Исландия- вулкани, водопади, каньони, шофиране и гостоприемни исландци

 На приятеля ми ( Ивайло) отдавна му беше мечта да посетим Исландия- страна образувана изцяло от вулканична дейност, имаща повече вулкани (126), отколкото регистрирани футболисти (106) и повече водопади, отколкото вулкани. Една лятна вечер  хапвайки и пийвайки с брат му , спонтанно изскача темата за пътуване в Исландия, ей така между другото. Неусетно минават 2 седмици, а аз съм готова с всичко- самолетни билети, нощувки, наемане на кола, очертан път към забележителностите. След малкото нужно време на вълнение и лек скептицизъм дали ще се справим  , вече се озоваваме  с билети до Рейкявик- връщане назад няма. Не случайно хората твърдят, че спонтанните решения са най-вълнуващите...

 И ето вече сме в Лондон, чакаме прекачване за Рейкявик. Тук има всякакви хора- спортисти, костюмари, двойки, очевидно пристигащи от някоя топла дестинация, съдейки по късите им дрехи. Но отправяйки се към изхода за полета хората се разредяват и се оказваме с едни поне за мен от най-интересните пътешественици. Всички са с туристически обувки, зимни якета на скандинавски марки, без куфари- с огромни раници на гърба си, побирайки само най-необходимото за дестинацията ни. След близо 3 часа полет кацаме вечерта в Рейкявик, още не можем да се климатизираме, излетяхме на 34 градуса, слязохме на 6 градуса. Забързани към фирмата за наемане на кола, изведнъж и тримата спираме, осъзнавайки колко тихо и спокойно е всичко наоколо. Персонал почти липсва, всичко е компютърнизирано- робот проверява дали снимките на паспортите ни отговарят на нас самите. Приготвяме депозита за колата и бързо намираме фирмата Geysir , от там ни посрещат млади и красиви местни, подават ни ключовете от колата, пожелават ни приятен престой и не ни взимат депозита- ей така над нещата са си явно. Отправяме се към първата ни нощувка- наели сме стая от къщата на местно семейство- искаме да научим повече за начина на живот на хората. Стигаме до координатите и пред къщата ни очакват свободно пуснати за разходка котка и куче, по-късно щяхме да разберем, че във всяко семейство има домашен любимец и всички обожават животните, ама истински, не само на думи. Вратата ни отваря бос мъж, облечен с къс ръкав и къси гащи, ние сме с якета, качулки и шапки. Тази картина стопява ледовете между нас изключително естествено. Но сме твърде уморени, за да водим интересни разговори,имаме нужда само от душ и топъл креват.

 На следващата сутрин семейството ни очаква с обилна закуска и силно кафе, оказва се, че сме първите им гости от България. Те разпитват нас за родината ни, ние тях за Исландия, те не разбират как ние издържаме на такива температури , ние пък разбираме защо времето тук не им пречи. Вече знаем, че Исландия е обявена за най-спокойната държава в света, а хората им за най-щастливите. Отправяме се към първата забележителност за деня, а семейството още не е излязло за работа- как ви се струва работно време започващо между 10-11 ч и приключващо между 17-18ч. . Хората тук имат толкова свободно време, че често хобито им се превръща във втора професия - разбираме, че кмета на Рейкявик е бивш комик, създал си партия ей така на майтап; имат си доктор-певец и зъболекар- тренъор на националния отбор по футбол. Може би това обяснява и факта, че едва 13 % от населението пие и пуши- когато имаш такава свобода за какво са ти стимуланти. Посещаваме набързо хранителен магазин и взимаме храна, която да ни стигне за целия престой, персонал отново липсва, взимаш си , маркираш си , плащаш с карти и се махаш.

Днес посещаваме тектонната плоча, която дели Европа и Америка, кратер на застинал вулкан, гейзери и водопада Gulfoss. 

Въпреки очарователността на тези забележителности, за нас най-голямата беше самото шофиране в Исландия, релефът се сменя буквално през 10 минути- поляни с коне и овце ( няма как да не ти стане симпатична държава, в която животните са 2 пъти повече от хората) , хълмове, вулкани, водопади, застинала лава.                                                                                                      Тази вечер спим на различно място ,  ние сме единствените гости в къщата . Но преди това отиваме в съседната, единствената наоколо, за да си платим нощувката, искаме това да се случи в кеш, а жената е изумена ( тук плащането на ръка е изключителна отживелица), поглежда ни изпод око и ни подава апарата за дебитната карта. Впечатлени сме от къщата, в нея си има всичко- наистина всичко, в задния двор на свобода са пуснати порода исландски коне, явно са свикнали на човешко присъствие, защото са много дружелюбни. Пред къщата има малко джакузи, водата извира от термален извор с температура 39 градуса и лек мирис на яйца. Дори клишетата не могат да бъдат клиширани в Исландия. Толкова е тихо наоколо, няма никой, обличаме банските и сме в джакузито, 22:30 е , а навън още не се стъмва. Това така и не се случи за целия ни престой там. Дочуват се само копитата на конете в задния двор. Докато си разказваме впечатленията от деня, в кухнята се приготвя вкусната ни домашна храна- готвенето, незаменима част от нашето пътуване и от усещането за независимост , което ти носи Исландия.

                                                                                                  Заговорихме за вода,та тук е моментът да вметна, че до всяка къща е прекарана тръба от термален извор и водата им на практика освен почти безплатна е и най-чистата в света. Дори не се нуждае от преработване и хлориране, както си извира, така стига и до къщите. Купуването на бутилирана вода тук си е направо за присмех. Достигайки до домовете с температура от 39 градуса, наличието на бойлери в къщите става ненужно.

 Още при пристигането сме предупредени, че къщата не се заключва и това го чувахме където и да отидем. Тук хората не заключват домовете, нито колите си. За да се предпазят от недоверчиви туристи собствениците дори бяха развалили ключалката, за по-голяма сигурност, че никой няма да е под ключ.

 На следващата сутрин бързаме с мазането на филии и правенето на кафе, нямаме търпение да сме отново на път. Както всеки ден и днес ни очакват около 200 км шофиране, магистрали в Исландия няма и ограничението навсякъде е 90 км, мислехме, че това ще е проблем, но липсата на движение по пътищата и сменящият се непрекъснато релеф задаваха именно тази като нормална скорост. По пътя за първата забележителност минаваме покрай вулкана със сложното име, дето изригна преди няколко години и блокира въздушния трафик. От задната седалка дочувам за сетен път въпросът- " Защо тук никой не катери вулканите ?" Минавайки покрай този, отговорът на въпроса дойде сам - терените в Исландия са изключително труднодостъпни.Тази държава не е никак проходима, освен главния път и отбивките, които заобикалят външните й части, просто няма как по човешки начин да достигнеш вътрешността й. Има само 2 начина- с хеликоптер или с едно превозно средство с 8 гуми, дето са почти колкото мен високи. Това неминуемо й придава  още по-голяма величественост.

 Днес посещаваме водопадът Seljalandsfoss , Skogafoss  и останките на катастрофирал самолет . Първият водопад е един от малкото в света, зад който има естествена пътека и така масата с вода се открива пред теб. Skogafoss  обаче не само ни изуми, но и мигновено се превърна в любимото ни местенце. Отделяме му повече от 2 часа, в близост има много китно ресторантче с удивителна гледка и сядаме за обяд. Поглеждаме се и се разбираме още утре отново да се върнем тук. Продължаваме към останките от самолета- историята разказва за товарен самолет, останал без гориво и принуден да се приземи на практика по средата на нищото.                                                                                                    Отправяме се на мястото , на  което ще нощуваме 2 пъти. Не можем да повярваме, но се оказва точно срещу Skogafoss , на бяло табло са изписани имената на гостите с номера на стаите им- нашите имена обаче липсват. Отварям си пощата и чета един ужасно мил имейл, в който се съобщава, че има проблем с резервацията ни и жената ни отстъпва собствения си дом. Намираме го само на 6 км от мястото на което сме, оказва се на изумително местоположение, в подножието на вулканичен хълм, а зад него в далечината има действащ вулкан със снежна шапка. Отново ни посреща гостоприемно куче, фен на вулканичните камъчета. От къщата излиза усмихната исландка, кани ни на опознавателна обиколка в къщата си, казва ни да използваме всичко, което намерим и да не се тревожим за нищо- тя щяла да спи със семейството си в кемпера пред дома им. И дума не даде да останат с нас в къщата, нито дори да вечерят тук , щели да си правят барбекю в задния двор. Ама какво барбекю мислим си ние ,навън е 5 градуса. Попадаме на изключително различно ниво на гостоприемство, знаете тук само се въртим около гостите си- ама яденето, пиенето, кафето- тя просто ни остави всичко и ни накара да се почувстваме като у дома си- истински, на самообслужване. В дома си Хейда остави всичко-лаптоп, пари, но това не е нищо в сравнение с факта, че остави двете си котки с нас- и през ум не й мина, че можем да откраднем нещо или да нараним любимците й. Да живееш толкова спокойно, доверчиво и хармонично определено не е нещо, което българите умеем. Убедихме се още веднъж, че в Исландия всичко е на доверие- плащането с карта на отворени тоалетни по пътя, плащането с карта на паркинг без персонал и бележка... Определено животът на доверие е нещо, което им се получава отлично.

 Питаме Хейда къде е най-близкия магазин- разбира се на 30 км, винаги беше на толкова. Искаме да си вземем бира и вино, но в хранителните магазини това не се предлага, има алкохол само в специализирани за това магазини- алкохолът тук е доста кът. И така пътуваме общо 60 км за едно вино и няколко бири. Вече сме толкова уморени, че 2 чаши са ни достатъчни, за да заспим сладко с котки в краката.

   И ето отново сме на път- днес посещаваме плажът Reynisfjara, скалите Dyrholaеy  и каньона Fjadrargljufur. Отправяме се към Вик и вулканичните плажове със скали в океана, легендата гласи за замръзнали тролове посрещнати от утрото, и да тук хората вярват в тролове, елфи и всякакви митични създания. Имат си и служби, които отговарят за тях, ако те кажат, че даден път е местообитание на елф се асфалтира около него и поради това на доста места има завои, за да не се нарушава спокойствието на тези същества. Толкова са над нещата, че не е истина ….  Газим по вулканичния пясък и не спираме да се изумяваме на всичко. Скалите наоколо са вулканично отлагани с години и приличат на грижливо издялкани от каменоделец с много правилна форма. Взимаме си няколко вулканични камъка като сувенир, за да ги наредим един върху друг по стара исландска традиция. Не целим формата им разбира се и трудно се крепят- достатъчно добър довод , за да се върнем отново в Исландия.  Тръгваме към Dyrholаеy ,  но прекарваме кратко време там, защото е страшен ветрилник. Отправяме се на път за каньона, като по пътя спираме около една местност с пейки и масички, такива отбивки има из цялата държава. Правим компания за обяд на едни поляци, те се мъчат да запалят газовия си котлон, за да си сготвят, но духа твърде силно и опитите им се увенчават с неуспех. Ние предвидливо сме си сготвили предишната вечер и сега просто разпъваме софрата. Правим разходка из каньона и се прибираме към Хейда. След кратка почивка не ни свърта и решаваме да се разходим из каньона наблизо, около него има и минерален басейн, разбира се с гореща вода.

                                                                                                  Уморителен ден е , но е обнадеждаващо, че са останали бира и вино. Заспиваме бързо, защото утре ни очакват 5  часа шофиране.

    Днес правим обиколка на западната част от страната, забележителностите за деня са : Kirkjufell, Budakirkja I Gatklettur. Спираме само набързо да заредим- зареждането на бензиностанциите също е много приятно, типично по исландски сам си правиш всичко, цъкаш си от коя колонка ще зареждаш, слагаш си картата , пишеш сумата , зареждаш си и си тръгваш. Обслужващ персонал отново липсва, но това е разбираемо предвид факта, че целогодишно туристите са 2 пъти повече от местните и дори всички да работят в сферата на услугите, пак не биха предоставили по-адекватно обслужване. А да си правиш всичко сам е доста симпатично и се връзва идеално с атмосферата в Исландия.

                                                                                                Последния ден отделяме на столицата- Рейкявик.  До Синята лагуна така и не стигаме, всички местни потвърдиха мнението ни, че е много комерсиализирана забележителност и не си заслужава. Наистина когато стигаме околността, тя гъмжи  от хора и е страшно пренаселено, никак не се връзва в общата картинка. Затова решаваме да се разходим из центъра на града. Всъщност в околностите на Рейкявик живее около 60 % от населението на Исландия. Любопитно ни е какъв тип столица ще е. Подходящата дума е свободна. Тук костюмари липсват, стила на обличане е меко казано освободен. Всички са спортно облечени, някакво приятно съчетание между едноцветно и цветно, хем спортно, хем стилно. По усмивките им ще ги познаете- на работа са , но общуват изключително весело помежду си, създават уютна атмосфера и у туристите. Мъжете са високи, с бради и доста татуировки, а жените са меко казано естествено красиви. Хубаво е всички покрай теб да са красиви-  някак се задейства  калокагатийния принцип. Езикът им е много приятен, различен е от останалите скандинавски езици, имаш чувството, че аха и ще ги разбереш какво си говорят- напомня английски , ама не баш. Личи желанието им да създадат настроение в столицата- всичките им къщи са цветни, витрините по магазините също, но цветност в хармония, не безпорядък. Малко обсебени от прайда ни се видяха, доста знамена имаше по улиците, по асфалта също. Но това не е кой знае колко учудващо, защото е първата или една от първите държави в света, които узаконяват гей браковете. Доколкото разбираме темата за секса никъде не е табу- това не е кой знае какво при тях, говори се свободно и открито по темата.

         Очаква ни нощен полет към Лондон и от там прекачване за България. Никак не ни се тръгва, носталгично ни е, преди носталгията. Явно силно не желаем да си тръгнем, защото полетът закъснява доста, в самолета сме и изчакваме, имам достатъчно време да си сваля няколко исландски песнички. И ето вече кацаме посред нощ в Лондон, шумотевицата се връща още тук. Веднага ни забелязва млад поляк, идва при нас , черпи ни с уиски в 4 ч сутринта. Пийваме по веднъж, за да не го обидим, но докато довършваме разговора с него, той вече е преполовил бутилката. Пускаме си нашенски шегички и  идва време да се насочим към изхода за полета. Той дали и как е хванал неговия ,историята мълчи. 

 Разпръснати във всички краища на самолета от Рейкявик до Лондон не успяхме да си говорим тримата хубаво, полякът на летището също не допринесе за това. Но сега братът на Ивайло разказа, че в самолета до него е имало българин ( а както се убедихме, това си беше истинска находка в Исландия, никъде не бяха срещали туристи българи).  Работил сезонно в Исландия и затвърди всичките ни положителни убеждения относно начина на живот там. Все пак да чуеш българин да не каже нищо отрицателно , а дори напротив си е рядкост, така че се доверяваме на него , както и на себе си и се убеждаваме, че да се родиш исландец си е чист късмет.

 Вече се снижаваме над българска земя, помощник- пилотът се учи да приземява самолета, не му се получава и събира леко напрежение във всички пътници. Накрая криво-ляво балансира крилата, лашкането спира и кацаме рязко, е все пак кацаме. Бързо ни подготвя за реалността навън.