франция

Бордо- разказ в снимки!

BONJOUR ,Бордо!!!

Този популярен френски град, бе част от нашето лятно пътешествие и сега ще се опитам да ви го представя в пълният му блясък. Петата по големина агломерация във Франция е Бордо.Градът известен с едноименното си вино е разположен на двата бряга на река Гарона и голяма част от забележителностите му са включени в списъка за културно наследство на ЮНЕСКО.Но всичко по реда си.Следвайки начертаният план-график веднага след  долината на река Дордон трябваше да се отправим към областта Аквитания и нейният административен център Бордо.За Бордо бях прочел това-онова из нета и имайки предвид ,че през миналата година е посетен от над 7 млн. туристи се бях настроил психически и физически за пълни с хора улици и туристически забележителности.Букнахме си апартамент през  Airbnb в едно от предградията на града-Таланс,като апартамента бе част от кампуса на Университета на Бордо.Естествено от чисто логистична гледна точка,близо до него имаше голям супермаркет и спирка на надземното им метро/трамвай,което правеше предвижването из града много лесно и бързо.Срещата с хоста ни бе насрочена за 14:30 и с цел да не губим време в чакане решихме да отскочим до една от най-фамозните природни забележителност, смея да твърдя не само във Франция но и в Европа-Дюната Пила/Dune du Pilat/. Дюната  е с внушителните размери 500 м.-широчина,2700 м.-дължина и 110м.-височина.Имайте предвид,че изкачването е доста трудоемко,особено ако решите да си потопите крачетата в Атлантическият океан,но за  сметка на това слизането можете да го направите за секунди в която посока си пожелаете.Гледката от върха на дюната е умопомрачителна и спираща дъха,но ако искате усамотение,доколкото това е възможно на Дюна де Пила,ще трябва да повървите доста.Тълпите с туристи обикновено са в началото,там където са изградени стъпалата за качване.Входна такса не се събира,но тя е калкулирана в цената за паркинга,нещо от което не можете да избягате,освен ако не сте с автобус.Нещо много,ама много важно!!! Задължително си носете слънцезащитен крем,защото горе е доста ветровито,може да се каже и хладно,но за сметка на това се изгаря много бързо.Децата обаче бяха на седмото небе и почти толкова близко до него.Играта продължи повече от два часа,когато решихме,че е време да се отправим отново към Бордо.Там  в уреченият час ни чакаше любезният домакин.Настанихме се,разтоварихме багажа,прибрах колата в подземният гараж/беше и време да почине малко,защото не бе спирала  вече 18 дни/,взехме по един освежаващ душ,починахме за кратко и отново поехме…този път към града на жирондинците.

Дюна де Пила.

Играта е неразделна част от пътуването ни.                                  

Както споменах малко по-нагоре из Бордо се предвижвахме основно с трамвай.Купихме си билет/карта за 10 пътувания на стойност от 12.90 евро,който важи за всички трамвай,автобуси и корабчета.Качвайки се в трамвая,трябва да си валидирате билета на машинките за валидация.Имайте предвид,че ако на машинката светне червена светлина придружена от звуков сигнал валидацията не е успешна.Най-вероятно не сте поставили билета правилно и няма къде да се отпечата датата.Това аз го разбрах в последствие,което означава,че се бяхме возили няколко пъти гратис.Правилната валидация е придружена от зелена светлина ,дата и час на валидиране.Може да сменяте в рамките на един час всякакъв транспорт без това да намаля от броя на пътуванията на вашият билет,но при всяка смяна на превозно средство в рамките на този час пак си валидирате билетите.

Първата спирка на нашата следобедна разходка бе Площад Пей-Берланд с едноименната кула и катедралата „Св.Андрей”.Тях обаче ги оставихме за посещение за следващите дни и се отправихме на кратка опознавателна обиколка на града.Минахме покрай Съдебната палата,която ни изненада от архитектурна гледна точка.Новият съд прилича по-скоро на винарна,отколкото на административна сграда и точно това е изненадващото.След това минахме покрай Художественият музей за да стигнем до площад Гамбета-един от най-важните площади на Бордо и намиращата се в близост до него Порта Джовис/Porte Dijeaux/.Портата е западният вход към Бордо от римско време и е част от първата линия на изградените около града укрепления.Обиколката ни продължи по пешеходните улици из старият град,като една от целите ни бе да стигнем до Националната опера и Гранд Театър на Бордо/ Opera National de Bordeaux-Grand Theatre/.Речено-сторено! След кратка разходка се озоваваме на малкият площад между Гранд Театър и Гранд Хотел.Слънчевата светлина си играеше с контурите на сградата и правеше срещата ни с нея още по-запомняща се.Насладихме се изцяло на тази прекрасна сграда седнали за кратка почивка на лампите-часовници пред театъра.Умората в децата започна да се натрупва и затова решихме да посетим главната цел запланувана за деня и след това да се прибираме.Да ама не! В момента в който пристигнахме на най-големият площад във Франция /Place Des Quinconces Bordeaux/ децата получиха огромен прилив на енергия.Явно огромното свободно пространство им подейства ободряващо и се започнаха едни игри на гоненица и други детски подобни ,че неусетно деня започна да преваля.Самият площад е много по- различен от всички други които съм виждал.Настилката му се състои изцяло от пясък/като на арена/ ,което е предпоставка за висока запрашеност особено когато на него има някакво културно-масово мероприятие.В западният край на площада гордо се извисява 54 метровата колона на Монумента на Жирондинците/Monument aux Girondins/. Групите скулптури и фонтаните са страхотни и веднага грабват окото.Според мене това е едно от задължителните места за посещение в Бордо.Разходката ни за този ден бе почти към краят си.Взехме решение обратният път да го извървим покрай брега на река Гарона и така се докоснахме за първи път/в последствие имаше още няколко/ до магията наречена „Водно огледало”/ Le Miroir d'Еau/ ,което е най-големият в света отразяващ басейн.Тук ,лятно време,на всеки 15 минути,система,създава водна завеса наподобяваща мъгла.Добре,че носихме резервни дрехи.Децата без да скромнича си взеха доста солиден и ободряващ душ.След залез слънце,се отправихме към дома, за заслужена почивка, с оглед на дългият и тежък ден,който имахме.

Съдебната палата-Новият съд.

Порта Джовис.

Гранд Театър.

Монументът на Жирондинците-отплеснах се със снимките и моля да ми простите!

Водното огледало.

Явно се бе събрала доста умора в цялото семейство,защото ставането ни от сън бе доста трудно.Все пак след като се надигнахме от леглата и закусихме обилно се приготвихме за излизане.За вторият ден от престоят ни в Бордо,бяхме планували да посетим музеят на Аквитания/Musée d'Aquitaine/.Входа е 5 евро за възрастен и безплатно за деца.Интересен факт за отбелязване е,че бяхме единствените посетители на музеят въпреки,че бе минало вече 10:30 часа.В музеят е събрана огромна колекция свързана с историята на Бордо и областта Аквитания от праисторията до наши дни.Има и десетки модели на кораби в умален мащаб и на децата точно това най-много им хареса.Голямо впечатление ни направиха и залите от музея, посветени на робството и търговията с роби.Бордо е бил вторият

по-големина пазар на роби във Франция,докарвани от френските колони, предимно от Африка.След близо два часа,изминали неусетно,бе време да продължим нататък.

Съкровището на Таяк-едно от най-важните Галски съкровища открити във Франция II-век п.н.е.

Кенотаф на Монтажи-монумент от 1593 година.

Продължихме с изследването на града,като следващата ни цел бе Кулата с голямата камбана / Grosse Cloche /,която е една от запазените средновековни сгради-монументи в Бордо.Преминахме покрай паркинга Виктор Юго с излетял наполовина през фасадата автомобил модел Ягуар и в следващата пресечка видяхме,островръхите 40 метрови кули на камбанарията.Построена в периода между 13-15 век в готически стил кулата е един от символите на града. Тежащата близо 8 тона камбана,звънти само на националните празници на Франция и всяка първа неделя на месеца.

Кулата с голямата камбана.

Следваща спирка бе Кулата Пей-Берланд/Tour Pey Berland / и нейните площадки за наблюдение разположени на различните нива.Високата 66 метра готическа кула е отделна камбанария на катедралата „Св.Андрей” и е построена в периода 1440-1500 година.Кулата е овенчана с шест метрова златна статуя на Дева Мария и младенеца,която при слънчево време блести ослепително.От последната площадка за наблюдение се открива невероятна панорамна гледка към целият град.За по добра ориентация има и снимки с всички по-важни туристически,културни,спортни и обществени сгради във всяка от четирите посоки на света.Големият син максимално се изкефи на близо 240 спираловидни стъпала виещи се в тесен коридор до върха.Естествено,тати го стресира малко, с приказки за земетресение и подобни и как сега,виждаш ли, изведнъж кулата ще падне,но всичко в последствие се трансформираше в смях и закачки.

Жената и мъника ни чакаха долу и след това заедно влезнахме в Катедралата на Бордо-„Св.Андрей”/ Cathédrale Saint Andre Bordeaux/.От сградата в романски стил осветена през далечната 1096 година има запазена само една стена.Кралската порта е от 13 век а останалата част от сегашната готическа катедрала е построена в периода 14-15 век.Тя,заедно с кулата Пей-Берланд  и цялата историческа част на Бордо са в списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство.Имайте предвид,че катедралата е с кратко работно време и ако вътре има литургия не се допускат туристи.

Кулата Пей-Берланд.                                                                      

Бордо от високо.

Катедралата "Св. Андрей"

Катедралата "Св. Андрей"-изглед от кулата Пей-Берланд.

На същият площад само до „Св.Андрей” се намира и Кметството,което се помещава в Двореца Рохан/Palais Rohan/.

Съвет:Седнете да пиете по кафе,фреш или бира на кафенетата пред кметството.Обстановката е много приятна,гледката хубава а вечерно време между двете емблематични сгради/кметство-катедрала/ се събират множество младежи със скейтборди и правят характерното за тях шоу.

Обиколката ни продължи далеко на север извън територията на старият град.С трамвай по линия “B” стигнахме до футуристичните произведения на архитектурата Градът на виното/Cite du Vin/и мостът Жак-Шабан-Делмас/Pont Jacques Chaban Delmas/,които разкрасяват и облагородяват района около старите докове за подводници и старото пристанище.Cite du Vin е модерна сграда изработена от стъкло и алуминиеви панели,наподобяваща лоза и същевременно чаша с вино.Височината и е 55 метра и отвън изглежда великолепно.Заради противоречивите отзиви относно музеят и прекалено високата цена на билетите не я разгледахме отвътре.Тук може би почитателите на виното биха ме анатемосали,но аз не съм от тях и реших да си спестя сериозната сума за вход.За сметка на това се насладихме на архитектурните хрумвания на проектантите на сградата отвън,а също така и станахме свидетели на вдигането на моста Жак-Шабан.Сигурно на местните жители не им прави впечатление когато по реката в града навлезе някой презокеански кораб? За нас обаче това бе същинска атракция-затвореният път,вдигнатият мост, и маневриращият огромен кораб.Самият мост е такъв от асансьорен/повдигащ тип с размери 575 м.-дължина и 77 м.-височина,като мостът позволява въздушен терен от 55 метра от нивото на река Гарона.По интересен и разнообразен начин е осветен нощно време мостът.Ако приливът е висок,то мостът свети в синьо,ако пък е нисък съответно в зелено.Самият мост е проектиран така,че да се вписва напълно в архитектурният облик на защитеният от ЮНЕСКО град.

Кметството.

Градът на виното денем......

....и по залез слънце.

Моста Жак-Шабан в действие.

Вече късен следобед и останали без никакви сили се отправихме към Таланс за заслужена почивка.Повечето от вас ме познават и знаят,че на мене светлата част на денонощието,никога не ми е достатъчна и почти винаги следва продължение.Естествено въоръжен със статив и резервна батерия, с настъпването на вечерта бях там…..на най-сниманото място  нощно време,а именно Водното огледало.За мое съжаление същата вечер там бяха всички пасажери на огромният круизен кораб плюс населението на една китайска провинция и още безброй туристи.Но няма да се оплаквам-все пак си е топ туристическо място.След  като направих няколко десетки кадъра с крака,ръце,глави и хора-селфаджии/не знам дали съществува такава дума/ се отказах и си тръгнах.Прибрах се след полунощ и трябваше скоростно да си почивам/дори и почивката е на бързи обороти/,че следващият ден се очертаваше доста натоварен с оглед на това,че е последен.Така приключи и вторият ден от престоят ни в Бордо.

Водното огледало-мечта на всеки турист по залез слънце.....

.....и нощем.

Отново сме на трамвая и отново пътуваме към Бордо.Ден последен от нашият престой в световната столица на виното.Първата ни спирка бе Площада на Победата/Place de la Victoire/ и намиращата се на него Порта на Аквитания/Porte d'Aquitaine/.Самият площад е доста оживен и изпълнен с млади хора,поради близостта на Университета на Бордо.На площада има няколко монумента-обелиск от розов мрамор и група костенурки,които въпреки ранният час, се бяха нагорещили, до степен, да не могат да се пипнат.Портата на Аквитания е съвременна арка, изградена на мястото, на една от вратите от укрепленията,на средновековният град.

Площада на Победата и Портата на Аквитания

След като отметнахме поредният красив площад, аз много исках да открия красивата порта ,която се е издигала на входа на пристанището през средновековието.След кратко лутане из картата/пътеводител и смяната на няколко трамвая,успешно пристигнахме до един от най-красивите региони на града,а именно този около Портата на Камъка или Портата на Двореца/ Porte de Cailhau /.В сегашният си вид е построена между 1493 и 1496 година в архитектурен стил готически-ренесанс и е висока 35 метра.Аз останах силно впечатлен от тази средновековна сграда,може би,защото,точно по този начин в моите представи би изглеждала една порта на укрепен,голям,средновековен град.Веднага след портата започва и Дворцовият площад/ Place du Palais /,който е едно невероятно място.Подредено,чисто със симпатични кафета и места за сядане,фонтани и екстравагантни творения на изкуството.Не може да се опиши-трябва да се види.След това по тесните пешеходни улички минахме покрай Църквата „Сен Пиер” и изпълненото и,с приятни ресторанти малко площадче.

Портата на Камъка.

Дворцовият площад.

Бавно се отправихме към последната ни цел-Площада на Борсата/ Place de la Bourse / и неговият невероятен фонтан/особено нощем/на „Трите грации”.От източна страна на площада се намира Водното огледало а от западната му страна под формата на овал гордо се извисяват Националният митнически музей,Търговско-Промишлената палата на Бордо и Двореца на Фондовата Борса.

Няма смисъл да ви казвам къде прекарахме остатъка от деня….естествено,че на  огледалото  от вода.Жената този път поиска да го види и как изглежда нощем.Излишно е да ви казвам колко е красив и жив града по залез слънце.Местните младежи си правят пикници в парковете и покрай реката.Забавляват се пеят,танцуват,смеят се-истинска наслада за сетивата!Така,запленени и заразени от пулсиращият град ,останахме до късно вечерта, любувайки се на последните ни мигове в този прекрасен земен рай.

Река Гарона по залез.

Националният митнически музей и "Фонтана на Трите грации”

Тръгнахме си от града на Жирондинците удовлетворени от видяното и нито за миг не съжалихме,че го избрахме,като част от френската ни обиколка.Дойде времето да подкарам лъва/пежото/ към Долината на Лоара и да кажем …….. AU REVOIR на Бордо и Аквитания