Свалбард - на ръба на планетата

Моите мечти са да отида на възможно най-северните земи на планетата. Бях в Берген и Трондхайм, през следващата година посетих Тромсьо и Нордкап и замечтах за още по-северни земи! Няколко месеца се подготвях за посещението ми на архипелага Свалбард – включих се в много групи, разглеждах снимки, четох пътеписи, писах си с пътешественици.

Пътуването осъществих в последната седмица на май 2026 г. Това е съвсем в началото на полярното лято, в светлия период (midnight sun), когато слънцето не залязва денонощно. Температурите по статистика са между минус 5 и плюс 2, и това беше така. Снегът беше останал по високите частни на хълмовете, по улиците на селището нямаше сняг.

Осъществих пътуването до там с 3 полета - с Луфтханза и SAS, с прекачване в Мюнхен и в  Осло. Пътувах соло. Цялата организация на пътуването ми направих съвсем сама. В Свалбард има летище и то е край Лонгиърбиен – селище, което е под грижата на Норвегия. Най-северната населена точка в света, с най-северното летище, с най-северния университет в света.

Свалбард е международна безвизова зона, извън Европейския съюз и извън Шенген. Там няма местно население, живеят около 2000 души от 52 националности. На острова има още няколко изоставени или с малко обитатели селища, както и лагери на полярните изследователи, до които може да се стигне с кораб/лодка.

Лонгиърбиен е селище, основано около 1910 г. от американски предприемач, разработил въгледобива тук. Затова селището носи неговото име. Въгледобивът е прекратен на острова около 1985-90 г. и мините са изцяло затворени сега. Фактът, че има въглища означава, че тук е имало растителност. На архипелага се откриват фосили със следи от древни растения и животни, на около 2 милиона години!

Ден 1 –

Ранен полет от София и пристигане на летището в Лонгиърбиен около 16.30 ч.

Автобусът за превоз от летището до селището чака самолета и пътуването е не повече от 10-15 минути. Веднага впечатляват снежните хълмове около летището, а шофьорът на автобуса ни показа северния елен, който подръпваше мъх на една улица в селището!

Първи поглед от летището.

Хотел Радисон, в който се настаних, по нищо не отстъпва на хотелите от тази верига на континента. Този ден реших да се адаптирам, да свикна с температурната разлика в сравнение със София, да огледам пространството около хотела, да подишам ледения режещ въздух и да погледам полярното небе – много светлосиньо, бързо променящо се от сиви към черни облаци и силна заслепяваща светлина. И да огледам препарираната огромна полярна мечка в хотела.

Ден 2 –

Сутринта имах резервирана автобусна екскурзия Longyearbyen as a nutshell с минибус. Нарочно я записах на рецепцията на хотела предния ден, за да съм сигурна, че ще се проведе. Минибусът дойде в указания час пред вратата на хотела (практика в най-северните страни). Шофьорът-гид беше филипинец, с много добър английски и с огромно желание да ни покаже всичко, дори удължи екскурзията ни с 15 мин.  

Потеглихме из тундрата. Небето се смрачи и заваля сняг на едри парцали – както през март при нас. А термометърът показваше плюс 4 градуса. Пътят е офроуд, нямаше сняг по него. Черните планини с остатъчен сняг по тях се издигат над каменисти жълтеникави площи, разсичани от водни пространства на Гренландско море.

Вдясно под поредния хълм гидът ни показа цветни къщички, блокове на 2 и 3 етажа, организирани в квартал. Наричали го „Бевърли хилс“, защото един апартамент там струвал 3 млн норвежки крони. Тук трябва да спомена, че всички постройки в селището са дървени, намират се на около 50 см над земята и се крепят на дървени колове. Нямат основи, защото земята е вечно замръзнала.

Минахме покрай голям магазин за моторни шейни. Те са единственото превозно средство по земя през зимата за селището и извън него. Стигнахме до нещо като езеро, изградено от общината, където имаше десетки бели птици. Те идват пролетта от Ирландия, като прелитат Атлантическия океан, мътят поколението си в Свалбард и през есента отлитат обратно. Общината не ги храни. Тъй като няма дървета, те снасят яйцата си на земята и мъжката и женската патица се редуват да мътят. Понякога минават полярни лисици покрай тях, ако могат да похапнат.

Тук гнездят патиците. Мъжките са черно-бели.

Стигаме до най-известния знак в Свалбард – полярна мечка и забраната да се върви невъоръжен след този знак. Наоколо живеят около 3000 полярни мечки, които са защитени от закона. Мечките са на върха на хранителната верига – много опасни хищници.

Неголяма черна дървена сграда се вижда в далечината. Това е старото летище на селището. Сега сградата се използва от изследователите по полярни науки, които се намират в университета. Те са от цял свят!

Сградата на старото летище, сега изследователски център.

В този момент покрай буса ни буквално прелита кучешки впряг! Возенето на шейна с кучешки впряг от хъскита е една от най-популярните туристически атракции тук. Когато няма сняг, шейната се заменя с количка с колела. Малко след първия впряг се задава друг – от млади кучета, които сега ги обучават и зад тях кара джип с инструктор.

В този момент виждаме къщичка върху шейна, оставена върху земята. Не е изоставена, когато натрупа сняг, обитателите й отново ще се населят в нея и ще я спират на различни места.

Минаваме покрай пристанището на селището. В момента в него има два круизни туристически кораба, не особено големи.

Круизен кораб на пристанището.

Тук пристига периодично и кораб с гориво, от което в изградената централа се произвежда електричеството, необходимо за живот в селището. Пристанището се използва през полярното лято, когато морето не е замръзнало.

Започваме да се изкачваме по стръмен път към Global Seed Vault ( Глобалната банка за семена). Хранилището на семена на растения от целия свят е подарък на норвежкото правителство за човечеството. Устойчиво е на земетресение, пожар, ядрена катастрофа и други катаклизми. Ако някое растение изчезне на земята, от тези семена може да се възстанови. Сега няма цветни отблясъци на входа му и на снимката изглежда сиво.

Global Seed Vault.

Продължаваме по каменистия склон и забелязваме тичаща полярна лисица. През полярното лято бялата козина опадва на места и се показва по-тъмен цвят козина. Лисицата тичаше на разстояние, но можехме да я наблюдаваме през следващите 5-6 минути покрай нас.

Достигаме до входа на една от изоставените мини. Въгледобивът в Свалбард е прекратен около1990 г. окончателно. Няколко вагонетки се намират пред входа на мината за туристическа атракция. Гидът ни разказа, че цялата документация на мината, заедно с чертежи на галериите се съхранява вътре в нея.

Пред мината.

Вече се връщаме към селището. Минаваме покрай училището, където около 250 деца от различни националности се обучават от първи до 12 клас.

Вижда се сградата на църквата. Сравнително нова сграда, построена на мястото на старата дървена църква от началото на 20 век. На първия етаж се събуваме. Всъщност в Лонгиърбиен трябва да се събувате навсякъде – традиция, останала от миньорските години. Затова си носете пантофи, за да ви е топло на краката.

Църквата.

На втория етаж на църквата е голямата зала, в която има кътчета за сядане, библиотека, кафе, чай. В по-вътрешната част е ритуалната зала, в която в момента имаше сватбена церемония.

Вторият етаж в църквата.

Малко след църквата се виждат няколко десетки еднакви метални кръстове – старо гробище. В Свалбард е забранено да се умира и да се погребват хората – тъй като земята е замръзнала, е установено, че още има живи бактерии от Испанския грип от началото на 20 век!

Приближаваме селището и виждаме няколко северни елени да пасат мъховете по земята. Така завършва това прекрасно пътуване.

В следобедните часове решавам да се разходя из „главната“.

На главната улица.

На центъра е паметникът на миньора.

Вляво е Coop, единственият магазин в селището. Там има всичко – месо, мляко, хляб, сувенири, играчки, домашни потреби, одеала  и всичко необходимо за туриста, забравил да си вземе нещо (шапка, ръкавици, чорапи, обувки, тъмни очила, козметика…). Следват още няколко магазинчета в дървени къщички – бижутерия, мода, дрехи за студ…  В един по-голям магазин откривам кафене. Решавам да се стопля и да пия кафе. Две азиатки усмихнато обслужват и освен кафе има разни сладки неща. Между непретенциозните масички има рафтове с друга стока – одеала, сувенири, чаши, картички, магнити… Заслушвам се, всички говорят тихо. От най-различни националности са.

Въпреки, че слънцето е високо горе, се прибирам към хотела за вечеря и почивка.

Ден 3.

Сутринта посетих Svalbard Museum. Неголям, но много добре направен музей. Има препарирани животни от фауната на Свалбард – северен елен, полярна лисица, тюлени. Бялата мечка е отстреляна при самозащита само от 2 метра разстояние. Върху екрани се прожектират интересни видеа, а на таблата се разказва историята на този архипелаг.

След музея се отправих към Husky Café. То е една от атракциите за туристите. Неголямо, само с няколко масички вътре, дори и кафето не ми хареса. Но подредено с вкус, така че оттам си избрах сувенири. В момента имаше 2 бели кучета. Те са гренландска порода, предназначена да носи товари и да нощува навън при минус 25 градуса. Смята се, че са най-древната порода в света, която не се е кръстосвала. Не са особено дружелюбни към посетителите, но са красиви. Козината им е къса, но изключително гъста и набита, за да издържат на студ.

Husky cafe.

В ранния следобед имах предварително резервиран 5-часов круиз с катамаран, маршрут по избор на капитана. Повечето предлагани круизи са в открита надуваема лодка. Но за мен не беше подходящо. Автобусът с гида ни взе от паркинга пред хотела и се отправихме към пристанището. Катамаранът не беше малък, но бяхме само 12 туристи, защото в Свалбард е забранено да излизат в морето повече от 12 души (само гадая защо).

Вътре ни проведоха инструктаж, който съдържаше освен известните правила за оцеляване във водата, така и указания как да останем живи в ледените морски води. Облича се специален костюм, като се събуват обувките.

Пътуваме към открито море.

Тръгваме при 1 градус, леден вятър и клатещ се катамаран.  Плаваме по Adventfjorden към открито море. Наоколо е извънземен пейзаж. Вече сме на Isfjorden и морето става по-спокойно. Тук на север времето и морето се променят за секунди. Тогава капитанът съобщи, че вляво от борда плува морж! Трудно се снима в бързината!

Вляво от борда - морж!

Отсреща се виждат глетчерите в напълно необитаемо пространство. Ето тук съм на ръба на планетата! Навлизаме във фиорда Bjorebukta, който носи парчета лед във водите си.

Около нас вече има лед.

Явно сме все по-на север. И започват да се появяват ледени блокове – айсберги – във водата!

Айсберги. Имаше и големи, не успях да снимам.

Извънземен пейзаж. Отсреща са необитаемите ледени земи.

Завиваме към скалите. Там се извисява 200-метров клиф, спускащ се стръмно към морето. В цепнатините на камъка гнездят полярни птици. На екрана гидът ни показа техните яйца – вретеновидна форма, за да се закрепват в пукнатините. А отдолу под скалите наминават полярни мечки и лисици – да похапнат ако падне нещо.

Клифът с гнездящите птици.

Намираме се на около 30 минути преди да стигнем Лонгиърбиен.  Покрай морето е разположена ивица с къщички, наричат ги cabin. Тук живеят много хора, които мечтаят за уединение и близост с природата. Аз съм последовател на Cecilia, блогърка, живееща тук от 15 години.

Так приключи круизът. Автобусът ни чакаше на пристанището и ни закара до вратата на хотела. Време беше за вечеря и отдих.

Ден 4.

Днешният ден оставих за разходки из Лонгиърбиен. Отново се разходих по главната, надникнах в магазина и се отправих към кафето с азиатките. Там кафето беше добро, а и важеше принципа – плащаш еднократно и можеш да си наливаш от термосите кафе безплатно многократно. Водата навсякъде се предлага безплатно в стъклени чаши. Водата от водопровода не е препоръчително да се пие, защото съдържа много манган. Във всеки хотел, магазин, заведение има машини за вода – топла, студена, газирана – безплатно за всеки човек. Може да си напълниш и по-голям съд.

Сградата на библиотеката ме заинтересува. Отворена беше и влязох вътре. Уютно, чисто, подредено. Вероятно предстоеше събитие, защото пристигаха деца с колелата си и влизаха вътре.

Библиотеката.

По-нататък беше детската градина. Имаше няколко мънички деца на двора, въпреки нулевите температури.

После отново се запътих към хъски кафето. Този път барманът беше друг, кучетата също. Каза ми, че всеки барман идва със собствените си кучета. Днес те бяха с окраска на вълк, едри, доста грозни според мен. Порода аляско хъски (според ИИ). Доста дружелюбно, защото ме близна по ръката, докато си чаках кафето.

Ден 5.

Лежерно прекарах час след закуската и потеглих с автобуса към летището. Там снимах огромната препарирана полярна мечка.

Довиждане, Свалбард!