Париж - ден първи

И така, най-накрая стигнахме и до Париж. След няколко безплодни опита, блокирани напълно от пандемията, дойде и нашия момент да видим един от най-известните градове в света и то във вид, на който малко хора са били свидетели.

Първия ни опит да го посетим беше през април 2020, но както всички знаем, света се затвори март и всичко приключи. За щастие успяхме да си върнем всички пари за билети и хотел, така че не бяхме напълно разочаровани. След това купувах още няколко пъти билети за Париж, винаги анулирани, до юли 2021 г. Но да започна от началото…

Билети купих от Wizz Air за колосалната сума от 130 лв. отиване и връщане за двама! Ако не друго то пандемията ни донесе безумно ниски цени по много дестинация и щеше да бъде просто грехота да не се възползваме. Когато тръгнах да търся хотел, обаче нещата вече не стояха по същия начин. През 2020 г. цените бяха високи, все пак това е Париж, но сега освен, че много от апартаментите, които си бях запазила, изобщо не съществуваха като вариант, някои от хотелите изобщо не бяха отворили врати. Та, с лек компромис с местоположението, накрая резервирах апартамент в този хотел- Aparthotel Adagio Paris XV. Препоръчвам го веднага, беше чист и приятен, далеч от центъра, но с близко метро, а ако ходите до Версай е на точно по средата между двореца и забележителностите в Париж. Дори може да ви излезе по-изгодно да стигнете с такси, но за това ще разкажа подробно в пътеписа си за Версай.

Полета ни беше ранен, така че трябваше да сме на летището в 6,30 сутринта. Няма да ви занимавам с много подробности, но когато има доста хора проверките минават по-бавно и като резултат самолета излетя с повече от 40 мин закъснение. В момента до Франция може да се пътува както навсякъде в зелената зона в Европа – със сертификат за ваксина, отрицателен тест или документ за преболедуване. За в бъдеще обаче, никой не може да каже…

Наваксахме малко от закъснението и почти навреме кацнахме в Бове – градче на около 100 км от Париж, но всички нискотарифни компании кацат тук. Още на слизане от самолета ни лъхна приятен хлад, в София беше 35 -38 градуса, а прогнозата тук беше за макс 24, рай!

Най-лесния начин за стигане до Париж е с трансферните автобуси, като навсякъде из малкото летище има табели и няма никакъв шанс да се объркате. Те и без това спират точно срещу изхода. Онлайн билета в двете посоки струва 28,75 евро, а на място -37, същото е и с еднопосочните. В Париж спират на Порт Мало, от където пък може да хванете жълтата линия на метрото, която ви води до центъра. Пътуването отнема около час и 10-15 минути.

В нашия случай метрото ни заведе до спирката зад Лувъра – Louvre Rivoli, където бях намерила място, в което да си оставим багажа докато дойде време да се настаним в хотела (както знаете то е обикновено след 14,00 часа, а ние бяхме в Париж около 12). Още на излизане от метрото ни посрещна невероятна атмосфера, допълнена от мириса на прясно изпечени кроасани от пекарна точно срещу изхода.

Оставихме багажа в кафене „Lа Corona“ срещу 5 евро за куфар, и бяхме готови за приключения! Разбира се, първо спряхме в пекарната, където просто се чудехме от кое първо да опитаме…

Подковани със сладкиши и план разграфен почти по минути се заехме с завземането на града 🙂 Първата спирка, разбира се, беше Лувъра, който обаче бяхме решили да видим само отвън, защото просто нямаше как да отделим цял ден само за него, а по-малко си е просто препускане. Така или иначе сме сигурни, че искаме да се върнем пак в Париж, другия път заедно със сина ни, така че Лувърът няма да ни избяга. Както можете да си представите целия район е впечатляващо красив…

…а ето го и него!

Лувърът е един от символите на Париж и въобще на цяла Франция. Този музей на на изящните изкуства е най-големият на територията на страната, а също така един от най-посещаваните в цял свят. Красивата и грандиозна постройка на музея заема около километър площ в централната част на френската столица, между десния бряг на река Сена и улица Риволи. В далечната 1190г. Лувърът е била кралски дворец на Филип II, който за времето си е нямал равен по размери и красота в цял свят. Основите на първоначалното укрепление днес могат да се видят под залата на Кариатидите. По времето на Франсоа I и Анри II е разрушен и изграден наново.

За първи път Лувърът отваря врати за посетители на 8 ноември 1793 г. и до 1870 г. той непрекъснато търпи разширяване и обогатяване на колекциите, изложени в него. През тази втора половина на 18 век е екзекуцията на Мария-Антоанета и водачите на революцията решават, че обикновените хора трябва да имат възможност да видят кралската колекция от произведения на изкуството. Така днес, на обща площ от около 60 600 кв. м, в Лувърът са изложени невероятно ценни екземпляри и цялостни колекции от изящното изкуство. Цената на билета е 17 евро.

Забравих да добавя, че при нашето посещение, навсякъде на затворено се носеха маски, като освен за музеите и забележителностите, и някои магазини искаха сертификат за ваксина или отрицателен тест.

Срещу Лувъра се намира Триумфална арка, на площад Карусел. Тя е проектирана от архитектите Шарл Персие и Пиер Фонтан, които са били дългогодишни приятели, а Наполеон бил толкова впечатлен от работата им по операта Гарние, че станали главните му архитекти. Монументът е по образец на триумфалните арки на Римската империя, които се характеризират с три арки и е кръстена на местоположението си. Строежа ѝ започва през 1806 г., дълга е 23 м, широка 7 и висока 19 м.

От нея започват градините Тюйлери, които са едни от най-красивите паркове, които съм виждала. Името си взимат от фабрика за плочки, която се е намира на това място, преди кралица Катерина де Медичи да построи Палас де Тюйлери през 1564 г. Андре Ле Нотр, известния градинар на Луи XIV, дал нов облик на градините през 1664 г. за да получат сегашния си вид на френска формална градина. Те разделят Лувъра от Плас де Конкорд и са прекрасно място за разходки и попиване на местната култура. Статуи на Майло стоят заедно с такива на Роден и Джакомети. Двете езера на градините са идеални за почивка, много ме впечатлиха металните столчета, разположени около тях, особено тези подобни на шезлонг, бяха удивително удобни. Ако имате желание може да си вземете под наем малка платноходка, която да пуснете и да управлявате из езерцата.

След тази приятна разходка дойде време и за следващата ни точка по график, както казах, всичко беше разделено по минути, защото доста от музеите искаха билетите да се купуват предварително и за точен час. А когато искаш да посетиш няколко места в един ден, организацията става леко сложна. Та, определихме си кои музеи искаме да видим задължително и първия от тях беше Музее д’Орсей. Намира се точно срещу Тюйлери, трябва само да прекосите Сена.

Колекциите на музея се намират в сграда на бивша гара, а самата тя си е истинско удоволствие за сетивата. Построена за световната изложба в Париж през 1900 г., гарата е трябвало да се вплете изкусно в заобикалящата я среда, включваща Лувъра и Музея на инвалидите. Поради тази причина архитекта ѝ решил да смеси метална структура с изящна зидария.

Новата гара била много модерна за времето си, с асансьори за багажа и пътниците, подземни релси и хотел. Проблемите започнали през 1939 г., когато влаковете станали прекалено дълги за платформите и гарата се превърнала в обслужваща само градските пътници. До 1973 г. хотела имал толкова малко гости, че се наложило да затвори.

Дълго време имало дискусии за разрушаването ѝ и построяването на нов хотел, но сградата била идеална за музей и накрая била обявена за национален паметник през 1978 г. Новия музей Д’Орсей отворил врати през 1986 г. като запазил голяма част от първоначалната сграда, специално стъкления покрив и огромните часовници.

В колекцията му може да видите картини, снимки и скулптури от 1848 до 1914 г. Музеят е особено известен със творбите си на импресионисти и пост-импресионисти като Моне, Мане, Дега, Реноар, Сезан, Сьора, Сисли, Гоген и Ван Гог. По-малко популярна, но заслужаваща внимание е и колекцията от каменни и бронзови скулптури, много от които поръчвани от богати хора през 19 век. Най-известните са такива от Роден и Дега.

Цената на посещението е 16 евро, под 18 години входа е безплатен. Работи всеки ден, освен понеделник.

След като видяхме този невероятен музей се разходихме набързо около Сена, защото аз имах купех онлайн билет за друг прекрасен и малък музей – Musée de l’Orangerie. Намира се в красива сграда, построена през 1853 г. за оранжерия и има богата колекция от картини на импресионисти, включително шедьоври на Моне. Можете да видите картини от 1930-те до 1950-те.

Най-забележителните му зали са тези с Водните лилии на Моне. Художникът е дал точни инструкции как трябва да бъдат изложени картините за да се създаде впечатлението, че тези огромни картини оживяват, когато влезете в овалните зали. Може да видите и картини на Сезан, Реноар, Пикасо, Русо и Матис.

Билета струва 12,50 евро, но ако сте с някой под 18 год. ще ви струва 10 евро. Отново е безплатен ако сте под 18 години. Отворен е всеки ден, освен вторник.

Докато аз разглеждах музея мъжа ми обиколи района наоколо. Точно до музея се намира площад Конкорд – втория най-голям във Франция. Площадът е проектиран между 1757 и 1779 г. и е бил кръстен Луи XV. В центъра му е имало статуя на Луи на кон, направена за да ознаменува доброто му здраве след дълго боледуване.

През 1892 г. статуята е свалена и разтопена, а площада е преименуван на Площада на революцията. По време на Френската революция, тук се намирала гилотина, на която са намерили смъртта си над 1200 човека. Едни от най-известните гилотинирани тука са Мария Антоанета, крал Луи XVI и Максимилен Робеспиер. Когато този кръвожаден период приключил през 1795 г., площада бил кръстен Конкорд.

Ремонтиран е между 1836 и 1840 г., когато гигантски 3000 годишен египетски обелиск от Луксор, подарък от Хедива на Египет, бил сложен в центъра. Подредени около обелиска са два фонтана, повлияни от фонтаните в Рим.

Северната част на площада е затворена със сградите на Френското морско министерство и хотел Крилон, един от най-старите и най-елегантни хотели в Париж.

От тук си хванахме набързо метрото до апартамента, в който най-накрая се настанихме и си починахме преди най-важното ни посещение този ден – на Айфеловата кула. Не знам как е било преди пандемията, но в момента е почти задължително да си резервираш предварително билети, защото капацитета на посетители е намален наполовина и местата свършват бързо. Знам, че се продават и на място, но аз не бих разчитала на това. Цената до върха е 26,10 евро, а само до първия етаж и с качване по стълбите е 16,70.

Ние искахме да видим и залеза от върха, така че проверих кога е в този ден и запазих билети за 20,30 ч. Направи ми впечатление, че още когато пристигнахме до парка видяхме повече хора, отколкото бяхме видели за цял ден. Явно е много популярно място и беше пълно със тийнове и семейства, които си правеха пикник на тревата.

А ето и самата нея – Айфеловата кула:

Айфеловата кула е построена от Густав Айфел за Световната изложба през 1889 г. Изложбата е направена за да се отпразнуват 100 години от Френската революция. Конструкцията на кулата, която отнела 2 години, 2 месеца и 5 дни била истинско техническо и архитектурно постижение, символ на технологичната сила. Тя била демонстрация и на френското инженерство в края на 19 век, определящ момент за индустриалната ера. Като символ на Франция и на Париж, днес Айфеловата кула приема над 7 милиона посетители на година, правейки я най-посещавания платен монумент в света.

Ето няколко факта, които поне за мен, бяха изненада 🙂

1. На върха на кулата има апартамент, в който Густав Айфел е приемал важни гости и посетители. Може да се посети, когато я посещавате. Аз лично не го видях, защото имам страх от височини и самия факт, че успях да стигна до върха си е постижение. Но след слизането от асансьора стоях само на затвореното пространство и нямах сили да се разходя наоколо🙂
2. Както вече споменах, Айфеловата кула е била построена за Световната изложба и планът е бил да бъде разрушена след 20 години. Обаче, Айфел предвидливо сложил радио антена и безжичен телеграфен предавател в нея, така че правителство решило, че е прекалено полезна за да бъде съборена.
3. Изисква много усилия за да изглежда кулата толкова добре. Всеки седем години, около 60 тона боя се нанасят върху ѝ. Така не само я правят по-красива, но и помагат срещу образуването на ръжда по желязото.

Нямаше никаква опашка за нашия час и веднага тръгнахме към асансьора. Качвате се с един до първото ниво, където можете да се разходите или да се качите на следващ асансьор, който отива направо до върха. Ние се разходихме и полюбувахме на гледката.

Скоро дойде време и на прекрасния залез, който обагри града в златно. Усещането, както можете да си представите, беше удивително.

Освен прекрасната атмосфера, докато чаках мъжа ми да се разхожда по най-високите места, аз присъствах и на предложение за брак. Хич не обичам такива публични предложения, но като гледам колко щастливи бяха хората, се развълнувах и аз 🙂

Имам клипче от слизането на асансьора от върха, защото при качването бяха толкова ужасена, че можех само да се държа за парапета и да си повтарям, че всичко е наред🙂 Както виждате, гледките са прекрасни, но имайте предвид, че се возите в стъклен асансьор, като около вас няма нищо друго освен металната конструкция на кулата. Какви сценарии се разиграха в главата ми за тези няколко секунди качване, не ви трябва да знаете🙂

https://www.youtube.com/watch?v=o1E3wCtwm4U&ab_channel=Mywayoftravel

Освен гледките, на върха ще имате и невероятната възможност да изпиете по малко шампанско, което се продава на един щанд. Цената за две пластмасови чашки с по 25 мл шампанско е 50 евро 🙂 Естествено, имаше и хора, които си носеха и седяха на някоя от малкото пейки и гледаха залеза. Честно казано, мисля, че имахме невероятен късмет да посетим кулата с толкова малко хора и толкова празна. Успяхме да ѝ се насладим максимално без да се блъскаме и да се изнервяме

Когато стане тъмно, Айфеловата кула се осветява и става още по-красива. В 22.00 ч. започва и кратко представление със мигащи светлини, което е изключително впечатляващо, особено ако сте близо до нея

https://www.youtube.com/watch?v=cFeSt_5XY4I&ab_channel=Mywayoftravel

След този невероятен ден вече нямах сили дори да мигам, така че максимално бързо се прибрахме за да си легнем. Все пак бяхме станали в 5, а вече беше след 12 вечерта.

Така че, очаквайте продължението, имам още много за разказване, и не спирайте да пътувате!