Sagaøya or a trip to where magic still lives

Отварям скоба за тези, които ще се чудят защо споделям толкова подробно детайли за местата, където сме спали и впечатленията ми от тях по-нататък. Като за начало това ми е първото посещение толкова на север и културата е наистина различна. Също така бих искал този пътепис/есе (роман ако продължавам да съм толкова подробен) да съдържа сбита и полезна информация за всеки, който ще ходи за пръв път и се чувства объркан от тоновете информация из интернет.

Ивинявам се и за всякакви генерализации, изказвания и изводи, които съм направил и с тях съм засегнал някой читател. Долунаписаното не претендира за обективност и отразява само личните ми впечатления и възгледи (били те и непопулярни).

Началото е малко като във народна приказка - имало едно време и т.н...но то наистина е като в такава. 

Всичко започна преди 7 години, когато с бъдещата ми тогава съпруга, като надъхани пишман фотографи и с мижави наченки на кариери мечтаехме, че ей сега ще посъберем някой лев и заминаваме.  Всяка година го повтаряхме това упражнение до 2017та, когато най-накрая се разровихме по-сериозно и намерихме информация за цикличността на северното сияние. Почесахме си малко главите и решихме, че по-добре да идем 2018та отколкото да чакаме още години за силно сияние (цък и цък за информация), когато хем тълпите се разреждат и хем не е застудяло. Редно е да отбележа, че взехме същото решение и по-миналата година. Разликата е, че за да не дръпнем спирачката в последният момент, този път си купихме и самолетни билети. Вярно, че това стана около 9 месеца преди самото пътуване, но иначе сега щяхме още да си мечтаем...

Малко по-сериозно сега - както повечето хора в този форум знаят, опциите за билети, ако не безкрайни, не са малко. Различни сайтове за следене на цени, различни междинни летища, ползване на 2 еднопосочни полета, че дори и ползване на 4 и за капак дори и отиване с ферибот през Дания. Ние го играхме на сигурно - 2 двупосочни на Луфтханза през Франкфурт икономичен клас. За заинтересованите общата цена беше точно 1400лв на 21.12.2017.  Някои ще кажат "Ама това е много". Е...прави са, но не са го играли със standby билет или не са хващали стачка на low cost авиолиния.

Вторият етап беше планирането на маршрута. Тук вече Магеланци беше от огромна помощ. Бърза проверка в гугъл показва хиляди резултати, кой от кой по-красиви и кой от кой по-непроизносими 🙂

Добре, че П.Кръстев направи подробна карта със забележителности и бензиностанции. За около месец проверихме всяка точка по нея и добавихме някои наши. 

Най-добра работа ни свършиха Guide to Iceland, FunIceland и Trip Advisor (за мнения относно забележителностите). На по-късен етап, когато стигнах до разходите за храна, намерих и добавих хранителни магазини (Bónus, Krónan, Nettó и т.н.). Смея да твърдя, че намерих всички отворени вериги хранителни магазини. За тези, на които им предстои път натам - дано ви е полезна: Карта на Исландия.

Огромно значение имаха и постовете на хората, които се отзоваха на молбата ми за помощ, то се вижда кои са.

Продължаваме с местата за престой. Дори 9 месеца по-рано пак се намираха трудно. Тотално се отказахме от хотелите защото струваха на вечер колкото вноската за ипотеката.

Накрая останахме със 50/50 комбинация хостели във Booking и къщи за гости в AirBnB. По-нататък ще дам и повече детайли за различните места.

Дойде ред и на автомобила - въпреки, че нямаше затворени пътища и маршрутът ни минаваше само по един F път, пак играхме на сигурно и взехме среден клас SUV с Premium CDW, без самоучастие от Thrifty. Застраховката не покрива щети по гуми/джанти и такива, нанесени при преминаване през реки. Отново за заинтересованите - 3600лв за Форд Куга за 2 седмици.

Всичко гореизброено го свършихме за 2 месеца и после оставихме нещата настрана. Някъде около юли обаче ни светна, че зимни дрехи посред лято се намират малко трудно. След доста обикаляне и скубане я на бради, я на коси се отказахме да пазаруваме от родните магазини. Basecamp, Sport Depot и Декатлон предлагат като цяло всичко каквото е нужно, но на двойна, че и тройна цена понякога.  За хората, които не могат да преценят какво им трябва като дрехи - при 10-12 градуса по целзий се чувствахме комфортно със:

Зимни обукви за трекинг и хубави чорапи (за хората с проблеми с потене - вземете си чорапи с мерино).

Термо бельо (блуза с дълъг ръкав)

Полар

Водо/ветроустойчиво яке с качулка

Водо/ветроустойчив панталон.

Гледайте водният стълб на водоустойчивите дрехи да е над 8000мм.

Точно преди да заминем решихме да сключим и медицински застраховки  - излязоха ни по 20 лева на човек с покритие 20 000лв

Ето и списък с телефонните апликации и полезни линкове, които ползвахме преди и по време на престоя ни там:

OsmAnd - GPS  апликация, която не изисква интернет.

Orkan - карта с бензиностанциите на Оркан

Vegagerdin - апликация, в която можете да проверите времето, състоянието на пътищата и дори наличните уеб камери в определен район на страната или избран маршрут между две точки.

Vedur - следене на прогнози за времето, облачност, вятър, северно сияние.

IceTra - сайт на Исландската транспортна агенция.

Vegagerdin - сайт на Исландска Пътна и Крайбрежна Администрация.

Time & Date - може да намерите всякаква информация за лунни фази, продължителност на деня и какво ли още не.

GSMbensin - страница, на която може да следите цените на горивата в различните бензиностанции и региони на Исландия

Последно, преди да прескочим към интересната част - носете си пари в кеш! Може да са 100 евро, които само да ви се мотаят в портфейла, но си носете.  Също гледайте да имате поне 2-3 дебитни/кредитни карти. Ще навляза в детайли по-нататък. Сега е време за....

Ден 0 или как да убием 9 часа висене

Тръгнахме на 29ти Август на обед като бяхме притеснени най-много от факта, че не бяхме притеснени 🙂. Уж мечтана дестинация пък пеперуди в стомаха няма. Това ни гнетеше само до прекачването във Франкфурт, където трябваше да убием 9 часа престой. За който не знае или го е мързяло да провери летищната карта - до гейт А56 (или 65) има кът със кресла и телевизори, където може да гледате филми, а малко преди това има зала с Xbox и PlayStation-и.

Най-накрая се качихме на полета за Рейкявик и се появиха и наченки на вълнение....да ама долетяхме в полунощ. Долу тъмница, виждат се единични лампички и до там. 

Разтоварихме се, кой багаж, кой корем...и набързо се изнизахме навън.

Бам - и научихме урок номер едно 🙂 . Всички знаем, че там е ако не студено то поне прилично хладно. Сложете си нещо връхно или шапка преди да излезете.

Решихме, че ще търсим автобуса, стигащ до rent-a-car офисите. Наистина не са далече, но ако не сте спали и/или отивате за пръв път ще се объркате.

Взимането на колата беше песен. За разлика от други страни, тука наистина бяха професионалисти или просто готини хора...Проведохме бърз оглед, връчиха ни ключа за джипчето, бърз инструктаж и чао. 10 минути! А в Италия се обяснявахме 40.

За първа нощувка бяхме избрали A. Bernhard Guest House в Кефлавик. Тук за пръв път се сблъскахме с няколко неща - Кодирана кутийка с ключа, тясна стая и чиста споделена баня/тоалетна. По начало българите като чуем за обща баня си представяме някакво обществено място, което мирише и изглежда по-зле от свинарника на дядо. Каква беше изненадата ни като видяхме чисто, уютно и голямо помещение...което както се оказа е почти толкова голямо колкото стаята, в която спахме. Поиграхме си на тетрис със багажа, но накрая ни остана време за 4-5 часа сън, за да имаме сили за....

Ден 1 или що е то исландско време и как да не си удавим фотоапарата за 87654687 лева, докато снимаме "оная готина композиция, дето я гледахме преди 2 месеца в нета".

На сутринта се оказа, че сме последните, останали в къщата, но поне се наспахме добре и чакахме с нетърпение да тръгнем.

Бяхме решили да оставим Рейкявик за последния ден, така че първата ни спирка преди да тръгнем на изток беше Viking World Museum. В сайта им има 10% отстъпка ако си купите билетите предварително, само че не е упоменато, че ако ги купите на място, за още 500 крони отгоре ви дават закуска от бюфет, което на нас ни дойде много добре. Като чревоугодник, веднага налетях на нещо, което жена ми определи като кекс, а то се оказа Rúgbrauð. Май го изядох всичкият заедно с маринованата херинга 😄

Ето малко снимки от музея:

Направихме спирка и за зареждане с храна в Bonus. Останахме леко неприятно изненадани от липсата на етикети на английски. Не че исландците са задължени, просто бяхме останали с очакването, че английският е едва ли не втори официален език там. Накрая напазарувахме само базови неща - хляб, млечни продукти и някакви колбаси. А ето я и бомбата за деня - не взехме скир. Лидл се бяха излъгали веднъж да пуснат и си взех. Изобщо не ми хареса и съответно го прескочих и в Бонус-а. След това проядох, но това е история за друг ден.

Следващата ни спирка след музея трябваше да бъдат Hafnarberg встрани от път 425. Е те там видях черен път. Май там за първи и единствен път надрах колата отдолу. До скалите така и не стигнахме, но пък поснимахме наоколо.  Това, което ни втрещи най-много беше колко е равно всичко. Да, всички сме гледали снимки, но липсата на опит с такъв терен те кара да си мислиш "Бе ще има някой хълм тук там, по-голям камък...". Да ама не. Беше много странно първо преживяване 🙂:

Продължавайки надолу по път 425 стигнахме до топлите извори Gunnuhver:

А малко по-нататък стигнахме и до фарът Reykjanesviti и крайбрежната ивица след него. Тук се срещнахме за първи път със Вятърът. На изкачване към фара сякаш някой опитваше едновременно да ме бутне по хълма и да ме удуши със каишката на фотоапарата. 1:0 за мен де 🙂 :

Продължихме по 427 на изток до Brimketill:

Следващата спирка беше Синята Лагуна. Бяхме се отказали да взлизаме, но решихме, че няма как да не обиколим поне паркинга. Предполагам вътре е много хубаво, но навън не беше нищо особено. Не малка роля за това ни мнение беше един друг важен фактор - Дъждът. Откакто бяхме пристигнали валеше постоянно, но не силно, за да ни притесни, а просто ръмеж. По начало сме свикнали да го игнорираме, особено ако не ни е студено, но нещата се променят когато ръмежът продължава и продължава. По времето когато обикаляхме около лагуната фототехниката беше вече подгизнала. "Най-приятно" стана когато дъждът се усили и се прибрахме в колата. Всичката вода, която не беше влязла под якетата влезе във форда. После ходи обяснявай, че си пазил колата като я връщаш 🙂

За деня оставаше да минем през Reykjadalur и после да се приберем за почивка в Laugarás. Хубавото в случая е, че решихме да заобиколим малко и да минем покрай Kleifarvatn. Ето и няколко снимки от пътя до там по шосе 42:

По пътя спряхме и до едно по-малко езеро - Grænavatn:

И накрая самото Kleifarvatn:

Ето и едно кратко, но затова пък не особено добро видео, покриващо пътя от отбивката за Krysuvik (427 към 42), кратка спирка на Grænavatn, Krysuvik (за жалост нямаше нищо за ядене там 🙂) и две спирания на Kleifarvatn:

Продължихме по 42, 417 и накрая 1 до Reykjadalur, но понеже валеше доста силно решихме да го прескочим и да продължим към мястото за почивка - Brekkugerdi Guest House. Това беше една от малкото широки стаи, в които спахме. Не дебнахме за Aurora, защото прогнозата показваше дъжда да се усилва до средата на другия ден.

Ден 2 или наръчник как да не спрем тока на много хора

Понеже не дебнахме за сияние се наспахме добре и слязохме за закуска. Домакинът настоя (ама доста сериозно) да ям скир. И тогава се открехнах - това, че Лидл наричат продукта си скир, не значи, че е такъв наистина. Първата ми покупка по-късно през деня бяха 8 кофи скир...и това си ядох докато не се прибрахме 🙂

Да се върнем на основната цел - местата, които видяхме през деня.

Започнахме със катедралата Skálholt:

Трябваше да минем и през Bruarfoss, ноо отбивката беше изцяло затворена от спусната бариера + багер, който беше разкопал по ширината на целия път 😞

Продължихме към Geysir по шосе 35 или както по-късно си го припомняхме - Гейзерът с пингвините, понеже през цялото време имаше наредени около стотина човека около големият извор, чакащи да снимат 🙂 :

И най-накрая, първият ни водопад - Gullfoss:

Понамокрихме се за 40тина минути там и продължихме към Haifoss. По пътя даже ни гря слънце и видяхме небето. Дори почнахме да се надяваме, че до Haifoss няма да вали:

Е, все пак валя и то доста, но мястото беше такова, че забравихме за дъжда напълно:

Тук имах за пръв път проблеми с дрона. Ако пилотирате дрон - бъдете много внимателни! Първо и най-важно, защото самолетите от вътрешните линии летят много ниско и второ, защото вятърът става все по-силен с набиране на височина. До Haifoss изгубих всякакъв контрол и Мавикът ми беше отвян на 2 километра. Извадих късмет, че не се засили в някой от стълбовете:

За пилотите - задължително проверете и правилата за дронове на сайта на IceTra (в началото на пътеписа).

Следващата спирка трябваше да бъде Keldur's turf house, но понеже Haifoss беше далече и денят напредваше (заради приключенията с дрона) я прескочихме и отидохме направо до Gljúfrabúi и Seljalandsfoss. Seljalandsfoss е първи след отбивката по път 249. За жалост вече се стъмваше и не успяхме да му се нарадваме. Не се лъжете по снимката - доста изсветлена е 🙂 :

За посетителите - води се, че има заплащане за паркинга, но в случая само минах покрай автомата за плащане. Покрай Gljúfrabúi само се завъртяхме - точно пред него има къмпинг, който вече беше препълнен и не се виждаше нищо (стъмни се).

Тази вечер бяхме във Mountain Queen Angelica 2  - изключително уютна къща, макар и малко трудна за намиране:

Ето и кратко видео за деня от камерата, закачена за колата (пътища 35-359-30-32-332):

Иии също едно от дрона. Водопадите във видеото са Gulfoss и Haifoss:

Ден 3 или кой е най-полезният предмет в багажа - разклонителят!

Първата спирка за деня беше Skógafoss. Тук времето почна да ни гледа благосклонно 🙂 :

Продължихме по Ring road до път 221, където отбихме за Solheimajokull. Има турове по глетчера със екскурзовод на английски, струващи около 170-200лв (оборудването е включено), но ние решихме, че няма да навлизаме навътре:

След няколко неуспешни опита да снимаме лед без хора се върнахме на път 1 и малко по-на изток завихме по 218 към Dyrhólaey Arch и плажът Kirkjufjara. Горе на фара официално бях обвинен в опит за убийство, защото пуснах съпругата за секунда и вятърът за малко да я свали на плажа по прекия път. Шегата настрана, дори за мен беше плашещо, но пък си заслужаваше:

Няколко километра по-нататък видяхме и най-голямото ни разочарование - Reynisfjara. По-рано нарекох Geysir "Гейзерът с пингвините", но това си е направо обида за пингвините. Изключваме факта, че беше тъпкано с хора, все пак са дошли да видят плажа понеже е хубав. Само да имаше някаква мисъл в действията им...Бяха накацали като маймуни по скалите, заливаха ги вълни, даже май някакъв си удави оборудването. Изобщо...точната причин да искаме да избягваме тълпите:

След мъчителни 15 минути се изстреляхме към пещерата Hjörleifshöfði, където за наша радост имаше само една друга двойка и няколко овце 🙂 :

Продължихме по път 1 през Myrdalssandur и Eldhraun със няколко спирки на удобни места, включително Laufskálavarða:

Стигаме и до черешката за деня - Fjaðrárgljúfur:

За финал минахме през Stjornarfoss преди да спреm за почивка във Hvoll Guesthouse :

И след всичкото това обикаляне идва ред на екипировката...това дори не е цялата.:

Ето и 2 видеа от камерата в колата и дрона:

Пътища 1 - Skógar - 221 - 1 - 218 - 215 - 1 -  203

Местата на клипа долу са в следният ред - Skógafoss, Sólheimajökull, Eldhraun, Fjaðrárgljúfur и Stjórnarfoss