Исландия - сърцето ми остана там!!

Част 1

Дълго организирано и много чакано, времето за отпътуване беше планирано в началото на април. Полетите бяха през Лондон, моята голяма любов, която е детронирана най-безцеремонно от Исландия. Е, обичам си го още, но номер 1 засега е тази удивителна страна с най-прекрасната природа.

Полетите минаха нормално, тук е мястото да кажа че обичам и Изиджет- на много места са ме водили на много поносими цени.

Първите гледки от самолета са на лунен пейзаж, оглеждам спътниците си (водя с мен още 6 човека като аз съм организатора и двигателя на екскурзията) и чета по лицата им нещо от рода "Ей къде попаднахме??" Всъщност и на мен ми се прокрадна тази еретична мисъл, надничайки през илюминаторчето

Летището изглеждаше и се усещаше като парник, топло, топло, чак не се трае. И едно слънце се опулило, но навън стууд, слънцето зад стъкло ни подлъга.

Взехме колите и газ към Рейкявик. Е, разбира се спряхме на Синята Лагуна, но тя не ни влизаше в плановете за посещение. Посветихме и около час, признавам много ме впечатли

Тук да вметна, че след много щателно преравяне на интернет, се спряхме за нощувки на една вила на около 45-50 км от Рейкявик.

Вилата надмина очакванията ни и изглеждаше ето така отвън

и отвътре

А това е гледката от верандата

Изобщо къщичката беше кукла отвсякъде. Вътре беше украсена със сувенири от цял свят, музикални инструменти и разни неща които създават уют. Беше мноого топло, камината запалихме веднъж, но умряхме от жега и отваряхме вратата да се разхлаждаме. Тук трябва да спомена, че ако се настаните във вила с камина, дърва около нея няма да намерите, всъщност гора няма, само някое друго борче. Дърва за камините се продават в бензиностанциите и в някои местни магазинчета, дето са хем кафене, хем магазин и всичко останало за населеното място.

Ден първи. Станахме рано. От мерак Приготвихме една торба сандвичи (Благодарности за Георги за неговите пътеписи, там разбрах за магазините Бонус и само там пазарувахме), плодове и вода  и отлепихме по маршрута Kjos (тук бяхме ние) национален парк Тингвелир, Гейзерите и водопадът Гулфос.

По пътя за Тингвелир ни заваля такъв сняг и там продължи да вали и не му отдадохме нужното внимание. Просто нищо не се виждаше. И все пак снимките не са изцяло бели, по-скоро черно бели

Тук се е състояла първата сесия на исландския парламент преди около 900 години, който е и най-стария действащ управителен орган в света до днес.

Тук също така е и разломът между северноамериканската и европейската тектонични плочи, който между впрочем се увеличава всяка година със 7мм, дано  помня правилно.

Снегът продължи да вали и се насочихме към Гейзерите. Указателни табели има на всеки разклон наистина и него ден не сме ползвали навигацията, нямаше нужда.

Гейзерите са на около 50 км. Паркинг, кафене, където обърнахме по едно лате(цени като в Англия, около 2 паунда напитката). Има и хотел, ресторант, ако на някой му се прище и друго.

Гейзерите са много впечатляващи, по-точно Строкур (дано не го кръщавам).. Оригиналния Гейзер си кротува, изригвал само при земетресения. Аз поседнах на пейката, впрочем пред всеки горещ гьол има пейки и въжета забраняващи преминаването. Шегуваха се с мен, че има да чакам, ако чакам да изригне Гейзер! Е, не го чаках, но пък по-малкия му брат го отсрами, изригваше на всеки 5-7 минути. Гледката е уникална.

Там постояхме доста, снимките не са лесни, така и нашите гледайки ги после не бях удовлетворена, но пък преживяването беше незабравимо.

Тук е моментът да изплагиатствам една писателка, за съжаление не и помня името, беше казала преди време по повод пътешествията си "Влагам много в това да си правя спомени и се надявам да не ме сполети някой Алцхаймер" И аз така се надявам )

И след това необичайно зрелище потеглихме към водопада Гулфос. Изминахме около 40 км, може и по-малко,не знам бяхме превъзбудени и не усетихме пътя. Времето се беше пооправило, но слънце не се показа. В Исландия времето е толкова променливо, че докато пече, започва да вали дъжд, после сняг и след 10 минути пак пече. Предполагам силния вятър е виновникът, но ние скоро спряхме да се впечатляваме от това.

Водопадът.. Наистина тук ми спря дъхът.. Няма да описвам, само ще показвам. Enjoy!!

Снимките не могат да предадат усещането определено..но все пак са запечатали хубави моменти.

Натоварени с емоции, така приключихме с този първи ден.

Утре ще ви разкажа и покажа Рейкявик, още два водопада, различни, но не по-малко впечатляващи, много коне и всякакви други неща, които бях щастлива да видя и докосна.

Надявам се да ви е било интересно из малко късче Исландия с мен

Част 2

Вторият ден от нашето пътуване решихме да посветим на Рейкявик. Както споменах бяхме отседнали в много живописен район и не беше възможно да не спрем по 3-4 пъти на пътуване. Гледките са невероятни.

И така на прибежки сме в Рейкявик, слънцето пече по поръчка и снимките стават страхотни. Първо спираме на викингския кораб на крайбрежната алея към пристанището

Харпа конгресният център се вижда в далечината

Паркирахме и се насочихме към църквата. А тя се вижда така да се каже почти от всяко място от което погледнеш. Прекрасна е, аз съм фен на по нетрадиционни архитектури и виждания, така че тази постройка много ми допадна

Разбира се не пропуснахме гледката от върха, която беше страхотна

Малко се пошматкахме из центъра и се насочихме към Перлан - огромните резервоари на  града.

И там гледка от високо, нагледахме се дето се казва

И сградата и около нея е много впечатляващо

Из центъра на Рейкявик цари една много интересна атмосфера. Хем е съвременно, цветно и живо, и същевременно е много спокойно.

И така денят беше наситен с емоции, което не ни попречи като видяхме звезди на небето, да се заредим с търпение и зачакахме и основния мотив за нашето пътуване - северното сияние.

Е, видяхме го, но беше много слабо. И все пак съм доволна, че изобщо го видяхме

То е ясно, че ще се ходи пак на лов за по-добро сияние..

На следващия ден пак се качихме по колите и този път с помощта на навигацията, се отправихме към два водопада и черния плаж до град Vik. Времето беше ужасно, духаше доста силен вятър, колите се клатеха,вали ту дъжд, ту сняг и е доста студено.

Първият водопад беше зашеметяващ. Казва се Seljalandsfoss

Може да го заобиколиш и погледаш зад водата, е ако не е те е страх, че порядъчно ще се измокриш

Другият водопад е на около 20 км по,надолу по пътя и е не по-малко внушителен - Skogafoss.

Както вече казах, този ден духаше ураганен вятър и ние се надявахме, пътувайки да го избягаме, но не само че не стана това, ами и пристигайки във Vik не само бяхме мокри, да не си помислите от водопадите, а от дъжда и вятъра.

Във Vik има невероятни скални формации и черен плаж, но пристигайки там вече бяхме тотално сдухани от времето. Повярвайте ми дъждът пробиваше кожата!! Слязохме от колите в огромни усилия задържайки вратите да не се обърнат или смажат някой крак и направихме ето тези фотографии

Усещането беше като за края на света, неспирни бури, ветрове и природни сили!!

Съжалявам, че не успяхме да се разходим по самия плаж, но пак ще кажа - следващия път!

Вечерта успяхме да се стоплим с бутилка вино (Алкохолът е доста скъп и се продава в специализирани магазини)

Излишно е да казвам, че спахме като пребити кучета

Последния ден посветихме на посещение на геотермален басейн и шопинг. Лежерно!

В басейните е забранено да се снима. Събуваш се на входа, къпеш се задължително преди да влезеш в басейна и се отдаваш на голям кеф. След емоциите предния ден, това беше най-подходящия завършек, дори ни беше яд, че нямаме още поне два дена, да се разложим максимално.

И малко практически съвети.

Ако сте с коли под наем, които ще връщате на летището, там ги искат пълни с гориво, както сте ги взели. Ние пропуснахме предната вечер да заредим, като разчитахме, че ще напълним сутринта по път към летището. Да, ама не. Бензиностанциите не работят толкова рано, имам предвид към 7.00 сутринта. На летището има колонки на самообслужване и ние брахме бая ядове с тях. Ту картата не харесват, ту не разбираме какво точно да направим. Последната колонка се смили над нас и ни пусна гориво без много разправии. Но пък загубихме половин час, който предвиждахме да избираме шоколади на летището. Там са по-евтини от града за информация.

И така нашето пътуване приключи. Ще го запомним с многото емоции, удивителни гледки, прекрасна природа и обещанието че ще се върнем един ден пак. Може би в друг сезон, важното е да е в този живот!