Париж

Днес е прекрасен пролетен ден а аз лежа в болничната стая и гледам как дърветата се разлистват.По цял ден по телевизора дават новини за пожара в парижката катедрала „Света Богородица”,а гърбът ме боли вече от лежане. Мислите са ми отправени към наближаващият с огромни крачки нов туристически маршрут,който тази година ще ни отведе в студената северна Европа и района на Балтийските републики.Но за всичко това,ако въобще се случи ще разказвам след като се осъществи.Днес реших да ви разкажа за нашето посещение на Париж през вече далечната 2017 година.Така и така имам достатъчно свободно време,а и по цял ден съм в леглото,поне да размърдам малко пръстите на ръцете и да се опитам да напиша/споделя за част от френската ни обиколка.

Денят е 24.06.2017 година,а ние сме вече двадесет и шести ден на път.Франция ни е опиянила до такава степен,че губим представа за времето.Храним се почти механично-сякаш по задължение,спим не за да си почиваме а за да уплътним времето до сутринта и с нетърпение очакваме да тръгнем към следващата цел от нашия план.Успешно преминахме и опознахме невероятната Френска ревиера,Прованс,Ним и Каркасон,Перигорд,Бордо* и Аквитания,Долината на Лоара,Орлеан и Шартър** и стигнахме до гигантския мегаполис Париж.

Ден 1.

За този ден,който се явява и рожденият такъв на нашият малък син бяхме предвидили посещение на двореца на дворците,построен от „ Краля слънце”-Луй ХIV,невероятният и възхитителен Версай.Бързо и лесно изминахме пътя между Шартър и Версай и в ранната съботна утрин спряхме на платения паркинг, само пред двореца, с цел да не губим време в предвижване, а веднага да се впуснем в приключението наречено Версай.Въпреки,че бе много рано и двореца още не бе отворил буквално изпаднах в шок когато видях огромната опашка виеща се пред вратите на двореца.За наша радост със започване на работното време ,опашката започна  да се предвижва бързо напред и след около 30-40 минути стигнахме до входа. Докато това стане обаче, влязоха много групи организирани туристи,което в последствие се оказа огромен проблем и страшно предизвикателство за мен и семейството ми.На входа очаквано ни взеха детската количка,а това означаваше заети ръце,допълнителна концентрация и адски повишено внимание да не загубим някое от децата.Влезнахме в просторния параден двор на двореца където децата потичаха малко а ние започнахме да се подготвяме за посещение на залите.През това време покрай нас ,буквално тичайки в галоп преминаваха групи от китайски и индийски туристи/колко много индийци имаше ви е бедна фантазията/,а след тях на входовете чакаха още и още тълпи туристи,жадни да отпият от опиянителната напитка-Версай.Не можехме да чакаме нито миг.Влязохме в Парадните зали-злато,мрамор и пищни украси,продължихме през Марсовият салон,покоите на краля,Огледалната зала,покоите на кралицата и навсякъде едно и също-ТЪЛПА!!!Наложи се да дам фотоапарата на жената,която дори се отказа да снима,а аз да взема да нося малкият на ръце,защото щеше да бъде смазан от необузданите индийско-китайски нашественици.Носех се през залите с помощта на тълпата и единствената ми цел бе да се измъкна от този ад.Къде по-бързо,къде по-бавно минахме през всички зали и през всичките крила и етажи на двореца.Посетихме и кралския параклис,чийто таван ни остави абсолютно безмълвни.Полюбувахме се на гледката,която не можеше да ни отнеме нито един турист,поради невъзможността все още да се ходи по таваните и се насочихме към градините.Бяха минали малко повече от два часа а аз бях буквално размазан от умора,жената и тя не бе особено въодушевена от преживяното до момента и събралата се голяма опашка пред  входа към дворцовите градини ни отказа от продължаване на обиколката.Знам,че това е най-голямата ми грешка,защото градините са прекрасни,но просто ни бе дошло нанагорно от всичко видяно до момента.Така пропуснахме или по-точно оставихме за следващият път цветните градини с Аполоновото езеро и Големия и Малкия Трианон.

Версай.Индийци,китайци и тълпи туристи.

Огледалната зала -такава каквато не искате да я видите.

Продължихме към Париж по магистрала А 86,която оформя вторият пътен пръстен около френската столица.По тази пет лентова магистрала колите се движеха бързо и плътно една в друга и за туристи като нас,които се надяват на навигацията да им покаже изхода,а табелите са толкова малки,че вероятността да ги пропуснеш е огромна ме накара да напрегна сетивата си и вниманието си максимално.Е да ама не! Докато навигацията се обнови а аз се престроя  в крайната дясна лента, слаломирайки из върволицата от коли бе пропуснат изхода,който щеше да ни отведе до мястото ни за настаняване.Малка грешка,но поправима.На следващият изход излязох от магистралата и се отправих към предградието La Kremlin-Bicetre,което се намира веднага след 13 район отвъд булевард Переферик.Със съдействието на много от вас и в частност на видната магеланка @Роца,подбрах този апартамент от AirBnb.Квартала е обитаван от интернационална смесица от хора със северно-африкански корени,но не липсваха  и африканците с тъмен цвят на кожата.Поради това,че пътувахме в периода на голямото мигриране на народите към Европа имаше и доста представители на  страните от Близкия изток и Централна Азия,но нас тези хора не ни притесняваха,защото имахме всичко нужно за да изкараме едни незабравими четири дни в този магнетичен град а именно гараж за колата/това е фактор оскъпяващ изключително много един престой в Париж/,спирка на метрото на 100 метра от входа на блока,огромен хранителен магазин отстоящ на другата страна на улицата и прекрасна и отзивчива домакиня от Алжир,която ни посрещна с такава топлина,че ще си я спомняме цял живот.Хладилника бе зареден с всичко нужно,включително напитки и закуски,огромна купа с плодове ни очакваше на масата в хола, а в детската стая,за радост на малчугана, бе оставен огромен кош с играчки.Изключително посрещане!

След кратка почивка в късния следобед решихме да се гмурнем в морето от туристи посещаващи Париж и така и ние да станем част милионите му посетители.Искам да отбележа,че определението нисък туристически сезон за този град не важи.Въпреки,че официално ваканциите в Европа започваха от 01.07.,градът бе изпълнен с безброй туристи от други краища на света и улиците приличаха на огромен мравуняк от  хора.Този първи ден искахме да зърнем най-известната кула в света и да се разходим из Марсово поле и уличките на VII градски район. Не пропуснахме и възможността да се качим на терасата на двореца "Шайо" на площад Трокадеро,от където се открива една от най-хубавите гледки към Айфеловата кула и Военното училище зад нея.

Мерките за сигурност в подножието на Айфеловата кула бяха изключително засилени и всеки човек подлежеше на проверка.Факта,че бяхме с две деца и с детска количка с багаж,караше органите на реда да ни проверяват абсолютно обстойно.Не им се сърдим ,в крайна сметка те си изпълняват служебните задължения,а ние сме туристи съобразяващи се с тези неща.Гледахме кулата от долу,от ляво от дясно,но не погледнахме Париж от горе.Членовете на нашето семейство изключвам моя милост имат страх от височини,а мисълта „Да ги оставя да се скитат и да се чудят как да убият времето,в което аз трябваше да изчакам на не малката опашка и след това да се кача до последното ниво и да се наснимам и нагледам”,ме отказа напълно от  качване на кулата. Продължихме нашата разходка из уличките разположени покрай Айфеловата кула,а там е толкова спокойно и тихо и има малки паркчета с детски площадки и места за отдих.След кратка почивка за нас и игра за децата на детската площадка решихме,че сме изразходвали запаса от сили и ще ни е нужна по-дълга почивка за това се отправихме към близката спирка на метрото и се прибрахме.На следващият ден имахме запланувана голяма градска обиколка с личен гид в лицето на видната магеланка Роца,затова трябваше да съберем достатъчно сили за да можем да отговорим подобаващо на предизвикателството наречено-„Пешеходна обиколка на Париж”.

Айфеловата кула-поглед отвътре.

Ден 2.

Започнахме вторият ден със солидна закуска и запасяване на детската количка с всевъзможни продукти за предстоящия много натоварен ден.Роца щеше да ни чака на площадчето до метростанция „Кралски дворец-Музей Лувър”,но първо трябваше да се разпознаем. Роца я познах от пръв поглед ,заради огромната усмивка,която грееше на лицето и.Тя е невероятно лъчезарна жена,а и страхотен оратор.Нямахме търпение да започнем обиколката из квартала от където в продължение на векове се е управлявала френската монархия.Влязохме в двора на Лувъра.Нямахме никакво намерение да влизаме в музея и затова се насладихме на огромният и празен двор в който гордо се издига стъклената пирамида-вход на величественият Лувър.След това отидохме до Кралският дворец-Пале роял,който аз много държах да посетя,но за мое съжаление същият бе затворен, поради течащ ремонт в него и така не можахме да видим черно белите колони на Даниел Бюрен намиращи се в парадния двор на двореца.За сметка на това,Роца ни разказа и а показа първият ресторант в Париж-Le Grand Vefour,намиращ се само на гърба на Пале роял.Обиколката ни продължи с разходка в градините Тюйлери,минавайки през Триумфалната арка на  „Карусел” и продължавайки към Луксорския обелиск на площад Конкорд,до който за наше съжаление достъпа бе забранен,заради изграждането на трибуните ,за парада,по случай националният празник на Франция.Тук дойде момента ,в който Роца реши да ни покаже „Големите булеварди”.Този квартал на Париж започва от църквата „Мадлен” и продължава чак до Бастилията.Но всичко по реда си,а на ред бе „Мадлен”.Тази внушителна църква е един от най-известните паметници в Париж,а екстериора и е грандиозен,с нейните високи 20 метра коринтски колони.Влезнахме вътре а там попаднахме на служба с песнопения.Акустиката е впечатляваща и ние седнахме за да послушаме а и да си починем.

Лувъра.

Стъклената пирамида  в двора.

След близо половин час трябваше да си тръгнем,че ни чакаха още много места за посещение.Реших да прибера апарата  и да се отдам на разглеждането на заобикалящата ме среда по „Големите булеварди”.Така минахме покрай операта „Гарние” и през площад „Вандом”.Трябваше да продължим нататък,но следващата ни цел бе малко далече,затова се качихме на метрото и след няколко прекачвания успешно пристигнахме близо до Люксембургският дворец.Трябваше да повървим 20-тина минути,но в тази приятна компания това си бе чист бонус.Роца и жената пиха кафе на крак а аз вече нямах търпение да отпия глътка пенлива течност,което стана на по късен етап.Влязохме в двореца през едно от най-красивите места в дворцовите градини-Фонтана на Медичи, стоящ в сянката на вековни чинари.Разгледахме двореца отвън,разходихме се из градините/не стигнахме до копието на статуята на свободата/ и решихме да седнем за почивка в ресторанта La Table du Luxembourg, където пихме бира ,докато децата си играеха на близките площадки.За наше огромно съжаление тука дойде момента да се разделим с Роца,която бе с нас повече от шест часа.Благодаря ти за всичко,Роца!!!

Фонтана на Медичи.

Люксембургският дворец

Вече самички продължихме нататък.Отправихме се към Латинският квартал и величественият Пантеон,за който си бяхме купили билети онлайн.Величествената църква е построена от Луи ХV в периода 1764-1790 година.Тя съчетава гръцката красота с готическата светлина и простор.В последствие е обявена за „храм на народа” ие последен дом на едни от най-известните френски герой,погребани в криптата на храма.Умората в мъника взе връх и с влизането ни в Пантеонът, той заспа.Трябваше да нося количката по стълбите нагоре и надолу и това ни отказа от качване на купола.Знаехме,че ще имаме още много възможности да погледнем Париж от високо.Само зад Пантеонът се намира една от най-любопитните църкви в Париж,която трябва да е в списъка за посещение на всеки турист разглеждащ църквите,като архитектурни шедьоври .Задължително се отбийте до  „Св.Етиен от планината”.Интериорът на църквата е впечатляващ,като огромно впечатление прави богато украсената преграда между църковния хор и кораба  на църквата.Преградата е една от малкото останали такива във Франция ,защото почти всички други били унищожени през ХVII век.Продължавахме все на север през Латинският квартал,като следващата ни цел бе водещото средище на религиозно изкуство-древната 800 годишна „Сорбона”.В този неделен ден вътрешният двор бе затворен но ние направихме няколко снимки от площад „Сорбона”

Следващата спирка бе църквата „Сен Севрен” изградена в готически стил.Води се за една от най-красивите парижки църкви със спираловидните си сводове озарени от мека светлина на фона на страхотните стъклописи в абсидата.

Пантеонът.

Църквата "Св. Етиен от планината"

Сорбоната.

Почти стигнахме до финалната си точка за деня,а тя бе…вече различната „Парижката св.Богородица”/NOTRE- DAME/.Вече бяхме в географският център на Париж или както е написал Виктор Юго „Сите е главата,сърцето и гръбнака на Париж”.С оглед на отминалите събития през тази седмица и пожара във величествената катедрала,можем смело да заявим,че сърцето е изтръгнато и ще мине много време докато се възстанови .Въпреки,че наближаваше 17:00 часа опашката пред  „Парижката св. Богородица” бе огромна и изпълваше почти целият площад пред входа на катедралата.Хората обаче масово ни пускаха да минем пред тях,понеже бяхме с детска количка и само след 15-тина минути вече крачихме гордо под сводовете на хилядолетната катедрала.Аз влязох да разгледам съкровищницата на храма,от която смятам да ви пусна доста снимки,за да може да си спомняме,какво е представлявала църковната съкровищница. След това разгледахме църквата от вътре -страничните олтари и главният олтар , северната и южната розета и поседнахме на молитвените пейки за да попием максимално много от величието и святостта на тази хилядолетна църква.Със сухи факти всеизвестни на всички вас относно проектирането,построяването и реставрацията на катедралата през вековете не смятам да ви занимавам,а и излегнат в болничното легло хич и не ми се рови за някакви дати и години,така че продължавам нататък.Излязохме отвън и започнахме да разглеждаме екстериора на катедралата,а той не е по-различен от многото подобни катедрали пръснати из цяла Франция.Величието на този храм се крие в неговата вековна история неразривно свързана с историята на страната.Отправихме се към моста Pont de l’Archeveche от където се открива и най-впечатляващата гледка към Notre-Dame и река Сена.На моста бе пълно с фотографи,снимащи професионални фотосесии и моя милост реши да направи няколко кадъра и да остави корифейте във фотографията да си вършат работата.

"Парижката света Богородица"-главната фасада,входът със Страшния съд и западната розета.

Съкровищницата.

Кораба и главният олтар.

Южната розета.

Изглед към катедралата от Pont de l’Archeveche

Минаваше вече 18:30 часа и ние се отправихме към Кметството/Hotel de Ville/,за да можем да си хванем метрото от намиращата се там метростанция.Трябваше да се приберем ,да се освежим ,починем  и да вечеряме.Денят още не бе свършил и планът бе да се върнем на Трокадеро  за да можем да наблюдаваме на живо светлинната програма на Айфеловата кула.Само след няколко часа бяхме на терасата на двореца Шайо на площад Трокадеро.Имаше много хора,полиция и военни.На всякъде,където имаше струпване на хора местните власти бяха се погрижили да има засилено полицейско и военно присъствие,а това бе във връзка с предотвратяване на евентуален терористичен акт.Стигнахме до ръба на терасата на двореца Шайо, точно в момента, когато залязващото слънце, погали с лъчи железният гигант,а гледката бе умопомрачаваща.Жената и децата отидоха да си играят в близкият детски парк,а аз заех позиция на един ръб,който е част от водоскоците на „Градините Трокадеро” и клатейки си краката над ръба, зачаках да се стъмни.И това стана.Стъмни се аз се наснимах след което изгледахме светлинното шоу започващо някъде към 23:00 часа и след това почти бегом се отправихме към метрото.То е с работно време и за нас бе жизнено важно да успеем да се приберем преди да затвори.Доста след полунощ стигнахме до временният ни дом и размазани от умора легнахме да спим.

Кметството-Hotel de Ville

Айфеловата кула по залез слънце.....

......и нощем със светлинки и без светлинки.

Ден 3.

След  изтощителният  втори ден,бяхме решили да го караме малко по-лежерно,с не много дълги,но за сметка на това продуктивни разходки.Станах сутринта от сън и отидох до близкият Auchan за да купя закуска.Времето бе много приятно, а улиците блестяха от чистота.Почти месец от както бяхме тръгнали от вкъщи,а времето е все така хубаво,което пък си е мечта на всеки турист.Завърнах се в апартамента с два плика ароматни и хрупкави кроасани и още някакви закуски и след обилна закуска се приготвихме за излизане.Детската количка отново бе превърната в един мини склад,зареден със всякакви екстри  и пособия.Пропуснах да ви кажа,че парижкото метро е най-неподходящото и непригодното за пътуване с детски и инвалидни колички от всички,които бях виждал до сега,а те не са никак малко.Налагаше ми се да го нося надолу и нагоре по стълбите,но той тате е още млад и як,така че няма да го правим на проблем.Отбелязвам го просто за да знаете!Разходката ни започна от световно-известното авеню „Шанз Елизе”,което освен със широките си тротоари и чистота,не ни впечатли с нищо друго.Това,което ни предстоеше,обаче си бе друга бира.Вървяхме към оригинала по чийто модел се правят всички други арки по света или по-точно към„арката на арките” .Триумфалната арка с нейните внушителни 50 метра височина и 45 метра широчина е грандиозен монумент,построен в чест на победата на Наполеон Бонапарт в битката при Аустерлиц.  Изкачването до върха се извършва по тясно стълбище и поради тази причина жената и малчугана заедно с количката останаха в подножието на арката а ние с големия синковец се отправихме към една от най-запомнящите се гледки в Париж а именно тази от Триумфалната арка.Като на длан пред нас се разкри целият гений на великият барон-архитект Йожен Осман,който е проектирал  12 –те радиални авенюта и 12-те сгради в еднакъв стил около Триумфаланата арка ,които предават на площад Етоал величествен и монументален характер.Дълго седяхме и се любувахме на невероятните панорамни гледки ,разкриващи ни се пред очите.Но всичко си има начало и край! Трябваше да сложим край на този пир за очите и да се върнем при другата половина от фамилията.Следваща спирка-отново на високо и отново с гледка,обаче този път от хълм.

Триумфалната арка.

Шанз Елизе гледка от площадката на Триумфалната арка

Изглед към Дефанс и голямата арка.

Отправихме се към Монмартър и неговите „Сакре Кьор” и площад „Тертър”.Слезнахме на метростанция  „Анвер” и само насевер и нагоре по уличката стигнахме в подножието на хълма.Базиликата от бял камък в римско-византийски стил се вижда от всяка една част на града,понеже е изградена на най-високият хълм в Париж. Изкачвайки се до „Сакре Кьор” буквално целият град остава в краката ви.Базиликата е впечатляваща,но като всеки туристически обект в Париж е препълнено с туристи.Продължихме към площад „Тертър”,където за първи път се сблъсках вербално,въпреки,че преди това ги бях виждал на много места из града българско-румънски циганки/в нашият случай бяха български/,които събираха уж дарения.Две от същите мургавелки се опитаха да убедят жената да даде дарение ,но в момента в който се приближих аз и започнахме да си говорим на български,те буквално побягнаха и  то псувайки ни.Аз ги последвах,защото много се ядосах и така стигнах до една странична площадка на която се бяха събрали 10-тина от тях.Казах им,че ще извикам жандармите/полиция,но първо най-демонстративно им направих няколко бързи кадъра и със снимките ще отида при полицаите.Станаха по ниски и от тревата! Започнаха да ми се извиняват,да се вайкат,да преиграват а на мене честно не ми се занимаваше,затова и ги оставих и продължихме със семейната разходка.Полюбувахме се на местните художници-портретисти и започнахме бавно да слизаме.В една уличка представление изнасяше една много добра улична банда и това ни подтикна да направим по-продължителна почивка при тях.Време бе за обяд.Няма нищо по-вкусно от хрупкава франзела със месо и зеленчуци споделена с любимите хора  на уличният бордюр,под мелодичният акомпанимент на непознат за никого вокал и неговата банда.

Базиликата "Сакре Кьор"

Площад "Тертър"

Улични музиканти 

След този страхотен обяд малкият започна да се унася и ние решихме да си тръгваме.В метрото вече спеше дълбоко и в движение,взехме решение да се опитаме да разгледаме поне един музей в Париж.Избрахме си …….Домът на инвалидите/Les Invalides/.Едва ли щяхме да изберем някой друг при баща военен и син харесващ историята и древните оръжия.И така със спящ мъник стигаме до входа на бившата военна болница,но мерките за сигурност отново бяха много засилени.Количката трябва да мине на скенер,естествено без мъника да е в нея.Извадихме го внимателно,но имайки се предвид,че той спеше повече от час,това му бе достатъчно да се разбуди.Щяхме да посетим най-големият комплекс от паметници в Париж с буден малчуган.Всичко обаче мина перфектно.На него толкова много му харесаха оръдията,рицарските доспехи,оръжията и всички изложени артефакти,че не му остана време да измисли някоя лудория.Така сграда по сграда и етаж след етаж разгледахме Музея на Въоръжените сили,Музея на Ордена на освобождението-обхващащ периодите на Първата и Втората световни войни.След това се отправихме към Музея на макетите и Музея на френските крале-в който бе изложено оръжието и снаряжението на всички френски владетели,но не ни пуснаха да преминем през вътрешния двор.Имаше погребение с участието на много официални лица и достъпа до двора бе забранен.Наложи се да обикаляме,но по път ни бе църквата „Луи Свети на инвалидите”,където е и гробницата на Наполеон I.Първоначално църквата е замислена като кралски параклис но в последствие се превръща в императорска гробница, в която през 1861 година са положени тленните останки на френският император ,в саркофаг изработен от карелски червен кварцит върху постамент от зелен гранит. Внушително!!! То какво ли във френската столица не е такова,но Музея на Инвалидите ни хареса адски много.Трябваше да бързаме.Заобикаляйки сградите за да стигнем през малки коридорчето до Музея на макетите и този на Френските крале,се оказа,че работното време на музеите е почти свършило.Избрахме да влезем в този в които бе изложено снаряжението и вещите на френските крале.Затваряха всяка зала веднага след като преминехме през нея ,така че връщане назад нямаше.Все напред и все напред ,точно като войските на Наполеон.За съжаление Музея на макетите вече бе затворен,а според  пътеводителните карти/ брошурки взети на входа- той е уникален.Беше минало вече 18:00 часа и лежерната ни разходка замислена за този ден бе към своя край. За първи път се прибирахме толкова рано,но големите разстояния в Париж и постоянната нужда да използваме метрото започна в един момент да ни натежава.Затова бе време за почивка.Телевизия,интернет и семейни игри завършени с дълго излежаване на удобните домашни фотьойли с бира в ръка/поне за мен/-бих казал,че е достоен завършек на всеки изморителен ден.

Домът на инвалидите.

Олтара в църквата "Луи Свети на инвалидите"

Саркофага на Наполеон I Бонапарт.

Ден 4.

За този ден планът ни бе кратък,точен и ясен.Очакваше се да започне да вали около обяд затова си поставихме като цел да разгледаме района на Шатле и Халите и последствие да се отправим към Консиержри и невероятния параклис „Сент Шапел”.Започнахме с нашата обиколка от новаторската и иновативна сграда за времето на  нейното построяване -центъра „Жорж Помпиду”.Не влязохме вътре,защото не искахме да губим време,но за сметка на това изпихме по едно кафе гарнирано с голяма доза хрупкави кроасанчета на стълбите на католическата църква „Сент Мери” с гледка към Фонтана на Ставински и център „Жорж Помпиду”.Центъра „Жорж Помпиду” е впечатляващ вечер,защото асансьорите, отдушниците,ескалаторите,тръбите и другите елементи от конструкцията светят с различни цветови нюанси ,а това предава на сградата нереален и футуристичен вид.Но ние бяхме там през деня така,че продължихме към легендарният 800 годишен „търбух на Париж”-Халите.Крачейки уверено към Халите минахме покрай единственият ренесансов фонтан в Париж-„Фонтанът на невинните”.Бях чел в пътеводителите,че на това малко площадче се събирали много млади хора,свирели улични групи и смешни мимове разсмивали хората,но от всички тях нямаше и следа.Може би защото бе вторник или още бе много рано,незнам?!?Стигнахме и до Халите.Там сега е разположен подземният  културен комплекс и търговски център „Форум” ,на който не обърнахме почти никакво внимание,а колко история е събрана на това място.Всичко е променено и някак скучно.Не скучаеха обаче малчуганите,които се заиграха в близкият магазин за Лего, с дистанционно управляемият модел в мащаб 1:1 на R2-D2.Много забавен и разпускащ,бе този момент макар и продължил не повече от 20-тина минути.

"Жорж Помпиду"

Фонтанът на невинните.

Облаците започнаха да се сгъстяват а времето захладня,което бе явен признак за приближаващият се дъжд.Взехме решение да тръгнем към  Консиержри. Вървейки по величественият Пон Ньоф/Pont Neuf/ с неговите съвършени 12 арки,се натъкнахме на поредните порция от мургавелки/този път не бяха от България/ опитващи се с трикове да излъжат млада датска двойка.Толкова много ме напуши,че буквално исках да ги хвърля в Сена,но жената ме задърпа.Все пак успях да кажа на младият мъж,че това е измама,което за него бе достатъчно за да се усети,че го пързалят.След това ме настигна и най-сърдечно ми благодари! Разказа ми набързо,че са от Дания и са в града на любовта за едноседмично сватбено  пътешествие.Покани ни да седнем на кафе,но ние нямахме никакво време,затова учтиво отказахме и с пожелания за приятно изкарване си продължихме по пътя.Минахме през площад  „Дофин” и покрай южната част на Консиержри ,стигнахме до входа на „Сент Шапел”.Добре,че имахме предварително закупени билети! Опашката бе сигурно от 2000 човека,които културно и търпелива чакаха  да им дойде реда да влезнат в параклиса.

Параклиса Сент Шапел се явява истинска перла в сърцето на Париж.Построен в късно готически стил в периода 1242-1248 година,той всъщност е огромна мощехранителница ,издигната да приюти Тръненият венец,който Луи Свети купува от император Балдуин II през 1239 г. в Константинопол .До преди няколко дена същият този венец се съхраняваше във „Парижката Света Богородица”. Най-впечатляващото в параклиса Сент Шапел са неговите изящни стъклописи.Още с влизането в горният параклис ще останете буквално без дъх!  Повече от 1100 библейски и исторически сцени ще ви пренесат далеч назад във времето до XIII век от когато датират и самите стъклописи.Истински празник за сетивата! Стояхме в параклиса малко повече от 30-тина минути и след като ни заболяха вратовете от зяпане по витражите и таваните решихме да си тръгваме.Този път минахме от северната страна на Консиержри за да можем да зърнем макар и за кратко часовника от XIV век,намиращ се върху часовниковата кула на Съдебната палата,който се явява най-старият  часовник в Париж.Ситни капки започнаха да падат от небето а това за нас бе ясен знак да се отправим към близката метро-станция при Пон Ньоф.В ранният следобед на този ден се изсипа зверски дъжд,продължил повече от няколко часа.Деня бе безвъзвратно загубен а на нас не ни се разглеждаха музеи,затова се прибрахме.Започна подготовката за обратният път към дома.

Сент Шапел.

Консиержри.

Ден 5

В този ден не се случи нищо кой знае какво,или за да бъда още по-точен не се случи нищо! Почистихме апартамента,натоварихме колата,чухме се с нашата любезна домакиня за да си вземем довиждане и да се разберем къде да и оставим ключовете и се гмурнахме в ужаса на парижките магистрали.Преминахме покрай Дисниленд по магистрала А4,като мога да кажа ,че малко след това движението се нормализира или поне не изискваше допълнителна концентрация.Всички дружно казахме довиждане на Париж,надявайки се един ден да се върнем и да разгледаме това,което не успяхме да видим,а то хич не е малко.

Au revoir….Paris!!!

Успях да го завърша навреме! Лекарката току ще ми каза,че утре-21.04.2019 г. ще ме изписват.За пореден път живота ми показва колко е важно да се пътува и да се опознават нови и нови места.Така,дори и в този момент в болничната стая аз си мисля само за едно-за следващото пътуване.

Дано да ви е било приятно! Бъдете живи и здрави!

*Бордо

** Шартър