ГАЛСКИ ИСТОРИИ ОТ ФРАНЦИЯ
Когато римският пълководец Юлий Цезар бързал да се похвали със своите военни завоевания в днешна Западна Европа, нарекъл Галия една обширна територия, населена от племената келти, белги и аквитанци. На тази територия се били обособили три региона, впоследствие наречени Тримата гали, обхващащи голяма част от съвременна Франция, но и няколко днешни европейски държави. Затова е неправилно да наричаме гали само французите.
Едно място, обитавано от хора още през новокаменната епоха, възниква като селище във „френската“ част на Галия през 43-та година пр.н.е. /Франция няма още там, казвам го за ориентировка../, а през първите 50-тина години след Христа става важен обект на галската римска провинция. Римляните го наричат Лугдунум, вероятно по асоциация с името на почитания келтски бог Луг. Заради своето кръстопътно положение и чудесни транспортни връзки по протичащите през него две реки – Рона и Сона, градът бързо придобива важно стратегическо и икономическо значение и се превръща в столица на Тримата гали. Разположен на хълма Фурвиер, той изгражда свой театър, одеон, цирк, амфитеатър, защитна стена и четири акведукта. Делегации на Тримата гали се събират в него като първо федерално светилище, където демонстрират култа си към Империята и към Рим. Лугдунум получава уникална привилегия: правото да сече монети. През този период е по-голям и по-издигнат от Париж, станал по-късно столица на държавата.
В началото на 14-ти век Кралство Франция го присъединява към себе си. Как ли? Ами като го анексира с военна сила и му дава името Лион. Колонията на хълма Фурвиер запада през вековете и градът изгражда нов център в равнината, около Рона и Сона. В колко други градове няма и една река, а в Лион две, широки, пълноводни, се стичат забързано една до друга и се съединяват в едно още преди да са го напуснали.
По време на Ренесанса в Лион се развиват различни индустрии, като най-значимата е добивът на сурова коприна и търговията с нея. Така той получава силен икономически тласък. Предимство му дава водният път по река Рона, чието течение осигурява лесни връзки с останалите европейски центрове на копринената индустрия Генуа, Венеция, Флоренция и Валенсия. Той бързо надминава по значимост последния град. Със създаденото през 1533 г специализирано училище, Лион се изпълва с армия тъкачи, които се наричат канути. В центъра му се оформят странни тайни проходи за бързото придвижване на канутите към корабите в реките. Това са т.н. трабули – многобройни тунели, стълбища, дворчета, преминаващи перпендикулярно на градските улици през частните имоти на лионци и дори през жилищата на някои от тях. Градът преживява много политически промени за своята принадлежност, бурен разцвет в своето развитие и затихващи периоди Съхранил доста от вековните си достижения, сега той продължава да е в списъка на главните френски градове.
В момента, със своите над 520 хиляди жители, Лион е трети по големина в страната, но с регионалния си обхват застава непосредствено зад Парижката агломерация. С регионалните 175 000 компании (или 169 000 частни предприятия) и приблизително 650 000 до 660 000 работни места в частния сектор, Лион и прилежащите му общини са основен икономически център във Франция и са европейски икономически еталон. По стопанското си развитие регионът държи второто място в родината си. Сектори като коприната, химията, околната среда, транспортът, мобилността, енергетиката, фармако-биотехнологиите се допълват с логистика, земеделие, хранително-вкусова промишленост, култура. А регионалните му инвестиции в научноизследователска и развойна дейност са по-големи от тези на Финландия, Дания, Мадрид и Барселона взети заедно…
Лион. Тук през 1900 г е роден авторът на "Малкият принц" - писателят Антоан дьо Сент Екзюпери и сега летището на града носи неговото име. Тук в края на 19-ти век братята Люмиер създават кинематографа и така по-късно се повяват американският Холивуд, индийските Боливуд, Коливуд, Сандалуд и Толивуд, и всички други филмови студия по останалия свят... Според мен, градът все още е едно не съвсем популярно за българския турист място за посещение. Напразно, защото интересните му изгледи приличат на прекрасни цветни рисунки.
Върху коприна…
На хълма Фурвиер са запазени част от галските и римски съоръжения. Те са обект на ЮНЕСКО
Но точно в деня на моето приъствие там внезапно летния ден стана студен есенен, заваля ситен, мокрещ дъжд, за който не бях подготвена и се задоволих да мина само пътем през тези забележителности. Направих снимка само на останките от античния театър. Нямах настроение да посетя Музея на гало-римската цивилизация и сега си посипвам главата с пепел
Най-горе на хълма е зашеметяващо красивата базилика "Нотр Дам дьо Фурвиер". Тя е построена през 19-ти век почти върху мястото, където е бил древния форум на Траян, Форум Ветус. Счита се за важно място за поклонение на Дева Мария, привличащо около два милиона посетители годишно. Също обект на ЮНЕСКО
Изключителна пищна и и впечатляваща. Изписана до последното сантиметърче. Тук думите са безсилни...
И тук...
И тук...
Параклис в базиликата
В криптата под земята
Параклисът "Свети Тома Лионски" с позлатената Света Богородица на върха. В анфас тя може да се види само от долния град
Наричат базиликата "обърнат слон", защото има четири паралелни кули като слонски крака
През 1986 г папа Йоан-Павел Втори посещава базиликата
Три храма в Лион тази година имат юбилей и една от тях е "Нотр Дам дьо Фурвиер"
Тръгвам из Стария Лион - центърът на града, когато Фурвиер запада. Обект на ЮНЕСКО
Тесни улички, заети с ресторанти, сладкарнички, сувернирни магазини, магазинчета за книги...
Архитектурата е запазена, но малко от сградите изглеждат обитаеми
Обичайните врати на първите построени сгради тук
Сграда от XV век
Историческия музей на Лион "Гадан", същевременно и Музей на куклите
Встрани от основните улици на Стария Лион се вият такива тесни и стръмни стълбища. Трябваше да търся ония странни трабули и тръгнах нагоре по това
Но местен жител ме упъти да търся сгради с този надпис на такава табела
Колкото и да разглеждах, не видях подобна табела. Една дама и тя като мен се взираше във фасадите, когато я видях да хлътва в този тунел. Последвах я с въпроса дали това е трабул, на което тя вдигна незнаещо рамене
Намерихме се в това вътрешно дворче и се спогледахме: тук сигурно има трабул. Обаче стълбището беше препречено с въже, за да не се качва никой по него
Навън се смрачаваше, но ние видяхме друго стълбище. Жената светеше с фенерчето на телефона си, докато се вмъкнем като крадци в сградата по него. Аз все си мислех, че ще попаднем на някой таен пряк път на лионските копринари
Да, ама не! Стълбището завърши с тази заключена решетка
Надникнах отстрани на сградата. Имаше един отворен осветен прозорец. Една старческа глава, наведена като че ли четеше нещо, се виждаше под тази картина
Дяволчето Фют беше с мен...Картината по-отблизо
Дойде ред да се насладя на толкова хваления площад Теро, който наистина се оказа голямото бижу на Лион. Това е фонтанът на Бартолди. Да, същият Фредерик Огюст Бартолди, който е изработил Статуята на Свободата, подарена на САЩ от французите. Жената горе на фонтана изобразява Франция, а четирите буйни, препускащи под пенещата се вода, коне изобразяват 4-те големи реки Сена, Рона, Лоара и Гарона. Направен е през 1888 г, две години след откриването на Статуята
Кметството на Лион в дъното на площада
Музеят на изящните изкуства от едната страна на площада. Огромна сграда под формата на буквата П и озеленен вътрешен двор със скулптури и фонтан, с богата колекция от картини и скулптури от местни, национални и чуждестранни художници и картини на импресионисти
Ван Гог - "Селянка със зелен шал"
Паметникът в прослава на Френската република. Отстрани е написана годината на Френската революция 1789-та, когато се ражда тя. Ако не беше тази революция, може би и аз никога нямаше да се намеря във Франция. Създаден е за 100-годишнината на революцията
Статуя на Жозеф-Мари Жакард, изобретил полуавтоматичния тъкачен стан в центъра на френския тъкачески град Лион. Тъканите с шарки тип жакард носят неговото име
Ето ги и тях - канутите/тъкачите на коприна/. Изобразяват една популярна песен, станала химн на протестите, които гилдията вдига за подобряване на условията на труд и на заплащането си
Името на Лион се превежда като лъв, затова не може животното да не присъства на герба на града
Паметникът на реките Рона и Сона
Едно площадче в града осиротяло и издигнали на него този паметник, наречен "Херувим". Четири ангелчета долу държат 4 амфори, от които изтича вода. Впоследствие го ремонтирали и присадили на върха му ново ангелче с друг цвят
Това е Стената на канутите, една от най-големите в света със своите 1200 кв.м изрисувана площ. Направена е в стил trompe-l'oeil/да излъжеш окото/, с презумпцията гледащият да я възприеме не плоска, каквато е, а като триизмерно пространство. Великолепно произведение на изкуството, една от най-добрите забележителности на Лион. Изобразява обикновения живот в квартал Кроа Рус и периодично се дорисува, като се променят възрастта и позата на изрисуваните образи
Не много често, но улично изкуство се среща и на дуги места в града. Това е сградата на библиотеката на кв. Гилотиер. Спах срещу нея
"Работилница за кацнали котки". Не зная какво са правили с котките тук, но по-долу пише, че са се преместили на друг адрес
Кой ли има по-остър поглед?
"Четяща" сграда
Гара Пераш, преди наричана "брадавицата" и класирана като най-грозната сграда в града, сега е приветлива с тези външни картини
Съвременното лице на Лион
Преобладава ниското строителство, небостъргачите се броят на пръсти
Обаче има много модерни и красиви сгради
Изглед към града от хълма Фурвиер
Целият център на Лион е в списъка на ЮНЕСКО. Този ограден сектор е малка част от него
Статистиката сочи Лион като 3-ти по престъпност град във Франция. Но за какво ли става дума, след като можеш да се движиш по улиците, небрежно преметнал чанта през рамо и с телефон в задния джоб/а той дори е с верижка за лесно издърпване/...
Транспортът в града е много добре уреден. За кратко време може да стигнеш до най-отдалечената точка. Но обикновено трябва да сменяш по няколко линии на метрото под земята. На мен това не ми допадна: слез-качи се, слез-качи се...Обаче на която и метростанция да застанех, винаги влакът идваше след 2 минути.
Тези улични съоръжения са бленувани от всеки турист, когато попадне в чужд град. В Лион те не бяха редки, чисти и безплатни са. След нечие посещение системата ги заключва автоматично, хигиенизира ги и ги обеззаразява и чак тогава светва зелено за ново използване
Препоръчани коментари
Няма текущи коментари
Искаш да споделиш мнението си? Създай профил или влез да коментираш
Трябва да си член за да оставиш коментар.
Създай профил
Регистрирай се при нас. Лесно е!
Регистрирай сеВлез
Имаш профил? Влез от тук.
Влез сега