедра майка. Явно, че във вечерите покрай топлата камина, поглеждайки през прозореца към натежалите от сняг клони на зелените борове, поколения наред от тези общества са разсъждавали върху живота, върху смисъла да пазиш и да не погубваш средата, в която живееш. За мен лично е безспорен факт, че обществата от скандинавските държави са изключително развити в сравнение например с много общества на юг. Едните имат хубаво време и се отдават на сладкия живот във всяка възможна минута. Народите на север обаче живеят на студено, имат толкова много време да размишляват върху живота, да помислят за важните неща, да разберат простата истина, че не егоизмът на индивида, а добронамереността между хората изгражда групата, обществото, а човекът се чувства добре, когато е с другите, а не когато е сам. Ето, вероятно точно тези прозрения на скандинавците и прилагането им в ежедневието са обстоятелствата, които водят дотам, че всяка година тези хора потвърждават задоволството си от живота. 

Такива мисли занимаваха главата ми, докато се бяхме отправили към столицата на Финландия – Хелзинки. Корабът акостира на около 1-2 километра от централната част на града. Това означаваше, че и тук няма да ползваме осигурения от круизната компания скъп шатъл. Тръгнахме пеш. Maps.me ни напътстваше, но гледах по-скоро посоката, а не конкретните улици. В началото преминахме през квартал с красиви еднофамилни къщи, явно тук живеят богати хора. Хубави къщи, поддържани дворове, чисти улици. По-нататък се натъкнахме и на „изчистената“ архитектура на Севера, като никъде не се виждаха тераси. Та кой ще ти седи на тераса, при положение, че 8-9 месеца е студено тук. Виж, в Гърция апартамент без тераса е имот със сериозен недостатък. Тук обаче хората се придържат към практичността. По моите разбирания сградите тук са скучновати. На всеки прозорец обаче се виждат цветя, фигурки, украса, които издават за топлината и уюта в дома, за душевността на неговите обитатели. Това стопли някак душата ми. Всичко това започна някак по свой начин да ми харесва.

Стигнахме и в самия център на града със забележителностите от пътеводителите.

Тъй като при пътуването с круизен кораб времето за разходки е ограничено, бях си запланувал след центъра на Хелзинки да се разходим лежерно из близкото островче Суоменлина. Корабчетата – част от градския транспорт, могат да се вземат от пристанището до Market square. Съвсем на често са. Пътуването е приятно и може да се види града в друга перспектива – откъм морето.

Още когато пристигнахме на островчето, разбрах, че съм направил супер избор. Всъщност островчето беше сбор от няколко малки острова, които се свързваха помежду си с мостчета. Това укрепено с каменни стени място е изградено от шведите като отбранително съоръжение срещу руснаците. Уикипедия ми подсказва, че първоначално това укрепление се е наричало Sveaborg (в превод - замъкът на шведите), а по-късно финландците го наричат Suomenlinna (в превод – замъкът на Финландия). Знаех си, че наименованието има нещо общо със страната, защото в множество технически упътвания на различни продукти съм срещал думата „Suomi”, което се оказа, че означава както „финландски език“, така и “Финландия”…..на Suomi (финландски). 🙂 

На островчето (или островчетата) попаднахме сякаш в един друг свят. Каменни крепостни стени, огромни оръдия насочени към морето, от където идвали някога руснаците, малки дървени къщички, големи пусти сгради - вероятно казарми….. Странно, но на фона на цялата тази войнствена обстановка, аз усещах някакъв уют, въпреки, че съм заклет пацифист. Може би защото оръдията отдавна не са стреляли по врага, а казармите не бяха пълни с намръщени войници. Напротив – навсякъде се виждаха цветя по первазите на прозорците и всичко тук днес беше някак приветливо. Толкова много ми хареса тук. Препоръчвам това място, когато сте в Хелзинки.

След като корабчето ни върна от Суоменлина в начална точка, тръгнахме към дока на кораба отново пеш, лежерно и без бързане, с широко отворени очи, за да сканираме всичко по пътя ни. Разбира се, не се върнахме по пътя, по който бяхме дошли. Това беше нашата кратка среща с Хелзинки, която остава до този момент и моята най-северна точка, която съм достигнал на картата. Дали ме влече още по на север? Не обичам студа, но аз съм пътешественик, любопитен съм от чудесата на нашия свят и ако ми се отдаде възможност, ще я грабна.