Лурд

Пътуването и първия ден

Малко обща информция

Лурд се намира във френските Пиренеи, това е малко френско градче с население от около 10000 жители. Лурд е изключително известен в католическия свят, дори се смята за най-посещаваното свещено място за католиците след Ватикана. Във Франция пък е най-посещаваното място след Париж (6 милиона пилигрими на година).

Защо градът е толкова известен? През далечната 1858 пред едно момиче, на име Бернадет, няколко пъти се появява Богородица. Пещерата, където се случва това, днес се посещава от католическите пилигрими и а водата, която извира оттам, се счита за лечебна.

Защо решихме да отидем в Лурд и аз не мога да кажа. Много бях слушала, че е специално място и е хубаво да се види поне веднъж в живота. Предната година бяхме ходили във Фатима, като мойта нагласа за там беше, че просто ще попадна в "поредната туристическа забележителност". Но като се озовах на площада по време на обедната литургия и видях всички тези болни хора, за които последната надежда беше там, във Фатима, се почувствах като престъпник. След преживяното бях по-подготвена за Лурд и доста изчетох, преди да тръгнем.

Пътувахме със самолет за Тулуза и оттам наехме кола. Пристигахме вечерта доста късно, по план в Лурд щяхме да сме след полунощ. Наложи се дълго да търся подходящ хотел - всички хотели са с отворена рецепция до 20-21 часа, пилигримите си лягат рано. Мислехме да останем в Тулуза за въпросната вечер, но най-накрая намерих 2-3 хотела, които казаха, че ще ни изчакат.

Полетът беше директен Хамбург-Тулуза. Тъкмо стигнахме на летището в Хамбург и моят мъж загря, че си е забравил шофьорската книжка, в последния момент беше решил да си смени якето. В резултат 10 дни във Франция аз щях да му бъда личен шофьор, като се има предвид, че имах шофьорски опит само от кормуването .

Полетът мина нормално, взехме колата и потеглихме към Тулуза. Мъжът ми сигурно се беше побъркал през тези 150 км., но удържа до Лурд. Влязохме в градчето и с навигационната се опитахме да стигнем до хотела, но уви, всички улици се оказваха еднопосочни и все не в нашата посока. След като се разминахме 3 пъти с полицията, мъжът ми ме измести от волана, но това нищо не промени. Накрая паркирахме и отидохме до хотела пеша, вървяхме не повече от 1 км., а човекът от рецепцията ни обясни, че улиците половин месец са еднопосочни в едната посока, а другата половина в другата посока. Е, слава Богу, намерихме пътя и се настанихме.

'2ри [/size

На другия ден бяхме решили да се наспим и тогава да излизаме, на хотелската врата оставихме табелката "Don't disturb", но камериерката влезе в 8 часа и каза, че трябва да чисти. Това ми се случва за първи път . Ние обяснихме, че по-късно ще излезем, тя продължи да обяснява на френски нещо. И така до края на престоя, всяка сутрин! Между другото в Лурд персоналът говори

на няколко езика - френски, италиански, английски, испански, дори и немски.

Закусихме и тръгнахме към центъра. Естествено се ориентирахме по народа за посоката. Център в Лурд е по-скоро целият църковен комплекс, останалата част от града се състои от малки павирани улички с разни магазинчета и заведения. Самият център с кметството е само за жителите.

Докато вървяхме към църковния комплекс, народът се увеличаваше все повече и повече. Тъй като щяхме да останем 4-5 дена, искахме да се огледаме първо и тогава да търсим аудиогид и друга информация. Естествено църквата е огромна, в последствие се оказаха, че представлява композиция от 3 църкви, построени една върху друга. Всичко е организирано, всеки може да стигне до всяка църква -деца, болни, инвалиди. Има литургии сутрин от 8 вечер до 21 часа, на различни езици, предимно френски, италиански, английски. Когато има посещение на големи групи, естествено се организира на съответния език.

На мене църквите ми се сториха сравнително празни и се зачудих къде отиват всичките тези хора. Тръгнахме към пещерата и видях опашките, които се вият. Първи впечатления - много народ , но и много спокойно. Почти нямаше персонал или поне беше абсолютно незабележим. Всичко, което се купуваше, стоеше на стелажи, бяха посочени разни цени и имаше касички, всеки се самообслужваше. От там се заставаше на опашката за пещерата и всеки минаваше през нея и продължаваше към стелажите за свещи. В началото имаше специално място, предназначено за тези, които искат да оставят свещи за бедните. Винаги съм се питала, защо на такива много посещавани места, особено в католическите църкви, восъчните свещи се палят отвън, а вътре има разни електрически. Логичното обяснение е, за да не се опушва помещението, ама дали е така, не знам.

След като минахме и оставихме свещите, стигнахме до баните. По-нататък ще разкажа по-подробно за историята на Лурд, но поверието гласи, че водата, която извира от пещерата, е лечебна и са устроени специални бани край нея, в тях се къпеш или те къпят. Бях потресена, като видях опашката от хора, предимно безнадеждно болни, и сърце не ми даде да правя снимки. Докато се чака на опашка, се пеят песни, предполагам разни църковни, не можах да разбера, но пееха почти всички. Беше достатъчно за днес и решихме да се разходим далече от пилигримите.

Както казах, Лурд е в Пиренеите и за любителите на планините има достатъчно красиви пейзажи и примамливи маршрути. Ние решихме да се изкачим до Pic de jer, намира се в покрайнините на града и се стига със 100-годишен funicular до върха. Времето беше супер, не беше ясно кога пак ще бъде и така.

Гледката от върха ми подейства много ободряващо и реших, че и вечерта може да отидем до пещерата. Бях чела, че всяка вечер има обиколка (шествие) около нея и църквите. След кратка почивка в хотела вечеряхме и пак поехме към църковния комплекс.

В 21 часа хората се събират пред пещерата, всеки има свещ и се почва така наречената светлинна процесия - lightprocession (директен превод, извинявам се, но не мога да се сетя за нещо подходящо). Както се сещате, всички бяха там, беше пълно. В началото на процесията се носи статуята на Богородица, след това са всички болни и придружаващия ги персонал и на края - всички останали. Обикаля се целия парк, след което всички се събират и подреждат в същия ред. През цялото време се пее и се казват молитви на 7 езика, ако има специални гости се добавят и на съответния език. Честно казано бях мнооого впечатлена. Първо си мислех, че всичко е на запис, после се оказа, че си има хор и говорители и това се случва всеки ден, няма дъжд, няма студ.

Тук е времето да кажа, че аз не съм католичка, но през всичките тези години пътувах много, особено в Италия и Франция, и смело мога заявя, че там католическата църква е много силна и действена. До преди няколко години си мислех, че католиците просто редовно ходят на църква и дотам, никога не съм се задълбавала. Но сега виждам, че католическата църква присъства навсякъде -болници, санаториуми, училища, детски градини и какво ли още не. Всяка година в Лурд пристигат между 70 и 100 хил. инвалиди, а доброволците достигат до милион на година - от лекари и медицински персонал до най-обикновени младежи, всички помагат безвъзмездно, само получават храна и подслон. Изобщо, като сравнявам с църквата в България, май няма изобщо какво да се сравнява.

3ти Ден

Денят започна пак с нахлуването на камериерката .

Много впечатления за един ден. Решихме да разпускаме и да останем по-далече от тълпите. Предпочетохме да отидем до

MUSÉE DU PETIT LOURDES - музей с макет на града от времето на Бернадет. Беше забавно и отпускащо. Общо взето получихме някаква представа за това време, но не беше нищо особено.

След обяда отидохме до самия град, да видим как живеят французите. Спретнато малко градче, доста чисто и подредено. След обяд всички имат обедна почивка, което много ни учуди, но бяхме и едни от малкото туристи по улиците. Явно е нормално.

В късния следобед се качихме до крепостта. От там също се разкрива страхотна гледка към целия град. Самата крепост е известна с това, че никога не е превземана. Вътре има малка ботаническа градина и музей на Пиренеите.

Вечерта решихме да отидем поне до пещерата. Оказа се че има литургия от 23 часа и аз реших да се включим, повече защото си мислех, че ще бъде почти празно, но уви. Пак имаше предостатъчно народ.

Пиренеите и ден номер 4

Предварително бях взела твърдото решение да се разходим из Пиренеите. Бях набелязала лесни маршрути и тръгнахме към CAUTERETS PONT D'ESPAGNE.

Потеглихме - навигационната система не работи, не можеше да се зарежда в колата, така и не разбрахме защо. Но във Франция можеш и да се оправиш само с табелите, в южна Франция движението е много по-спокойно, нищо общо с Париж. Стигнахме ние до един огромен паркинг, имаше само 2-3 коли, и заваля един дъжд, без изгледи да спре, а ние естествено нямахме чадър. Но якетата ни бяха добри, така че трябваше да издържат.

Районът е доста посещаван от туристи, но през лятото и зимата. Ние бяхме там в средата на октомври, всичко беше затворено, никъде не можеш да се скриеш, освен в колата или под някой навес. Помислихме, помислихме и тръгнахме.

Намерихме въпросния PONT D'ESPAGNE, направихме снимки и решихме, че може да повървим още малко.

Наистина беше мнго красиво сред природата, като в магия се редяха водопади, мамеха ни в своето многообразие цветовете на есента, но този дъжд не спираше.

Видяхме разни табели и там пишеше Lac de Gab (45min). По принцип има лифт до там, но естествено не работеше и ние решихме, че ще се пробваме. Поне дъждът спря. Докато стигнем, пооплезихме езици, не е много за начинаещи, отне ни повече от час, но пък като се озовахме там, изпитахме огромно удоволствие, заслужаваше си. В далечината се вижда най-високият връх в Пиренеите - Pic du Vignemale (3.298 m).

Пътят на връщане беше много по-лесен, стигнахме до колата и установихме, че е някъде след 15 часа и нищо не сме яли от предния ден. Спряхме в първото градче, по-вкусни палачинки не съм вкусвала.

Когато се прибрахме от Франция,срещнах една позната французойка и разказах къде сме били, а тя: "Ама не срещнахте ли някоя мечка?", аз - "Не, ама в Пиренеите има ли мечки?", отговорът: "Ами там е пълно, голям късмет сте извадили". И така до ден днешен не знам, дали късмет е било, но никъде не бях чела, че има мечки и е опасно да се разхождаш така.

Прибрахме се в Лурд и приехме, че е достатъчно за днес. Утре повече .

Историята на Бернадет и ден номер 5

Най-накрая реших, че трябва да минем целия църковен комплекс с аудиогид или екскурзовод. Времето беше мрачно, но нямаше за кога да отлагаме.

Естествено взехме аудиогид, така програмата беше по-свободна. В Комплекса има 5 църкви, както бях споменала, главната църковна сграда се състои от три по-малки (BASILIQUE DE L’IMMACULÉE CONCEPTION, BASILIQUE NOTRE DAME DU ROSAIRE & LA CRYPTE) , които ги минахме още през първия ден в Лурд. Започнахме с Базиликата Saint Pius X, която се намира под земята и е от новите църкви в района. Построена е с цел да се събират максимално повече хора - вътре има място за 25000 човека. На големи плакати са представени най-известните светци в Европа и първият плакат, който видях, беше на "Св.Св. Кирил и Методий", много се вдъхнових.

Продължихме към следващия храм "Санта Бернадет", също съвременна църква. Интересното за нея, че е построена на мястото, където е било последното появяване на Бородица пред Бернадет.

Изгледът от "Санта Бернадет" е към пещерата и трите църкви.

Най-накрая дойде и редът на историята на Бернадет от Лурд.

Бернадет е родена през 1844 в средно бедно семейство, баща ѝ е мелничар. Като дете боледува много, но някак си оцелява през трудните години. На 13-годишна възраст започва да работи като прислужница, за да помога на семейството си. През 1858 се връща при тях заради първото си причастие.

На 11 Февруари 1858, Бернадет и сестра ѝ събират дърва близо до пещерата Massabielle. Кaто се опитва да мине през едно малко поточе, чува някакъв шум и поглежда към пещерата, там вижда една "дама" - "облечена в бяло, бял шал, син колан и по една жълта роза на всеки крак". След това видението изчезва. Естествено в началото никой не вярва на Бернадет, но тя не се отказва и ходи редовно до пещерата. Според легендата Дамата (Богородица) й се явява 18 пъти. С времето все повече хора придружават Бернадет. На 9-тия път Бернадет чува, че трябва да пие от водата в пещерата, опитва се и чак на 4-тия път успява, тъй като има съвсем малко вода. След това чува, че трябва да яде и от билката, която расте близо до водата. Всички смятат Бернадет за луда и я обиждат, но тя отговоря, че прави всичко за грешниците.

При всяко следващо посещение я придружават все повече хора. Бернадет си изпълнява един и същи ритуал - молитва, пие от водата, която се е увеличила, и обикаля на колене пещерата. При 11-тото посещение 1000 човека присъстват и съдията, отговорен за Лурд, я заплашва, че ще я арестува, ако не се спре. При 12-тото посещение на 1.03.1858 я придружават 1500 човека, между които е един свещеник. През нощта една жена с парализирана ръка се промъква до извора в пещерата и потапя ръката си, а в последствие започва да движи ръката си. Това е първия случай на излекуван неизличимо болен човек.

На 13-тото посещение "Дамата" казва на Бернадет: "Предай на пасторите, че тук трябва да се построи църква, над пещерата и тук трябва да се водят процесии (procession) от тях." Бернадет се опитва да убеди познат пастор (Pfarrer Peyramale), а той заявява, че иска доказателства. Иска да знае името на въпросната "Дама" и иска да види разцъфнал розов храст през зимата. Бернадет се опитва да попита за името, но чак при 16-тото посещение "Дамата" дава отговор - "аз съм непорочното зачатие". Бернадет веднага отива при Pfarrer Peyramale и предава чутото. Пасторът се замисля, "непорочното зачатие" съществува в Теологията като термин само от 4 години, прието като догма от Папа Пий IX. Момичето не е знаело за какво става въпрос.

На 17-тия път Бернадет е придружена от Др. Douzous, който я наблюдава през цялото време. В неговите мемоари пише, че Бернадет е държала с дясната ръка свещ, но когато е обикаляла на колене пещерата, пламъкът се е преместил в лявата ѝ ръка. Др.Douzous описва, че след това е прегледал неколкократно Бернадет, но не е имало и следа от изгаряне.

При 18-тото посещение (16.07.1858) пещерата е заградена и недостъпна. Бернадет сяда от дугата страна на реката и наблюдава пещерата. Богородица се появява за кратко, но не проронва нито дума. А Бернадет само казва, че не е виждала Мария толкова красива.

След всичко това Бернадет се посвещава на Ордена, става монахиня и помага на болните. През 1866 се открива първата крипта, построена над пещерата. След това Бернадет заминава за Невер, където остава и до края на живота си (16.04.1879).

Интересен детайл е, че тялото на Бернадет е ексхумирано 3 пъти (1909, 1919, 1925) и тялото е било непокътнато. До ден днешен науката и медицината имат само хипотези по този въпрос, но конкретен отговор няма. На 8.12.1933 Бернадет е провъзгласена за Светица от Папа Пий XI в Рим.

Колкото до изцеляването, има над 7000 описани случая, от които 69 са признати за чудеса от католическата църква. Както се сещате, там също има ред, по който става всичко.

Мисля, че това е предостатъчно за Бернадет от Лурд. Надявам се, да не съм ви отегчила, но по темата може да се изпишат томове. Ако някой има въпроси, с удоволствие бих се опитала да отговоря.

В дясно зад мене са въпросните бани, но в момента са затворени (за това има и снимка).