Норвегия северна синева на бързи обороти

Всичко започна от новопоявилата се дестинация на Wizz , бързо избрахме периода за това пътуване  и организацията започна. Няма да крия, че за мене тръпката от пътуването е в голямата си част запълнена от самото обмисляне на програмата, кое, къде и кога ще се види… просто всичко от ежедневието ми започва да гравитира около това ядро… Имах доста време за съставянето на плановете, но лакомията ми да видя максимално за минималното време определено за целта, неведнъж променя из основи плановете ми, но в крайна сметка основните места бяха набелязани, трансферите между тях осигурени и остана само до изчистване и нагласяне на пълнежа. А ето и какво сътвори не засищащата ми се туристическа душа.

Първи ден – кацнахме по разписание на летището в Torp (Sandefjor) и въпреки стелещата се мъгла и ръмящият дъжд, настроението беше на шест за предстоящото ни северно приключение. Бързо си намерихме автобуса с който трябваше да се придвижим до пристанището в  Langesund , откъдето ни тръгваше кораба в посока Ставангер –  Fjordline.

Да както сте се досетили, първата ни нощ щяхме да бъдем на кораб из Северно море. Тъй като имахме достатъчно време, а и самото придвижване до там включваше прекачване между два автобуса, си позволихме едночасова разходка в Porsgrunn,

китно градче, каквито са повечето в Норвегия, но поради обгърналата го мъгла не успяло да ме впечатли с цветове и блясък.

В уречения час вече бяхме на кораба и след леко лутане из палубите му най накрая се озовахме в каютата ни с прозорец към необятната синева на Северно море…но времето си беше все още мрачно и дъждовно. Плана беше да задоволя фотографските си напъни и да снимам залез и изгрев в морето, но уви… нищо такова не излезе..е поне залеза лекинко го зърнахме, е една от пролуките на облачното небе. Маршрута ни включваше междинна спирка на датския бряг, една от най северните точки на страната – Hirtshals.

Е не можах да пропусна слизане на брега, не че имаше какво да се види там, освен безкрайни редици от контейнери и диги. Бързо се върнахме на борда и за да не оставаме гладни се възползвахме от Free shop-а и осигурихме прехраната включваща основно бира…не сме пияници, но за доброто настроение си е нужно и такива компоненти. Казах ли че очакваното стъмване така и не се случи…бели нощи…но умората все пак си каза думата и решихме се възползваме от удобните легла и полюшването от водата.

Втори ден – благополучно акостирахме в пристанище -Stavanger port -Risavika Havn…тук имах лека издънка в стегнатата ми програма, защото не бях отразила че въпросното пристанище е доста отдалечено от града и за придвижването ни до там щеше ни е нужен градски транспорт, е бързо се ориентирахме и за около час стигнахме до пристанището в града, от където ни очакваше ново пътуване по вода, този път за около час и последващ трансфер с автобус до началната точка за изкачването на Preikestolen.

Няма такова усещане , с инженерната си мисъл няма се мъча нито аз нита вас да се опитвам да описвам гледките по маршрута от около 4км до тази знаменателна скала. Умората си заслужаваше, когато след двучасово изкачване стъпихме там. Тъй като явно бяхме от първите туристи за деня, успяхме се насладим на красотата без да се блъскаме с много съмишленици в този вид туризъм, но по пътя на връщане, срещнахме смайващо количество от същите…не ми се мисли след 1-2часа какво е било положението-нещо като Витошка в пиков час. Следваше обратно по същия маршрут да стигнем в Ставангер,

където имахме всичко на всичко не повече от час, преди да се отправим към летището, защото деня ни приключваше с финална точка Берген.

Трансфер-полет и вече сме там…е умишлено пропуснахме спирката си в близост до хотела и първо отделихме малко време на центъра му и после бързичко се върнахме да се освободим от раниците си, за да може свободно да се насладим на новата ни локализация. Не пропуснахме вкусотиите предлагащите се на кея, но поради вече клонящо към края на работното време, нямахме голям избор от предлаганите през деня морски деликатеси, но си поглезихме изморените от изкачването души с по една порция от това… .за завършек на този дълъг, изморителен, но впечатляващ с красоти ден имахме още едно спиращо дъха мероприятие, а именно изкачване с Fløibanen funicular до Fløyen. Стъгнахме тъкмо за залеза … е няма по спираща дъха гледка към града и залива, а и за завършек на деня.

Трети ден – сигурно си знаете, но аз да си споделя инфото, а именно че Берген е– най-често наричан „вратата към фиордите” и именно като такъв се очертаваше нашия ден с кораб Norled по маршрута - Bergen-Sogn-Flam, и затваряне на обиколката с пътуване с екзотичното влакче Flomsbana до  Myrdal и свършващо в Bergen. Sognefjord

е най-големия и най-дълбокия фиорд, през цялото време се откриват нови и нови гледки и човек има чувството, че се движи умело в лабиринт от почти отвесно издигащи се внушителни планински склонове, по които се спускат стотици потоци и водопади, образувани от топящите се снегове, е за жадните за тези гледки туристи е предвидено и спирки на по величествените места, включително и при най-големия глетчер - Jostefonn

и така до акустирането ни в Flåm kai където не се разминахме с два от закотвените круизни кораба (P&O Cruises и Horizon) с внушителните си размери на фона на малкото градче.

След почивка и похапване не пропуснахме и бирата де…предвидливо закупени от супермаркета на пристана…все пак още нямам печатница за пари..не че и аз не предпочитам да пия наливна бира в кръчмите… Следваше влакче -маршрутът на железницата е с дължина 20 км, по време на които могат да се видят от речни долини, китни малки ферми,

водопади до заснежени планински била. От 7-те панорамни спирки на влака навярно най-интересна е водопадът Кьосфосен,

който се стича в зигзагообразно направление в продължение на цели 225 метра, като долната част на водопада е с височина 93 метра – за 5 минути престой, трябваше се преборим с тълпите от азиатски туристи, за да се увековечим на фона на водопада. И така неусетно вече бяхме стигнали крайната спирка в Myrdal от където с отново с влак, но обикновен си..макар и норвежки продължихме към Берген… оказа се че поради някаква причина ще имаме лекинко закъснение, е поне се уверихме че и там се случват такива непредвидени случки, а за нас беше от особена важност да стигнем на време , защото следващата ни крайна точка в програма е да стигнем Ålesund с вътрешен полет. На летището си взехме кола под наем, защото за следващият ден имахме още по предизвикателни планове, е първо трябваше си намерим апартамента, където трябваше да пренощуваме, този път се доверихме на Airbnb и бяхме резервирали стая, която предлагаше и ползването на безплатен паркинг с оглед на появилата се вече нова придобивка в екипировката ни.

Четвърти ден – Атлантическия път, до сега бяхме вкусили планинско изкачване, фиорди и водопади, влак, кораб…  и решихме че е ред да по експериментираме и как стоят нещата с пътищата. Тръгнахме сравнително рано защото времето с което разполагахме отново беше ограничено, а ни чакаше 150км в посока, включваща и ферибот. Навигацията на телефона ми се справи с дестинацията, докато не стигнахме до спусната бариера с надпис че за да преминем през следващия тунел трябва малко да почакаме…ей добри хора са норвежците, на нас ни направи впечатление че основния поток от коли се отклонява предвидливо преди въпросната бариера…но навигацията ни сочи тази посока и ние не се бунтуваме срещу решението и…та въпросния добър човечец видял че си чакаме дойде да ни обясни че има някакъв проблем с преминаването през тунела и ако искаме да продължим трябва се върнем и заобиколим лекинко покрай затворения участък. След реализираното половинчасово закъснение все пак стигнахме до Атлантическият път криволичещ, минавайки през  ниски мостове, които се издигат над морето и свързват островите между Molde и западните фиорди в  Kristiansund.

Възползвайки се от построените за целта отбивки по пътя си поупражнихме отново фотографските способности и без да губим излишно време поехме на обратно… сигурно отстрани четейки горното описание ще ме обявите за лудо препускаща псевдо туристка, но аз още в началото си казах че съм лакомия и искам за малкото време да се докосна до най много. За разглеждане на Ålesund почти нямахме време, но все пак изкачихме двупосочно хълма Askla,

откъдето се открива спираща дъха гледка към града. Следваше връщане на колата и полет към столицата Осло… да дойде и нейния ред, а с това и почти края на пътуването ни. Полета мина бързо и не усетихме кога кацнахме на летище Oslo Gardermoen. С автобус пропътувахме разстоянието до града и се настанихме при един доста „гостоприемен“ младеж ползвайки отново услугите на Airbnb-доста голям контраст се получи сравнявайки хазяина ни от предната вечер с настоящия…. Апартамента беше на много комуникативно място и предлагаше нужните ни условия за почивка след изморителното пътуване. Все пак наличието на дългите нощи ни осигури и поредната доза от северната красота – Операта и прилежащия и район.

Пети ден – Осло , тъй като бях обещала на голямата си дъщеря че ще посетя музея на Kon-Tiki, решихме че ще си купим 24ч карта за транспорта и ще пообиколим забележителностите на града, без да се натоварваме с пешеходни обиколки От предния ден бяхме се изкачили на покрива на Операта, затова сега започнахме с крайбрежната улица Акер Брюге

и кметството, продължихме към парка “Вигеланд” където имахме за задача се снимаме с „Дървото на живота“

, този път по препоръка на майката на приятелката с която пътувах …. Кралския дворец, Театъра, Парламента, Катедралата и така докато отново не излюзохме на кея и замъкът Акершус. Пренаситени от видяното и нещастни че с това приключва норвежкото ни приключение се отправихме към един от кварталните ни супери за да си вземем нещо за хапване и поредната доза бира….но Засечка, след 20ч от магазина не може се купи никакъв алкохол- Закон… а защо ли предната в района около Операта успяхме, нямаме обяснение .. но ако искахме да пием по бира щеше се наложи да си я осигурим от заведенията… ми речено сторено. Предстоеше ни ранно ставане на другия ден и отпътуване но не така мислеше и Пер (стопанина) човека реши да послуша музика посред нощите (все пак е петък вечер) в компанията на приятел… странно как пък нито един от съседите не се оплака от шума, а в съседство видяхме жена с бебе…сигурно са му свикнали…

Малко дългичко ми се получи и сигурно мога да продължа и още, но речника ми е прекалено беден за да обрисувам всичко което мина през сетивата ми… затова като за първи пътепис спирам до тук пожелавайки ви да видите всичко сами, защото аз определено ще се върна и да продължа там до където стигнах.

Не мога да не уважа  и троловете ...като завършек, надявам се че не съм ви отегчила с фото-разказа си