Днес, в Деня на хумора, в който вероятно на малцина им е весело, реших да припомня максимата на Радой Ралин: Светът е оцелял,защото се е смял!
ПРИНЦЪТ МОЖЕ ДА ОСТАВИ ТУРИСТИТЕ ДОРИ…БЕЗ ТОАЛЕТНА
Предполагам, че всички, четящи и пишещи тук, са проявявали интерес към малкото бляскаво бижу в сърцето на Европа - Княжество Монако. Вероятно са чували какви ли не суперлативи, впечатления, възхищения, ох..и ах… Сигурна съм, че са замирали в удивление от неописуемата красота на градската среда, на притихналите заливи, задръстени от луксозни по-малки, по-значими и стряскащо големи яхти, на екзотичната флора, която изобилства и превръща тази шепа земя в блаженството на Земята…
Обаче аз ще ви разкажа една по-различна история, предизвикваща усмивката и дори бурния ми смях… Но преживяното ми стана весело, чак когато преодолях неочакваното деликатно препятствие…В центъра на бижуто Монако. Извинявам се на тези, които намерят историята ми за пошла и неподходяща за споделяне. Но както знаем, животът е многолик и многопосочен, трябва ли някои от нашите преживелици да бъдат постоянно неглижирани?
Базирани в Ница, дни наред щъкаме из града и по-близките и по-далечни селища на Лазурния бряг: Кан, Антиб, Ез, Ментон, Вилфранш сюр мер….Това става с градски транспорт. Билетите за автобусите от Ница до всички тези селища са по 1,5 евро в посока! Оставяме посещението на близкото Монако за накрая – за десерт, за нещо като черешката на тортата за нашите туристически митарства…
Ето как един чудесен ден от слънчевия и топъл ноември на 2019 г на Френската ривиера започна за нас в тази толкова прехвалена минидържавица. Излизаме от хотела в Ница в 8 часа сутринта и изминаваме бавно и лежерно, за да се наслаждаваме на пробуждащия се град, пеш 3-4 км до автобусната спирка за Монако. Следва 50 минутно пътуване по разкошен панорамен път край Средиземно море. Пристигаме в Княжеството, слизаме на спирка в подножието на квартал Монте Карло и, неориентирани за уличните асансьори, тръгваме пеш нагоре, нагоре, нагоре. Охкаме и ахкаме на всяка крачка, спираме се, правим снимки на гледките… Най-после стигаме до прочутото Казино. Да видим първо него!
От минало мое посещение зная, че в подлеза отсреща има обществена тоалетна. Разбира се, потърсваме я, за да не ни пречи нищо след това да се отдадем на туристическо наслаждение… Пък и са минали вече 3 часа откакто сме навън…
Да, да, ама…не! Тоалетната не работи. Няма надпис защо. В напълно пустия подлез съзирам осветен само един офис, в който се виждат двама мъже. Притеснена, почуквам и питам защо е затворено „заведението”? Двамата ни обясняват нещо, което не осмислям, и ни насочват към някакъв МОЛ извън парка, под който сме. Излизаме горе, забързани по обясними причини, щураме се из парка, засенчен от кичеста екзотична зеленина и дървета, през които никъде не съзираме нещо, което да прилича на търговски център. Няма жив човек наоколо, за да ни насочи. Лутайки се, накрая мярваме през далечната улица името на МОЛ-а. Всъщност, той е забит в земята. Спускаме се с ескалатора във входа му и попадаме на дълги-дълги коридори със затворени магазини. А е почти обяд! Пак търчим насам-натам в търсене на заветното WC, но го няма, и няма…Разгеле, виждаме табела с разпределение на етажното съдържание и тя сочи, че трябва да слезем на -4-тото ниво…Добираме се и до там, но…И тук заведението е заключено!
Вече в нарастващо отчаяние се връщаме назад с ескалатора и на входния етаж попадаме на млад охранител. От него разбираме, че днес МОЛ-ът не работи/а не е неделя!/ и затова тоалетните са затворени. Той не може да ни помогне…
Хукваме навън, но все още по улиците не се мярка жива душа. Няма и никакво кафе, ресторант, бар, камо ли пък отворени... В безизходицата хлътваме в един от класните хотели наоколо. Там обясняваме, но ни отрязват: Тук няма тоалетна!/Амии?!/.
Вече видимо притеснени, притичваме до следващия хотел. В шикозното фоайе стои прав зад нещо като трибуна млад охранител. В скоропоговорка обяснявам цялата днешна история, която ни довежда до него. С едва забележимо повдигане едното ъгълче на устните си за секундна усмивка, човекът казва нещо на някого в апаратчето си за връзка. После ни завежда до един частен, както подчерта, асансьор, отключва го, качва ни и натиска съответното копче. Пристигаме на нужния етаж и друг охранител ни посочва лелеената посока…
След това горният служител ни връща долу пак с частния асансьор. Облекчена и ядосана от конфузната ситуация, изстрелвам удивено към мъжа/Поклон пред паметта на учителите ми по френски език!/, който ни посрещна, че не съм очаквала в центъра на най-богатата европейска държава да няма работещ санитарен възел! Тогава той ми обяснява: Днес нашият принц има рожден ден и затова нищо в Монако не работи…
Бре, принц да си на този свят! Всемогъща ВИП персона! Можеш всичко, дори да накараш някого да обикаля държавата ти и да не намери отворена тоалетна! Е, тука вече ни стана смешно, а малко по-късно – и много радостно. Защото на първата автобусна спирка, към която се насочихме, видяхме надпис, че ПОРАДИ РОЖДЕНИЯ ДЕН НА ПРИНЦА, днес всички градски автобуси са безплатни!
Така ли, рожденико, принц Албърт? Ами, благодарим и ти прощаваме опасението да се изпуснем като едното нищо някъде по улиците на лъскавите ти владения!
Започваме да се мятаме на, един след друг, всичките автобуси по всичките 9 градски маршрута и за един ден „овършаваме” без пари трите квартала: Монте Карло, Монако-вил и Фонтвил.
Ето снимки от местата, които посетихме и в този гратисен ден, и на следващия, когато пак се върнахме в Монако, но повярвайте ми, тогава нямаше санитарен дефицит…Твърде трудна задача бе да избера само част от тези, на които градът-държава ни се показа в целия си двудневен блясък /то толкова ти стигат, за да го разгледаш!/.
Дано тези преживелици са разведрили поне малко настроението ви!
Пристанището. Квартал Ла Кондамин. Това е първата ни среща с Монако
Тръгваме към центъра на Монте Карло
Наоколо: тушираща красота
Бързаме, затова снимаме в движение. Това е хотел Ермитаж: луксозен петзвезден, с декор в стил Бел епок, който се помещава в дворец, регистриран като исторически паметник. Намира се само на 200 метра от казино Монте Карло.Разполага със зимна градина, а гостите имат достъп до СПА център с площ 7000 квадратни метра.
Минаваме транзит край прочутото казино. После ще му се любуваме...
В този подлез търсим обществената тоалетна и макар от двете страни той да е облицован с огледала, а подът му е от ламинат, не ни е до тях...
Е, намираме все пак входа на нужния ни МОЛ
Много по-късно, на спокойствие, му обхождаме пищно украсените коридори.Няма никой в търговския център, но тези "музиканти" се скъсват непрекъснато да свирят и пеят коледни песни
И като се започна едно удивление: няма повече да охкам,няма и да ахкам на снимките - само красота, и красота
В Монако хотели да искаш...
Това е малката фасада на операта на Монако, която наричат Операта Гарние, защото е построена от Шарл Гарние, който току-що е завършил същата, но много по-голяма опера в Париж, и тя наречена на неговото име. Тази я построили за 6 месеца.
Лицето на операта в стил бо-з-арт. Залепена е за гърба на Казиното. 60 години неин директор е бил Раул Гинсбург - румънски евреин. Ако тогава съществуваше Книгата на световните рекорди на Гинес, несъмнено той щеше да бъде вписан в нея
Да, ама не сложили Гинсбург на паметник пред входа, а бюст на композитора Жул Масне, който написал цели 5 опери точно за Операта на Монако
Любуваме й се и отсреща, от един парк високо над брега на морето, в който има интересни, а някои и странни скулптури
Хотел"Париж", на 100-200 метра встрани от казиното в Монте Карло/мои стари снимки/
Хвърляме поглед на фоайето му
Монако е ежегоден домакин на автомобилния шампионат Рали "Монте Карло". На няколко места има скулптури на пилоти и автомобили
Част от маршрута на състезанието Формула 1, точно след много острия завой, наречен "Фибата", през който хвърчат болидите. Стълбището води до казиното
Тази серпентина води от пристанището към двореца на принца в квартал Монако-вил. Портата в дъното е от 1714 г и е построена по волята на тогавашния принц Антоан I-ви. Това е единствената пешеходна връзка от квартал Ла Кондамин. Няма и ескалатори ...Само градски транспорт циркулира от долу до горе,и обратно
Както си пъхтим нагоре към принцовите покои, една пътечка ни подканва да се отклоним. Попадаме на малко екоселище. В сърцето на града-държава тук екологично се отглеждат пчели. В Монако сигурно е целогодишно непознато понятието "фини прахови частици", защото пчелите не живеят на мръсни места
Е, 'ми, това е на площада пред двореца. Кой знае защо снимам тези сгради, а нямам снимка от самия дворец отсреща. И той целият е накичен с националния флаг в чест на рожденика
Пред двореца има два паметника. Това е Грималди - родоначалникът на Монакското княжество през 13-ти век
Тук e поставен поздрав от колониите към принц Алберт l-ви, по повод 25-тата годишнина от управлението му, но не намерих информация какви колонии е имало княжеството по негово време
На Монако отдавна не му е до войни, а се грижи само да създава благоденствие на гражданите си, но преди 200 години май са гърмели с тия топове. И те са в двора на двореца
Топовете са толкова отживели, че, за да имат монакските деца представа от тях, на тази детска площадка в дворцовото пространство са ги поразпръснали тук-таме като играчки
Гледка от двореца към квартал Фонтвил
Не можеше да не се отбием в прочутата катедрала Свети Николай, в която се черкуват и баш ВИП-персоните на княжеството
Ама те тук се и женят...
Снимка от сватбата на принц Рение с трагично загиналата принцеса Грейс Кели - родители на сегашния монакски държавен глава принц Албърт-III-ти.
А, бе,с език ли ги ближат тези улици, прашинка няма по тях
Друг изглед отгоре
Разходихме се в прекрасната градина, преди да влезем в Океанографския музей и попаднахме на много скулптури
Препоръчани коментари
Искаш да споделиш мнението си? Създай профил или влез да коментираш
Трябва да си член за да оставиш коментар.
Създай профил
Регистрирай се при нас. Лесно е!
Регистрирай сеВлез
Имаш профил? Влез от тук.
Влез сега