Прескочи до съдържание
  • Добре дошли!

    Magelanci.com е общество на хора, завладени от магията на пътешествията. От първоначалната тръпка до самолетния билет, планирането и самото пътуване – ние сме тук да си помагаме, споделяме и съпреживяваме. 

  • Nikolay Ivanov
    Nikolay Ivanov

    Една октомврийска Ривиера

      Описание: Кратко семейно пътуване из Тулон, Антиб, Кан и Ница

      Ето че най-после и аз успях да видя Френската Ривиера. Това не беше моя лична мечта, но жена ми (полякиня) много искаше да я посети. Имайки предвид това, че тя е била почти във всички краища на Франция, това наистина беше голям пропуск за нея. Аз пък съм в обратното положение- засега съм бил само на някои места, а Ривиерата беше един бонус за мен.

     

    Дойде удобният момент- жена ми получи научна стипендия в град Орлеан. От самото начало решихме да посетим Ривиерата. Истината е обаче, че от Полша (със самолет, разбира се) се стига до Ривиерата по-бързо, отколкото от Орлеан с влак- той е „само“ на около 900 км от Ница!

    Решихме да идем в средата на октомври, въпреки че септември беше по-добра опция. Проблемът беше липсата на финанси (получихме стипендията чак в края на месеца), иначе не бихме се колебали кога да посетим тази слънчева част на Франция. И така, около средата на октомври започва първата училищна ваканция, а французите пътуват сериозно по това време, особено на юг. Затова тръгнахме няколко дни преди нея- така хванахме по-ниски цени на влаковете TGV ( но и така дадохме около 600 евро за влакове за 2 нормални билета + дете).

     

    Оставихме резервацията на нощувките почти за последния момент. Въпреки че е октомври, цените бяха високи! Решихме да минем през Тулон с оглед на две неща: първо, пътят Париж- Ница е прекалено дълъг за малко дете; и второ, от Тулон по-лесно се стига до Сен Тропе (където жена ми много искаше да отиде). Сен Тропе няма гара и най-добрият вариант е или автобус от Тулон, или пък ферибот от Сен Рафаел. Фериботът обаче е нередовен през октомври, а и пътува толкова дълго, колкото автобусът.

     

    Вместо Ница, решихме да нощуваме в Антиб. Видях, че цените са по-ниски, а и мястото е близо до другите градове по Ривиерата. Знаех само, че Антиб си заслужава да се види.

    Имах идея на връщане да минем през Марсилия, но после се отказахме, защото щеше да ни бъде много да се пренасяме с този багаж и с малко дете (на 4 г.). Така се наложи да си удължим престоя в Антиб, което се оказа чисто приключение. Видях Марсилия само от влака.

    Пътуването ни започна от гара Орлеан, но първото приключение беше на Лионската гара в Париж. Оказа се, че тоалетната тук не работи и трябваше да стискаме чак до качването си на влака. Била задръстена и трябвало да чакаме. Но това не беше единственото такова приключение- същото се случи в Антиб и... Ница!  

    ТеЖеВе-то е бързо, движи се с 320 км/ч, но пътят е малко скучен. Не можеш да се движиш много, няма пространство за това. Почти нищо не се вижда и през прозореца. Затова и децата скучаят там, а и често се изнервят и плачат. По пътя спряхме само в Марсилия и Драгинян (някъде оттам сигурно е Д‘Артанян). Пътят до Тулон беше 4 часа от Париж- не е зле за около 800 км.

     

    Тулон ни посрещна с облаци, а вечерта и закапа малко. Това пак беше добре, защото според прогнозата трябваше да има вятър с пориви 80 км/час! Изглежда, че прогнозите за такива морски райони се променят бързо и не бива да им се доверяваме прекалено много.

     

    Квартирата ни беше на около 7-8 минути от гарата и в самия център. Резервирах я през Booking. Имаше обаче и неприятна изненада- след резервацията, човекът ми написа, че тя е на 5-ия етаж! Разбира се, това липсваше в описанието. Съгласих се с мисълта, че това не е сериозен проблем. Кривите стълби обаче ми причиниха световъртеж и след едно качване и слизане, вече изобщо не ми се минаваше оттам! Иначе, в квартирата имаше всичко необходимо- бърз интернет (нещо рядко за Франция), кухня, климатик. Виждаше се част и от Фарон, нещо като хълм наблизо, до който стига кабинков лифт.

     

    През цялото време в Тулон беше облачно и не можахме да му се насладим изцяло. Разгледахме пристанището. Другите неща ги оставихме за другия ден. Аз обаче, поради главоболие от пътя, се отказах да изляза. Така пропуснах да се повозя на лифта, а също така и не посетих военноморската база, където можеш да видиш (от малка дистанция) истински самолетоносач! Жена ми и детето също отидоха на някакъв плаж,но водата там беше студена за плуване.

     

    20231019_111707.jpg.e78065f6500957e217a0014a355e4071.jpg

     

    Жена ми така и не отиде в Сен Тропе- не й остана време, а може би и нямаше желание да пътува 3 часа дотам и обратно. Ако бях знаел това по-рано, нямаше да резервирам цели 3 нощувки в Тулон. Да, градът е интересен, но бих преместил тези нощувки в Сен Рафаел- малко и компактно градче с по-ниски цени.

     

     

     

    20231020_160706.jpg.8944505b8098752d6a0fbb375c223298.jpg

     

    Дойде време да напуснем Тулон. Естествено, слънцето се показа точно сега! Хванахме влак Ouigo (евтин скоростен влак) до Антиб. Пътят беше около 45 минути, но имаше ремонти и закъсняхме с около 15 минути. Благодарение на ремонтите, детето успя да поспи малко. По пътя се наслаждавахме на хълмчетата край морето с издигащи се вили, а влакът преминаваше през тунелите един след друг. Минахме през Сен Рафаел и Кан.

     

    В Антиб бяхме настанени в апартхотел с уж 4 звезди, но не ми се вярва, че в действителност има повече от 2. Избрах го заради цената (под 60 евро за студио) и гледката- от покрива му се разкрива гледка към цял Антиб и даже към Ница! Имаше и басейн на покрива, но с много студена вода.

    И тук се започнаха проблемите с французите- както винаги. Първо, настаняването беше от 17 ч и затова решихме да идем... на плаж! Времето го позволяваше, беше 23 градуса и слънчево. След хубавия плаж обаче ни чакаше сцена като от комедиите с Люи де Финес:

     

    (жена ми, говори на френски) Добър ден, искаме да се настаним. Ето личната ми карта...

    (рецепционистът- мъж на около 25- става и отива нанякъде) Аз само отивам до тоалетната...

    (след 3 минути, жена ми казва) Ето, заповядайте личната ми карта...

    (рецепционистът, отново ставайки) Аз само отивам до шефа си...
    (чакаме го, докато гледаме как излиза и влиза на няколко пъти. Детето пита: „Мамо, кога ще влезем в стаята?“)

    (докато чакаме, той се връща. Една жена от хотела слиза и го пита нещо на френски. Жена ми ми превежда) Извинете, къде да паркирам? Няма място на паркинга.

    (рецепционистът) Не знам.

    (жената) Ама там наистина няма място. Освен това, паркингът ви е платен!

    (рецепционистът) Вече Ви казах, не знам.

    (след малко вече процедурата по настаняване започва. Аз питам на английски) Извинете, може ли да си удължим престоя с 1 нощувка?

    (рецепционистът) Не, това е изключено. Хотелът е пълен!

    (жена ми, на френски) Но вчера аз се обадих и ми казаха, че можем!

    (рецепционистът) Не, не можете!

     

    В крайна сметка, успяхме да си удължим престоя, но при друг рецепционист... А жена ми ми разказа още една история- сега пък с една рецепционистка, която отговаряла на други клиенти с „Не знам“. Може би ги обучават да отговарят така?

     

    Тук си мисля за недоволството от нашите хотели. Само си представям какво би се случило, ако (1) тоалетната на гарата не работи, (2) сложат те на 5-ия етаж в сграда без асансьор, даже без да го има в описанието, и (3) рецепционистът ти отговаря само с „Не знам“. И в България някои неща са зле, но както виждаме, във Франция туризмът не е в идеално състояние.

     

    Тук искам само да добавя още две неща: при настаняване, плащаш 200 евро депозит за евентуални щети; и освен това, в края на престоя трябва сам да си изчистиш студиото, иначе плащаш 60 евро! Оказа се, че имат само една чистачка и тя минава само да гледа кой е изчистил. Имаше само 1 прахосмукачка и малко препарати- добре, че не се наложи да си купуваме и прахосмукачка, а просто я отмъкнахме от една жена!

     

    Поне в самия Антиб нямахме приключения. Градчето е хубаво и компактно. Лесно се стига пеша до центъра. Пристанището е близо до гарата. До него има лунапарк, където бяхме с детето. Оттам започват и два пътя: улицата, водеща към центъра; и крайбрежна улица, разположена върху крепостната стена. От нея се виждат чудесни гледки. Тя води към стария замък, където днес има музей на Пикасо, и стига до един друг плаж. Наблизо има район с вили на много богаташи, включително и Абрамович. Изглежда, че милионерите предпочитат Антиб пред Ница и тук се намират всъщност техните резиденции.

     

    IMG_20231025_161045_559.jpg.a01187895957334ca3a900ccb35d84a3.jpg

     

     

     

     

     

    IMG_20231021_163802_196.jpg.d6f7ee004e1e658b3e4e5c8707ec3b6d.jpg

     Заради детето, поседяхме повече на плажовете в Антиб. Жена ми така и не видя Ница, нито Кан, но остана доволна, че е прекарала повече време с детето.

     

    Аз бях планирал да видя Кан и Ница и успях. На другия ден взех детето и с влака заминахме за Кан. Пътят е само 12 минути! За съжаление, времето беше лошо- силен студен вятър- и не поседяхме много там. Представата ми за един прехвален и не много интересен Кан се разби на пух и прах. Кан ми хареса много- като атмосфера, като архитектура и като среща с миналото (или киното на миналото). Елегантни сгради, малки улички, много движещи се хора наоколо (половината бяха туристи), нелош плаж, евтини палачинки на плажа (по 4 евро). Красив хълм с крепост наблизо. Показах на сина си Алеята на славата, където имаше отпечатъци от ръцете на известни кино звезди. Той нямаше и понятие кои са Силвестър Сталоун или Ван Дам, но аз му обясних (е, не нагледно). Ако имахме време, щяхме да разгледаме цялата Алея, но заради студа предпочетох да се върнем обратно. Успяхме и малко да поседим на плажа и да си поиграем.

    394460332_10232506708875116_4729881864901724870_n.jpg.5354226770d71751a14e4eee0dd3161e.jpg

    (една от двете снимки от Кан, които оцеляха след внезапния срив на телефонната ми памет)

     

    До Ница отидох сам. Трябваше да избирам: Ница или Монако. Избрах Ница, защото така щях да спестя много време (поне 1 час), а после трябваше да се занимавам с детето следобед и вечерта. Влакът беше пълен със студенти. Изненадващо, в Ница имаше много туристи- не искам да си представям какво е там през лятото! Придвижих се пеша от гарата до крайбрежната алея, една от най-дългите в Европа (може би най-дългата). Тук, както и в Антиб, а и в Марсилия, е друга Франция- даже гарите са съвсем друг стил. Няма ги ужасните, мрачни халета, като на север. Сградите са светли, шарени, жизнени. Хората пресичат масово на червено- но трябва да призная и че някои светофари изобщо не светват в зелено! Навсякъде има малки магазинчета и... банкомати- на север банкоматите са само в моловете и на центъра. Шофьорите карат нормално, неочаквано за мен- на север често не те чакат да минеш!

     

    IMG_20231025_094647_452.jpg.8d82ee8b0913ef15cc07ddeeb21135b3.jpg

     

    По време на малката си разходка в Ница ме впечатлиха огромните вълни. Докато си седях на една пейка на около 7-8 метра над водата, една вълна ми заля краката! Истински късмет, че телефонът в ръката ми не пострада. На плажа имаше малко хора, които само лежаха- изобщо не ставаше за плуване, макар и при 19 градуса на водата.

     

    IMG_20231025_101945_258.jpg.17f91680bb963531002ad64bd86cfa7a.jpg

     

    Беше време за връщане в Антиб. Бързам, бързам, само за да видя, че на таблото пише... 40 минути закъснение (влакът беше до Марсилия)! Имаше влак до друг град, но не бях сигурен дали минава през Антиб. Реших да видя руската църква, която уж трябваше да е наблизо. Да, на картата изглежда близо, но на практика не е, особено ако си гладен. Църквата е хубава и голяма, може би колкото тази в град Шипка. Има хубав парк пред нея. Построена в началото на 20-ти век в знак на приятелство между Франция и Николай II. Една от близките улици е наречена на последния, а една друга- на царевич Николай, син на Александър II. Царевичът умира в Ница и така на трона по-късно се качва другият наследник, Александър III.

     

    IMG_20231025_112520_103.jpg.2d31a444ea0700fb98518095ccface98.jpg

     

    И така, време за храна и тоалетна. Намирам си лесно храна в малко магазинче близо до гарата. Тоалетната на гара Ница обаче... също не работи! Май и тя е задръстена... Така се налага да стигна чак до моя хотел в Антиб, за да ползвам тоалетна- защото тази в Антиб също не работи заради ремонт, или както пише на бележката пред нея, „за ваше улеснение, тоалетната е затворена“.

    Струва ми се, че другата гара на Ница- Рикьор- е по-удобна, защото е близо до Стария град, а вероятно има и по-малко туристи там (и работеща тоалетна!). Определено бих хванал влака оттам, ако бях знаел, че ще имам закъснение.

     

    Последният ден в Антиб нямаме време за нищо, освен за ... чистене. Жена ми почиства добре студиото и напускаме четиризвездния апартхотел. Време е за почти 6-часово пътуване до Париж, след което следва още 1 час до Орлеан. От топлия въздух и 20 градуса температура, отиваме на 12 градуса и дъжд. Да, ето защо французите масово пътуват от север на юг. Влаковете са пълни, а много хора пътуват и със самолет между Париж и Ница.

     

    Така завършва нашето пътешествие, което мина малко по-различно от планираното. Не видяхме някои места, които искахме- Монако, Мантон- но пък си ги оставяме за друг път. Аз съм си замислил едно пътешествие Бергамо-Мантон с влак, но дали ще ми се удаде да го направя, ще видим...

     

     

     

     

     

     

    IMG_20231022_170419_640.jpg

     

     

     

     

    Обратна връзка

    Препоръчани коментари

    Съжалявам за обърнатите снимки, но не мога да ги оправя даже от папката на компютъра си. 

    Връзка към коментар
    Сподели в други сайтове


    Искаш да споделиш мнението си? Създай профил или влез да коментираш

    Трябва да си член за да оставиш коментар.

    Създай профил

    Регистрирай се при нас. Лесно е!

    Регистрирай се

    Влез

    Имаш профил? Влез от тук.

    Влез сега

×
×
  • Създай...

Важна информация

Поставихме бисквитки на устройството ти, за да улесним употребата на сайта. Можеш да прегледаш нашата политика за бисквитките.