Част първа я завършихме със снимки от надписа ILOVE NICE. След като се наснехме решихме, че е крайно време да се връщаме в хотела и ако не ни настанят да започнем митинг и стачка. С тези си действия едва ли щяхме да впечатлим някой, но все пак сме във Франция. Тъй като страшно много ми се ходеше до тоалетна решихме, всъщност аз го реших, че ще минем през тоалетната, която открих на Google maps и след това ще се прибираме. Оказа се, че тоалетната се намира до пазара Saleya.
Видях, че на този пазар продават едно от традиционните за Ница ястия - сокa и реших да го опитам. Сока ( ударението е на последната сричка) е палачинка от нахут и ето как изглежда.
Снимката е от интернет
Интересното ми беше как всъщност се продава соката. Значи стои една мадам и със дървена шпакла къса парченца сока, които слага в една хартия. По някое време решава, че порцията е готова и подава хартията, сгъната на фуния на клиента. Няма кантари, няма грамажи, няма бройки. Мадам решава колко сока ще получиш. Явно и бях симпатичен, защото получих доста парчета 😄 Щерката я опита и заяви, че туй е гадно. На мен пък ми хареса. Малко на тиганичка ми приличаше. По пътя към хотела минахме покрай склуптурата (дали така се нарича) на стола
Продължихме пътя си, като решихме, че митинг и стачка няма да правим защото нямаме жълти жилетки. А какъв стачкуващо - митингуващ си без жълта жилетка във Франция? Никакъв. Пристигнахме в хотела, настанихме се, починахме малко и поехме отново към Променадата. Целта ни беше да се качим на кулата Беланда, откъдето са направени всички прочути снимки на Ница. Е, и ние не останахме по-назад. Снимахме Ница от високо
Наистина гледката която се открива от кулата е уникална и си заслужава изкачването.
След кулата минахме през стария град. Аз имам особен сантимент към старите градове. Всичко там е толкова автентично.
Ето и снимки от едно магазинче
Ей за тая лилава мечка като се затръшка г-ца Костова. Искам я, та искам я!!! А бе хубаво, викам ѝ ще ти я купя тая мечка, ама как ще я съберем в раницата? Г-ца Костова реши, че няма как да я съберем и си тръгнахме без мечка.
Ей в това магазинче я продаваха тая мечка
Обикаляйки стария град стигнахме и до Катедралата на Ница Катедралата е наречена на Света Репарта. Света Репарта е 15 годишна девственица изгубила живота си за Христовата вяра. Тялото на момичето било поставено в лодка изпратена от Ангели към бреговете на Ница. Спорно е дали Света Репарта е била действителна личност или е само легенда.
Ето как изглежда отвън Катедралата
Влязохме вътре. Не знам защо но в католическите храмове се чувствам много по-приятно отколкото в нашите православни храмове.
Ето как изглежда катедралата отвътре
Излязохме от църквата и продължихме по уличките на Старата Ница. Ето още снимки
Заведение с бели покривки предлагащо суши
Дори и в Ница домакините простират прането си на терасата 😄
I
След тази приятна разходка се прибрахме в хотела, хапнахме и легнахме да спим. Следващия ден имах планове да посетим Ез и Монако. Но Дядо Боже не бе съгласен с моите планове и ни изпрати дъжд, дъжд и много дъжд. Та по тази причина Ез отпадна и остана само Монако. Станахме и отидохме да закусим в близката пекарна Ето закуската ни. Това е на човек
Подкрепихме се и тръгнахме към спирката на автобус номер 100 който ходи в Монако. В автобуса по препоръка на магеланската общност седнахме от дясно за да се насладим на красивите гледки. Наистина гледките са уникални, но заради дъжда не успяхме да направим снимки.
Ето един опит за снимка
Пристигнахме във владенията на принц Албер, като преди да пристигнем изключихме мобилните данни, за да няма неприятни изненади от А1. В Монако бях предвидил посещение на океанографския музей и ако случайно спреше да вали да се помотаме из княжеството. Е, не спря.
Ето малко снимки от Монако
Един пазар. И жителите на Монако ядат чушки и домати
Ето ни и нас с г-ца Костова
Музея го намерихме малко трудно като за целта питах трима човека. Но го намерихме. Предварително бях закупил билети от една промоция на Expedia любезно споделена във форума от @macf1an Спестихме някой лев за което съм му благодарен. Музея го препоръчвам с две ръце за посещение. Изключително интересно направен
Малко снимки от вътре
Имаше занимателни игри. Щерката спаси една костенурка и остана много доволна като цяло от музея. За наше съжаление както по-горе писах дъжда не само, че не спря но и се усили. Така че намеренията ни да се раходим из Монако и да си направим поне снимка пред прочутото казино се провалиха. Като слязохме в града щерката влезе в магазин за вестници да купи картички за свои приятелки. Видях, че в магазина продават билетчета от монакската национална лотария. Е как няма да проиграя някое евро в столицата на хазарта. Купих си билетче от 2€ и взех, че спечелих 6€ Монако ми хареса 😄 Другия път като ида пак ще си купя билетче от 2€
Разделихме се с добри чувства с Княжеството и се завърнахме обратно в хотела ни където започна голямото сушене. След сушенето вечеря и лягане
За третия ден планирах Антиб и Сен Пол дьо Ванс.
Но планове и действителност понякога сериозно се разминават, при мен доста често.
До Антиб се пътува с автобус №200, който се намира в близост до Парк Феникс . А до Парк Феникс най-удобно се стига с трамвай №2. Билетите както и тези до Монако се купуват от шофьора и струват 1.50€. Освен с автобус до Антиб може да се отиде и с влак, като пътуването е по-бързо, но за сметка на това по-съкпо. Цената е 4.80€. Та метнахме се ние на автобуса, купих билети от неговорещия английски шофьор и се заклатихме към Антиб. Заклатихме е точната дума защото спирките на автобуса са сигурно на 500 м. една от друга. Тук няма значение от коя страна ще седнете защото готини гледки почти няма. Въобще не ми беше ясно на коя спирка трябва да слезем в Антиб и реших да си помогна със сайта на Lignes d'Azur. То хубаво, ама телефона ми, поради някаква извества само нему причина бе решил, че трябва да се свързва с де що френски оператор имаше. През пътя ни до Антиб успя да се свърже с четири като между свързванията имаше около 5 минутни изчаквания и стоене без нет. В крайна сметка разгледах сайта на Линес дазур и не, че много се ориентирах, но реших, че трябва да слезем на спирка Pôle d'Echanges. Защо точно на нея не мога да ви кажа. Просто така си реших напълно осъзнавайки че мога да си навлека гнева на своите спътници. Оказа се, че решението ми не е чак толкова лошо, защото спирката се намираше в близост до ЖП гарата. Слязохме до гарата и се отправихме към пристанището, което е пълно с яхти. Сега ми се е паднало да се снимам с яхта няма да изпущам момента я😄
Малко снимки на яхти
оная яхта все още не са я купили. Явно не се харчат много 😄
Г-ца Костова си хареса яхта. Ето тази
Обещах ѝ да ѝ я купя, ама друг път. Детето с радост прие
Над всички се открояваше яхтата Дилбар, която моите спътници обявиха за кораб, ама аз щото съм чел какво е писал Фичо ги поправих, че не е кораб ами само яхта, малко по пораснала.
Яхтата е собственост на руския милиардер от узбекски произход Алишер Усманов. Цената ѝ е $ 600 млн Мислех да говоря с г-н Усманов да я купя, но като си помислих с тези пари колко билети ще си купя с Уиз и с Райън се отказах. Пък и не ми достигаха някакви си $ 599 950. Дребна сума. След като се назяпахме и наснимахме на яхти, се отправихме към стария град на Антиб
Тук ще замълча и ще ви оставя да се насладите на снимките от този прекрасен град
Ако си спомняте бях споделил с вас, че намеренията ни бяха да посетим Антиб и Сен Пол дю Венс. Да ама не. Антиб толкова много ни хареса, че си тръгнахме от там в 15 часа. Така че и Сен Пол остана за следващия път.
Тъй като това ни беше последната вечер в Ница решихме да отидем на ресторант. Обикаляхме из стария град, обикаляхме и ... седнахме в турски ресторант. Не ме замеряйте с развалени домати, моля ви. Обещавам, че следващия път ще седнем в някой френски ресторант и ще ядем само френски манджи.
На връщане минахме през Коледно украсената Ница
В хотела, събрал раницата ни чакаше дон Пух ага - мигранта, който вече официално е и Мюсю Така че пълното му име вече е мюсю дон Пух ага - мигранта
За това му добро дело му обещах място в самолета. Защото бедняка винаги пътува в раницата и не може да види как изглежда самолета.
На следващия ден станахме, закусихме и потеглихме към спирката на трамвая. По план трябваше да хванем трамвая в 6:05 и да сме в 6:30 на летището. Аз споменах ли ви, че при мен плановете почти винаги се объркват? Май да. Този път плана също се обърка. Защото подминах спирката и заведох групата ни на 3 пресечки по-надолу. Осъзнах грешката си и с помоща на maps.me намерих верния път. Часовникът неумолимо вървеше и 6:05 наближаваше все повече и повече. Стигнахме до спирката за да видим задния номер на трамвая. Следващия беше след 18 минути. Направих бърза справка с билетите и реших, че има голяма вероятност да ... сме навреме на летището. Което и се случи. Минахме секюрити, мен не ме провериха, после паспортен и накрая бординг и в самолета. Местата ни бяха 28А - щерката, 28В - моя милост и тъй като за място 28С нямаше желаещи там се настани мюсю дон Пух ага - мигранта
Ето му щастливата физиономия
При кацането се насладихме на морската шир. А сега имахме възможност да се насладим от високо на Ница и Алпите
мюсю дон Пух ага - мигранта също дълго зяпа през прозореца
Полетът мина без проблеми, благополучно се приземихме в София. Където ни чакаше сняг и хората в самолета взеха да искат да се връщат.
Та това бе нашето кратко посещение в Ница, Монако и Антиб
Надявам се разказът ми да ви е харесал
Благодаря на всички които ми помогнаха да организирам това пътуване
До нови срещи! 🙂
Препоръчани коментари
Искаш да споделиш мнението си? Създай профил или влез да коментираш
Трябва да си член за да оставиш коментар.
Създай профил
Регистрирай се при нас. Лесно е!
Регистрирай сеВлез
Имаш профил? Влез от тук.
Влез сега