Париж в 3 дни

Париж в 3 дни

31-ви януари – току що научихме, че са премахнати Ковид мерките за ваксинирани с бустерна доза при прибиране в България от страните от тъмночервената зона, каквато беше по това време Франция.  Ура, няма да ни изгорят билетите, купени преди два месеца от Райънеър София-Буве-София за скромната сума от 80 лв. за двама, без багаж, Приорити и каквато и да е друга екстра, а само с по една раница на гърба.

Имахме точно 4 дни да направим организацията – билети за трансфера от летището, билети с резервиран част за Лувъра, хотел за три нощувки и програмата за три дни. И така на 4-ти февруари летяхме за Париж. Ангажирахме хотел Павилион де Монмартър, в квартал Монмартър, намиращ се между Мулен Руж и Сакре кьор, в най-оживената част на квартала, изпълнена с магазинчета, кафенета, пекарни и ресторанти. Перфектно позициониране за опитни „ходачи“ като нас. 400 лв. за три нощувки в стая от 7 кв. м., но с хубава баня. На около 50-100 метра имаше метростанция, която така и не ползвахме.

След кацането в Буве се качихме на шатъла и след около 1,30 чака се озовахме на Порт Майо, след което се насочихме към Триумфалната арка и разходка по цялата Шанз Елизе до площад Конкорд.

След поредицата от снимки и клипчета и след кратко чудене дали да използваме някакъв транспорт до хотела и преценка на физическото състояние, решихме да поемем пеша към Монмартър. Според нас най-добре се разглежда непознат град и се потапя в ритъма му като човек го обходи пеша.

Следва настаняване в хотела, който между другото имаше страхотен вътрешен двор, малко почивка и разходка из "махалата":). Напазарувахме си за вечеря и в леглото, защото на другия ден ни очакваше Лувъра.

Лувърът е място, което искам да посетя от времето, когато четях романите на Дюма с всичките им описания, дворцови интриги, дуели, балове и т.н. На следващия ден, отново пеша, се насочихме към легендарния дворец. Влязохме със запазения час и след представяне на сертификат. Огромен дворец с изключително много зали с картини и други произведения на изкуството, върхът на които е Мона Лиза на Леонардо Да Винчи. Трябваха ни някъде около 4 часа да обиколим отделните зали, като съм сигурен, че сме пропуснали доста от тях, но дори и цял ден да се намираш там, надали ще можеш да видиш всичко. Пък и човек се пренасища. Мястото е неописуемо – просто е необходимо човек да се потопи в тази атмосфера. След кратък възвръщаш силите обяд се насочихме, отново пеша покрай Сена, към Айфеловата кула.

Твърде оптимистично за един ден да се съчетае Лувъра с Айфеловата кула, но не и невъзможно. След около един час разходка по брега на Сена, която е изключително красива в тази си част, се озовахме на Марсово поле, под самата кула на Айфел. Кулата се вижда от почти всяка част на града, но колкото повече я доближаваш, толкова по-величествена изглежда. Последва нова порция снимки, селфита и т.н. и обратно към Монмартър, а който е бил в Париж знае, че изобщо не е близко, особено за вече изтощени от умора и впечатления хора като нас. Това беше, може би, най-мъчителната част от екскурзията, особено нанагорнището на последния етап към хълма Монмартър. Последва баня, почивка и отново вечерна разходка из "махалата".

Следващия ден се оказа първа неделя от месеца, което означаваше, че можем да избираме измежду няколко дузини безплатни музеи. Спряхме се на Музея на изкуствата и занаятите, музея на Пикасо и Центъра за модерно изкуство Жорж Помпиду. Сториха ни се най-подходящи, като съобразихме и локацията им, защото хич не е маловажна за пешеходци като нас.

Първият от тях Музея на изкуствата и занаятите – голям като обем музей, който проследява развитието на науката и техническия прогрес до наши дни. Изложени са прототипи на различни машини, от най-примитивните до луноходи. Според мен идеята е да се проследи през какви етапи е преминало човечеството в областта на различните занаяти и професии. Впечатление ми направи, че въпреки неделния ден, имаше няколко групи от ученици с ръководители, които явно имаха поставени задачи от училище – да направят някакъв проект, прототип или пък просто анализ, които с интерес слушаха, разглеждаха и си записваха разни неща. Между другото и в Лувъра беше пълно предимно с млади хора под и малко на 20-те. Може би пандемията е подплашила по-възрастната част от любителите на изкуството.

Музеят на Пикасо – вторият от планираните за деня се оказа също толкова впечатляващ, макар и по-малък на размери, но пълен със съдържание. В него освен картини на именития художник имаше и много скулптури на Роден една, от които е Мислителят. Също така имаше картини и на Пол Гоген, Огюст Реноар, Пол Сезан и други. На няколко места бяха показани 3D макети, които обясняваха много нагледно изкуството на Пабло Пикасо. Как е виждал нещата и как завъртени по-някакъв начин се получава необходимата симетрия за човешка глава например. Боже, какво е било в главата на този човек!!!

Центърът за модерно изкуство Жорж Помпиду е може би най-малко интересния музей от трите, въпреки внушителната си сграда и интересна архитектура. По едни външни ескалатори се стига до последния етаж. На първият етаж, доколкото си спомням имаше кина, втория беше библиотека, а третия нещо като огромна компютърна зала. Не претендирам за точност, защото не влязохме там. Посетихме четвъртия и петия етаж, които представляват множество зали с различни странни за мен произведения на изкуството, например: една купчина сварени спагети, втвърдени по някакъв начин и приличащи на л…., или пък една шумоизолирана стая с мрежи по стените пълни вместо с каменна вата с изсъхнала шума, или най-различни мацаници и цапаници, които предполагам трябва да представляват картини. Също в началото на четвъртия етаж имаше огромна скулптура на Ленин, а малко след това Сааб, модел края на 70-те или началото на 80-те. Е, не всичко беше лишено от вкус и замисъл. Имаше и приятни за окото експонати.

Последва прибиране в хотела, вечерна разходка из Монмартър, посещение на Сакре кьор и наслаждаване на гледката от най-високата част на хълма.

Последният ден започна с бърза закуска и последен обход по парижките улици до Порт Майо, шатъл, летище, самолет и обратно в България.

Няколко лични впечатления:

Париж е страхотен град с широки булеварди и прекрасни сгради, добре поддържани с архитектура предполагам от Наполеоново време. Напук на всички твърдения, че градът е мръсен и по улиците му се разхождат предимно цветнокожи, араби и др. и е пълно с налягали напикаващи се просяци по земята, аз не останах с такова впечатление. Улиците бяха изпълнени предимно с млади хора, а през почивните дни и с доста трениращи. Булевардите са широки и със задължително оборудвани велоалеи. Градът ми се стори доста чист – всяка сутрин се миеше, както и от ранни зори се изхвърляха кофите за боклук. Заведенията в „нашата махала“ Монмартър бяха пълни изключително и само с млади хора, по двойки, тройки, четворки и цели групи, насядали на по чаша вино или бира под газовите отоплителни уреди.  

Париж е изключително скъп град. Два сандвича в някакво еврейско капанче за бързо хранене струваха18 евро. Хот-дог при Айфеловата кула за 8 евро. Бирата по заведенията започваше от 8-9 евро и стигаше до 12 евро, и то наливната. Цените по ресторантите хич не бяха по джоба ни. Затова пазарувахме по магазините за вечеря – малко колбаси от месарницата, малко сирене от магазините за сирена, франзела от пекарната и по бира-две от Карфур.

Три дни определено са малко за град като Париж, макар че покрихме основните забележителности, на моменти си беше препускане. Версай си го оставихме за следващия път, както и Нотър Дам след ремонта.

Монмартър се оказа прекрасно място за локация. Нито веднъж не сме ползвали обществен транспорт. Кварталът има невероятен дух – малки, тесни, калдъръмени улички с автентични френски магазини и капанчета. Другото, което ме впечатли е района около Сена, от Лувъра до Айфеловата кула. Много приятно място, особено след моста Александър III.ма един особен

Париж може да се изкара и бюджетно – под 1 000 лв. за двама човека за три нощувки с включени самолетни билети, трансфер от и до летището, музеи, храна, сувенири и т.н. Включително напълнихме и умирисахме раниците с френски сирена и салами навръщане, шоколади и други сладки неща за децата.

Определено бихме се върнали там!!!