ИСЛАНДИЯ - ЗЕМЯ НА ОГЪН И ЛЕД, НО И НА ЧУДНО РАЗМРАЗЯВАНЕ - Скандинавия

ДВЕТЕ ИСЛАНДСКИ КЪЩИ, КОИТО МОЖЕ ДА ПОДМИНЕШ,

А МОЖЕ И ДА НЕ ЗАПОМНИШ

Не зная защо при посещенията ми в някоя държава винаги като гвоздеи в съзнанието ми се забиват по-незначителни и неосновни забележителности, които биват ако не съвсем подминавани от другите край мен, то много често силно подценени по значимост.

Така например, връщайки се от Исландия с нейната едва ли не извънземна, почти никъде другаде несрещаща се на планетата природа, която би трябвало да опиша удивено и в екстаз, защото така я преживях, пред очите ми почти непрекъснато „плуват” две на пръв поглед абсолютно непретенциозни, обикновени, неголеми… къщи. То по принцип в Исландия нищо не е особено помпозно и грандиозно. Но тези два обекта, за които може да се счита и, че не са от главните туристически атракции тук, са наистина съвсем простички и трудно отличими.

Едната къща се намира в Рейкявик и все пак славата на събитието, с което е свързана, дава предимство в известността й пред света. Става дума за мястото, където през 1986 г. се срещат американският президент Роналд Рейгън и тогавашният лидер на СССР Михаил Горбачов. Тук те седят коляно до коляно и рамо до рамо, посръгват се свойски с лакти в ребрата, както си спомням, че каза след това– може би образно - присъствал на срещата преводач, докато разговарят за съдбините на нашата Земя и тук слагат началото на края на студената война между Изтока и Запада.

Тази къща се нарича Хьофди Хаус. Някога тя принадлежи на британското посолство в Рейкявик, но по-късно е продадена на исландците. Когато Горбачов предлага на своя екип по подготовката за среща именно Исландия, сътрудниците му се удивяват. Как така в тази малка и, кажи го, незначителна за световната политика държавица? Предходните подготвителни срещи се провеждат в Женева! Горби обаче махва с ръка: нека е в нея, на средата на пътя между Вашингтон и Москва, великите нации няма да се обидят от това!

И двете охранителни структури на двамата президенти пък остават особено доволни от предложението. Не им се отваря много работа да обезопасят едно самотно къще в една спокойна, мирна държавица. Рейгън остава да нощува в американското посолство в Рейкявик, а Горбачов довежда армия от свои помощници с кораб, закотвят го в залива на исландската столица и поживяват там няколко дни.

Срещата между двамата грандове на световната политика продължава в дните 11 и 12 октомври за тях самите, но не и за екипите им. Американските и руските държавни служители, дипломати и военни специалисти прекарват и цялата нощ между двете дати в усилена работа, обсъждайки всякакви варианти на решения за по-нататъшната употреба на ядрени оръжия за сухопътни, морски и въздушни нападения и отбрана. То е игра на стратегии, изпитания на волята, бърза мисъл, премерване на риска, сближаване и раздалечаване, отстояване на позиции, висш пилотаж на духа… И на големи изненади за двете делегации: в откриване на непознатите и неочаквани човешки качества от американците за руснаците и обратно…

В крайна сметка преговорите в Рейкявик не се увенчават с подписани споразумения. Американците са разочаровани и недоволни, макар точно те да не се съгласяват на безпрецедентно важните и мащабни отстъпки, предложени за пръв път от стратегическите им врагове – руснаците. „Преговорите се провалиха” – заявява тогавашният държавен секретар на САЩ Джордж Шулц, преди да отлети обратно към родината си. Но според Горбачов това въобще не е поражение и провал, а пробив. На пресконференцията преди да си тръгне от Рейкявик той обобщава: „Първо, постигнахме съгласие по много въпроси. Второ, погледнахме отвъд хоризонта, към перспективата за свят без ядрени оръжия. Бях впечатлен от факта, че президентът Рейгън, по време на нашите дискусии, говори решително и, мисля, искрено, за необходимостта да се освободи светът от оръжия за масово унищожение, от всички видове ядрени оръжия. В това намерихме общ език ".

Срещата в Рейкявик слага начало на по-голямо доверие и по-нататъшно открито общуване на двете администрации по най-важните въпроси за съществуване на човечеството. Тя е първият опит участниците в преговорите да видят един в друг партньори, хора, които се заемат с обща работа за обща цел. Сближаването на позициите без съмнение се дължи и на факта, че двамата най-важни държавни мъже в света застават един до друг в едно ограничено пространство и общуват като обикновени, нормални хора, а не се разполагат на някаква дълга, официална маса, където дори разстоянието между техните два стола ги държи резервирани и отчуждени. Случва се в ей това по исландски малко и неотличаващо се от редовата архитектура на страната, но иначе кипро, къще.

Другата къща, която се намира в близкото до исландската столица градче Селфос, вероятно е известна само на някои от онези, които по някакъв начин са свързани със световния шахмат, или през годините проявяват силен интерес към отличните му играчи. Това е къщата на „лошото момче” на шахмата – американецът Робърт Фишер, донесъл огромно количество титли с флага на тринадесетте водоравни линии и 50-те звезди от тексаска коприна, но низвергнат и изгонен от САЩ, като дори „благодарността” на американците преди това му е струвала няколко безсмислени месеци затвор.

Боби Фишер води живот, на който може да завиди дори Джеймс Бонд от всичките 12 бестселъра/плюс 2 книги с разкази/ и 24 екранни серии по романите на Йънг Флеминг. Не, той не е ничий шпионин, макар че и в това е обвиняван. Просто цялата му присъствена панорама на белия свят е едно чудо, в което са втъкани изключително удивителен ум, 11 световни титли от шахматни шампионати, непостоянно отношение като гросмайстор на турнири, необясними капризи и неправомерни претенции, странно държание, любовни авантюри по четирите краища на света, налудничаво поведение, откази от публични изяви за милиони долари…Причината за неговата отчужденост, склонност да обвинява другите за собствените си неудачи, да пръска негативна енергия и да върви против много от житейските правила, но в грешна посока, вероятно се крие в бедното му, нещастно детство с майка емигрантка, изоставена от съпруга си, който обаче не е и баща на детето й…

Най-силният шахматист в света за 3 поредни години от 1970 г, когато се въвежда специален коефициент за измерване на този показател, носителят на шахматен Оскар за три поредни години Боби Фишер, пролежава 8 месеца в японски затвор.

Това се случва в Токио, когато тръгва за Филипините към поредната си сърдечна афера, но паспортът му е анулиран именно от държавата, на която през целия си живот той е единственият носител на световната шахматна титла – САЩ. Обявен е за углавен престъпник и е издирван - заради неплатени данъци и че е нарушил американското ембарго над Сърбия, отивайки на поредното състезание в Белград. Когато излиза от затвора заминава за Исландия с младата филипинка Мерилин Янг, където му гарантират, че която и да е дълга ръка на чуждо правосъдие няма да го достигне. Двамата прекарват, разделени, в различни жилища, много малко време, защото Мерилин не издържа на самотата, "обира си крушите" и напуска острова.
Всъщност Фишер е поканен да приеме политическо убежище от няколко места. Той избира да живее точно в Исландия - тази чудна, но едва ли най-приятна за проживяване държава/заради местоположението и климата й/. Може би го гони носталгия по времето, когато тук получава първата си титла на световен шампион по шахмат? В крайна сметка през 2008 г, на 64 години, самотен, той намира края си в ето тази също непретенциозна къща на 50-60 км от Рейкявик.

В нея остават документите му за собственост на 2 милиона долара, вложени в златни кюлчета в исландски банки, за които дълго време водят битка обявилите се за негови наследници, но печеливша се оказва единствената жена в живота на гения, с която той все пак е успял да се обвърже - Миоко Ватаи. Тя алармира световната общественост за неговото задържане и призовава за освобождаването му, а той й предлага брак от затвора в Япония.

Дали Фишер не можеше да си направи някакъв палат, с неизбродими като брой помещения, обзаведени като за френски крале и с частни градини, колкото землищата на едно някогашно наше село? Такива палати ни показват нерядко тук, в България и те са притежание на съмнително бързо замогнали се „герои на нашето време” с най-необичайни думи за прякори като маргин, руснак, маджо, трактор, хазарт и т.н., и т.н….

Кой от будистките „шамани” се беше тупнал по челото, като гледал едни такива житейски благинки /а може би само е слушал за тях/ и с благодарност отронил: Господи, без колко много неща съм могъл да живея!…?

Къщата Хьофди

Паметник на един от най-известните исландци - поетът Ейнар Бенедиксон в непосредствена близост до къщата Хьофди. Бенедиксон е адвокат по професия и има голям принос за независимостта на Исландия от Дания. Освен това оглавява стремежа на страната да използва водопадите като източник на възобновяема енергия

Друг паметник до къщата Хьофди , свързан с викингското минало на Исландия

В края на м. май пред известния дом бяха цъфнали тези минзухари, за които у нас бяхме забравили още в края на януари

В тази съвсем обикновена исландска къща доживява дните си 11-ят световен шампион и носител на десетки други титли по шахмат, милионерът Робэрт Фишер

Редова исландска къща от жилищния квартал зад хотела ни в Рейкявик. Не е много по-различна от тази на Фишер

Е, зад хотела имаше и малко по-представителни къщи

Има и украсени такива....

...но са рядкост

Както се размотавах надвечер наслуки из пустата исландска столица, попаднах на Киевския площад

Кога започна войната на Украйна с с Русия, кога исландците бяха успели да изразят с този челичен паметник в центъра на площада своята съпричастност

Това е католическата катедрала на Исландия или църквата Ландакот в Рейкявик

Официалното й наименование е Базилика на Христос Краля, но за кратко я наричат Христовата църква

Снимка от табло край вулкана Ейяфятлайокутл, който обви цяла Европа с черни вулканични пепел и дим и обърка самолетното движение, след като изригна на 20.03.2010 г. Странното е, че наоколо в Исландия тази пепел не е изръсила и прашинка

В Исландия не виреят естествени дървета. Някога те са били изсечени от викингите. Сега сгуроподобната почва от прегоряла лава и климатичните условия пречат да израстват дървесни видове. Но исландците все пак внасят посадъчни фиданки от Германия, засаждат ги така, праволинейно, "като по конец" и много се грижат дръвчетата да оцелеят.

В очакване на туристическия сезон

Влез

Добре дошли!

ИСЛАНДИЯ - ЗЕМЯ НА ОГЪН И ЛЕД, НО И НА ЧУДНО РАЗМРАЗЯВАНЕ

Обратна връзка

Препоръчани коментари

Искаш да споделиш мнението си? Създай профил или влез да коментираш

Създай профил

Влез

Категории

Активност

Важна информация