исландия

Лятна Исландия с круиз без фанфари и суперлативи

Последните няколко седмици са истинска лудница, но на мен ми харесва да живея в своеобразен пътешественически екшън. За да разберете какво имам предвид, само ще спомена, че на 23 юни се прибрах в Мадрид от Париж, а на 24 юни, вече трябваше да летим с жена ми за Рейкявик, на 3 юли се прибрахме в 8:25 сутринта, но на 4 юли вече бяхме на летището в 3 посред нощ за да хванем първия самолет за Париж на път за България. И така между полетите реших, че днес е време да разкажа и за моите впечатления от Исландия - ледената земя завладяла сърцата на толкова магеланци. Веднага обаче искам да ви предупредя, че ако чакате суперлативи от сорта на "тази магична и невероятна страна" с най-красивите, най-невероятните, най-гостоприемните и т.н. суперлативи щедро гарниращи всяко второ изречение, ще останете доста разочаровани.

Началото: Как изобщо се навих да ходя в Исландия?

Като човек, който се топи от кеф на екзотични дестинации като Хаваите и Френска Полинезия, водопадите Игуасу или от сърдечното кавказко гостоприемство и кухня на грузинците и арменците и за когото средиземноморските европейски страни са център на културата, архитектурата, красотата и всички други суперлативи, които можете да си представите си беше ясно от самото начало, че Исландия не е моята дестинация. Април месец ме попитаха от Windstar Cruises дали все пак не бих се навил да ида в Исландия като лектор на техен круиз, само за една седмица от 25 юни до 2 юли. Луксозен, безплатен круиз за мен и 1 придружител, като ми поемат дори самолетните билети и хотела преди круиза. А, Исландия е определено в моята графа - бих отишъл само ако е безплатно или ми плащат и ето това беше първата причина да приема офертата. А, втората причина беше, че в Мадрид е доста горещо лятото и реших, че едноседмично разхлаждане никак няма да е зле. И последно, покрай подготовката на круизни лекции винаги научавам нещо ново и си разширявам академичните хоризонти. Освен това, успях да убедя и жена ми да ме придружи, а това беше гаранция за положителни емоции! Все пак най-важното при едно пътуване е не дестинацията, а с кого си там! Речено-сторено, подготвих 4 кратки лекции по 40-45 минути, свързани със скандинавската митология, заселването на Исландия, покръстването на исландските викинги и как Исландия става независима република на 17 юни, 1944 г. и взеха, че ми ги одобриха.

24-25 юни: Мадрид-Рейкявик

След няколко прекрасни седмици в Париж и долината на река Лоара бях в прекрасно настроение! Франция е една от любимите ми страни, а този път успях да сбъдна една стара моя мечта, да видя долината на река Лоара и някои от величествените замъци там! Буквално бях в еуфория на 24 юни и не чувствах умора. В 22:25 имахме директен полет до Кефлавик с Иберия от Мадрид. В 1:00 след полунощ трябваше да сме в Кефлавик, а от там да вземем вече уредения автобусен трансфер с Flybus до хотела ни Oddsson. В Мадрид беше 37 градуса, но знаех какво ни чака в Исландия, дъжд и студ от 10-11 С и затова се подготвихме с дълги панталони и есенни якета.

Пристигнахме навреме в Кефлавик и още в самолета испанците започнаха да обличат разни дебели зимни пуловери и якета пред шокирания поглед на жена ми. Аз само се хилех и я успокоявах да не се шашка, защото испанците са такива, преувеличават. В крайна сметка, установихме, че наистина не беше чак за зимни якета, но Исландия ни посрещна с мрачно, ветровито и дъждовно време. Бързо намерихме автобуса, който трябваше да ни транспортира до хотела, но шофьора се оказа доста груб. Зад нас седеше една шашната дама на преклонна възраст - Кармен от Канарските острови, която не говореше никакав английски. Тук е мястото да потвърдя, че за разлика от испанците, които масово си говорят само испански, то в Исландия и хлапетата на по 12-13 години съвсем спокойно и свободно говорят английски, освен родния исландски език. Кармен трябваше да започне някакъв исландски тур на другия ден, но въпреки, че платила солена сума от сорта на 4,000 евро, никой туропераор не я посрещнал, а само й дали някакъв списък с хотели и тя дори не беше сигурна в кой хотел отива. Аз обясних на шофьора, че тази дама не знае английски, но той изобщо не се трогна. Каза ми, че от списъка с хотели само един е в Рейкявик и когато го попитах кой, той каза, че не е негова работа да избира хотелите на Кармен. Тогава аз прерових инструкциите на Кармен и открих, че хотелът й се казва Клейтур. Успокоих я също, че ако се наложи ще идем лично с нея до хотела. Тогава се качи и кондуктор, който пък каза, че този автобус нямало да ни закара до хотелите, а ще сменим в Рейкявик на някакви по-малки маршрутки. На въпрос на Кармен, как точно ще разбере къде да ходи, който аз преведох на английски - кондукторът отговори да не усложняваме нещата и че всичко щяло да ни стане ясно в Рейкявик. Мили, приветливи и гостоприемни хора, дума да няма. В крайна сметка, един американец, който пътува по-често до ледената земя ни обясни каква е точно схемата и действително ни прехвърлиха на разни маршрутки в Рейкавик, които ни закараха до самите хотели. Кармен беше в нашата маршрутка и с радост се уверихме, че всичко е наред с нея и имаше човек на рецепцията. По пътя към хотела порекламирах България и Кармен обеща да я посети следващата година.

В 2:30 сутринта бяхме най-после в хотел Oddsson. Отворихме входната врата с код и със същия код си отворихме и стаята, много удобно. Хотелът беше в стил Икея, както и цяла Исландия. Черна като катафалка сграда, с грозни сиви стени, с боя директно нанесена върху голия бетон и сравнително малка стая с едно двойно легло. Но, на кого му пука, за без пари толкова! Иначе, 240 евро за подобно чудо не бих платил, то е ясно.

Поспахме и към 8 сутринта отидохме на закуска. Аз, така или иначе не закусвам, така че пробвах от портокаловия им сок, който разбира се не беше натурален, а жена ми хапна някакви палачинки от блок масата, която беше меко казано скромна. Но, аз я успокоих, че я чака невероятен круизен обяд.

След закуска, хванахме градския автобус до центъра или по-точно до църквата Hallgrímskirkja. Билетът струва 500 исландски крони или скромните 8 лева, грубо казано. Невероятна цена за град по-малък от Бургас, но тук е моментът да се похваля, че Исландия ни излезе много евтино! Имахме бюджет от 500 лева, но реално похарчихме около 240 лева за една седмица. Градски транспорт и няколко малки сувенири, плюс 2 сандвича за хапване на връщане и толкова. Кой казва, че за Исландия трябвали много пари?! 🙂

Църквата-гордост на Рейкявик не ни впечатли особено и като че ли повече се зарадвахме на паметника на Лейф Ериксон - исландският откривател на Америка през лето господне 1000, недалече от каменния мастодонт-Халгримскиркя.

След това се спуснахме по центалната Лаугавегур и аз се върнах бързо към спомените си от глухите прерийни канадски градове, както и от Норвегия от 2019 г, като все пак си спомних, че в Норвегия все пак има и красива архитектура, особено в Олесун. Рейкявик се оказа най-грозната европейска столица в моите очи. Но, все пак още не съм бил в Прищина. Жена ми беше шокирана да види невзрачните бараки в преобладаващо сив цвят в центъра на една от уж най-богатите държави в Европа, но аз отново я успокоих, че тук сме да гледаме природа, а не архитектура. Аз лично не бях особено учуден. Исландия, с минимална заплата от около 5 000 лева и средна от около 10 000 лева наистина изглежда богата, но до началото на миналия век, страната е била сред най-бедните в Европа. В периода 1784-5 година са умрели 20% от населението от глад, буквално! И като че ли и до сега, травмата от тази крайна бедност е останала. Депресивните бараки в цялата страна и торфените къщурки доказват, че богатството е нещо ново за исландците.

Снимахме се, разбира се и пред паметника Солфар на пристанището, но аз все по-често си поглеждах часовника. Дъждът, мракът и депресивните тъмни сгради бяха нещо очаквано от мен и все пак ми дойдоха в повече след само 3 часа разходка и вече нямах търпение да се кача на кораба! Усилващият се дъжд беше добър повод да се шмугнем в един градски автобус, да се върнем до хотела, където беше багажа ни и от там да идем до кораба Star Legend. В 13:00 можехме да се качваме вече, а ние отидохме в 13:10! Бяхме сред първите пасажери. Някак си вече чувствахме, че круизът ще бъде най-добрата част от това исландско приключение.

Настанихме се бързо в нашата просторна и уютна каюта и бързо атакувахме разкошния обяд. Оказа се, че главният готвач е канадец с украински корени, а капитанът е българин! Чудесно начало! Изобщо храната беше невероятна на този круиз - средиземноморски, азиатски, канадски кулинарни изненади на деня на Канада 1 юли, както и местни исландски блюда като супа в хляб, всякакви исландски риби, мармалади, сирена, агнешко месо присъстваха в менюто. Така че, винаги, когато ни рекламираха еди какъв си традиционен исландски ресторант с традиционно меню в поредното исландско село леко се ухилвахме. Да не сме толкова гламави да ядем исландски манджи за 50-100 лева на човек, при условие, че можехме да ги пробваме безплатно на кораба, приготвени от истински кулинарни виртуози?! 🙂

Ден 2, 26 юни: остров Heimaey

Тук е мястото да похваля @master of germs, мастъре, невероятен си! Ти сподели, че си учуден как ще пуснат туристи на защитения остров Съртси?! Прав се оказа, не пускат там туристи, просто минахме близо до острова. Но, сутринта на 26 юни бяхме на остров Хеймай. Малко островче, но много приятно. Имахме много дружелюбна екскурзоводка, която ни разказа за историята на острова и изригването на вулкана през 1974 г, когато е трябвало да евакуират целия остров. Видяхме красиви планинско-вулканични пейзажи, торфени фермерски къщи, както и много пъфини! Иначе времето си беше както обикновено, 10-11 С, мрачно с дъжд от време на време. Течно слънце, liquid sunshine, както се шегуваха на кораба.

Ден 3, 27 юни - в морето

На 27 юни трябваше да идем до Сейдисфиордур, но времето беше толкова лошо, че заради бурните ветрове се отклонихме от курса и се насочихме към третата спирка Акурейри. Цял ден в морето не е много весело, но на подобна дестинация, аз искрено се зарадвах, че ще сме в морето. И без това навън беше мрачно и студено. Вкусна храна, фитнес, лекция за независимостта на Исландия, която трябваше да изнеса, филмът Дъщерята на краля в корабното кино и времето мина неусетно.

Ден 4, 28 юни - в морето до 17:00 и пристигане в Акурейри

Акурейри - 18,000 град, най-големият в северна Исландия. За да стигнем до там, пресякохме северния Полярен кръг и получихме сертификати от капитана заедно с всички останали пасажери по този повод. Веднага след като акостирахме в града, решихме да направим едно кръгче. Само след час и половина се върнахме на кораба. Северната столица на Исландия се оказа доста по-зле от Рейкявик. Черни и сиви бараки, мрачно и доста по-депресивно от Рейкявик. Празни улици, без жива душа след 17:00. Дори търговският им център затваря в 18:00. Явно тези хора живеят в перманентен локдаун. Изобщо, дори човек да не е мислил за самоубийство, в Акурейри започва да се замисля. Именно затова се възхищавам на исландците, които са успели да оцелят в тази страна и от ледената пустош са стигнали до такъв висок жизнен стандарт! Истинско геройство е да изкараш дори седмица, особено пък в Акурейри. В интерес на истината, в парижкото гробище Пер Лашез ми беше по-весело.

Ден 5, 29 юни - Акурейри/Годафос и ботаническата градина на Акурейри

Помотахме се с тур от кораба, който за нас си беше така или иначе безплатен, до водопада Годафос - водопадът на боговете, където според легендите след приемането на християнството през 1000-та година, говорителят на парламента Торгир, който живеел по тези земи изхвърлил всички статуи на скандинавски богове във водопада. Един от най-красивите исландски водопади казват и наистина е впечатляващ. На това място се накефихме много с жена ми!

След това, за баланс отидохме до ботаническата градина на града. Без коментар. Градината на баба ми, да почива в мир, беше с доста повече цветя. Но, като има круизни пасажери, ще има и ботанически градини като тази в Акурейри.

Ден 6, 30 юни - Исафиордур

Рибарско селце по средата на нищото. Разходихме се наоколо, жив местен човек не видяхме. Поне местните къщурки бяха по-весели и цветни от тези в Акурейри. На обяд поне имаше корабно барбекю със страхотно меню. А, вечерта, мениджърът на екскурзиите ми предложи да остана още една седмица като лектор, отново абсолютно безплатно за мен и жена ми. Помислих си, че този пич явно е голям шегаджия. Любезно отказах. На следващия ден отново получих същата оферта от заместничката му, и на нея отказах. И на 2 юли, пак ми повториха/потретиха офертата и аз като същински свети Петър трябваше да кажа НЕ за трети път.

Ден 7, 1 юли - ден на Канада, Грундарфиордур

Това място, заедно с водопада Годафос, остави най-приятни емоции и у нас. Първо, беше национален празник на втората ми родина Канада и бях в чудно настроение и второ, местният пейзаж се оказа доста готин - наснимахме пасящи овце, коне и малки симпатични водопадчета наоколо!

Ден 8, 2 юли - отново в Рейкявик

Отново си направихме разходка по центъра и следобед решихме да се насочим към летището. Убедихме се още веднъж, че най-вероятно няма да се върнем в Исландия, дори и безплатно, но затова пък останахме във възторг от страхотния круиз и с удоволствие бихме се помотали пак с Уиндстар, особено в Средиземноморието или Карибите. Карибските острови е следващата ми круизна цел!

В заключение мога да кажа, че се разхладихме добре в Исландия, слънце видяхме за малко само на 1 и 2 юли, последните ни два дни, но следобед, разбира се пак заваля дъжд. Ако човек си пада по студ и мрак или зелена и дива природа, трябва непремено да посети ледената земя. Аз лично приключих със северните приключения. Явно Фарьорските острови, островите Оркни, Гренландия и Аляска ще си останат тера инкогнита за мен. А, Исландия е наистина прекрасна страна в туристическите брошури. В тях не се чувства студения вятър, а и снимките са така добре обработени, че човек ще си помисли, че дори и Рейкявик е красив град. Като цяло, Исландия не ни грабна особено, нито мен, нито жена ми. И тази последна снимка като че ли илюстрира най-добре исландското лято и изобщо лицето на Исландия за мен.