ЗНАЕТЕ ЛИ КАКЪВ Е БИЛ НАПОЛЕОН? - Част втора

   През 1815 г. Наполеон се възправя отново срещу европейски сили, обединени в антифренска коалиция. Близо до Ватерло неговата армия е разбита от сборните армии, командвани от британеца херцог Уесли и пруския фелдмаршал Блюхер.

   След тази битка Наполеон се връща в Париж и се отказва от императорския трон. Чувства се предаден, изоставен от всички, обезкуражен, омерзен от крамолите на парижките политическите фракции. Скита седмици безцелно, отказва да емигрира в Америка, защото не е „плъх, за да се крие в трюма на някакъв кораб” и накрая сам се предава на британската армия, като пише писмо, че се оставя на британското правосъдие.

   Англичаните доста се чудят какво да направят с доскорошния най-страховит враг на цяла Европа. Има мнения да го приютят в Англия или да го убият, но на последното най-упорито се противопоставя именно херцогът на Уелингтън, върлият му противник. Затова издават указ и с британски кораб изпращат Наполеон на заточение на английския остров Света Елена.

    Победеният император е придружен само от 27 доброволци – хора от семейството му, вечният му ординарец и офицери-съратници. 3000 британски войници, 5 военни кораба и 6 по-малки морски съдове пазят важния пленник. Всичко това е направено, за да не може Наполеон да избяга от този остров, както е избягал от остров Елба.

    На Света Елена той отива на 47 години в безспорно отлично здраве. Но само след 5 и половина години, на 52 годишна възраст, Наполеон умира скоропостижно. Погребват го на Света Елена и поставят надгробен паметник само с думите: „Тук почива” – без никакво име! Специален караул от 12 английски войници, облечени в червени униформи, живеят непрекъснато до гроба му и 19 години дават денонощен пост край тленните останки на техния най-голям неприятел.

  Но през 1840 г. специална френска делегация с участие на сина на Наполеон получава тленните му останки и ги отнася в Париж. Те са положени в църквата "Свети Луис на инвалидите" в Мемориалния комплекс "Дом на инвалидите". 

  При ексхумирането всички са втрещени. Дрехите на Наполеон са изгнили, но тялото му е напълно запазено, кожата му – бяла и с естествен цвят, без преди то да е било балсамирано и той изглежда дори по-млад от тези, които 19 години са охранявали неговия гроб. Въпреки че при смъртта му личният му лекар и още 6-ма британски лекари му правят аутопсия и въпреки странно изглеждащото неразложено тяло на императора при ексхумацията, никой не си задава въпроса на какво се дължи това и никой не изразява съмнение, че смъртта му не е естествена.

  Странно запазеният труп на Наполеон е пренесен в 6 отделни ковчези, които се запечатват тържествено в огромен и много впечатляващ чудесен саркофаг от минерала карелски порфир. Минералът е тъмночервен, подарен за целта от руския цар Николай I-ви.

    Но след 134 години един шведски зъболекар, който бил върл поклонник на Наполеон, започва да навързва фактите и стига до убеждението, че императорът най-вероятно е отровен с арсеник и то постепенно, затова аутопсията не открива следи от отрова и затова тялото му е така съхранено.

   Арсеникът се използва в музейното дело за запазване на балсамирани експонати. Зъболекарят иска да докаже това с ДНК изследвания, но е немислимо да поиска френските власти да го допуснат до саркофага на Наполеон. Тогава човекът се досеща, че някой от последните спътници на императора на остров Света Елена е успял да отреже част от косите му и ги разпратил на близките и приятелите на Наполеон за спомен от височайшата особа.

  С големи усилия зъболекарят издирва част от тези коси, правят се ДНК изследвания и наскоро окончателно бе обявено: Наполеон наистина е тровен дълго време и постепенно с арсеник. Достоверна изглежда версията, че това е направил специално изпратен на острова французин в свитата на Наполеон, който е намазвал с отровата тапите на бутилките вино, което специално са доставяли за императора и така го е погубил. Казват, че този човек е правил това по височайша заповед от масонската ложа, създадена от фамилията Ротшилд, която през цялото време е откривала пътя на Наполеон към върха на славата и е осигурявала парите за грандиозните му битки.

  В замяна на това императорът е трябвало да съдейства за създаването на нов световен ред по вкуса на своите господари, а по-точно да бъде омаломощено християнството, да се ликвидират милиони християни и Европа да се раздира от непрекъснати войни, за да могат Ротшилдови да трупат все повече и повече милиарди капитали...

   Но в един момент той започва да следва своя собствена линия на поведение, дава предимство на католицизма, разобличава Ротшилдови, прави редица реформи, които преобразяват Франция, но не устройват масоните. Те първо организират редица заговори, интриги и 30 атентата срещу него, после го отстраняват от сцената и накрая се отървават от Наполеон завинаги.

   /Край/                                                                                                                                                                     

Макет на Дома на инвалидите в Париж

   Саркофагът на Наполеон, тежащ 35 тона, е  един от трите мемориални обекти в света, изработени в червен цвят. Другите два са Мавзолеят на Ленин в Москва и Пантеонът "Майка България" в с. Гургулят, община Сливница/сега тънещ в разруха/

Вътрешността на църквата

Куполът й е позлатен

Коридорите й са изпълнени с елементи на отдадената слава

Тук са погребани маршали, губернатори и други френски военни герои

Саркофагът на Себастиан дьо Вобан -  най-изтъкнатият за времето си френски военен инженер

Тук е погребан и единственият законен син на Наполеон Бонапарт - Наполеон II-ри, обявен за крал на Италия