Една различна корида

По улиците на френския град Арл се движи колоритното шествие на пастирите от Камарг (мочурлива местност в делтата на Рона) и техните жени, яхнали бели коне и облечени в старинни носии. Конниците минават в строй с формата на стрела и подкарват напред стадо малки, черни като дяволи бикове. Тълпа смелчаци се опитва да разкъса кордона и да пръсне биковете из улиците. Ако успеят, пастирите получават черна точка.

Пробиваме си път до римската арена, умалено подобие на Колизеума, но за разлика от него все още действаща и в момента пълна с живот. Трибуните са претъпкани. Прозвучава мелодията от „Кармен“, портата се отваря и на арената се втурва бик. Пръхти, обикаля насам-натам, рие в пясъка и въобще показва колко е ядосан. Тогава излизат бикоборците и шоуто започва.

Не, това не е испанската корида. Тук бикът не само остава невредим, но даже напротив, има възможност сериозно да нарани противниците си. Някои бикове стават прочути като футболни звезди, имат свои фенове, които обикалят областта, за да гледат всичките им състезания, и накрая доживяват старините си мирно и спокойно в мочурите на Камарг.

Борбата е доста интересна. За рогата на бика са прикрепени пъстри пискюлчета, наречени кокарди, а зад рогата му - розетка с цветовете на фермата. Целта на състезателите (наречени raseteurs) е за определено време да свалят кокардите с помощта на нещо като гребен в едната ръка. Облечени са изключително неподходящо за случая - в бели блузи и панталони, а единственото им оръжие са бързите крака и доста често им се налага да прескачат оградата на арената, за да се спасят. Понякога обаче бикът се увлича толкова, че прескача дървената ограда заедно е тях! Тогава публиката от първите редове светкавично се изпарява, докато успеят да примамят бика обратно на арената.

Играта продължава 15 минути (това е максималното време, през което всеки бик остава на арената). За всяка кокарда има награда, която е толкова по-висока, колкото по-дълго време бикът успее да я задържи. Ако разотьорите имат насреща си неопитни бикове, те се мъчат да забавят свалянето им, за да спечелят повече, но ако бикът е добре обучен, може да си запази кокардите до края на играта. Тогава изпълняват Марша на Тореадора от „Кармен“ в чест на победителя и за награда го пускат на свобода по ливадите на Камарг. Такъв бик носи голям престиж на стопанството, където е отгледан. Измежду най-известните са Le Sanglier - Глигана (20-те години), Vovo (50-те), Gоуа (70-те).

Отначало играта започнала, като ратаите от фермите и различни животни като бикове, мечки, кучета се биели и показвали умения на арената. Най-старите сведения са от 1402 г., когато е било организирано такова представление в чест на Луи II, граф на Прованс. Към края на XIX в. игрите били разкритикувани заради жестокостта им и формата им е смекчена до сегашното състояние. По рогата на бика били закачвани различни атрибути (цветя, шалове, розетки с цветовете на стопанството) с цел да бъдат грабнати от младите разотьори.

Официалната организация, представляваща този спорт сега, е Federacion Francaise de la Course Camarguaise (www.ffcc.info - само на френски). На този сайт можете да видите датите и местата на турнирите. По-големи и малки състезания се провеждат във всеки град около устието на Рона, но най-зрелищни са финалите в края на есента, където освен самото състезание може да се видят парадът на пастирите в официално облекло, представяне на биковете и камаргските коне, докато се честват живата традиция и обичаи на този край.

Снимки: