Нант и Сен Назар

Пътуване с цел туризъм до Бретан не е особено популярно. Там попадаш всред типичното френско общество, без много туристи и без туристически капани.

С полет на Луфтханза през Германия пристигнах на летището в Нант сутринта около 10 ч. Летището е малко, без магазини и с едно заведение с няколко масички за кафе. Придвижването до града може да стане с шатъл или с градски транспорт. Шатълът е голям автобус, спира непосредствено пред изхода от летището и струва 10 Е. Плащането е на шофьора, само с банкова карта. Градският транспорт е автобус 38. Има спирка с навес, пак пред изхода. Билетът струва 1,80 Е и важи 1 час. Купува се от машини и се заплаща с карта. Аз се прехвърлих от автобуса на трамвай, за да достигна до хотела, който се намира в централната част на града. Трамваите в делничен ден са на 2-3 мин., автобусите също са начесто.

Централната част на града, която е и историческата част е с много заведения и магазини, разположени на хълм.

Следобедът беше изпълнен с приятна разходка из града, разглеждане на църквата Св. Николай и няколко красиви площада.

Ден 2: Посещение на Атлантическия бряг. Сутринта потеглих към гарата на града. На всеки час има влак до Сен Назар, разположен на брега на океана.

Имах проблем със закупуването на билет – налични са само автомати, няма никакъв персонал на гарата. Автоматите са само на френски език. Освен това изискват въвеждане на телефон и мейл. Ако телефонът не е френски номер, дава грешка и не може да се продължи процесът на купуване на билет. Плащането е само с карта.

Влаковете са чисти и удобни. Пътува се 35 мин. В Сен Назар от гарата започва дълга широка улица. Много зеленина, цветя (нарцисите са в силата си), палми и зелени храсти.

Доста дълго се върви до брега. Градчето е много чисто, подредено. На центъра има голям търговски център, места за почивка, две метални инсталации на динозаври, където се събират децата. Ухае на цъфнали храсти.

И накрая се показва океанът! Има красива крайбрежна алея за разходка. По стълбички се слиза на пясъчната ивица – златен фин пясък на широка ивица и кротките вълни се плискат нежно. Денят е мартенски, има мараня над океана, но е приятно топло.

Ден 3: Посещение на Музея на изкуствата и ботаническата градина.

Музеят представлява голяма внушителна сграда, добре поддържана. Направи ми впечатление колко много малки деца бяха доведени от учителките си в музея. Музеят заслужава да се види и в справочниците може да се прочете какво предлага. Експонатите са презентирани по тематика, на голяма площ.

Много близо до музея се намира ботаническата градина. За мен е разочарование. Но е безплатна.

В тази част е катедралата Св. Петър и Павел. Беше обхваната от масивен ремонт, затворена и недостъпна отвън поради оградите и тежките машини.

Наблизо е Château des ducs de Bretagne – замъкът на британския крал. Сградата отвън е ремонтирана, вътре се намира Историческият музей на Нант. Там е водното огледало.

Ден 4:

Спускам се от хотела до Лоара и намирам мястото, където е бил пазара на роби. Сега е асфалтирано пространство с паметна плоча.

Пресичам Лоара през близкия мост и попадам при Les Machines de l'Île. Това е мястото, където се намират атракциите на града. Няколко железни животни, най-голямото е механичен слон, който може да се движи по улиците на града.

Стигам до Морската гара. Оттам тръгва ферибота до отсрещния бряг, където се намира бившето рибарско селище Trentemoult. Сега има цветни къщички, интересно за туристите място.

С ферибота отново преминавам реката и се запътвам към музея на Жул Верн. Разположен е нависоко, на скалист хълм покрай Лоара, където се е родил писателят.

Останалата част на деня прекарвам в разходка сред пъстрата тълпа. Събота е ден за разходка и пазаруване. Магазините изнасят сергии пред вратите си и обявяват намаления. Хората се тълпят и купуват. Уличен музикант свири пред фонтана, децата тичат.

И тук искам да споделя за живота на жителите на града вечер. В делничен ден след 17 часа младите сядат в заведенията, обикновено навън и пред себе си имат само чаши – с вода, кола, с вино или с най-характерния за Бретан сайдер. Първата вечер, търсейки вечеря, разбрах, че сервират храна след 19 часа, а дотогава – само за пиене. Храната е изключително вкусна, гарнитурите са обикновено ориз и зелени салати. Морските деликатеси и риби са неотменна част от менюто им.

И много учтиви хора са французите!