Исландия- симфония от четирите природни елемента

Решението за пътуването до Исландия взехме през декември, но мисълта за това е от доста по-отдавна.

Споделих за пътуването на сайта на Магеланци, нахвърлих една малка програмка и зачаках. Не след дълго съветите ви започнаха да прииждат, като мехлем за душата ми.

Купихме билетите, запазихме местата за настаняване, начертахме пътя и дойде денят на пътуването /13 - 25 март 2019 г./

Ден първи - 13 март - излитане от летище София през Лондон Лутън до Кефлавик.

Цената  на билета  е 640 лв. с включен багаж и платени места в двете посоки. Ранен полет, на летище София  беше пълна лудница, приемат багаж на две гишета за три полета, половината Столипинопво се изнася. Деца, колички, багажи, едвам се чекирах. Отне ми два часа.
Кацнах на летище Лондон Лутън, полетът беше 3 часа, тук престоят  ми беше близо 8 часа. Летището е малко, сядам да пия кафе и да си чета. Както и да го мисля осем часа са това,  пия кафе, чета, пак пия кафе. Трудно ми минават часовете. Хапнах в един Еко бар скариди, авокадо, плодове. Най накрая след като се чекирах се добрах до бара с Гинеса. Почти се бях отчаяла с тези еко барове.  Полетът до Кефлавик закъсня с около 40 минути. За щастие се запознах с едно момче от Бургас - пътешественик.  Приятна среща, споделихме много неща за пътуванията по света. От летището купих уиски, колкото е позволено, и най накрая излетях.

Пристигнах към 20.00 ч. Времето навън беше нормално, леко заледено. Хотелът е на самото летище Airport Hotel Aurora Star – 280 лв.  с включена закуска. Избрах този хотел, защото е на 200 метра от летището и е удобен за ранни пристигания и заминавания, какъвто беше нашият случай.

 Ден втори -  14 март - Ден на гейзерите. Закусихме и отидохме за колата в Blue Car Rental, намира се в непосредствена близост до хотела, 850 лв. за 12 дни с включени всички застраховки без тази за пясъчните бури. Колите на Blue Car Rental ползват отстъпка на бензиностанциите Olis и OB. Колата е КIА, автоматик на 51000 км.  Ние сме само две, средата на март е, прогнозите за времето що годе  са добри, допитах се до вас и до фирмата  дали е удачно да се вземе малка кола, всичко беше в полза на малката кола.

Напазарувахме от най - близкия супермаркет Бонус - това е най-евтиният магазин, тук всичко е близо 30 процента по-евтино от другите супермаркети
Включихме навигацията и тръгнахме.

Първа спирка – мостът,  където се събират двете тектонски  плочи Американската и Европейската.

Следва  Рейкианес, страхотни гледки към океана, скали, птици, за 20 минути валя сняг, валя дъжд, гря слънце,  имаше страхотна дъга.

Преминахме през един участък, където земята ври, кипи и мирише силно на сяра.

Желанието ни да спираме и снимане се засилва с всеки изминат километър.

Следва местността Brimketill.

Високопланинското езеро Kleifarvtn. До тук достигнахме по заснежен високопланински път.

Продължихме покрай Рейкявик до националния парк Thingvellir.  Водопада Oxararfoos, до него се достига като се преминава през едно чудно красиво ждрело. Върви се пеша около 15 минути.

Следваща спирка  Гейзера - изригва през няколко минути, около него земята ври и кипи.

Водопада Gullfoss - какво да кажа - природа, няма по-велико от нея.

 След като изминахме около 300 километра, се настанихме в Sel Gesthouse в района на Skalholt, голяма стая с баня, кът за сядане и всичко необходимо - 180 лева.  Това беше едно от най хубавите ни настанявания. Много богата закуска. В къщата се сервира и вечеря, съжалявам, че не пробвахме вечерята. Горещо препоръчвам тази къща за гости.

Ден трети -  15 март – ставаме, пред нас се открива една приказна гледка. Това е денят на вулканите.
И днес като вчера времето прeмина през всичките си етапи - слънце, бурен вятър, дъжд, сняг.  Минахме през град Флудир, за да видим известните оранжерии за гъби, но бяха затворени.

Малко след това се отбихме към Келдур, където се намират  най старите запазени торфени къщи  в Исландия.

Продължихме към музея на вулканите. Вход по 45 лв.  на човек. Много е интересен и ни помогна да възприемем по различен начин природата в този район. Планини от лава, водопади и реки.

Водопадът Skogafoss  -  изключително красиво място.

 До тук времето е прекрасно. Буквално за минути всичко се промени коренно, заваля, задуха, смрачи се. Извадихме голям късмет, че пътят до Dyrhoaley беше отворен и успяхме да се качим до върха, откъдето се откри невероятна гледка към скалите, черния плаж и северния ледовит океан.

На сутринта пътят беше вече затворен.

Времето се влоши много и се прибрахме в мястото за настаняване Guesthouse Reynir - двойна стая за 154 лв. на два километра от черния плаж във Вик. Мястото е добро, чисто и има всичко необходимо. Този ден изминахме около 200 километра.

Ден четвърти - ден на ледниците. Ставаме всеки ден в 7.30 ч., кафе, закуска и  най- късно в 9.00 ч.  тръгваме.  Днес се забързахме към черния плаж, защото дават времето да се развали много в този район. Извадихме късмет и успяхме да се насладим на прекрасните природни феномени.

Потегляме и ...... ООО  ужас сняг, виелица, завъртя се нещо като малка буря. Тъкмо наближаваме следващия обект и като по поръчка просветна, изгря слънце и ние сме в парка Skaftafell. Входът е 20 лв. на кола / плаща се само паркингът /. Тук имахме три възможности - да отидем до ледника,  до водопада или до ледената пещера. Избрахме пещерата, но се оказа, че турът е около 4 часа, започва в 14 и завършва в  18 ч.,  което за нас е късно, отказахме  се и посетихме ледника. Прекрасни гледки, синьо небе - като в приказка, ходи се пеша до там за около 30 минути.

Наляхме  си ледникова вода и се  отправихме към две лагуни, които са ни по път.
Като тръгнахме към тях се изви страшна буря, ураганен вятър, от който след 20 минути нямаше помен. Първата лагуна е замръзнала и безотточна  - Fjallsarlon,

 а по втората  -  Joukulsarlon се носят откъснати малки айсберги към океана, тя е много, много красива.

Времето се задържа хубаво чак до Hofn, където хапнахме по една супа от пипала на омар и пийнахме местна бира в един ресторант на пристанището. Препоръчвам го.

Къщата за гости, в която се настанихме, е превъзходна  - Hause on the Hill. Тази вечер имахме надежда  да видим северното сияние, но уви......
Днес изминахме около 300 км. По пътя гледките бяха неописуемо красиви. Видяхме  и стадо елени.

Ден пети - днешният ден е посветен на източните фиорди. Денят запчна със слънце и пак преминаваме през лек дъжд , лек сняг и много заснежени пътища на 600 м.  надморска височина.

 По този път в това време на годината могат да се видят страхотни  гледки.

 Разминаваме се с не повече от 10 коли. Приказка. Първа спирка Djupivogur - малко пристанищно градче.  Тук е сниман филмът  Моби Дик. Запознахме се с един много интересен човек - художник, скулптор,  изследовател,  има галерия, интересно е да се разгледа и да се поговори с него. Има изложени 34 скулптури на яйца на самото пристанище. Скулптурите са на известен исландски творец.

Пак от тук през лятото може да  се отиде до остров Papey, рай за любителите на животинския свят - тюлени и много видове птици.

 Следваща спирка е кафе Havari, известно с това, че през лятото свири Prins Polo / нещо като Папи Ханс /,  кафенето е направено много артистично в една стара плевня. Пихме капунино и пробвахме един вегън сандвич.

Следва тунел от  4 км и малко след него Faskrudsfordur – част от източните фиорди  и изкачване на един голям баир, супер заснежен. Минаваме покрай Egilsstadir и отиваме да Seydisfjordur - малък, артистичен пристанищен град, през лятото е за препоръчване, тук акустират фериботи от Европа, идват в четвъртък и отплават в неделя, в близост има красиви водопади,  има  и ски писта.

Нощувка в Egilsstadir в Guesthouse Vinland - 140 лв. И този ден изминахме околи 300 км.

Разкодка около езерото Lagarfijot.

Ден шести - денят предвещава да бъде прекрасен. Тръгваме към 9 ч., зареждаме бензин  и потегляме, ще изминем около 300 км. Пътят е вълшебен, гледката ни изумява, нищо друго да няма по пътя,  само гледките са достатъчни.

Първа спирка - най високата ферма Mobrudalur в Исландия, състои се от няколко къщи за гости, един ресторант, малко къщички за тролове и елфи, църква. Опитваме местния специалитет, нещо като бухти - нищо особено и мляко с какао.

Продължаваме към водопада Dettifoss, за жалост пътят е затворен.

Кратера Krafla, с кола до някъде и после пеша около 1.5 км,  малко е нанагорно,  но пусто любопитство.... пристигаме и ..... нищо, кратерът не се вижда, затрупан е със сняг. Правим по една снимка и обратно.

По пътя в нищото в снега и студа душ на открито с топла вода и умивалник.

Гледките продължават да бъдат зашеметяващи.

Следваща спирка - Hverir - горещи извори,  200 градуса,  дълбочина 1000 м - уникални.

Следва Husavik - дълбок фиорд, типичен северен град, има корабчета,  които те водят

 навътре в северния ледовит океан да се наблюдават китове, но изпуснахме последната възможност за деня.

Езерото Myvatn - настанени сме  в Skutustadir Guesthouse. Не мога да го опиша, целият пейзаж е повече от впечатляващ.

Тук срещнахме една двойка от България, фотографи или фотолюбители. Споделиха, че вече са видели северното сияние и ни пожелаха да го видим и ние. Приятна среща.

Кртерът  Viti – изключително фотогеничен обект. Снимаш, снимаш и пак искаш да снимаш.

Отиваме на прословутата лагуна, вход 65 лв. на човек, духаше ужасен вятър, но се съблякохме и влязохме. Приятно преживяване.

Вечеряхме в най добрия ресторант в района, представлява ферма за крави, които се виждат от ресторантската част през един прозорец. Храната беше добра, хапнахме едно предястие, което включва два вида арктическа риба,  нещо между сьомга и пъстърва, мариновано агнешко, салата, домашен хляб, две тъмни бири.

Ясно е, духа силен вятър и има малка възможност за сияние.

Ден седми - посветен на езерото Myvаtn.  Останахме на  езерото Myvаtn два дни. Препоръчвам на всички да си предвидят поне два дни около езерото – много е вълшебно. И този ден изминахме около 250 км.  Много силен вятър, но слънчево  и ясно време.
Разходка около псевдо кратерите.

Опит за посещение на скалите Dimmuborgir,  но беше много заледено, въпреки това успяхме да направим малко снимки.

Водопада Godafoss - изключителни гледки. Преди 1000 години старейшините  медитирали 24 часа  и  взели решение да приемат християнската религия, след което главният старейшина си изхвърлил езическите атрибути във водите на водопада и оттам е името водопад на боговете.

Akureyri - град с население 19 000 души, равен брой мъже и жени, раждат се повече, отколкото умират, колкото напускат, толкова се  заселват, много приятно градче. Дотам се отива по два пътя, единият е свързан със седемкилометров  платен тунел  - 15 лв.

Вечеряме в същата ферма от снощи. Два бургера, единият с телешко, другият с агнешко и две бири по 330 г.  за 130 лв.

И за първи път,  най- накрая  мъничко сияние.

Ден осми - днес изминахме около 450 км,  много силен вятър по целия път.
По пътя красоти дал Бог, спираш, снимаш, спираш, снимаш. И все така. Това за нашия маршрут е най северният участък. Първа спирка Dalvik, имах по - големи очаквания.

Втора спирка Siglufjordhur. Този град много ни хареса, беше доста оживено, има музей на херингата.

Следва Hofsos,  страхтни гледки и много кокетно малко пристанище.

Нощувката ни е в Blonduos, хубава малка къща за гости Guesthouse Kiljan - препоръчано място от магеланец. Благодаря. Намира се на брега на океана, има малък кокетен ресторант, хапнахме пържена сьомга с картофки и две бири за 115 лв.

Църквата в Блондус наподобява кратер.

Преди да се настаним,  отидохме до Hvitserkur на 60 км от Blönduos,  за да видим
феноменалната природна скулптура на дракон,  който пие вода от океана. Пътят беше в окаяно състояние цели 30 километра. На всичкото отгоре не спря да вее, но си струваше усилието,  на другия ден времето се влоши и може би нищо нямаше да видим.

Природата навсякъде е зашеметяваща, времето се мени, както си иска. Караш - виелица, след малко слънце, вихрушка - нищо не се вижда, след малко синьо небе.
Тук-там  фермичка с по две, три постройки. Коне - много и много красиви, пасат в студа нещо изпод снега.

Чисто, навсякъде е много чисто.

Ден девети - изминахме около 450 км. Днешният ден беше като да изкачиш Еверест, така и ние покорихме западните фиорди, преминахме през ужасна буря, за 30 минути не срещнахме нито една кола по пътя, на 1 метър не се виждаше нищо - бяла пустиня, само жълтите колчета маркираха пътя, за да не се излезе от него, голямо преживяване.

Тази снимка не показва истината. Имам видео, но не мога  да го кача.

Да си кажа честно, по едно време ме достраша, ситуацията беше ни напред, ни назад , и така след 30 минути каране залепена за стъклото просветна, и като се заредиха едни красоти, не могат да се опишат, преминахме през няколко фиорди, от красиви по-красиви - фантастични. Струваше си усилието.

Първият град по пътя беше Holmavik,  има музей на вещиците и магьосниците.  В ресторанта на музея ядохме две рибени супи за 60 лв., но бяхме изгладнели и напрегнати от лошото време, без да подозираме, че по-лошото време предстои.

И както казах, тук времето се променя бързо. Хубавото на днешния ден беше, че нямаше вятър, освен няколкото кратки снежни вихрушки. Дори по някое време излизахме от колата без якета.

Следват два града един до друг, учудващо живи в нищото -  Sudavik и Isafjordur. Преминаваме  през един тунел 7 км., с разклонение в него.

Пристигаме във Flateyri - малко градче на малък фиорд. Тук  през лятото се провежда фестивал на комедийния филм. Много живописно.

Това е най западното място за нашата програма. В района има ски влек, ски писти,  през 1995 г.  са паднали няколко лавини. За  единия от градовете исландците са събрали доброволно три милиона евро и са помогнали на града да се възстанови, като са построили за жителите нови домове.

Нощувахме в  Litlabyli Guesthouse. Поредното страхотно място.

Шанс за сияние няма, има облаци, вали, духа и такааа...

Ден десети - днес ударихме на камък с времето. В цялата страна вали сняг и то обилно, много от пътищата са затворени. Идеята ни беше да напуснем западните фиорди по югозападната страна, но пътят там е затворен за цялата зима. Върнахме се до Holmavik, пихме лошо капучино,  разгледахме какви са ни възможностите за деня и се отправихме към мястото за настаняване. Оказа се една ферма в нищото  Ravencliff  Lodge.  Намира се на 5 километра от по-нормалния път. Собствениците ни чакаха. Изчлючително симпатична двойка.  Другите гости не успяха да дойдат, така че се настанихме преди да ни е затрупал снегът  и бяхме сами в цялата прекрасна къща.

За деня изминахме около 360 км.
Изживяването по заснежения, заледен и в същото време очарователен  път и гледките си струваха усилията. Има неща за които думите и снимките не стигат.

Ден единадесети - днес трябваше да посетим полуостров Snaefellsnes, но времето не позволи.  През нощта имаше буря и бяха се образували големи преспи. Фермата,  в която бяхме отседнали, е на място,  удобно да се започне обиколката, но е на 5 км от главния път.

 Милите ни домакини ни изтеглиха с трактора до пътя,  но  докато организираме цялата тази операция,  стана обяд и отново заваля.

Не съм сигурна, че ако бях с джип,  щеше да е по–добре, може би тракторчето нямаше да може да ни тегли, но въпреки това,  щях да се чувствам малко по-спокойна, затова препоръчвам да се взима джип. Зима, лято – няма значение.

Ще кажа и няколко думи за нашите домакини - бяха изключително внимателни и отзивчиви. Те живеят на 3 километра от мястото ни за настаняване, дойдоха в събота, загубиха си половината ден, за да ни помогнат, и когато попитахме какво дължим, отговорът беше „Нищо. Това е Исландия“.

 Слава богу  успяхме да се измъкнем и се отправихме към Borharnes - красив,  средно голям град за Исландия. Къщата за гости е като бутиков магазин – музей-кафе и в същото време, като къщичка от приказките.

Настанихме се, разходка, снимки.

По едно малко за отпускане.

Много от туристите в този период  са азиатци, може би 80%.
Вечеряхме една порция конско и една порция агнешко с две малки бири за 180 лв. в най близкия и посещаван и от местните хора ресторант. Беше вкусно.

Ден дванадесети - последен за жалост. Маршрутът е Borgarnes, Arkarnes, поредния фиорд, Reykjavik, синята лагуна, Keflavik и настаняване в хотела на летището, като най-удобен за ранния ми полет. За този ден изминахме около 260 км.

Рейкявик - не са необходими повече от 4-5 часа, катедралата, която има уникален орган, концертната зала, която не ме впечатли  особено,  и май ......това е..

Хапнахме по една агнешка не особено вкусна супа, сладолед, после си разделихме една много вкусна меденка, купихме дребни сувенири и потеглихме.

 Синята лагуна ни очарова, по скоро това,  което видяхме в близост до нея, защото посещението би било чиста лудост с толкова хора, които видяхме, че отиват  натам.   Паркингът беше пълен с коли и автобуси.

Кефлавик - много приятно малко градче в непосредствена близост до летището.

Вечерта излязохме да дебнем сиянието, но беше слабо.

Трудно е да напуснеш тази симфония от въздух, вода, земя и огън, но всичко има край.

Ако въобще можем  да кажем  кое място ни е харесало най-много, то и двете сме единодушни –  езерото Myvatn   и западните фиорди  иии.........  всичко останало.

Изминати  безаварийно – 3314 км. Изразходван бензин – 800 литра за 250 лв. Наем за колата – 850 лв.

Места за настаняване – за 12 нощувки по 1050 лв. на човек. Всичките ни места за настаняване бяха повече от много добри, а някои бяха превъзходни.

Ресторанти – 900 лв., имаше и много вкусни неща, но кухнята не е силната им страна.

Вход за музей – по 45 лв. на човек.

Паркинг – 20 лв.

Посещение на лагуната – по 65 лв.  на човек.

Платен тунел – 15 лв.

Пазар в магазин Бонус – 50 лв.

Като добавим и някои  дребни подаръци излиза, че  цялото ни удоволствие –  няма цена!