За Северно море, скакалците и бункерите

Кое е първото нещо, за което се сещате, когато чуете ,,Дания"? Студ? Скъпотия? Висок жизнен стандарт? Е, всичко това го има, и то в изобилие, но страната на Ханс Кристиан Андерсен е много повече от просто богата ниска земя, отвоювана от морето и обитавана от шепа корави наследници на викингите.

Попаднах там през май 2019 година като участник в Youth Summit Meeting, младежка среща, организирана от Европейския съюз съвместно с датската неправителствена организация Nyt Europa. В нея участие взеха 100 младежи от 27-те държави членки на ЕС от Дания, както и 100 представители на домакините. Според интересуващите ни теми бяхме разделени на 10 групи по 20 души, които в продължение на 4 дни бяха настанени в 10 различни типични датски højskolen. Това е уникална концепция, зародила се именно тук, като въпреки опитите подобни училища да се открият в съседните Швеция и Норвегия, Дания държи лидерството по качество, брой и...цена на обучението. За какво става въпрос - това са т.н. ,,народни гимназии", в които младежите могат да постъпят след завършване на регулярното средно образование и преди записването в университет, т.е. тук не съществува никакъв натиск задължително всичко и всеки да завърши висше образование на всяка цена. В тези гимназии, чиито курсове са на баснословни цени (едноседмична лятна програма може да достигне до 4000 евро) учениците се учат да готвят, предат, изработват керамика, свирят на различни инструменти и т.н. Egmont Højskolen, гимназията, в коята аз бях настанен, предлагаше дори курсове по ветроходство. Идеята е да се развият у младежите качествата, които традиционното образование потиска или не поощрява достатъчно, като комуникативност, сръчност и практичност. Най-ценното обаче е чувството на общност, което се създава между учениците - те живеят заедно в училището, приготвят сами храната си. Самите гимназии обикновено са далеч от градовете и всеки може да се прибира само през ваканциите.

Футуристичната сграда на главния корпус на гимназията

Дворът на училището

Egmont Højskolen се намира в селцето Хоу, което представлява всичко на всичко две улички със сладурски къщи от двете страни. Въпреки отдалечеността си и малобройното си население (около 150 души, като почти всички са персонал в гимназията), Хоу разполага със супермаркет, пристанище и дори футболен стадион. Селцето е кацнало на брега на негостоприемното Северно море (въпреки че много от местните считат пролива Категат, разделящ Дания и Швеция, за отделно море). Заради изолираността на района и суровия климат крайбрежието е пусто и невероятно красиво, с невероятно бистра вода. Бунгалата, в които ние, чуждестранните участници, бяхме настанени, се намираха в непосредствена близост до брега, на секунди разстояние от дивата красота на плажа.

На брега на Категат при Хоу се чувстваш сякаш си на края на света

Нашата група се състоеше от 9 души, като представени бяха България (моя милост), Чехия, Словакия, Румъния (х2), Литва, Словения и Италия (х2), а към всеки от нас беше прикачен по един местен ученик, чиято функция беше да е наш гид по време на престоя ни в гимназията. Това се оказа забележително добро хрумване, защото училището се простира на огромна площ, а и самите сгради вътре приличат на лабиринт (лично аз изпитвах известни трудности с ориентацията до последния ден). Нашата тема беше ,,Culture and Identity in Europe", а целта - да създадем видеа с разбирането за култура и идентичност на хората от различните страни и накрая да излезем с обща визия за работата на Европейския парламент и Европейската комисия по тези въпроси, която да представим на Финалната младежка среща на о-в Унгдомсьоен последните три дни. Но всяко нещо с времето си...

Още с пристигането забелязваш няколко неща, като неизбежно е ощипването с цел да се убедиш, че не сънуваш при вида на самата гимназия и оборудването й. Ултрамодерна архитектура, умело комбинирана с типичния скандинавски изчистен стил, придава усещане за нещо сюрреалистично и в същото време уютно. Летвата беше вдигната високо след престоя ми в швейцарска гимназия през април 2018, но датчаните очевидно бяха достигнали друго измерение. Автоматично отварящи се врати без дръжки и появяващи се от нищото огромни екрани бяха само част от детайлите, които ме оставиха без дъх. А споменах ли огромната водна пързалка, в пъти по-висока от всички себеподобни в аквапарка в родния ми Пловдив? Вероятно няма да се учудите, че няма нужда да катериш стълби - има вграден асансьор. В същия момент, в чест на историята и скандинавската митология, които са високо ценени тук, всяка сграда носи името на един от деветте свята, съществуващи според древните вярвания ( Niflheim, Muspelheim, Asgard, Midgard, Jotunheim, Vanaheim, Alfheim, Svartalfheim, Helheim). Въпреки безспорната интеграция на всевъзможни технологии в ежедневието, отличителна черта на датските højskolen е невероятната атмосфера на взаимопомощ и уважение, която цари в тях. Това усещане за общност още повече за подсилва от факта, че близо 30% от учениците в нашата гимназия бяха с увреждания и имаха нужда от още повече подкрепа. Благодарение на подобни училища тези младежи имат прекрасна възможност да бъдат част от обществото и да се развиват наравно с останалите. Тъй като таксите за обучение са непосилни и за повечето датски семейства, много от учениците работеха като асистенти на децата с увреждания, за да плащат обучението си. А храната? Като разбрах, че учениците сами приготвят храната си, бях леко скептичен към това, което ще получим. Е, сбърках. Готвачите в гимназията бяха истински богове в работата си, а разнообразието в ястията беше удивително. Ако имате желание да постигнете съвършената лятна фигура, то посещението в датска народна гимназия категорично не е за вас. Най-много ме впечатли хлябът - винаги топъл и изпечен на място. Местното сирене също не му отстъпваше. Какво да кажа за месото - Дания е лидер в Европа по производство и износ на телешко месо и това определено се усеща в местната кухня. Всеки ден в гимназията започва със закуска в огромната столова, като всеки един има определено място, където трябва да седи на закуска и обяд. След сутрешното зареждане с калории всички се събират в Голямата зала, където директорът поздравява учениците и всички заедно пеят. Пеенето е съществена част от живота в датските народни гимназии, което е извънредно притеснително за музикален инвалид като мен. За щастие, ничий слух не пострада покрай моето грачене, или поне аз не разбрах за такъв случай. Иначе си има книга с песни, които се изпълняват сутрин, вечер и при всеки удобен повод, като тя е микс от рок (,,Бийтълс'', ,,Скорпиънс'') и местни класики (техен еквивалент на ,,Щурците", Емил Димитров и т.н.). Опитаха се да ни научат и на една традиционна датска песен, но заради невъзможното произношение по-голямата част от нашата група бързо развя бялото знаме.

Столовата на гимназията

Сауна на брега на Северно море

Заради работата по проекта нямахме много свободно време, но все пак успяхме да пробваме една от най-скандинавските традиции - плуване в леденото море. Това издевателство над човешката физика и психика датира още от времената на викингите, които в продължение на няколко часа многократно редували много топла с много студена вода с цел каляване. В наши дни, топлата вода е заменена от сауна, която е разположена на около 30 метра от плажа. За същността на церемонията ми разказа Йонатан, един от учителите в гимназията и същински викинг. Вътре се стои около 15-20 минути, при температура над 70 градуса, докато не започнеш да се топиш. Тогава изскачаш от сауната и влизаш в морето (за сведение, температурата на водата беше 7 градуса, а на въздуха - 9). Първия път, когато излязох на вледеняващия вятър, цялата ми и без това разколебана решителност се стопи и се осмелих само да нагазя до коленете във водата. Реших, че загубата на каквато и да е чувствителност в ходилата не е добър знак и се върнах бързо в топлата сауна. След като обаче всички местни момичета без капка притеснение просто скочиха в морето, преглътнах тежко и след едно последно ,,Мечка страх, мен не страх!" се гмурнах във водата. Задържах се в морето не повече от минута, след което изплувах обратно на брега. ,,Ритуалът" се повтаря няколко пъти, след което се почувствах като прероден. Радвам се, че не позволих на разумната част от себе си да надделее в тази ситуация, защото щях да пропусна едно от най-уникалните и силни преживявания в живота ми. А тогава още не знаех какво ми предстои само в рамките на следващите няколко дни...

В редките мигове на хубаво време откритата столова е любимо място на учениците

Въпреки че останахме в училището едва 4 дни, успяхме да се потопим максимално в местния начин на живот. Свободното време не беше много, но стигна за посещение на футболен мач от местната женска Висша лига (обичам футбола и смятам, че познавам нелошо играта, но в никакъв случай не бих се изправил доброволно срещу многократно превъзхождащите ме ръстово и физически датски футболистки), неколкократно посещение на огромния закрит басейн (по думите на учителите в гимназията - басейна с най-чиста вода в цяла Дания), игра на ръгби във футуристичния физкултурен салон и какво ли още не. Всички в училището се отнасяха невероятно топло към нас, дори непознати хора ни прегръщаха и поздравяваха като първи приятели. С някои от тях действително станахме такива, като за това несъмнено допринесоха и материализиращите се една след друга сякаш от нищото бутилки ,,боровичка" (словашка борова високоалкохолна напитка, източник на наслада в първите минути и на главоболие в следващите часове).

Намирам за комплексиращо джакузито в едно училище да е по-голямо от стаята ми вкъщи

Басейнът с най-чиста вода в Дания и ултрамодерната пързалка с асансьор

Вечер, след приключване на заниманията за деня, училището се превръщаше в огромна зона за забавления. Една от прекрасно изрисуваните стаи се превръщаше в киносалон, отнякъде се появяваше огромно платно, домъкваха се десетки дивани, кресла и канапета и прожекцията започваше. Точно тогава бе излязъл най-новият епизод на ,,Game of Thrones'' и залата беше препълнена. Тогава вървяха и полуфиналите на Шампионската лига, така че имаше отделна зала за феновете на футбола. Единствен привърженик на Манчестър Юнайтед в изпълнената с екзалтирани от победата над Барселона фенове на Ливърпул, нямаше с кого да споделя мъката си, без да рискувам да загубя зъб, нос или някой друг важен атрибут...

Безкрайно вежливото отношение на местните обаче имаше и своите недостатъци. Един следобед, докато бях погълнат от работа върху клипа, който бяхме заснели с група участници в проекта, към мен се приближи висок, рус младеж с чиния в ръка и усмихнато ме попита дали случайно не съм гладен. В действителност вече умирах от глад и бързо кимнах утвърдително. Грешка. Момчето се оказа екоактивист, проучващ алтернативни възможности за набавяне на белтъци за организма, а привидно разкошната чиния бе пълна с... пържени скакалци и червеи. Апетитът ми моментално се изпари, но връщане назад нямаше - стаята цяла мене гледаше...

Някои от най-готините хора на света в нашето бунгало в Хоу

Нашият спасител в студените датски вечери

Да ми е сладко!

Въпреки променливото време и скакалците, а може би точно заради тях, нашата разнородна група успя да се сплоти за отрицателно време. Намирам за невероятно зареждащ факта, че за няколко дни имах възможността да се потопя в една толкова различна култура и че имах редкия шанс да я опозная като местен, а не като турист. Впечатли ме откритостта и житейската мъдрост на датчаните, както и чисто скандинавското умение практично и методично да постигаш големи цели. Народните гимназии дават равен шанс на всички младежи, независимо от техния произход, възможности и дори здравословно състояние. Изумителна е датската загриженост за околната среда и силната им връзка с природата, колкото и сурова да е тя в тази част от света. Местните демонстрираха толерантност и дружелюбност, както и невероятно широк светоглед. Можеше еднакво спокойно да се говори с учениците и дори учителите за всичко от политика, през спорт, та дори до секс - нямаше теми табу. Смятам, че има какво да научим от датчаните и си струва да се обръне внимание на тази малка, но по мое мнение изключително успешна страна, сгушена на самия край на континентална Европа.

От студ умри, гъзар бъди, е казал мъдрият български народ

Vores team - det bedste team

Залез, вече над Балтийско море

Рано сутринта на десети май, нашия пети ден в Дания, нашата малка компания се събра за последен път в двора на гимназията. След снимка за спомен се натоварихме по бусовете, които ни чакаха, и се отправихме на близо 4-часово пътуване до Копенхаген, в южния край на страната, откъдето ни предстоеше да хванем ферибота за острова с непроизносимо име Унгдомсьоен (Ungdomsøen), в превод - младежки остров, където щеше да се състои финалната част от програмата.

Островът има прелюбопитна история. Той е най-големият от 3 изкуствено построени островчета на около половин час плаване от Копенхаген, насред Балтийско море. Те са изградени по времето на Студената война с цел защита от врага, дебнещ от другия край на Балтийско море, а именно СССР. На тях са били разположени бази на Военноморските и Военновъздушните сили. След края на войната островите се оказват ненужни и са изоставени. Наскоро обаче местен бизнесмен решава да изгради курортен комплекс на най-големия от тях, Младежкия остров, дотогава наричан Миделгрундсфортет, но на това намерение яростно се противопоставят редица младежки и природозащитни организации. В крайна сметка, по инициатива на Датската скаутска организация островът е предоставен на разположение на неправителствени организации, работещи с млади хора. Миналото му като военна база е завещало безброй помещения, бани, тоалетни, огромна леглова база, кухня, трапезарии и т.н., но има един-единствен проблем - всичко е под земята. Усещането е много особено, да се храниш и къпеш в истински бункер. Помещенията са разхвърляни из целия остров и са свързани помежду си с тунели с обща дължина няколко десетки километра. Същински филмов декор!

Усещането в бункера е наистина несравнимо

Изглед към острова от въздуха

И така, на този остров, щяха да се съберат над 200 души - всички участници в Младежката среща, както и куп журналисти, представители на различните политически сили и прочие. Малко след пристигането ни стана ясно, че всъщност ремонтът и модернизирането на острова все още не са напълно завършени, а ние сме нещо като опитни зайчета. Щяхме да спим на палатки отвън, разделени по училища. Остров, море, палатки, млади хора от 28 различни страни, романтиката е пълна! Е, така е, но не бяхме предвидили колко студено е всъщност в началото на май по средата на Балтийско море на един гол остров, където няма какво да спре ураганния вятър, заплашващ да отскубне палатката ни от земята и да я върне обратно в Хоу.

Нашият хотел в продължение на 3 дни

Щастието, когато преживееш нощта

Програмата на самия остров бе по датски организирана - супер интересна и много полезна. По интереси бяхме разделени на групи, които работеха по различни проекти. Още първия ден получихме височайше посещение - министър-председателят на Дания Ларс Расмусен и кандидатът за председател на Европейската комисия Маргрете Вестагер дойдоха да ни поздравят и да открият програмата.

Въпреки многобройните занимания успях да срещна някои наистина забележителни хора. Запознах се с момиче от Гренландия, дошло да учи в Копенхаген, чийто баща е племенен старейшина на инуитите (коренното население на Гренландия) и което прекарваше свободното си време у дома с лов на...китове. Крайно интересна беше и историята на едно момиче от Афганистан, родено в Дания, което ми разказа изумителни неща за живота в една страна, която обикновено свързваме с бомби и самоубийствени атентати. Много обичах вечерите на острова, защото тогава около предвидливо разпалените лагерни огньове (температурата стигаше до 0 градуса) се вихреше див купон, който последната вечер прерасна в огромна дискотека на открито. С единствената подробност, че всички танцуващи бяха с дебели якета, шапки и ръкавици...

Надали о-в Унгдомсьоен е първото място, за което се сещате, когато чуете парти столица...

Всяко нещо обаче има своите граници и след цяла седмица студ, море и пустош беше време да се върнем обратно в цивилизацията. Рано призори на 12 май едно моторно такси взе неколцината, които щяха да напуснат острова сутринта, и ни остави близо до Нюхавн, пристанището на Копенхаген и главна забележителност на града. Там се разделихме с останалите, повечето поеха към летището, а аз, заедно с Николай, българин, един от останалите участници в проекта, се впуснахме в дебрите на датската столица. Копенхаген заслужава внимание - красив, чист, уреден град с широки булеварди и красива архитектура. Повечето неща са на пешеходно разстояние и могат да бъдат разгледани за ден. Оставихме багажа си на гарата и потеглихме.

Главната пешеходна улица на Копенхаген

Датската столица очарова и с модерната си архитектура

Първа спирка беше пешеходната зона в центъра на града - една от най-красивите, които някога съм виждал, и в съответствие с ранния час - почти празна. Пътьом минахме и покрай градините ,,Тиволи", но астрономическата цена на входа ни отказа от посещение в тях и преценихме, че е по-добре да се съсредоточим върху останалата част от града. Изобщо, цените в Дания са ужасно високи - бутилка вода в един от магазините беше около 40 крони (10лв), а на доста места те гледат странно, когато плащаш в брой. Практиката тук и в останалите скандинавски държави е всяка покупка да се заплаща с карта; много от местните признаха, че от години не са ползвали банкноти.

Неусетно, любувайки се на красивия град, стигнахме до Кристиания, едно от най-любопитните места в Европа. Този малък квартал на Копенхаген е де факто отделна държава. Историята започва през 1971 година, когато група хипита незаконно се заселват в бившите  копенхагенски казарми. Оттогава, вече почти пет десетилетия, властите се опитват да разрушат комуната. Обаче хората, които живеят там, си я харесват и показват ,,среден пръст" на всеки "външен", който реши да се намеси в самоуправлението на града. Тук важат малко по-различни от датските закони и когато влизаш в Кристиания, на практика напускаш територията на Европейския съюз. В момента това е най-известната дестинация, след Амстердам, за любителите на марихуаната, която можеш да си купиш тук най-необезпокоявано, като имаш избор от над 40 сергии. Не са позволени автомобилите, кражбите, твърдите наркотици и оръжията, огромни графити със задраскани фотоапарати забраняват снимането, а спазването на тези забрани се следи от огромно количество въоръжени полицаи. Те, обаче, нямат пълни правомощия тук, което прави района не дотам сигурен, особено през тъмната част на денонощието. Къщите, прилични на бунгала, са изрисувани във всевъзможни цветове и шарки. Цари атмосфера като в реклама на Benetton - хора от всички страни, етноси и религии си услужват със запалки и завързват разговори с такава непринуденост, каквато трудно биха могли да постигнат при други обстоятелства.

На входа на квартала държава

Една от малкото снимки, които успях да направя скришом

Най-известният символ на града, статуята на Малката русалка, по приказката на Ханс Кристиан Андерсен, се намираше на около 30 минути от Кристиания, и е задължителна спирка на всеки гост на датската столица. След като дочачахме нашия ред за снимки и се разходихме по уникално красивата (и отново изумително чиста) крайбрежна алея, се отправихме към последната забележителност на града - Кралския дворец. Извадихме голям късмет и случихме на смяна на караула - войниците с огромни шапки маршируваха в перфектен синхрон. Там някъде започна да ни мъчи гладът и започна едно велико търсене на храна на що-годе поносима цена. В крайна сметка, разглезеният ми от великолепната храна в датската гимназия стомах трябваше да се примири с един миниатюрен хотдог и уверението, че съвсем скоро сме си пак в България...

Пристанището на Копенхаген, бонбонени цветове докъдето ти стига погледът

Успях и аз да се доредя за снимка с основната забележителност на Копенхаген

Кралският дворец

Площадът, на който се осъществяваше смяната на караула

Благодаря за вниманието!

ФуФутуристичната сграда на главния корпус на гимназиятатуристичната сграда на главния корпус на гимназията