Малмьо и Копенхаген - първи стъпки в Скандинавия

Краят на юни е, истинско хубаво лято край морето, хладилникът ми е зареден с бира, до него има почти пълна каса с готови да заменят падналите си събратя бутилки... Колелото е подпряно в коридора, на терасата съхне недобре изтърсената ми от пясък плажна кърпа, а по стечение на обстоятелствата съм напълно свободен за поне две седмици напред... иха! 

Обаче нещо взе да ме "стяга душата" - не съм ходил никъде вече почти месец, а да си използвам цялото свободно време в безцелно излежаване и наливане с бира би било жалко - така че запрятам ръкави и се заемам да напасвам евтини полети.

Седмица по-късно вече е готов чудесен план за пътуване на север - 6 полета до Швеция, Полша, Финландия и обратно през Турция, и даже ферибот за Естония, на съвсем прилична за мащабите си цена, но с един генерален недостатък - не ми се ходи сам, а никой от обкръжението ми не би се съгласил на подобно начинание... Пускам тема и в този форум, но безрезултатно. Отказвам се.

Скоро след това си пишем с моя близка приятелка, споделям й за неосъществениете си планове, и... о, чудо! - тя заявява, че и на нея й се ходи някъде за малко! Стига бе! Веднага сядам и набелязвам 3 варианта за действие, като се спираме на оптималния - полет до Швеция, връщане след 3 дни от Дания. Йехууу!

След някои доуточнения купувам билети:

1. София-Малмьо, Wizzair, 21.06. - 20 лв./човек

2. Копенхаген-София, Wizzair, 24.06. - 90 евро/човек (със Standard Membership карта).

Сега остава да се нагласи всичко останало . Знаем за високия стандарт по онези земи, и почваме да се приготвяме психически за всичко. Тъй като ще кацнем в Швеция около 9 вечерта, но летището е доста отдалечено от града, се заемам да намеря през couchsurfing някой, който да ни приеме толкова късно вечерта. Петя (момичето, с което ще пътуваме) даже не е чувала за каучсърфинг, така че пиша само на момичета, за да се чувства тя по-сигурна... и между 5-6 отказа се появява съобщение от някоя си Ида, която ще се радва да ни приеме, въпреки късния час! Супер! 

Резервирам он-лайн билет за автобус на Flygbussarna (105 шведски крони, или ок. 22 лв. за еднопосочен билет!), тъй като в автобуса не се приемат пари в брой, а ние нямаме кредитни карти. Принтирам си на лист билета с QR код на него, който е валиден за 3 месеца напред. 

Сега идва ред да потърся домакин в Копенхаген и да набележа забележителности и неща за правене в двата града, но ми идва на гости една позната от Македония, и не ми остава никакво време в следващите 3 дни. След като я изпращам имам един последен ден за подготвока, в който обсъждаме начините за придвижване до и от София - аз предпочитам с влак (по-евтино, по-безопасно, по-комфортно, по-приятно, има тоалетна, можеш да се разхождаш по всяко време и да стоиш прав), а Петя - с автобус> Споразумяваме се да жертваме намалението за двупосочен билет, и да пътуваме с влак нататък, и с автобус на връщане.

Купувам билети за сутрешния експрес Варна-София - 31.80 лв. На връщане минавам през хубав магазин за сувенири, и взимам мускалче розово масло и солничка с шарена сол за Ида, за да не ходим с празни ръце Обменил съм някакви крони, да имам на първо време, после обменям и още, да има за всеки случай:

Опаковам си раницата сутринта, както винаги верен на мотото си: "Отлагай до последно, ако може и след това" (трябва да го променя, но за сега е по-силно от мен Понеже си легнах късно вечерта се успивам прилично, и си хващам автобуса за гарата - 1 лв. Пристигам в последния момент - Петя вече ме чака, с поръчаните от мен баничка и вода, но не ме е разбрала, че исках и айрян - а какво е баничката без айрян...! Последното е и едно от нещата, които най-много ми липсват когато пътувам за по-дълго в чужбина .

Актививам си пакет с 30 безплатни минути, смс-а и мегабайти в роуминг, за всеки случай - струва 7.90 лв., но може да ми спести много повече, ако спешно ми потрябва интернет. Но почти не го ползвам - има безплатен и бърз Wi-Fi почти навсякъде. Обядваме край гарата и пазаруваме неща за изпът в супермаркета наблизо, и се качваме на метрото - 1.60 лева! Как може да е поскъпнало толкова много!!!

Стигаме до Т2 и тъй като имаме доста време, а и е такъв хубав летен ден - решаваме да се разходим пеша то терминал 1. 

ШВЕЦИЯ

Кацаме в 20:55, но навън слънцето си стои ниско в небето, и не дава признаци, че има намерение да се прибира скоро Времето е прохладно, но без да е студено - аз съм по риза с къс ръкав и къси гащи, и се чувства добре. С нас от самолета се изсипват една тумба тъмнокожи люде и изчезват в неизвестна посока. Летището е малко, и отвън се оглеждаме за нашия автобус, но сякаш има само една спирка, на електронното табло на която пише "Лунд". Докато обикаляме наоколо автобусът за Лунд заминава, и пристига нашият, тръгва от същото място.

Автобусът прави 3 спирки в града, като ние слизаме на последната - авто- и жп-гарата. От тук сме инструктирани да хванем автобус Но. 5 в посока Розенгард, но до следващият такъв има 20 мин., и тъй като нито знаем как да си купим билети, нито сме уплашени от разстоянието на картата, поемаме пеша. Намираме адреса след около час - оказва се в най-международния квартал на Малмьо, и по пътя се разминаваме с хора от всякакви етоноси - от африканци до група араби, които се срещаха в здрача. Стъмни се чак към 11 вечерта.

Каучсърфинга не минава съвсем според очакванията - Ида ни посреща с извинението, че има двама приятели на гости. И тримата говорят много добър английски и ни предлагат бира и храна, които ние отказваме възпитано (надявам се да настояват, тъй като аз два пъти не отказвам, но и те изглежда два пъти не предлагат. Говорим си за всичко - за нас, с какво се заниамваме, за Швеция, за България, за емигрантите, историята, неща за гледане и т.н. Скоро обаче става време за лягане и какво да видим: 1.тези момчета (едното от които приятелят й) също ще нощуват там; 2. апатаментът е едностаен, т.е. всички ще спим заедно; 3.на нас ни се пада един матрак персона и половина, и се налага да се подпирам с лакът на земята, за да не падам, а и да има достатъчно място за Петя; въпреки това спя чудесно, сутринта ни правят силно и хубаво кафе, и ни поднасят традиционна закуска - някакви странни сухари с риба  или нещо розово, което ми приличаше на цвекло, но май пак беше риба После ни дават насоки какво да гледаме из града, и ни изпращат до близката автобусна спирка, където сме инструктирани да се возим без билет, тъй като контрольори никога не минавали. Пристига един дълъг зелен автобус с прикрите гуми и вид на гъсеница, и ние се качваме. С нас има и две жени с открити бурки(?), които си маркират картите, но наистина никой не ни проверява и стигаме необезпокоявани до центъра на Малмьо.

Часът е 10, а планът ни е да  пътуваме за Копенхаген към 17 ч., така че имаме доста време (в едно интервю със случайни минувачи, което бях чел, на въпроса: "Кое е най-хубавото нещо на Малмьо?", едно момче беше отговорило: "Копенхаген!" и се насочваме първо към близката крепост, днес - музей. За 40 шведски крони (около 8.50 лв.) получаваме билет валиден и за съседният Технически музей, и билетите си струват всяка крона - музеите са страхотни, и лично аз спокойно бих отделил един цял ден на двата: в замъка има природонаучна експозиция, на много места - интерактивна: можеш да слушаш звуците на различни животни, да се снимаш между челюстите на акула, или да погледнеш малък аквариум през стъклен купол, като в батискаф! Вторият етаж дава достъп до другите помещения на замъка и една от оръдейните кули. Всичко това разглеждаме спокойно и без да бързаме, защото не подозираме колко повече неща могат да се видят в разположеният в близост втори музей...! Определено основната му атракция е възможността да влезеш в истинска подводница U-3 от втората световна война! Чувството е изключително, и не мога да не се снимам в МО:

Но това е малка част от наличното в музея: на най-долното ниво са представени автомобили и самолети, направено е точно копие на кула на летище, в която се влиза, а нивто над тях е посветено... да кажем на науката - има десетки научни експерименти, които можеш да тестваш сам, което не само че е много интересно (особено за порастнали деца като мен), но и доста полезно... стига само да имаш време да минеш през всичко. Перфекционистът в мен страда, докато напускам музея, но го утешава с обещанието да се върна за по-детайлно разглеждане, ако имам отново път насам

Продължаваме с разходка из близкия парк с вятърна мелница и хубави градини в него, хапваме по един грамаден бургер на центъра, който заедно с фанта (при липса на бира) струваше 55 крони (11.50 лв.). По-нататък все пак се натъкваме на магазин от веригата 7/11, от където се сдобивам с първата си местна бира (22 крони/4.60 лв., но чак след няколко дни разбирам, че просто тази верига е скъпа). Минаваме и през магазин за сувенири, от където се снабдявам с 2 пощенски картички и марки за тях, 1 магнитче за хладилник (вървят по 30-40 крони), шведски флаг (50 крони), и една порцеланова чаша, за общо 210 крони (45 лв.). Продължаваме с разходките до към 16:30, после си взимаме билет за следващият влак до Копенхаген - има отстъпка за двама, и излиза по 99 крони на човек (21 лв.). Всяка седалка имаше по една подвижна възглавничка за врат, която беше изключително удобна - как така никой не се е сетил да направи и у нас такива! Минаваме по дългият мост, и неусетно - без никакви проверки - сме в 

ДАНИЯ.

Пристигаме на ЖП-гара "Н", точно в съседство на небезизвестният парк "Тиволи", в който така и не влизаме - има вход от 100 датски крони, а атракциите вътре се плащат допълнително, така че го подминаваме, и съвсем скоро намираме нашият "Copenhagen Downtown Hostel". В каучсърфинг писах само на един българин, който обаче нямаше възможност да ни вземе по това време, и така се стигна до добрите стари хосели. Колебаех се между "City Public Hostel", който предлагаше легла по 20 евро, но в стая с... 66 легла, и то без чаршафи (плащаш си ги отделно, ако искаш!). Този на който се спряхме беше следващият ценово, но освен по-добрата локация и по-малките стаи (с 6 легла), включваше не само чаршафи (както си му е реда), но и безплатна вечеря. При резервацията платихме капаро от 17 евро за 2-ма души - 2 нощувки, а на място - по 370 датски крони на човек (100 лв.). Срещу тях получаваме едни от най-луксозните хостели, в които съм отсядал - стабилни легла и мивка в стаята:

Първата ни вечеря е ориз с гарнитура (нищо особено), но за втората получаваме изключително вкусна леща, от която си облизвам пръстите. Сутрин си взимаме кафе, а втората вечер се запознаваме с Барбара - симпатична унгарка, която учи и работи в Дания, но наскоро била изхвърлена от дома на (екс)приятеля си, който много я ревнувал, че си пишела с момчета:

Ако беше казала нещо от сорта, че сега е изплашена и самотна, щях да пожелая на Петя приятен последен ден в Копенхаген, и да тръгна след нея .

Но обратно в онази вечер, когато се настанихме, в стаята си заварваме две американки, едната - с родители шведи, поприказваме си и продължаваме към първата си разходка из датската столица. Докато търсим изгодното обменно бюро, което една чехкиня ми препоръча на вечеря, попадаме на "Нюхаун" - сигурно най-сниманата улица в Дания, в превод - "Ново пристанище", макар и едно от най-старите в града. Всъщност пред нас има канал с пристани и множество поклащащи се мачти, заобиколен от цветни къщи от 17-ти и ранния 18-ти век - първата картинка, която излиза, ако напишеш в google "Копенхаген" Отбиваме се през магазин "7/11" за напитки, и скоро след това пия странно изглежаща и много силно алкохолна бира (10.6%), чийто дизайн се сменял всяка година. Кенчето струва 25 датски крони (почти 7 лв.), вкуса не е приятен, и много силно ми повлиява по особен начин, но не мога да го опиша точно. Докато се разхождаме по брега, се натъкваме на малко известна статуя от началото на 20-ти век, на истинска малка русалка: 

На връщане в хостела си взимам една малка минерална вода, на изключително изгодната цена от 10 крони - няма и 3 лева! Доволен от изгодната покупка, и все още доста замаян от бирата, и леко разочарован, че от душовете ни тече само вряла вода, заспивам малко по-късно.

Следващият ден решаваме да започнем с безплатен Walking Tour. Взимат ни от хостела и се събираме с много като нас на площада пред сградата на кметството, където ни разделят на по-малки групи. Повежда ни един усмихнат перуанец, който в самото начало предупреждава, че всичко е безплатно, но след няколко дни трябва да си плаща наема (бас държа, че го казва всеки ден, на всяка група Разбираме, че града е унищожаван няколко пъти от големи пожари, че по-късните сгради са строени със скосени, вместо с 90 градусови ъгли, за да не пречат на пожарните шлангове, и други любопитни подробности, но като цяло напредваме много бавно, и с Петя решаваме да се измъкнем и да продължим сами. Целта - малката русалка, и всичко по пътя й! Първа спирка - магазин за сувенири. От тук пратих двете най-скъпи картички в живота си: 7 крони за картичка + 17 за марки = 24 крони (6.30 лв.!). Взимаме магнитчета на промоция - 7 за 200 крони (Петя, въпреки, че я разубеждавах, държи да подарява на всеки, който я е помолил, и след тези 5 обявява банкрут и фалит, и отпада обиколката на града с колела, жалко...). Минаваме покрай резиденцията на кралското семейство, охранявана от гвардейци в хубави униформи (смяната на караула е всеки ден в 13 ч., също я пропуснахме), през действащ форт с чудесен парк около него, и английски църква със забележителен фонтан - "Гефион". Гефион била богиня, която се залюбва със шведски крал, който веднъж обещал да й даде толкова земя, колкото може да изоре за ден. Тя приела нещата твърде насериозно и превърнала четиримата си сина в бикове, изорала с тях доста голямо парче земя и го хвърлила в морето - така се образувал острова, където днес се намира Копенхаген (а в Швеция се образувало езеро. 

Стигаме и до Малката русалка, но по пътя... как да го загатна съвсем тактично... пътувам с жена. А те в някои моменти от месеца... ...да. Тук ще се огранича от към подробности

Обядваме по един хот-дог (25 крони/6.50 лв.) на поляната край статуята, после тръгваме да се връщаме покрай замъка Розенборг (там се случи точно смяната на караула, млади руси и синеоки момчета с автомати минават край нас в бавен марш, а пред тях върви друг военен, който припряно вика: "Make a way for the soldiers!"), качих се и до върха на Кръглата кула (25 крони, но същата гледка се открива и от кулата на парламента, където се влиза безплатно). Край кулата се отклонияваме в голям супермаркет, където купувам неща за късна вечеря и закуска, и съкращаваме маршрута по спешност, заради вече намекнати причини.

Вечеряме и излизаме да се видим с бивш съученик на Петя, който от години живее и работи в Дания. Оказва се приятно момче от Русе, което на драго сърце ни повежда към сградата на парламента (както споменах, качването до върха е безплатно, но се минава проверка като на летище), разказвайки по пътя за живота в страната като цяло, негови впечатления т.н. От там продължаваме за Кристиния - това е нещо като полу-автономна хипи-колония (имаше нещо такова във Вилнюс и Любляна), със собствени закони (един от които - снимането е забранено). Горе на кулата усещам няколко случайни капки дъжд, които по пътя постепенно се увеличават и до размерите на порой, от който се спасяваме с дъждобан и часър. В Кристияния влизаме в един претъпкан бар, където гидът ни изчезва в тълпата, и скоро се връща с 3 "Тюборг"-а Дъждът преминава и оставя след себе си красиво лилаво небе и доста мокри пешеходци. Прибираме се в хостела.

Последният ни ден в Копенхаген - към 10 освобождаваме стаята и се насочваме към Националният исторически музей, който е на 2 преки, и е с безплатен вход, а вътре има 4 етажа с експонати. Страхотни неща, проследяващи зараждането на цивилизацията по тези земи, през епохата на викингите (от този период датира и огромен съд, чиито орнаменти доста напомнят такива намерени в съкровище в северозападна България, но как се е озовал там - само предполагат), до наши дни. Има и екскпозиция на предмети от Египет и Средиземно море на последният етаж. Наложи се да си снимам текстовете и да си ги чета в самолета за вкъщи, за да пестя време. Интересен ми беше и контраста между датската и шведска гледни точки върху войните, които са водили помежду си...

По съвет на унгарката продължаваме с разходка с лодка - струва 40 крони (10.50 лв.) за почти едночасова разходка, но според мен е добре да се започне с нея, тъй като минаваме на 90% през вече посетени места. Също ще е по-добре, ако изберете открита лодка, за по-добра видимост.

След тази разходка единственото, което искам е да си снимам причудливия фонтан, който забелязах край кметството предния ден. От един супермаркет взимаме 2 хамбургера, 2 сандвича, някаква салата и бира, и си правим импровизиран пикник в градините на Розенборгския дворец. Дали заради натрупаната умора, но имам чувството, че вече съм разгледал всичко, затова спокойно отиваме да се снимаме с въпросния фонтан:

Така и не разбрах какво точно преставлява От там повървяхме до следващата спирка на метрото, изпихме по една бира край канала, архитектурата край който би трябвало да наподобява тази на Амстердам, а после страшно бързо метрото (струва 36 крони - 9.50 лв.) ни закара до летището ("Каструп", но аз си му казвам "Кетчуп", по ми е благозвучно. Полетът ни закъсня с почти час, което за нас беше добре дошло, понеже така или иначе трябваше да чакаме до 5:30 за първия автобус до Варна. Летището беше голямо и хубаво, с маси и изобилие от контакти, чисти тоалетни и удобни седалки. Обратно в София, с такситата, които чакат пред Т1 ни струваше 15 лв. до автогарата, и в ранният следобед на следващият ден вече съм си у дома, от където пиша това.

Малко попретупах краят, защото се поувлякох с писането, но се надявам все пак да е било полезно, или поне приятно за четене на някого