Лофотен през зимата

26 януари.

Спах добре ! Рано сутрин ,като за неделя домакинята беше станала да ме изпрати и да ми пожелае лек път. Ей така непринудено в неделния ден. Някакъв човешки жест и отношение ,което беше много мило от нейна страна.

Когато я попитах дали обикновенно стават рано ,особенно в неделния ден...тя ми каза ,че Да...навярно както и при теб след 50те ,се събуждаме често ,като по навик рано дори и за почивен ден.

Но после ми каза ....лично аз се връщам в леглото ,защото към 9 моя съпруг ме изненадва с поднос със закуска в леглото и аз си чакам този момент в неделния ден!

Готино звучи! Много лично и романтично. 

На пристана в Хаща ,чакахме 5-6 човека. Кораба беше подранил и беше се паркирал. Оставаше само да се спусне стълбата. И да слезнат 50 тина пасажери +65 ,които се насочиха към близкия автобус паркиран до кораба без багаж. 

После разбрах ,че те просто са избрали да минат една част от маршрута с автобуса и да се качат от следващата спирка след 2 часа. Екскурзия. В неделя сутрин.

За тези за които закуската е на блок-маса от 7 😉

След чекирането отидох до пералната стая. Бях си сортирал дрехите в двете раници и реших да свърша тази работа.

До Сволваер имах 10 часа път с 3 спирки и живописен маршрут ,който поне до към 3 следобед щеше да бъде през светлата част на деня. Излизах често на откритата палубата ,кефих се на времето и гледките. Кораба безшумно вървеше между скални масиви ,като ледени стражи извисяващи се на по 400-500 метра от водата. Някъде почти отвесно ,другаде където беше полегато имаше и къщи. Единствения транспорт на някои места е водния и по вода стига до някой отсрещен бряг с автомобилен път. Минавахме мостове със средна част извисена така по средата ,че да минават кораби ,като този. Шамандури очертаващи и вечерта безопасния воден път. 

Когато ми стане студено се прибирах на топло. Слушах си музика или рових в телефона . Дрехите бяха изпрани и изсушени и оставаше да си ги прибера доволен от резултата.

За разлика от първото ми плаване с този кораб сега беше пълен.

С азиатци. Не само китайци ,но преобладаващата част бяха такива.

Придвижваха се от Тромсьо до Лофотен ,както и аз ,само че аз с нощувка в Хаща,a те на кораба. Кораба тръгва в 23:00 предния ден от Тромсьо. След Сволваер има още една спирка в Лофотен ,но късния час на пристигане на малкото пристанище близо до другия голям град на Лофотен - Лекнес...ме отказа да пътувам до там.

Пристигаше в 22:30 ,а до Лекнес имаше около 10 км.но в неделния ден автобусите бяха до 22:00. Нямаше къде да нощувам и затова избрах варианта до Сволваер и от там да хвана последния автобус за Лекнес. Щях да имам почти час и половина в Сволваер ,колкото има престой и кораба и за това време може да съчетаеш посещение на ледения бар и разходка из централната част.

Резервирах си онлайн билет с фиксиран час за ледения бар и установих ,че така е построен в близост до пристана ,че явно посетителите идват от круизните кораби....и не губят време да го търсят.

Машинка за пари. Хитро.

Преди това имах едно леко преживяване ,което ме усмихва ,защото както и вчерашния ден с виетнамците в китайския ресторант ,пак намерих начин да хапна с настроение и забавна случка....този път при комшии.

Спирката в Стромсготстад има една особеност ,която е както в Сволваер заради ледения бар. Тук е заради музея на Hurtingruten. Един цял кораб от предишното поколение плавателни съдове е вкаран във футористична сграда и запазен за поколенията ,като музей в който може да видиш историята на тези плавания и да разгледаш кораба от машинното помещение и сервизните до капитанския мостик.

И затова са отделени 2 часа престой.

Стокмаркнес е малко градче ,не повече 3500 души ,но събиращо в себе си пътища и инфраструктура + пристанище с различни складове ,което е важно в тази част на Норвегия.

В един такъв престой ако не ти е важен музея ,най логично е да потърсиш място за хапване на брега ,ако не си предпочел кухнята и цените ( особенно те ) на кораба ,но в неделния ден мисията е трудна ,защото и супермаркетите са затворени.

Една бензиностанция и...оооо заведение с име "Кебап".

И работи в неделя.

Малко след музея.

По "главната" улица водеща към бензиностанцията.

Когато кораба спря...китайците бяха в нисък старт!

По възрастните пътници сигурно не бързаха ,те бяха за музея. След ,като се спусна стълбата и се отвори вратата ,китайците се изнесоха с темпо ,като маратона в Пекин ,докато възрастните дами и господа заситниха към музея ,който беше съвсем близо.

Посоката на двата супермаркета беше към бензиностанцията ,тъй че една част от китайците явно не погледнала за работно време заминаха нататък за да разберат разочаровано ,че са затворени.

Една малка част се беше усетила и беше в мястото където се бях насочил и аз.

"Кебапа" беше пълен с китайци ,които се чудеха кое какво е ,защото надписите бяха на норвежки ,а собствениците нещо не го вдяваха ингилизе ,една част от китайците явно и те не го вдяваха .

Пък тези дето го вдяваха не можеха да уточнят с турците хамбургери ли искат или пици.

Е аз турски не знам ,ама колкото да си поръчам дюнер мога.

-Аркадаш , Бир дюнер ,тавук ,дорум изрецитирах уверено 😉

Пита ме дали съм тюркче.

Булгаристан съм.

- Аааа комшулар.

Единия бил от Измир...фен на Гьозтепе. Дето Мъри Стоилов им е баш тренер и ето ти допълнителен коз 🙂

Намерихме две приказки от които се "роди" един голям и вкусен дюнер пък китайския нАрод още се чудеше какво да избере.

После на кораба си дояждаха ,сигурно нямаха време да хапнат там на място или се притесняваха да не го изпуснат ,макар че кораба си има фиксиран час и свири три пъти...че се чува сигурно и на 10 км.

Пътя към Сволваер премина в дрямка. Взе да става тъмно. Излезна вятър и леден дъжд. Последния час беше кошмарен ,защото кораба взе да подскача във вълнение ,което не подозирах ,че може да има в тези уж спокойни води.

И въпреки всичко с времето в Сволваер пристигна на минутата. Половината кораб се изпразни с куфарите барабар...познайте коя част ,а аз от кораба директно се запързулках към Ice бара.

Неприятното в случая беше ,че целия град имаше ледена пързалка по улиците. Неделя вечер сигурно общинските служби са нямали време да реагират след ледения дъжд и вятър ,но положението беше....магаре на лед.

В бара бях първи. Резервацията ми беше единствена онлайн...другите сигурно щяха да дойдат от кораба след 10-15 минути. За това време се чувстваш много лично с пончо и питие от боровинков ликьор в ледена чаша.

След онова ,което видях в ледения хотел в Юкансарви миналата година ,това е малка част в сравнение с него ,но пак е хубаво и забавно място. Бара на онзи хотел ,не можеше да се сравнява с този тук ,защото освен Леден бар си беше и ледена галерия. Когато си сам ти обръщат и повече внимание. Обясниха ми ,че се подържа цяла година така с малки поддръжки на основните фигури ,не е рентабилно инсталацията и фигурите да се махат и да се правят нови всеки сезон .

За разлика от ледения хотел до Кируна в Швеция.

Сиреч това си е един огромен хладилник в който фантазията и цветовете те пренасят в един леден свят в който може да се почувстваш на топло...зимата или на студено...лятото! Температурата вътре е само -10 и независимо ,че отвън беше само -6...ледения вятър правеше усещането вън   за по студено .

Когато бара взе да се пълни с пътници от кораба...(Китайци нямаше) ,на мен ми светна ,че е време да опозная Сволваер по пътя към автобусната спирка. 

Единственото неудобство беше лъзгавицата ,но собственици на заведения и Бог знае кой друг бяха насипали малки камъчета по пешеходни пътеки и алеи около централната част ,която е на пристанището.

Определено интересно и красиво градче ,но в тъмнината на зимната нощ ,колкото толкова. Нямах много време и целта ми беше Лекнес. Много по близо до "края" на архипелага и по интересната част на Лофотен.

Писах на хоста в Лекнес ,че съм в Сволваер и всичко е по разписание за сега.

Да ама автобуса не беше.

Приложението ми изписа закъснение от 20 минути ,което донякъде ме притесни ,че ще изпусна връзката с градски автобус ,който би трябвало да ме закара в другия край на града в близост до болницата на района.

Градчетата са малки ,но разстоянията са големи.

Пристигна автобус на който имаше изписано Ikke trafikk. Поне това разбрах ,но помолих за информация и шофьора ме успокои ,че дори и да закъснее в Лекнес всички ,които го чакат за връзки до околни селища и части на града ще го чакат.

Организация.

Да ама 4 сладурани от Гуанджоу

( запознахме се от много приказки ) не можеха да разберат този град Ikke trafikk, защо го няма на навигацията. 

Обяснявам ,че няма такъв град ,защото надписа е за автобус който не работи.

Защо бил тук ,като не работил.

А де ? Ами най вероятно чака нашия ,за да вземе пътници и да ги закара някъде в Сволваер или около него.

И понеже нашия закъснява ( идва от Нарвик) и този го чака.

За мен е лесно обяснение ,но за младите китайки нещо не им се връзваше. Едната по отворена и говореща английски ,ходи да пита шофьора и той и обясни същото.

И за ikke traffic и защо седи и чака.

Това явно успокои тарторката ,тя зашъшка и на другите и щом се появиха усмивки ,почнаха лични въпроси.

Дъръ Бъръ...минутите на закъснението станаха 26.

Моето приложение ме уведомяваше моментално ,а те гледаха просто разписание.

Трябваше някъде по средата на пътя до Лекнес да хванат друг автобус за някакво село( пардон градче...в Норвегия села няма ,всичко е By- град 😉 ....та се притесняваха дали ще ги чака.

Ще ви чака успокоявам ги. Щом сте си купили билети до крайната точка ,би следвало да им излиза ,че има пътници. Може да не сте само вие. Плюс това ,като дойде автобуса ,кажете на шофьора и той ако трябва ще звънне на колегата си.

Уверенията ми явно ги успокояваха и от притеснения преминаваха в общи приказки. Ама как може да нямаш регистрация в ТикТок...в Инстаграм...Аз съм някакво изостанало чиче на годините на родителите им ,което има само ФБ.

Пък те го нямат 🙂

А вашите родители имат ли ТикТок или Инстаграм профили питам аз !? Засмяха се.

Май не. На някои само майките и вдигаха ръце да потвърдят важността на информацията.

Младостта им е най прекрасното качество и това ,че пътуват и се справят в тази далечна Северна страна само показва ,че са различно поколение от това на родителите им.

Както е и в България. И в никакъв случай не мога да степенувам по добро или лошо...те просто принадлежат на времето и бъдещето си ,както и ние на нашето.

Автобуса дойде с 30 минути закъснение. Заваляха въпроси и моментални отговори. Шофьора ги успокои ,че ще ги чака колегата му ,а на мен ми каза ,че даже няма да сменям и автобуса. Просто ще смени табелата за моя курс ,а останалите пътници ще се прехвърлят на друг ,който стига до края...до градчето с дълго име... Å. 

Крайната точка на автомобилните пътища и маршрути на Лофотен. 

Проста схема. За неспокойни пътуващи млади и не толкова млади 🙂

В автобуса писах на Лина ,че пътувам. Закъснявам с 30 минути ,но ще пристигна. Отклоних загрижеността и да дойде да ме вземе от централната автоспирка на Лекнес ,защото шофьора ми каза ,че после продължава с линията до болницата и няма нужда да слизам. Спирката беше на 150 метра от къщата.

Вместо в 22:00 щях да съм в 22:30 ,но без особенно значение ,защото настаняването ми беше с код ,с отделно помещение - малък приземен апартамент от основното жилище.

На половината път автобуса завъртя и спря на нещо ,като колело до друг. Китайчетата се прехвърлиха с огромните си багажи на другия автобус и заминаха към своето си място.

След това шофьора малко навакса с времето и пристигна в Лекнес. Другия автобус го чакаше да прехвърли пътниците и да продължи към Å ,а аз си продължих към моята спирка. 

След десетина минути вече натисках цифрите на кода на вратата ,когато домакинята се показа да се увери ,че съм пристигнал.

Лина от Латвия. От 30г.живее в Лекнес.

България ли ?

Малко преди да се омъжа бях студентка и съм била на летен стаж в България. Града се казвал Пловдив 😉 Аз съм от Пловдив!!! Хубави спомени ,млади години ,но беше късно за разговори и запознаване. Когато тя е била в Пловдив ,аз съм бил в Норвегия. Рядко се връщала и в Латвия.

Бил съм в Латвия ,заради един концерт на Рамщайн в Рига. Само заради това !? 

Е и затова. 

В хола на апартаментамента ме гледаше татко Трол ,същия този който подарих на сестра ми преди почти 3 десетилетия и с лукава усмивка все едно ми казваше... Ооо майна ти пак си тук! 

Готино място. Уютно. Топло. Просторно ,като площ , но с малки прозорци заради нивото под къщата. Предостатъчно за един човек за една нощ. 

27 януари

В този  ден трябваше да хвана автобус от Лекнес за Å ,но щях да нощувам в Hamnøya...селище преди поредицата от мостове  и острови към по популярното Reine.

Погледнах прогнозата за времето за да преценя какво да правя преди да стигна до следващото място. Настаняването ми беше след 15:00 ,така че можех да не бързам да стигам директно ,но щях да го обмисля утре спрямо времето.

Защото беше много динамично и се променяше бързо ,а прогнозите и те!

Мразовита утрин.

С леден вятър и силен.

Обаче ясно небе. Спах добре и имах време да се излежавам. Багажа ми беше разхвърлян от снощи и трябваше да пренареждам дрехите в голямата раница след вчерашното пране. Прогнозата за днес...до 13:00 часа слънце и променлива облачност със силен вятър. После дъжд ,сняг ,камъни...с вятър. Значи ако ще крача някъде ще е до един часа.

Бързо взех решение ,защото имах идея. Автобусa до Å трябваше да ме свали на спирка Лофотен бийч Камп ,до един от най известните плажове на Лофотен - Skagsanden ,до който имаше и селище Flakstad с няколко къщи и църква сред околните остроЗъби върхове със заснежена горна част.

От там до другия известен плаж Rambergstranda покрай брега е около 4 км. А последния е близо до градчето Ramberg ,където имаше супермаркет и спирка на автобусите за края на Лофотен.

И така по моите предвиждания и разчети в 13:20 трябваше да хвана автобус. Време имах достатъчно... Времето си е зимно. Стига да няма валежи ,екипировката ми беше ок и на по студено. А когато вървя ми е добре.

Речено сторено.

Хванах набелязания автобус към 10:30 от Лекнес и в 11:00 ме стовари на спирката на Flakstad и къмпинга. Гледките до там бяха зашеметяващи от landscape и от къщичките по пътя ,малките пристани с корабчета и лодки ,църкви насред нищото и все по стесняващия се път на който от двете страни висяха зъбери.

Стотици "Матерхорни" с чувството ,че влизаш в някаква друга земя излъчваща сурова красота и грандиозност.

И тук живеят хора. При това с поминък ,който дори и не в този обем както преди век и повече....е заменен от туризма.

Ами вместо да ловят риба в студените води на Атлантика ,пък после да я сушат по скарите fiskehjell ,времето им дало възможност да ловят туристи! И да си седят на топло.

На спирката на Flakstad беше "Брулени хълмове".

В местния вариант брулени плажове. Някакъв мини вариант на Норд Кап без сняг. То нямаше сняг щото явно беше издухан в морето ,а вълните преди да се разбият в брега ставаха на пръски от вятъра в обратна посока към морето. Ама имаше слънце ,чат пат. Раницата ми осигуряваше някакъв баланс и студа настъпваше само ,като извадя телефона да запечатам гледките или някои други подробности от пейзажа.

Изсъхнала до златисто трева с малки гьолчета ,замръзнали от вятъра допълваха картинката на днешния ден. Ама имаше слънце. Но му липсваше топлината.

Така известния плаж беше суровата алтернатива ,на почти карибския изглед и фотоси през топлите месеци. Едно и също място през различни сезони с различна картинка. 

Тръгвайки към Ramberg по пътя спирах да поглеждам назад ,как облаците идваха ,като армада към мен. Доста от местата за наблюдение бяха населени със снимащи китайци ,с едни големи тръби и страст да заснемат кадъра на живота си. Джипове под наем пълни с компании с млади ,стари , партийни секретари ( вероятно) и учтиво кимащи доволници с маски. За чий ги носиха навън не знам. 

След около час ,някъде към 12:00 стигнах до плажа на Ramberg и дори и в облачното небе се виждаше леко синия цвят на водата. Красив плаж ,но вероятно дори и лятото става за къпане с неопренов костюм

Повече от 10-12 градуса едва ли стига и в най топлите месеци ,а сега е около 4.

До спирката и супермаркета ми оставаше още около 1 км.,а облаците докараха и снежец ,който се раздухваше от вятъра и не ми създаваше притеснения. В града по правило има алеи за пешеходци и велосипеди и бързо стигнах до мястото до което трябваше да стигна. Разписанието на спирката съвпадаше с моето на приложението и оставаше да влезна на топло и да си взема нещо за хапване от супермаркета.

Автобуса дойде навреме и ми оставаше половин час до моята спирка - Hamnøya.

Бях писал на къщата за гости ,дали мога да се настаня по рано от часа за настаняване...примерно с един час по рано .

Получих отговор - няма проблеми. Стаята ти е готова.

Подробно описание ,за всичко...за кода за външната врата ,за твоята ,за какво ли не.

Пътя преминаваше ту от едната ,ту от другата страна на брега ,а много често и в тунели ,като навеси ,вероятно за да предпазват зимата от навявания.

Малко преди моята спирка е селището Hamnøy. Там има хеликоптерна площадка и повече къщи ,а Hamnøya e нещо ,като по малкия квартал.

Местоположението и изгледа от него обаче е трепач. Зашеметяващо изглеждаше дори и в бръснещия вятър с прехвърчащ сняг ,видимостта не беше никак малка. Докато стигна до къщата забелязах десетки ,да не кажа стотици китайци - фотографи на моста ,под моста ,къде ли не...все едно чакаха някакъв момент на събитие ,което ще се случи след малко и го очакваха всеки момент.

У мен минаваше някакво недоумение от смисъла от всичко това.

Къщата за гости беше на най високата част на Hamnøya. Външно не блестеше с някаква отличителна архитектура от околните ,но вътре ме смая.

Едно от най добрите места на които съм нощувал. Все едно си в музей от историята на Лофотен и фамилията на 5тото поколение собственик ,който е решил да я превърне в къща за гости.

Manor house 

Не мога да си спомня за избора ,дали заради коментарите или местоположението я избрах ,но наистина бях доволен от избора си. 

Общите помещения бяха своего рода,като музей на фамилията. Първия телеграф използван в Норвегия и май втория в света. Пиано ,географска карта на Европа от 1908г. Много фотографии и предмети от живота и бита на хората от района и фамилията. Историята и и на самата къща беше грижливо описана в информацията за правилата и реда за пребиваване ,като гост.

От всички прозорци имаше невероятни гледки ,а лятото със сигурност се ползваше и градината около къщата.

Hamnøya e селище за туризъм.

Множеството robuer- рибарските хижи  в миналото са приютявали рибарите идващи от всякъде заради риболовния сезон на треска или други риби ,а днес ги наемат туристи.

Прабабите и дядовците на собствениците на къщата са осигурявали подслон ,храна и комуникация с близките на рибарите и това също е бил поминък.

Не мислих да излизам навън повече днес. След 15:30 се стъмни и продължаваше да ръми и духа силен вятър.

Гостите освен мен бяха две китайски момчета и една швейцарка.

Потъвах в мекия диван с гледка към моста и накацалите червени рибарски хижи ,а днес вече приютяващи туристи и слушах музика от телефона с слушалки.

В стаите и къщата нямаше телевизори. Според мен умишлена концепция за това да се почувстваш малко ,като в миналия век и да използваш времето за своя отдих или забавление ,когато времето навън е приятно ,да си сред красотата на околната природа.

Приготвих си вечеря.

Преглеждах си снимките от изминалите дни до днес.

Някъде към 10 вечерта ,забелязах раздвижване. Китайците се бяха облекли и екипирали с фотоапарати и стойки. Швейцарката и тя. 

Погледнах през прозореца и видях звезди. Беше се прояснило. Вятъра стихваше. 

Погледнах KP индекса и видях ,че се е повишил. Ето от къде идва това раздвижване в комшиите по стаи.

Бързо прецених ,че не ми се спи и мога да се разходя вечерта. Облякох се набързо ,взех стойката за телефона и термоса с чай и тръгнах.

На моста до Hamnøya посока към Reine се беше наредил целия китайски народ и част от японския. Наредени ,като врабчета със стативи до тях се взираха в залива ,който опираше в далечината в  островърхи масиви. Колкото и да беше тъмно ,те се виждаха. В режим на нощна фотография сигурно още повече.

Аз реших да намеря моето си място и пресякох главния път. В близост до отбивката за Hamnøya от другата страна имаше нещо ,като паркинг и натрупани огромни скали върху които се стоварваха вълните от откритото море. Покрай планинския масива и пътя ...от лявата страна на морето се виждаше слабо светлините , може би на Лекнес. Но точно в посока север.

Не лошо място.

Ясно небе.

Появата на дълга ивица ,като облак в далечината ме светна да пробвам една снимка от ръка и резултата беше какъвто очаквах. ЗаСияваше. Макар и слабо ,примесено със светлините на Лекнес ,личеше че ако се усилва ще идва от там.

Нямаше смисъл да мърдам другаде или да се местя.

За около час ,сигурно минаха 20 джипа с по 5-6 китаеца. Задължително с фотоапарати и стойки ,снимаха в моята посока и се отказваха. Липса на търпение ,някаква припряност и глупостта да не изгасят фаровете на колите им ,което пречеше и на мен. Не се нервирах ,защото потока вървеше и чак толкова не ме засягаше ,че ми пречат.

По едно време наистина не идваха ,един отрязък от половин час бях сам. Сиянието стана по ясно ,надвисна дори над мен и отново бях свидетел на тази магия.

Интензитета не беше ,както преди 2 дни ,но и мястото не беше толкова тъмно. Плюс това е на около 250-300 км на юг от Тромсьо.

И все пак доволно преживяване.

По едно време изчезна и се прехвърли на северо запад. Така го определи компаса ми.

Там където свършваше Hamnøya и се виждаха островърхите "кули" в края на залива.

Тръгнах нататък и установих ,че по дървените тераси на robuer Те ,само мен ме няма. Супер удобно и красиво място ,дето се вика от леглото може да снимаш и вероятно една част ,която е резервирала нощувки в този комплекс е имала това предвид ,като удобство вечер.

Все пак си намерих място и разположих стойката.

Направих няколко не лоши снимки ,колкото ми позволи времето и телефона и установих ,че се трупа облачност и Сиянието над нея дава цвят на облаците ,не и както преди малко на ивици на фона на ясното небе.

С облаците се появяваше вятър и все повече се усилваше вероятността да се катурне стойката и все телефона да глътне вода. А ако снимаш по назад ,се виждаше част от дървения под на терасата ,който избягвах.

Облачността се увеличи до толкова ,че скри и скалните масиви и стана ,като мъгла.

Време беше да си ходя...стига среднощни разходки.

Минаваше полунощ и беше време да си лягам.

Утре ме чакаше пълен ден в района и скитня и дори прогнозата за лошото време не можеше да ми попречи да го направя.

28 януари.

Събудих се в 6. Наспан.

Пооправих се ,приготвих си закуска и дебнех в 6:30 да видя дали през моста отсреща ще мине автобус.

Нужно ми беше за да преценя за следващия ден 29 ти какво да правя и как да се придвижа до Будьо.

От там утре в 17:30 трябваше да летя за Осло и Лондон.

По мои планове ,трябваше да хвана ферибота до Москенес в 7 сутринта и в 10 да бъда в Будьо. Да имам някой час за разходка и за този град преди полета.

Но за да хвана ферибота в 7 ,трябваше да хвана автобуса в 6:30 от Hamnøya,който отвежда до пристана на Москенес след 20 минути.

Да ама автобуса не мина !!!!

И след 6:30. Значи и утре я имаше тази вероятност и тогава трябваше да променям плановете си за да стигна до Будьо.

Алтернатива имаше ,но щях да мисля после....ако се случи да нямам късмет с автобуса.

В 7:30 имаше друг автобус ,който е като училищен. Събираше децата от всяко селище и къща и ги стоварваше в училището в Reine. Беше си и редовен транспорт.

Луди в тоя час ,като мен нямаше ,но аз си харесват тази странност ,защото в ранния час виждаш неща ,които по късно не се виждат.

И без това съм ранна птица.

На моята спирка се качих само аз.

Имах време да попитам шофьора за автобуса в 6:30. Той ми каза ,че пътува само лятото. А зимата пътува след обаждане и резервиране в този час ,но...ти изпращат такси. Понеже нямало много хора през зимния сезон ,ако все пак някой има нужда да хване ферибота в 7 ,затова е този автобус. Но ,като няма автобус ,а се обади някой ,пращат такси. Доста удобно и странно ,защото е ранен час. Цената на таксито за човек е колкото и на автобусния билет - 60 крони ( около 10 лв) . Иначе свободно ако си повикаш такси...1000 крони! За 8 км.

Ами Бьорн или Олав или който и да е таксиджия ,ще стане сигурно в 5:30 ,ще се оправя ,ще струва ,за да е в 6:30 при теб. И затова си плащаш. Другата подробност е високия стандарт и цените явно са такива. Отделно ,че пак се обаждаш на таксито предния ден. С резервация да те оскубят за 8 км.но както казват сърбите " Ово е стандарт" ,българите добавят...Кефа цена няма!

Аааа...тук има. И не щя да я плащам. За тези 1000 крони за 8 км ,аз ще сменя 3 полета до Пловдив. Толкова ми излизаше връщането + чекиран багаж. Айде няма нужда!

Плюс това шофьора ми каза ,че ще ми даде телефона за обаждане и резервация ,макар ,че и в сайта го имаше ,точно под разписанието.

Но да съм звънял след 8 до към 14:00.

Спирките до Reine,бяха на често. Отделно спираше и на къщи ,където родители изпращаха децата си. Рано сутрин по тъмно ,всеки чинно чакаше със светлоотразителни якета ,шапки,ръкавици и мама или тате на изпроводяк.

Шофьора познаваше и родителите и децата и ги поздравяваше при качването.

На едно място автобуса спря ,защото на пътя имаше нещо ,като бяла найлонова торба ,която се полюшваше от вятъра...

Аз така го видях.

Децата се наостриха от седалките.

Шофьора пусна мигача и си сложи ръкавици. Викам си в главата ,че това не може да се случи в моята страна ,но учудването ми беше ,че вместо бяла торбичка шофьора вдигна ....бял пухкав заек. 

Не са го научили да пресича!

Децата въздъхнаха със съжаление ,шофьора го остави отстрани на пътя и си продължи по маршрута ,като звънна по телефона да каже причината за спирането или да уведоми някой служба за умрялото животно на пътя.

Точно в 8 без 10 ,автобуса спря на спирката до училището и всички деца слезнаха ,включително и аз. 

До центъра и пристана на Reine имаше около километър и щях да се разтъпча. Градчето спеше. Живот имаше само в училищната сграда и кафенето - бърза закуска на центъра.

Влезнах на топло и си поръчах едно капучино. Разгледах прогнозата и установих ,че ще се гоним с вятъра ,примесен с дъжд ,сняг и какво ли не цял ден.

Плана ми беше след час да хвана автобуса за Å. Да разгледам това селище ,на края на пътя в Лофотен емблематично с името си ,да се върна в Райна и после пеша от там до Hamnøya да се прибера. Някъде след 15:00 ,защото тогава го даваха да  прояснява и дори слънце.

Иначе до към 10 щеше да е сухо и ветровито ,после дъжд примесен със сняг и така до към 15:00.

Каквото такова. Екипиран съм. Имах автобусното разписание за целия ден и оставаше да звънна някъде след 8 на телефона за резервацията утре.

До към 10 когато щеше да завали можех да се разкарам и да поснимам из Reine и околните "квартали" по главния път. Автобуса можех да го хвана и преди селището. След него не беше възможно ,защото следваше дълъг тунел по посока Å.

Зазоряването плюс сравнително ясното време даваха интересен цвят на небето ,околните осветени къщи и заснежените върхове. Нямаше никакъв трафик ,нито на хора ,нито на движение. Идеално за разходка освен вятъра ,но и той не ме притесняваше толкова. Май бях посвикнал да духа яко и да е студено ,като усещане за смразяващ студ. Набелязах си места за връщането ми тук към обед и тръгнах извън селището по посока към Hamnøya. До пътя имаше нещо ,като пътека  пък и трафика го нямаше.

Поразходих се ,поснимах и когато взе да се зазорява добре и да става светло заваля сняг. Спрямо прогнозата ,половин час по рано.

Наближих една спирка с навес. Оставаха 20 минути до автобуса и докато чаках да дойде можех и реших да се обадя за резервацията.

Първото обаждане греда.

Телефона не е тоя. Грешка. Обади се някакво момче ,което каза ,че това не е телефона. Погледнах цифрите да не съм объркал някоя или изпуснал...няма. Всичко е било цифра по цифра. 

Взех да ровя в сайта им за телефони за връзка. Аман от Chat с Изкуствен интелект. Дори е-мейл за контакт нямаха ,но имаше телефон. С друг номер.

Вдигнаха ми ,някаква Мишел.

Обяснявам аз ситуацията за утре и какво искам да направя и тя след малко замисляне ми казва ,че за да стигна до Будьо по вода трябва да хвана ферибота от Москенес в 7 или 15:30.

Едни майни ми минаха през главата и аз въоръжен със спокоен тон и обяснявам ,че аз съм наясно какво трябва да хвана ,но за да стигна до Москенес сутринта в 7 ,трябва да хвана автобус в 6:30 от Hamnøya. A на него има отметка ,че трябва резервация. Звънял съм на посочения телефон ,но отсреща ми казаха ,че е грешен.

Мишел мълчи!

Вие откъде се обаждате. Казвам и. Пак мълчи. Да ,трябва да хванете автобуса в 6:30 сутринта...

Мама ти...изкуствена ,естествена ли си...(върти ми се в главата ) Отвръщам и ,че ще го хвана ако дойде. Но за да съм сигурен това трябвало да резервирам. Така пише на норвежки в сайта им ,така и си го превеждам.

Да. Потвърждава ми.

Ами айде де.

Ще ви свържа с колежката с друг телефон ,останете така.

Оставам.

Колежката бързо вдига и аз почвам да обяснявам отначало. Какво искам ,какво трябва и какво се случва.

Извинявайте ,но ние сме фериботната компания ,ще ви свържа с автобусната.

Тук смесица от изрази по майката на Мишел ,до леко въодушевление,че ще стигна до края на тези наКолни центрове.

Зареждам се с търпение...и...10 минути ,норвежки коледни песнички. От тези дето такта им е 1/2 и те вбесяват когато чакаш.

Автобуса може би ще дойде всеки момент. Трябва да го затворя ,за да отворя приложението с билета за да го покажа на шофьора. И решавам докато се появи ,да чакам някой да вдигне .

Може и да са в кафе пауза или тоалетна пауза.

Автобуса се показва и аз приключвам разговора с една звучна българска ,ако се записва "разговора" да разгадават пожеланията ми с Гугъл преводача си на изкуствения им интелект!

Толкова с тях.

Автобуса празен.

Две немскоговорящи наборки ми се усмихват любезно...всички сме за Å. Шофьора и той любезен ,лъснат ,бръснат....не е роден тъдява. Сигурно е видял сняг,като е дошъл в Норвегия ,пък може и да е роден тук.

Наистина по тези северни земи ,положението не е ,като в Германия ,Англия ,Белгия или Франция с различните лица от местните. Дали заради студа ,не знам ,но сигурно и в Осло е по различно. Преди почти 30г.беше съвсем различно ,макар че имаше наплив по мои наблюдения от Косовари ,Тамили от Шри Ланка ,Кюрди и Сомалийци -християни. Норвегия ги приемаше и им даваше убежище по хуманитарни причини.

Снега преминаваше в леден дъжд или нещо ,като суграшица ,редуваха се селища с малки рибарски хижи в червено и бяло и пристани с лодки и корабчета и след последния тунел ,пътя свърши на паркинга на селището Å.

До автобуса обратно към Reine имаше около час и 20 минути. Достатъчно да се разкараш ,да го разгледаш с музеите му на риболова и още няколко подредени къщи от местния бит и да се увековечиш дето се казва ,че си бил тук.

Пък и времето не предполагаше разходки без да се съобразяваш с дъжда.

Валеше си на малки ледени кристалчета ,може би от студения вятър се превръщаха в това агрегатно състояние ,но със сигурност не беше дъжд ,не беше и сняг. Болезнено ако те удари през лицето. Все едно иглички те поразяват. 

В "центъра" се бяха събрали 2 автобуса с китайци. Със сигурност едното беше туристически автобус ,а другото няколко джипа с по независими откъм транспорт. Обаче всички бяха зависими от това да се снимат на едно и също място.

С едни и същи стойки.

Мястото...Надпис с герба и буквата Å.

Онази суматоха и пози ,които те озадачават в нормалното им психическо състояние.

Разгледах набързо отделните къщи към т.н местен музей ,също и този на риболова и тръгнах към автобусната спирка и паркинга ,защото времето по разписание наближаваше.

Към Reine пак бяхме същите пътници и същия шофьор.

Към обяд пристигнах на същото място където пристигнах сутринта и се учудих ,че трябваше да вали ,а не валеше.

Поразходих се поснимах тук там и когато започна отново да вали...този път дъжд ,реших да отида на сухо в сутрешното кафене. Взех си сандвич за хапване и блаженно се изтегнах на един диван докато наблюдавах през големия прозорец  притичващи в дъжда китайци.

МетеоРадара на един от сайтовете за време показваше ,че това ще спре към 14:30. И после дори слънце ,за около час и половина. За това време ,трябваше да мина пеш 5км.до Hamnøya.

Ако не познаеха с прогнозата...има автобуси.

Трябваше да реша проблема и с пътуването утре. 

Захванах се с това.

Алтернативата бе полет от Лекнес до Будьо.

Трябваше да влезна в сайта на Widerøe и да видя какви полети има.

Когато планирах пътуването си ,разгледах и този вариант ,но го изключих ,като основен.

Имаше много ранни полети до които нямаше как да стигна ,защото от Hamnøya няма толкова ранни автобуси за Лекнес.

Летището е на 20 минути пеш от центъра на градчето и има полети само до Будьо. 7 или 8 на ден

Сайта ми даваше ,че този в 9:30 е разпродаден ,а следващия в 11:45 имаше места. Продължителността е 30-35 минути ,така че и в този вариант имах време да се разходя из Будьо. Летището му е едновременно и авиобаза ,една от най големите на Скандинавския полуостров ,не само в Норвегия и е съвсем близо до центъра и с автобус пък и пеш. Резервирах полета и потвърждението ме успокои ,че съм я свършил и тази работа.

Цената беше двойно по висока от тази на ферибота ,но от времето в което разглеждах вариантите за придвижване ,не беше мръднала изобщо. Половин "такси" на повикване от онова от което нямаше да се възползвам 😉

Времето се изниза бързо. Дъжда намаляваше. Китайците също. И към 14:30 наистина спря да вали. Реших да тръгвам и с охота забелязвах изчистването на небето и проясняването. Направих последни снимки в района на пристанището и кейовете с къщичките над водата и поех към Hamnøya.

Пътя за там минава през няколко малки и по големи островчета свързани с мостове ,като огърлица. Всичките с къщички за отдаване под наем и за живеене ,някъде имаше хотелчета ,цехове и дървени скари за сушене на риба.

Мостовете бяха еднопосочни със светофари ,които пускат в една посока ,а другите чакат...после обратно. По средата изгърбени за да минават корабчетата на местните.

Вървях около половин час ,когато вместо слънце ,заваля ситен сняг. Поваля 15 минути ,после се изчисти. После пак така докато стигна до един магазин за риба със заведение за хранене към него.

Поразгледах ,купих някои неща за да не разчитам да го правя в последния момент в Будьо и с идеята да се стопля и да изчакам поредния снежец. Навън вече се беше стъмнило.

Оставаше последния мост преди Hamnøya и точно преди него се изви такава буря с леден дъжд ,че ме накара да извадя телефона и да го заснема.

Типично лофотенско зимно време в което не виждаш и на 10 метра пред теб ,а това което брули ,го кара хоризонтално ,като ледени куршуми.

Природата изливаше целия си гняв или нормалност за този сезон ,за това място. Аз не се вълнувах ,защото и да лазя щях да стигна от другата страна. Якето ми беше с такова покритие ,че вятър и дъжд не пропускаше ,а главата бях увил доволно ,че да не ми е дискомфортно.

По средата на моста ,халата спря. След 5 минути точно пред къщата проясни 🙂

С голям кеф се прибрах. Деня беше интересен и с преживявания. Горещ душ и вечеря и после на дивана в общото помещение на етажа. Слушах блъскането на вятъра в прозорците ,ледените капки и моята си музика.

После се появи швейцарката.

Тя и вчера търсеше контакт ,но се разминавахме.

Днес ме хвана и час по късно и усетих  ,че е от тези жени с енергия ,които ме натоварват. Нищо лошо срещу жената на моите години.

Много младолика ,спортна натура ,симпатична ,веган-меган йога...а съ нъ мъ Ф.

Известен адвокат ,която зарязала тогата и хванала йогата.

Била треньор за живот ,почиствала аури и тем подобни отговорни неща с грижа за човека ,които считала за признание и желание.

Сиреч работи в "Чистотата" на души ,аури ,енергии и наставлява там където психолога не е успял.

Беше взела думата и не я пускаше. Пледоарията за чужденците - араби ,политиката към тях в Европа и в частност Швейцария ме озадачи ,че има твърде много агресия и неспокойство в думите и поведението и за да помага на хора с психологически проблеми.

Доста често казваше ,че не е расист ,като някакво оправдание ,не че за някои неща не беше права ,но твърде много ми идваше този монолог в последната ми вечер в Норвегия.

Дори не поглеждах на нея ,като към същество от другия пол. Само се надявах да огладнее ,че да ходи да вечеря. Или да отива да се къпе.

Жената имаше нужда от слушател и в края на краищата аз не разбирах за какво е тук.

Каза си го накрая и причината е ,като при китайците. Северните светлини. Страст. Видяла ги тук преди четвърт век и решила да се върне. И го правила 6 пъти през 3-4 години. С фотоапарат.Зимата. Другата и страст. 

Приказката тръгна в съвсем друга посока. За пътувания ,хубави места. Взех да се включвам. Определено е пътувала много ,предимно сама. Имаше някаква независимост във времето ,вероятно и средствата за да си позволи престои по 1 или 2 месеца на различни места по света.

Планувала и България с Румъния ,защото за Европа по рядко се сещала ,а Източна Европа я вълнувала. Та нашите земи щели да бъдат тази пролет. Или есен! Кое е по добро ? И двата сезона са хубави в България. 

Питам в България къде планира да ходи ? 

Рилския манастир ,Пловдив ,Велико Търново. Мълча за Пловдив!!! Що ? Не знам 😉 Или всъщност знам ,но не казвам.

Всеки пътуващ сам си има план и за маршрут и за времето ,което прекарва по този маршрут. Срещаш хора ,преживявания ,ситуации. Понякога условно си сам...понякога искаш да си така.

Китайските момчета се прибраха.

Явно фотографията им е създала комуникация вчера. Взеха да обменят информация в диалог с швейцарката ,кой къде бил ,какво снимал и си казах....айде поемайте щафетата 🙂 Отивам да спя!

Преди да заспя ,приготвих багажа. Дрехите за утре. 

Реших ,че вместо автобуса ,който е към 10 и пристига един час преди моя полет в Лекнес ,ще хвана по ранния в 7:30.

И без това ще стана рано...знам ли може да намеря нещо интересно в Лекнес преди полета. Пък и по рано ,по добре.

Ще вземе да закъсне  автобуса в 10 и ще ме изприщи. Те се чакат един друг ,но не са вързани с авиацията. А аз съм вързан с нея заради полета от Будьо в късния следобед до Лондон.

Тъй че....рано пиле ,рано пее.

29 януари.

Станах в часа ,като за работа. Сиреч 5 минути преди алармата в 6:30. Тоалети ,мурафети и слезнах в кухнята за една закуска и да си направя сандвичи за през деня. За вечеря имах грах с телешко!

Винаги имам някакви резерви ,щото не се знае. Абичка имам ,ама и храничка трябва някой път ,като закъсаш късно.

Полета на Хийтроу пристига преди 10 вечерта. После трябва да хвана автобус за Лутън от там и около полунощ трябва да съм в къщата в която резервирах стая.

Собственика ме успокои ,че всичко е с кодове. Когато пристигна и когато си тръгна е мое решение. На другия ден на 30ти ,полета от Лутън за Пловдив беше към 8 и трябваше да съм в 6 на летището.

Тоест ,пак ще изпреварвам петлите. Успокояващото беше ,че спирката беше на 100 метра от къщата и на нея спираше автобус за летището ,като първия беше към 5:20. И през 15 минути. 

Но за да стигна до утрешния ден трябваше да започна с този.

Тръгвах си с голямо удовлетворение и от мястото в което нощувах и от района на Лофотен. Бих се върнал отново. През лятото. Макар ,че и зимата ми хареса.

На спирката не бях сам. 2 млади китайки се взираха в телефона и коментираха нещо. Когато се появих ми показаха ,че автобуса закъснявал. 

Е хубаво де. 10 минути.

Широко ми е около врата с времето ,но тях ги бърка щото в Лекнес трябвало да сменят друг за Сволваер и после от там за Тромсьо.

Малииии...10 дена път с камили. Пардон със северни елени.

Що така с автобус ?

Обичали да пътуват и да разглеждат по пътя красотите на Норвегия.

Казах им да говорят с шофьора.

По познатата схема от преди 3 дни ,няма да увиснат. Всеки чака другия и щом имат купени билети до някъде...ще стигнат.

Автобуса дойде и пърхаха от щастие. Може би се притесняваха дали изобщо ще дойде.

Пристигнах в Лекнес навреме и на въпроса ми към шофьора ,кой е автобуса който спира близо до летището ,той ми каза...Аз съм.

Смени номера и след малко потегли. Спирката на летището е на 200-300м.от него на главен път и в 8:30 бях пред "терминала".

Малко по голям салон от онзи в Honingsvåg ,но малко. Колкото кварталния супермаркет. Обаче околния пейзаж беше супер красота. Сигурно едно от най красивите летища ,като заобикалящ терен. Вероятно тези, които летят в 9:30 ще видят и изгрева.

Колкото и да ми се прокрадваше в акъла  от питане глава не боли. Затова вместо да се мотам в ледения Лекнес рано сутрин ,реших да отида до летището направо.

Заради нещо ,което се случи в последствие и като имам интуиция,защо да не я ползвам.

В 8:30 пристигаха и се чекираха тези с полета в 9:30. 

32-34 човека ,колкото е капацитета на DashA се обслужват бързо. Персонала пак е от 3-4 човека. Самолета пристига от Будьо ,преди това е летял два пъти някъде към 5:30 и май и в 7:30. През 2-3 часа лети до там и обратно. 

Когато момчето на гишето обслужи всички на опашката ,останах само аз.

Зер само аз съм толкова нетърпелив да летя 😉 Обясних го ,че имам билет и съм се чекирал онлайн за следващия полет ,но искам да попитам дали ако е възможно и допуска ли авиокомпанията да променя полета си и да летя в случая по рано.

Ако има места.

Защото за вчерашния ден информацията беше ,че е разпродаден.

Погледна и ми каза. Има две места. Двама души са си променили полета за по късен час. Желаете ли да пътувате по рано с предстоящия полет ? 

Ма къ ? 🙂 Аз затова съм тук!

В 9:15 самолета от Будьо кацна. Слезнаха малко хора ,свалиха им багажа и айде заминаващите за Будьо да отиват.

Пак си седнах най отзад.

На многото седалки. 

Излитането беше с феноменален пейзаж. Слънцето ,което едвам се подаваше от изток ,леко осветяваше планините ,като в сюрреалистичен поглед към друга планета. Това съм го минавал два пъти с автобус.

Но днес имаше друг поглед от високо. Красота.

После море...и близо половин час след излитането ,пусна колесниците. Когато снижаваше за кацане ,видях ферибота ,който влизаше към пристана на Будьо. Викам си ...това е онзи от Москенес дето го (не)"хванах" в 7 сутринта.

Така е трябвало да се случи. 30 минути вместо 3 часа и то по изгрев. Бонуса бе гледката. 

Будьо ме посрещна с много ,много леден вятър.

Никакъв сняг наоколо ,но студ.

Не леден ,смразяващо леден вятър. До центъра стигнах след 4 спирки и най разумното беше да влезна в местната катедрала. Малко на топло. То пък се оказа ,че органиста явно се упражняваше в този час  та послушах и малко музика за орган.

После тръгнах към ж.п.гарата.

Символично място за мен.

Септември 1996г.до тук стигнах с влак от Трондхайм. Това е най северната точка ,до която стигат влаковете на Норвежките железници. Има само още един малък участък още по на север при Нарвик ,но той е построен и се обслужва заради Швеция. Заради мините в Кируна. Там е и най тясната част на Норвегия ,а целия участък от шведската граница до Нарвик е сигурно 15 -20 км. И няма връзка с други линии в Норвегия. А Будьо е на около 150 км.на юг.

Летището е хъб на Widerøe.

От тук тръгва историята на тази авиокомпания и собственика и Viggo Widerøe и с полетите към Севера на Норвегия. Летището е  база е на бреговата охрана и на авиационна база .

Гледайки картата ,площа на летището е кажи речи колкото и на града. Поне тази част - централната.

Като почти всички норвежки градове и Будьо има разхвърлени сателитни селища и квартали ,но центъра е компактен.

Ж.п.гарата си беше все същата.

Имаше една мотриса на шведските железници и много студ.

Снимах се ,колкото за символиката ,че преди много години това ми беше "севера" на Норвегия.

Сега се върнах и от най севера, на материка НордКап стигнах на юг към Будьо.

Града се е променил в централната част и към морето за тези 30г.

Много нови и модерни сгради. Чистотата си е все същата. И другото различно е ,че по пътищата все повече електрически коли има.

Местния футболен Бодьо/Глимт стана шампион миналия сезон и играе успешно в Лига Европа.

Обратния път от ж.п.гарата минах през един център свързан с отглеждането на сьомга и какво произтича от това в най различни сфери. Мултимедийно е показано със специални очила с 3D eфекти. Може да видиш и какво се произвежда от рибата. Не е само месо. Например от кожата правят обувки.

Завъртях се в търговския център ,който е покрит и е на Storagata - всеки град си има улица с това име и тя е главната- голяма улица. Взех си топло хапване от супермаркета за обяд и малко преди 3 тръгнах към летището.

С автобуса ,че в този ден и на мен ми беше много студено.

Летището в Будьо няма чекиране с персонал. Или поне аз не видях. Всичко си го правиш сам. В Хийтроу видях как става ,но там имаше и асистенти.... тук нямаше. На там отиват нещата!

Полета до Осло и от там до Лондон ,минаха леко и навреме.

На Хийтроу кацнах по разписание и от там автобуса за Лутън ,който малко се забави заради катастрофа на една от магистралите.

Не бързах за никъде ,така или иначе беше късно ,но към 0:30 вече бях в Лутън в стаята си.

В къщата май нямаше никой. 

На сутринта както го бях планувал ,автобуса и на летище Лутън.

Там полета за Пловдив закъсня с 2 часа с обяснението ,че му се развалили климатизацията ,но накрая го оправиха и кацнах в късния следобед в родния ми град.

В сравнение с последните 9 дни във Филибето си беше ,като лято!!!