Прескочи до съдържание
  • Добре дошли!

    Magelanci.com е общество на хора, завладени от магията на пътешествията. От първоначалната тръпка до самолетния билет, планирането и самото пътуване – ние сме тук да си помагаме, споделяме и съпреживяваме. 

  • Стефка Кантурска
    Стефка Кантурска

    ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА НА СЪВРЕМЕНЕН ПАРИЖ

      Описание: Париж не е само романтичният град-мечта. Изкушени от амбицията да видим съвременния облик на Париж, отделихме последните дни на екскурзията ни за разглеждане на архитектурните забележителности и на част от модерното художествено изкуство.

    ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА НА СЪВРЕМЕНЕН ПАРИЖ

                              д-р инж.Стефка Кантурска

     

     Париж не е само романтичният град-мечта. Изкушени от амбицията да видим съвременния облик на Париж, отделихме  последните дни на екскурзията ни за   разглеждане на архитектурните  забележителности  и  на част от модерното художествено изкуство.

     image.png.1a87019cba761731c0321386839a9c94.png

     

                         Снимка за спомен пред фасадата на Опера Гарние

        За Париж не може да се пише и да се разказва спокойно. Париж е прекрасен и неповторим със своята красота и очарование не само заради разкошните дворци в града и околностите,но  и  заради великолепните мостовете над Сена.Париж е забележителен не само с прекрасните си музеи и паметници, не само с невероятните градини и паркове,но и с огромния поток от хора и превозни средства,които като пълноводна река заливат широките булеварди.

        Париж е необятен.Когато погледнеш улиците, площадите ,забързаните превозни средства и шумните тълпи от хора  не може да останеш безразличен.

         Стоим захласнати пред строго подредените сгради, почти еднакви по външния вид на фасадите, изпъстрени с изумително красиви балкончета и прозорци, украсени с метални решетки от ковано желязо и цветя (някои естествени,други-декоративни).

     image.png.65d07ba33f25794e8b33040091cb1ac4.png             

     Високите  стройни сгради,почти долепени една до друга

    сякаш са проектирани и построени по еднакъв образец

           С изненада разбираме  от историческа справка,че архитектурният облик на Париж се дължи на класическия – красив и приятен стил на строителство  от втората половина на XIX  век или отдавна  известния „парижки стил”.Този стил е популярен и до днес и благодарение на неговата непреходна привлекателност  Париж се е превърнал в един от най - посещаваните и обичани градове  в света.

            Възникването на новия за времето си „ парижки” стил в архитектурата е свързано с живота и дейността на  Жорж Южени Хаусман Georges-Eugene Haussmann (1809-1891) или митичния Барон Хаусман,някъде се превежда като Осман   (името няма нищо общо с турското наименование на Османската династия).  

            В края на  XIX век Наполеон III  искал да превърне  Париж от изостанал  средновековен град,  в просторен модерен град, пълен със светлина и въздух. Императорът назначил  Haussmann, за  управител или градски префект, въпреки, че самият Haussmann не  бил  архитект.Създадена била мащабна програма за градско обновяване на булеварди, паркове и обществени сгради. Хаусман ръководил радикалното преосмисляне на Париж от 1853 до 1870  г.,

     image.png.51cde2d56d89ea2c7527a3dbcc78f597.png

     

                      Фасадите на сградите  на Хаусман са  стилни и красиви

           В период от 17 години градът представлявал гигантска строителна площадка като били разрушени тесните криволичещи улици със стари средновековни сгради и като че ли бил унищожен вековния чар на стария Париж. Всъщност този чар не е изчезнал напълно и донякъде е запазен в сърцето на квартал Маре.При обновяването на града били прокарани прави широки булеварди и авенюта с  елегантни каменни жилищни сгради,които изградили  новия облик на Париж и го преобразили. Оформени били  паркове ,площади, павилиони, улични лампи, издигната била  разкошната сграда на операта - Palais Garnier. Водопроводната и канализационната система на града също били модернизирани.

           През 1840 г. десният и левият бряг на Париж са били два отделни „свята” и тогава Жорж Йожен Хаусман , създава големия кръстопът Grande croisée de Paris ,: свързващ центъра на Париж и всички гари на столицата. Никога Париж не е преживявал толкова голяма трансформация ,истинска революция nа урбанизацията.През 1859 г. Хаусман завършва   проектa, който въвеждал Голямо кръстовище към центъра на града. В допълнение се осъществява  модернизирането на Rue de Rivoli, Rue Saint-Antoine, Boulevard de Strasbourg и Boulevard Sébastopol – всички те остават широко използвани пътни артерии днес – изграждането на този „велик кръст“ завърши с препроектирането на няколко обекта в Париж. Те включвали: Площад Карусел (Place du Carrousel)-обществен площад в непосредствена близост до Лувъра; районите около Hôtel de Ville ,(  кметството на Париж); и Площад Шатле ( Place du Châtelet) - оживен площад в центъра на тази нова ос.

    image.png.9c26a242acbae26c0470dd86f01201c9.png

                Балконите  са подредени в стройни линии

           След като създал  Grande croisée de  Paris , Хаусман продължил да строи булевард след булевард в целия Париж. В допълнение към тяхната просторност, имало и специфични неповторими и изящни   архитектурни елементи които направили булевардите с техните жилищни сгради наоколо  напълно модерни за времето си и  разпознаваеми и досега.

        Aрхитектурата  на Хаусман  включва елегантни внушителни сгради,които малко се различават  по размер и детайли,но имат много общи характеристики – обикновено са били строени като шестетажни здания,а височината им  е около 17 метра като височината им трябва да е пропорционална на ширината на улицата, за да може слънчевата светлина да достига до долните етажи. По подобен начин покривите трябвало да бъдат поставени под ъгъл от 45 градуса, така че в комбинация с широките улици да може да влиза повече светлина.Известните френски прозорци,капандурите на таванските етажи и високите балкони предлагат едни от най-добрите гледки към Париж. Кварталите в стил Хаусман се характеризират с големите си булеварди - Сен Жермен, Хаусман или широкото авеню Фош Кремавите каменни фасади създават усещане за хармония и стил .Всички сгради на един и същ булевард трябвало  имат почти еднакви елементи и да съвпадат по височина ,дори  парапетите на балконите трябвало да бъдат подравнени.

    image.png.8651ebfefd60ee4778a49c4b6eecdb83.png

     Прозорците и балконите са декорирани с фантастични железни решетки  

       ”Реновирането на Париж”  от Хаусман  било посрещнато с голямо недоволство и критиците на  управителя да подаде оставка заради  недопустима екстравагантност в  урбанизацията,но въпреки това визията на  Барон Осман доминира и до днес в Централен Париж.

       Архитектурата в стила  на  Барон Хаусман  продължила да се усъвършенства и в началото на ХХ век, когато много от неговите каменни сгради били украсени с декоративни камъни и изделия от ковано желязо, които са най-ценени и  днес.

    Когато се каже за една сграда, че е „османова“  - това е голям комплимент, или, че има „османова фасада“ – обикновено това сериозно качва цената на жилищата в нея.

          Днес сградите на Хаусман (около 40 000 на брой) , представлят около две трети от архитектурата на града.

        Повече от 200-години след рождението му, в Париж остават завинаги сградите ,булевардите ,парковете – вечните паметници , оставени от този велик човек, надарен с необикновен усет към урбанизацията – Жорж Южен Осман.

          Влиянието на „Османовия“  стил може да се открие навсякъде из града,но най-ярко мже да се усети на едноименната улица -   Boulevard Булевард Хаусман е дълга улица в Париж, свързваща 2,5 километра от авеню Фридланд  (Avenue de Friedland) на запад с  Булевардът на италианците (Boulevard des Italiens) и  Булевардът Монмартър ( Boulevard Montmartre) на изток. Булевардът е ограден от стройна редица жилищни сгради .чиято регулирана височина на корниза придава приятна очна линия на булеварда. Въпреки,че на пръв поглед сградите изглеждат почти еднакви ,разликите са старателно показани  като естетическата градация на сградите е била в съответствие със социалната градация в обществото. Хаусман разработил различни стилове за всяка социална класа.Сгради от един и същ тип не са комбинирани с малки къщи от друга категория.

    image.png.c56156cf891f7dfc2496e24ba26148be.png

       Влиянието на „Османовия“  стил може да се открие на едноименната улица -   Boulevard “Haussmann”

    На тази улица са разположени универсалните  магазини Galeries Lafayette  и Au Printemps.

         Първоначално открит през 1893 г., универсалният  магазин "Галери Лафайет" ,е модна институция в Париж,която обхваща верига от множество луксозни магазини във Франция.Водещият магазин се намира на булевард Haussmann в 9-ти арондисман на града ,близо до великолепната сграда на Операта Гарние Оpera Garnier на ъгъла на Rue La Fayette, близо до метростанция Chaussée d'Antin – La Fayette Paris.Архитектурата на  магазина е в стил „арт нуво”. със забележителен купол,от който се открива панорамна гледка към Париж.Зашеметяващата сграда ,чиято архитектура отговаря на периода от френската история ,наречен Belle Epoque  е истински палат за модните ентусиасти,които идват в Париж  ,за да споделят най-новите тенденции в модата в света. Belle Époque се разглежда като време на jole de vivre (радост от живота) в началото на 20-ти век до Първата световна война (1914г.). Това е период на стабилност и икономически просперитет когато във  Франция и в цяла Европа процъфтяват литературата,музиката и   изкуствата.

      image.png.fb2bbc7751e0cf645ed13114ef4a8ac4.png        

               Фасадата на универсалния  магазин "Галери Лафайет"

        Първият парижки универсален магазин, открит през 1852 г. бил Bon Marché, а  през 1865г. на кръстовището на булевард Хаусман   и улица дьо Хавър бил открит нов универсален магазин. Първоначално този квартал беше значително далеч от центъра на Париж, но предприемачът и неговият помощник предвидили,че  близостта му до гара Сен Лазар и покритите пасажи на Големите булеварди в крайна сметка ще им съберат достатъчно клиенти. Затова те закупили три етажа от пищно изглеждаща сграда в стил Хаусман и я нарекоха „Printemps“ ,носеща името на пролетта .Тази първа версия на Printemps била  оборудвана с просторни витрини и приличала на  голям покрит пазар с покрив, поддържан от колони.През годините магазинът се разширил,наети били нови сгради,построени били железни мостове, за да се съединят сградите, но истинска забележителност било инсталирането на два нови асансьори.

     

     image.png.2fe24197c31731dc556c52a8f0e7cd2d.png

     

                                                    Магазин „Printemps”

     

         Никой друг магазин все още не бил  въвел подобни съоръжения. След тези дейности магазинът си спечелил голяма репутация в столицата. За съжаление  през 1881 г. опустошителен пожар унищожил напълно сградите на Printemps.  Но впоследствие постепенно  сградите били   възстановени. Архитектурният стил  на новия Printemps Haussmann от 1905г. е зашеметяващ. Над сградата се извисява  огромен купол със сложен дизайн и има тераса с панорамна гледка. Това бил универсалният магазин за лукс в началото на двадесети век.

     image.png.f390b099d93be412ad912b73a4dcd2d8.png

     

                 Примерен план на разположението на забележителните сгради

     image.png.4541a20a95b00d9a7fe3c5598e4385e9.png                          

               Сграда в архитектурен стил Хаусман.В дъното е сградата на Опера Гарние

         Една от най-зашеметяващите сгради от епохата на Хаусман е Palais Garnier,известна на света като Парижката опера.

         На архитекта Чарлз Гарние   била поверена престижната задача да построи нов театър през 1861г.Необароковата сграда е красива  както отвън,така и отвътре.

         В четирите ъгли на покрива има  позлатени скулптурни групи   ,изразяващи „Хармония”; „Инструментална музика”; „Танц” и „Лирична драма.А вътре сградата е още по- пленителна – златни листи,мраорни стълби и декоративни фрески украсяват интериора.Мозайките,скулптурите и огледалата внушават усещане за красотата и великолепието на отминали времена.

    image.png.1d496274223813cad22f46a6a8c1e592.png

                             Площадът пред Опера Гарние

         Всеки ден в Париж е различен,защото обектите,които посещаваме и историите,които научаваме за тях ни помагат да се убедим в изключителната привлекателност на този световен град.

       През втората половина на XX век възникнала  необходимост  от изграждане  на  културно съоръжение от нов тип, посветено на всички форми на модерното съвременно творчество. Така бил създаден Центърът „Жорж Помпиду”,който се появил   въображението на тогавашния президент на Франция Жорж Помпиду ,любител на модерното изкуство. Архитектурата на Центъра Помпиду от 1977 г., дело на Ренцо Пиано и Ричард Роджърс, рязко контрастира с околните улици и къщи на Le Marais, един от най-старите квартали в града.

          Създаден е в периода  1971-1977г. в сърцето на Париж между квартала на  Le Halles  (Халите)  и квартала Le Marais (Маре) , Националният център за изкуство и култура „Жорж Помпиду” представлява  оригинална културна институция, където картини и пластично изкуство съжителстват  с книги, музика и филми.Известен със своята смела външност от стъкло и метал и футуристични прозрачни тръбни ескалатори, Двамата талантливи архитекти  Ренцо Пиано и Ричард Роджърс са вложили в проекта своята авангардна концепция  - да представят сградата като  истински жив организъм с  пулсиращо сърце, захранващо се от множество цветни артерии.

        Архитектурата включва  тръбопроводи, електрически стълби, метални мостове – всичко, което в други сгради традиционно е скрито, тук открито се показва. Затова още с откриването си Центърът предизвикал остра полемика. Характерни за сградата са външните многоцветни тръби, както и факта, че цялото движение и хора в музея са изложени на показ. Цветовете на тръбите на Центъра Помпиду имат символика: червено за комуникация на хора или стоки, синьо за вентилация, зелено за вода, жълто за електричество. Критиците на Центъра Помпиду го нарекоха "Дева Мария на тръбите",още и  „Помпидолиум“.Хората го наричат също „склад на изкуството“, „фабрика за газ“, петролна рафинерия“. Центърът „Помпиду’ понякога носи  название Бобур (Beaubourg ) по името на квартала, където е построен. . Това име идва от Средновековието: красив град.

    image.png.5512f0d28d7bb89d578809301943d96e.png

             Външен вид на причудливата сграда на центъра „Жорж Помпиду”

       Но въпреки спорната си архитектура, Центърът и до днес  се  радва на широк обществен успех. Предназначен  е за 5 хиляди посетители ежедневно, но посреща в действителност два пъти повече.

        Тук  се намира  Националният музей на модерното изкуство (Musée National d'Art Moderne), най-големият по рода си в Европа,който притежава една от най-големите колекции от модерно и съвременно изкуство в света. Центърът Помпиду е бил посетен от над 100 милиона души за 40 години благодарение на впечатляващите си колекции от картини на Пабло Пикасо, Марк Шагал и Анри Матис .

    image.png.311adca52e93e782cbdddf201ce1cd87.png 

     

                    Снимка за спомен пред центъра „Жорж Помпиду”

       Центърът Помпиду разполага с 60 000 произведения на изкуството, втората по големина колекция от изкуство на 20-ти век в света след MOMA в Ню Йорк, САЩ. Колекциите се излагат на шестмесечна ротация. Пикасо, Шагал, Матис, Кандински, Леже са най-добре представените художници в музея, който също организира първокласни временни изложби.

         Много  посетители идват, за да видят големите изложби на съвременни художници,концерти и спектакли или да  ползват  Обществената информационна библиотека .

    image.png.465b7e523ba0c808a0f3b6c836e2e741.png      

               Фоайето на Център „Жорж Помпиду” прилича на салоните на аерогара

       След ремонта на Центъра в края на XX век  основното фоайе придобива нов вид, изложбената площ е почти двойно по-голяма, появяват се улеснения за инвалидите, които сега имат по-лесен достъп от втори вход, а и библиотеката вече има  свой вход. На  долното ниво са разположени  драматичен и танцов театър и киносалон, както и музейна галерия, галерия за графично изкуство и медийна колекция, а също моден (макар и прекалено голям) ресторант „Жорж“,  Открити са и Център за промишлен дизайн (CCI), посветен на архитектурата, урбанизацията и визуалните комуникации, Институт за акустично-музикални изследвания и координация (IRCAM), Синематека, където се провеждат кинофестивали и се прожектират редки филми. След ремонта сградата не е толкова демократична и посетителите трябва да си купят билет за да ползват асансьорите  и да видят великолепната панорамна гледка от последния етаж. Но същият билет ви дава достъп до Националния музей на модерното  изкуство и невероятната му сбирка от произведения от ХХ в. и  XXI век.

        Цените на билетите са Цена: 15 € и 12 € намалена цена за музея без изложбите.Безплатно за лица под 18 и под 25 години от Европейския съюз.Безплатно за всички, всяка първа неделя на всеки месец.

    Работно време: от 11 до 21 часа всеки ден без вторник. Затворен е на 1 май.

     image.png.e8fd1cb3165ede7f7d77fcceb8abd2d6.png       

            Светлина и простор се предлагат във фоайето на Център „Жорж Помпиду”   

           Сградата е съставена от седем  нива от 7500 м2 всяко, като две  са подземни. Рекламно светлинно табло показва  основните   звена на Центъра BPI-Обществена информационна библиотека ; Музей с постоянни колекции на 5 и 4 етаж.Галерия 1 и Галерия 2 за изложби и Кино.

           Националният музей на модерното изкуство (Musée national d'art moderne ) MNAM  притежава почти 70 000 произведения на изкуството, от които само около 900 са представени в постоянната експозиция на площ от 14 000 m 2 . Това е една от най-големите и висококачествени колекции на модерно изкуство в света.  Представени са художествени течения кубизъм, сюрреализъм, фовизъм и абстрактен експресионизъм .

              Най-известните представители включват майстори като Анри Матис, Пабло Пикасо, Салвадор Дали, Василий Кандински, Марк Шагал, Жоан Миро, Рене Магрит, Джаксън Полок Анди Уорхол и др. Посетителите  откриват  изложбените зали на MNAM на четвъртия и петия етаж на Центъра Помпиду . 

       Произведенията включват не само  живопис ,но и скулптури, дизайн, архитектура  и филмово изкуство. В музея  се      организират и временни изложби. В Мец има клон на този музей, наречен Център Помпиду-Мец.

       Разглеждането на постоянните колекции на Център „Помпиду" започваме от  5 етаж, който представя шедьоври на  модерното изкуство между 1905 и 1965 г. От  Василий Кандински .Роберт Делоне , Марк Шагал ,Андре  Матис през Пикасо, Брак до Жоан Миро …- тези имена предизвикват усещане за непредвидими вълнения и изненади при среща с творби на познати и непознати творци. Още при разглеждането на първите картини  с учудване откриваме колко трудно се възприема абстрактното изкуство.Понятието абстрактно изкуство произлиза от думата  абстракция  (от латински abstractio – отвлечен), което се използва в изкуството още от края на ХIХ век за произведения, рисувани по памет, а не от натура. Това са художествени произведения – картини, скулптури, детайли и елементи  , които не изобразяват външния свят и радикално са скъсали връзката си с фигуративното отразяване на действителността.image.png.bac6952fd7c9c7ffde0774035a9b6608.png 

    Рекламно светлинно табло показва  основните   звена на Центъра 

        Абстракционизмът е течение в модерното изкуство което се развива основно в полето на живописта. Василий Кандински  (1866-1944) е руски художник и теоретик на изкуството, работил главно в Германия и Франция. Кандински е експресионист и е  един от първите представители на абстрактното изкуство. Според Кандински, живописта може да изрази всичко със своите собствени средства, без да ползва реалната действителност. Абстрактният художник е най свободен, понеже  не е ограничен от естествената природа , а изразява свое собствено отражение на    действителността.

            Робърт Делоне (1885-1941) е френски художник,който в началото на творческата си кариера бил  силно увлечен от импресионизма ,  а  впоследствие, през 1906 г., - силно повлиян от постимпресионизма.През същата година художникът нарисувал картината Carousel of Pigs („Въртележка на прасетата”).но в нея нямало ясно изразен замисъл на автора .Той трябвало да измине дълъг път ,за да изясни своя идеен стил и нов подход в творческите си изяви

     image.png.f34a460150469209f04ac8a96d2f30ad.png         

     Василий Кандински (1866-1944г.)Първи абстрактен акварел“, 1910 г.,

    акварелни бои върху хартия (196 × 188 см)

              По-късните му творби също били абстрактни ,изпълнени със  силно чувство за движение и ритъм. От 1912 година заедно със съпругата си Соня Терк-Делоне преминавали от кубизъм , към своеобразен маниер абстрактна живопис, която френският поет и критик  Гийом Аполинер (1880-1918г.) нарекъл „Орфизъм“.Докато кубизмът се изразява в  геометрично изобразяване на обектите при пълно изчистване на естествената им същност,то „орфизъмът" се свързва  с визуалния ефект на движението, който се получавал при съпоставяне на контрастни цветове. Характерните черти на изображението са свързани с ритмично редуване на цветни петна в концентрични окръжности. Толкова много кръгове напомнят за много прасета и така зрителят се досеща за изобилие от прасета,макар че само са загатнати.

                   Има дори копито в централната лява част на картината.Показан е малък кръг,наполовина тъмен и наполовина червен.Този кръг съдържа розов триъгълник,който променя формата си точно толкова ,че да загатне  за крачето на прасето. Анализаторите на картината  казват,че това е истинска рядкост и поставят тази версия в категорията на шедьоврите.  

       image.png.f9c3524b4223a78fadccf9636dadee0e.png             image.png.f8c9984b7a5635b5d081cdc18bfca02a.png                                                            

       Робърт Делоне – „Carousel of Pigs“(1922)          Робърт Делоне  (1885-1941);Rythmes,(1934)

                          

        image.png.da82a26e1ab61d93577d2d9678d46f5b.png

     

       image.png.b24c61d5b07c00eb90684c687087958f.png   

                 Соня Делоне ( 1885-1979) - " Rythme "Ритъм”, 1938г. 

                  маслени бои върху платно -  182 x 149 cm

       Всички важни събития в историята на ХХ век намират отражение в творчеството на руско-френския художник – авангардист Марк Шагал (1887-1985).Доживял до 98г.възраст ,животът на Шагал може да се счита за цяла епоха.Когато Мойше Захарович   Чагалов   се преместил в Париж през 1911 г., той променил  името си на Марк Шагал и с месечното спонсорство от руски адвокат успял да учи и да израсне  като художник.

           Шагал бил с  всеобхватен талант ,създавал  произведения с различна художествена техника: монументална живопис, илюстрации, сценични костюми, керамика, витражи, мозайки и дори пишел стихове. Въпреки огорченията, художникът завещава на  последователите си знаменитата фраза: "В изкуството и в живота е възможно всичко, ако в основата му стои Любов!"

        Рисуван приблизително през 1917–18 г., „Двойният портрет с чаша вино” представя изображение на брачно блаженство, което не е виждано досега. В този сватбен портрет художникът е „кацнал” на раменете на съпругата си - Бела Розенфелд - докато друго негово изображение се носи над главите им. На картината младата двойка  сякаш  се извисява над град Витебск това е  родният град на Шагал и мястото, където се жени за Бела през 1915 г. Радостта на младоженеца е ясно изразена и в смеха му и  в начина, по който вдига чашата си с вино в тост. Бела, облечена в бяла рокля, също е възхитена с широко отворени от любов и емоция очи и широка усмивка, озаряваща лицето й. 

    image.png.897eb899c723ed363a5020699b8b34cb.png                  

       Marc Chagall  Double portrait au verre de vin

         Двойният портрет  с чаша вино (1917 – 1918) 235 x 137 cm
     

       Шагал обичал да създава произведения,които показват него и съпругата му Бела Розенфелд-Шагал като летящи във въздуха,затова и неговите картини често били наричани „летящите картини”. 

        През 1917г. вдъхновен от любовта си към Бела ,Шагал създава картината Le Promenade”.Официално облеченият младеж държи за ръката летящата Бела,която се носи над синкаво-бялото небе.В картината има много динамика, емоционално преживяване и огромен ентусиазъм на младостта.Шагал е особено силен при предаването на настроения и чувства ,когато създава своите творби.Налице е футуристино представяне на движението .Гънките на дрехата и диплите на полата й  силно подчертават люлеещият ефект  на нейната „плаваща’ фигура. Къщите в картината са представени в изумрудени нюанси,а пъстрата кърпа  в долния ъгъл на картината подсказва идеята за  предстоящ пикник.

        През същата година Шагал рисува с много вълнение и любов  портрет на Бела с бяла яка. (Bella au col blanc),който също е впечатляващ в салона на 5 етаж на Музея.

       image.png.6a989ba793abad1e5d94d67679d84a93.png        

        Marc Chagall - Le Promenade”{ „Разходката”),1917г. 170 × 163.5 cm

     image.png.96875527f264ac0a6dd58ccb86931252.png               

        Marc Chagall Bella au col blanc”{ ” Бела с бяла яка”),1917г. cm

              

         Светла и слънчева,пълна с оптимизъм и фантазия е картината „Над града" Красиви  и безгрижни  младежи, които прегърнати прелитат над Витебск,родния град на художника. Те най-накрая достигат своето щастие и летят  заедно, на крилете на любовта

       Танцуващата двойна фигура  се издига над геометричните модели на кубичните форми на  къщите Зад тях къщите и нивите са представени в изумрудени нюанси.

      image.png.49e792f372e4bb3979b13efbcc7fc35f.png       

         Марк Шагал “”Au-dessus de la Ville, („Над града”)1924 г

    image.png.f2173d19deb2af637320ecac7403225c.png 

                        

       Марк Шагал, „Les mariés de la tour Eiffel:

     (Булката и младоженецът на Айфеловата кула),

    1938–39. Маслени бои върху платно, 150 × 136,5 см.                 

     

       Шагал става най-предпочитаният художник в света, за монументални работи по декорацията на синагоги, лютерански и католически храмове.

       Създаването на фреските върху тавана  с площ от 220 м² на сградата на Операта Гарние било поверено на талантливия Марк Шагал. Силно критикуван и оспорван през 1964 г. при представянето пред публика, таванът на емблематичната парижка опера все пак бил запазен и досега продължава да буди любопитство или да разпалва страсти.

    image.png.304a9119df2f5a72bd3bb6f018b7ec55.png

    Фреските върху тавана на Опера Гарние са дело на Марк Шагал

          Фовизмът (в превод „диви зверове“ или „дивият свят“)  е течение във Франция.което  просъществувало през 1905-1907г. Използва се наситеният интензивен тон като основно изразно средство в живописта. Отличава се с недействителните цветове, умишлено огрубяване на техниката и рисунката: дърветата могат да бъдат червени или сини, лицата на хората-жълти, а и небето не е задължително синьо. Реалистичната картина се превръща в декоративно пано. Едни от най-ярките представители на течението фовизъм са   Анри Матис; Кес ван Дохген Морис Вламенк; Жорж Брак и др.     Картините на фовисткото движение вече не зачитат цветовете на реалността и формите и перспективното пространство са изкривени. Художниците вече не се стремят да имитират реалността, а да изразяват емоциите си.

            През 20-те години на миналия век Шагал се запознава и се сприятелява с Амброаз Волар, един от най-влиятелните търговци на изобразително изкуство на ХХ век. Той осигурява много поръчки на Шагал и го запознава с известни художници от онова време. Оттогава е и приятелството му с Пабло Пикасо.

          Пабло Пикасо му е приятел, но и конкурент. Веднъж Шагал се пошегувал: „Какъв гений е този Пикасо, жалко е, че не рисува“.

           По приятелски Пикасо друг път размишлява за Шагал и казва: „Не знам откъде му се раждат тези образи… Трябва да има ангел в главата си“.
    Докато картините на Шагал се харесват и привличат многобройна публика, критиците често ги характеризират като сантиментални и еднообразни и ги отхвърлят. Същите бележки Шагал отправя към популярните съвременни течения в изкуството по негово време – импресионизма и кубизма, като се подиграва: „Нека си ядат квадратните круши на триъгълните си маси!“.

     image.png.b8864f069020e7a170099662ac1a5de7.png

     

                      Пабло Пикасо „Автопортрети”

            Пабло Пикасо безспорно е един от художниците – гении   на ХХ век, с изключително характерен стил, който трудно може да бъде сбъркан.

        Роден в Испания, Пабло Пикасо (1881-1973) прекарва по-голямата част от живота си в Париж и на Френската Ривиера в Южна Франция. Поради тази причина Франция има три музея на Пикасо от световна класа: в Центъра Помпиду, Музей на Пикасо, Музей на Пикасо в курортния град Антиб във Френската Ривиера.Творчеството на Пикасо се разделя  на няколко периоди,които не показват възходящо развитие,а са повлияни от случки от живота му,свързани със световни събития,срещи,любовни връзки.

     

      Центърът Помпиду има колекция от 65 картини на Пикасо, обхващащи целия му живот. Изследователите разделят творчеството на Пикасо на няколко периода: син период, розов период, кубизъм, неокласицизъм и сюрреализъм.Уникалността на картините му е колкото изразителна,толкова и изумителна защото в тях се нарушава обичайното възприемане на реалността. 

        В годините след Втората световна война Пикасо е един от най-изтъкнатите защитници на мира (пацифисти). Като виден пацифист, през 1949г. той е поканен да изработи рисунка на гълъба на мира с маслинено клонче.

    Пабло Пикасо е единственият художник с картина в „Лувъра“, поставена там, докато авторът е жив.

    image.png.e5af5a3cd98f8680a3cc46b47127f282.png

    Pablo Picasso Portrait de jeune fille(„Портрет на младо момиче”1914г. (130х96,5см)синтетичен кубизъм

     image.png.ea680603427d05c0bb7209ef681319fd.png

                 Pablo Picasso –“ Arlequin”(1923г.)  (29,1х43 см)

           Картината изобразява печалния образ на  един артист -  Арлекино ,облечен в специален костюм, взет от приятеля на Пикасо – художника  Хоакин Салвадо. Фигурата на Арлекино преминава през цялото творчество на Пикасо.Този герой от Комеди дел Арте (Commedia dell'Arte) сякаш представлява меланхоличен двойник на художника , олицетворяващ неговата самота и крехката му душевност..Портретът е незавършен умишлено,но въпреки това художникът демонстрира своята виртуозност и прецизност,базирана на класическата традиция, вдъхновявала  твореца през 20-те години на миналия век.

        В живота на Пикасо е имало  различни  периоди, под въздействието на които той създава своите творби. Семейните проблеми и ефектът от войната върху психиката на художника се отразявали в неговото причудливо изкривяване в особено сурови форми на хората и  особено на жените. Художникът дори бил обвиняван,че мрази жените ги подиграва в своите карикатурни картини.. И това отчасти е вярно, което може да се разбере от неговите платна.

           „Герника“ е името на световноизвестното живописно платно на художника, нарисувано през май 1937 г. по поръчка на правителството на испанската република за испанския павилион на Световното изложение в Париж в същата година. Като приема да изпълни поръчката, в първите дни на 1937 г. Пикасо я свързва с темата „Художникът и ателието му“. Скоро обаче, научавайки за унищожителните бомбардировки над испанския град Герника по време на войната , той изоставя първоначалната тема и създава изключително платно със същото име.

     image.png.647280249169f1f2cd77cb33de7b838c.png

                          Pablo Picasso  -  Guernica-1937г.

             „Герника” показва трагедиите на войната и страданието, което тя причинява на отделни хора, особено на невинни цивилни . Тази творба придоби монументален статут, превръщайки се във вечно напомняне за трагедиите на войната, в антивоенен символ и въплъщение на мира. Герника съчетава кубистични структури с монохромна палитра, която прави картината по-реалистична .

         В различни години  Пикасо  е  рисувал няколко картини ,сюжетът на които художникът нарекъл „Серенада”.  Картината „L'Aubade” е рисувана по време на окупацията и е предшествана от множество подготвителни проучвания. Това е уникално произведение, баня с монументалния си мащаб и сложната си загадъчност. Въпреки че заимства от традиционната тема за женското голо тяло в съпровод на музикант, произведението в никакъв случай не е несериозно. Тъмните тонове и страховитото легло отразяват потискащия климат на войната. Легналата жена, сравнима с легнало чучело, изглежда по-скоро наблюдавана, отколкото очарована от тъмничаря,който изпълнява :серенадата”.

     image.png.d93193ee963edafd6f2e999108b68f80.png

    Pablo Picasso  -  L'Aubade”( „ The Serenade )-(„ Серенадата”)
    1942г.( 195x265 см ) маслени бои/платно

         Когато разглеждаме произведенията на Пикасо, изпитваме противоречиви чувства и емоции. Уникалността на картините му  ни изумява и нарушава обичайното възприятие на реалността. Той  изобразява счупени геометрични блокове, които са трудни за възприемане от повечето хора. Платната му са ребуси, които само той можеше да реши.

     

     image.png.474ab7c5c1eecf7a636dbd354e948911.png                

     Pablo Picasso  -  Nature Morte a la Charlotte

    ( „ Натюрморт а′ ла Шарлот”)
    1960г.( 508 x 629 см ) офсетова литография

          Дали на всички наблюдатели се харесват ,трудно може да се каже  и много често те  си задават основния въпрос :”Защо Пикасо е велик и вдъхновяващ?” Това  налага задълбочено разглеждане и тълкуване на творбите му, т.е. зрителите трябва да бъдат просветени от рецензенти – специалисти в художественото изкуство.

          Показателен пример за абстрактното мислене на Пикасо е картината „Натюрморт а` ла Шарлот”. Подчертавайки възхитителна торта шарлота, Пикасо създава абстрактен натюрморт, който предава комфорта на собствения дом. Пикасо представя пред нас по особен начин торта, чиния и чаша върху покривка. Почти се чувстваме така, сякаш Пикасо ни кани да хапнем този вкусен десерт. Това великолепно произведение перфектно съчетава дефинираните геометрични форми с меки, въртящи се щрихи.

         Известен като един от най-плодотворните художници на модерното изкуство, Пабло Пикасо несъмнено е човек с множество таланти. Испанският художник експериментира и се справя отлично от рисуване и графика до скулптура и колаж. Все още не е установено кой е изобретил колажа – Брак или Пикасо – и кога. Повечето творби на тези художници от периода 1907-1914 г. не са датирани, нито подписани, а всеки от тях претендира или намеква, че първият колаж е негов. Колажът е  повратна точка  в развитието на кубизма и често се смесва с различни живописни техники.

    image.png.e9045d0fba510f150fe85c3027609c8d.png                     

    Georges Braque,”Fruits sur une nappe et compotier”  

    Жорж Брак „Чиния с плодове” )  , 1925г.,    

         Анри – Емил - Беноа Матис (Henri -Émile-Benoît Matisse) (1863-1954г.) е талантлив френски художник,който заедно с Пикасо и Марсел Дюшан се  счита за  едни от най-големите творци ,които помогнали за революционното развитие на пластичните изкуства в началото на XX век и най-вече  на  живописта и скулптурата.Въпреки,че първоначално бил наричан Фов (див звяр),през 20-те години той все повече и повече бил приветстван като привърженик на класическата традиция във френската живопис. Като Пикасо и Шагал, той започва в Париж, емигрира в САЩ, когато избухва Втората световна война и се връща във Франция след войната, за да се установи във Френската Ривиера. Матис също е изключително популярен художник.

          Центърът Помпиду има голяма колекция от картини на Матис.

    image.png.273e6b9b39b838bcca2cdc50f57ce31b.png      

     

    Henri -Émile-Benoît Matisse”-”Tristessedu ROI “(Тъгата на кталя”)1952г.

    Литография 533х355mm

     

         Картината „Тъгата на краля” Матис създава само  2 години преди смъртта си и с нея той разказва за старостта и върховното блаженство на един човек в залеза на неговия живот.Може би тъжният крал е самият Матис,който цял живот е изпитвал любов към танците  и музиката.Както и в други свои картини, и тук художникът сравнява звуци и тонове  с цветове.  Чрез образа  на китарата и двете ръце до нея Матис изразява своята музикалност и така сякаш  ни представя една виртуална симфония. Пъстрата цветова палитра на Анри Матис.изразителните цветове и графични форми спомагат да се определи естетиката на фовизма и на модернизма.

       Докато на петия етаж посетителите могат да се възхищават на модерното изкуство с произведения от 1905 до 1965 г. четвъртият етаж е посветен на съвременното изкуство и показва творби от средата на 60-те години до наши дни.

          Абстракционизмът, като най-висшият етап в развитието на изобразителното изкуство, създава  съвършено  нови  форми . Абстрактната живопис се е  превърнала в символ на началото на нова ера в живописта. Тази ера означава пълен преход от рамки и ограничения към пълна свобода на изразяване. Художникът вече не е свързан с нищо, той може да рисува не само хора, ежедневни и жанрови сцени, но дори мисли, емоции, усещания и да използва всякакви форми на въздействие върху хората.

    image.png.7251595e0a3d9ece9ec959e49f9d9572.png

    „Салон Агам“, от Яков Агам (4-ти етаж, стая 10)

        Тази арт инсталация,популярно наричана „Салон Агам”има истинско наименование :”Оформление на предверието към частните апартаменти на Елисейския Дворец” за Президента Жорж Помпиду”.Светлинното оформление  на инсталацията в три измерения е направено от Яков Агам  по поръчка на самия Жорж Помпиду и е завършено след смъртта му  (1974 г.).

         В този  специален салон с три стени и покрив Яков Агам  (Yaacov Agam) инсталира шест плъзгащи се панели, които служат като врати и имат цветовете на дъгата. В центъра на творбата художникът проектирал скулптура от неръждаема стомана, наречена „Летящият триъгълник“, която се движи и отразява цветовете на „стаята“.

        Всяка година  Центърът „Жорж Помпиду” влиза в световния Арт-календар с временните си изложби. Те се подреждат на последния етаж, където изкуството е изложено на фона на  зашеметяваща гледка към покривите на Париж. През 2022г. се навършват 60 години от първото ревю на френския моден дизанер  Ив Сен Лоран в Париж. Послучай тази годишнина в Център „Жорж Помпиду”  и в още 5 музея в града са организирани изложби.Пабло Пикасо и Анри Матис са имали централна роля в творчеството и стила на Ив Сен Лоран.

     

         Посещението ни в модерния квартал Дефанс бе поредното предизвикателство.с което ни предложи  съвременен Париж.

        За да достигнем бързо до квартал Дефанс (La Defense ) използваме метрото. Най-близо до  Център Помпиду и се намира метростанция Hôtel de Ville от линия 1 ,която ни отвежда до Еспланадата Дефанс  (Esplanade de La Defence).

       image.png.6fa5dd3f4a93f896c2ff6bf6479894e5.png

                          Метростанция Esplanade de la Défense. 

     image.png.7f3e84c1270b837e3ce341adc51d8677.png

     

              На излизане от ескалатора на Метростанция Esplanade de la Défense

     

           Когато вървите от центъра на Париж, всичко от лявата страна на еспланадата принадлежи към предградието Пюто,  а всичко от дясната страна към предградието Курбевоа. Зад Голямата Арка ( La Grande Arche) е предградието  Нантер

         Докато  пътуваме до  последната  станция изпитваме  странно усещане,че  Дефанс е много много  далеч от центъра на Париж,а всъщност кварталът е в рамките на града ,защото веднага щом излязохме на открито видяхме в далечината на изток силуета на Триумфалната арка. А небостъргачът Тур Ган  от тъмно стъкло ни  посрещна, още когато се  изкачихме с  ескалатора на метростанция Esplanade.

    image.png.680f463b28ab0ed2dd2f3ba6686aac85.png                   

                  Tour CB21 бившата  Тур Ган    

    .     Кулата CB21 е в сърцето в квартала,намира се на оживено и динамично място. Това е бившата  Тур Ган  ,понастоящем Tour CB21 . Офис -небостъргачът е с 42 етажа и е  построен в периода от 1972 до 1974 г, висок  е  187 м включително с  антената, разположена на покрива. След завършването й това била втората най-висока сграда в Париж. Основната му форма е под формата на гръцки кръст.По-рано в сградата се помещавала застрахователната компания Gan. Днес основните наематели са  Suez SA (по-рано Suez Environnement) (Компания за комунални услуги,базирана във Франция)  и American International Group, ( AIG ) - американска мултинационална финансова и застрахователна корпорация с операции в повече от 80 страни .

         Идеята за изграждане на бизнес център на Париж възникнала още през 30-те години на миналия век. Парижани разбрали, че изграждането на високи сгради в града ще развали неговия облик.

     

         В резултат на това още през 1951 г., в района на Ла Дефанс. който се намира на запад  от Париж и тогава бил отделна административна единица, започнало строителството на първите офис сгради. Районът се разраства бързо и днес La Defense - Париж е основен бизнес център с десетки небостъргачи, където се намират  офисите на водещите компании на Франция, както и представителства на световни фирми. Това са приблизително 1500 компании, от които първите 14 са само  френски и около 15 – на водещи марки. Високи сгради израстват  стремително нагоре , а всеки се опитва да надмине предишния. Това е най-големият бизнес квартал в Европа с площ около 560 декара.наричат го още „Парижкият Манхатън” с около 100 остъклени и стоманени сгради  над 25 небостъргачи.

         Разположен  на запад от Булонския лес  ( Bois de Boulogne,) кварталът La Défense ,всъщност се състои от 3 различни независими общности – Puteaux (Пюто),  , Courbevoie ( Курбевоа) и Nanterre (Нантер) .Тук  са разположени повечето парижки небостъргачи и модерни сгради. Това са  едни от най-високите сгради в Европа и само Франкфурт може да претендира за сериозна  конкуренция  с техните силуети.   Името на квартала ДЕФАНС произлиза  от  наименованието на емблематичната статуя Защитата на Париж (La Défense de Paris), която е построена през 1884 г. в знак на почит към паметта на  войниците, които са отбранявали града по време на Френско-пруските войни.

     image.png.034bb4bcff339e60c2ac990fdc19d328.png             

    Огромни бели мраморни стълби водят към вътрешността на Голямата Арка

    image.png.b2f3cd45ad72b93f890eb2efda1451b4.png

                       Голямата арка на Дефанс  La Grande Arche

     

        Голямата арка на отбраната“ първоначално наречена La Grande Arche de la Fraternité (  „Голямата арка на братството“), е зашеметяваща сграда ,оформена като хиперкуб с отворен портал. Височината на сградaта е около  110 метра. Тя е построена за 200-годишнината от Френската революция. Другото наименование на арката в превод означава "Ноев ковчег". Дефанс се намира в най-западния край на дългата 10 километра (6,2 мили) Axe historique („историческа ос“) на Париж, която започва от Лувъра в центъра на Париж през Арката Карусел, обелиска на Площада на Съгласието (Конкорд), и продължава по Шанз-Елизе, до Триумфалната Арка на площада на Звездата „Шарл де Гол” (Етоал). по протежение на Avenue de la Grande Armée преди да достигне кулминацията си в La Défense.

         Гледката около Площада на Естакадата е зашеметяваща.Огромно разнообразие от високи многоетажни  сгради - небостъргачи с необикновена архитектура  и блестящи фасади.      Широката еспланада на La Défense направо отива към  Голямата Арка (La Grande Arche) ,а наоколо  няма движение на превозни средства,и навсякъде – небостъргачи.

         Преди да се насочим към Арката  оглеждаме района около нея.

    image.png.f1733a7b0588abe16e8db0b8b1fae955.png

                     Стъклената фасада на сградата  Les Collines de l’Arche.

         Стройни  групи сгради,които оформят  „Пасажа на Арката” („Le Passage de l’Arche”). Те  са строго подредени в 4 успоредни редове с цел  да се оформи  широко пространство – периметъра,на който да  се откроява необикновената сграда. Офисите, представляват  блокове от полиран камък, които повтарят изчистените линии на Arche със своите стъклени фасади.

    Вдясно от групата сгради („Le Passage de l’Arche”) се издигат кулите Tour Egee;T1(Tour Engie); Tour   Sequoia     Тези кули  се намират в предградието Курбевоа ( Courbevoie).

         Проектиран и построен само за две години (1997-1999г.), небостъргачът Tour Egee въвежда нов архитектурен стил в квартала-започва строителство на „големите височини” в района..

        Обтекаемите форми и изцяло остъклените фасади отстъпват място на по-масивни композиции, заимствани от постмодернизма. Стъклото остава, но заедно с него се употребява и чист камък,който камък напомня на кулите от първо поколение.Високата 155  м офис кула с 39 етажа  става седмата по височина сграда в бизнес района.

    image.png.6b639439a2db41ffb8d1a39d4150089c.png 

     

    Вдясно от  „Le Passage de l’Arche” се издигат кулите Tour Egee;T1(Tour Engie); Tour   Sequoia      

        Tour T1 е многоетажна офис сграда, построена вече през (2005-2008г.) и от 2015г. е изцяло предадена на френската енергийна компания Engie.

    image.png.efba1e82e1654923d7306cc54170676e.png

                                                 

         Engie (до 2015 г.е била  GDF Suez), е френска енергийна промишлена група. Това е третата по големина глобална група в енергийния сектор. Engie Tour  T1 е проектирана като голям лист стъкло, висок 200 метра, сгънат вертикално на юг и изрязан на север в прогресивна крива. Тази нова форма, чието възприятие се променя в зависимост от ориентацията, осигурява вмъкването й в сложен градски контекст. Отговаряйки на хода на слънцето, този голям лист копринено екранирано стъкло, за да ограничи навлизането на топлина, се издига от изток, преминава на юг и след това пада обратно на запад. Геометрията на кулата осигурява обширни панорамни платформи на всяко ниво. Дизайнът му съчетава качеството на работните условия с функционалната ефективност.

     image.png.1eb5d7ed07660df694f40555f01c8199.png         

     

     image.png.889196ac7593293549cf35ea8a2532f4.png                     image.png.97f657b040b248b967ba4c1806c2f5ab.png

    Кулите   Tour Egee и   T1(Tour Engie)                                          Tour Egеe

        Построена през 1990 г. високата 119 метра  кула Tour Sequoia с 36 етажи показва  прехода между третото и четвъртото поколение сгради в La Défense. Това е първата кула, построена с полукръгъл дизайн в бизнес района. . Този изключителен дизайн по-късно вдъхновил  архитектите и строителите  на  други кули като CBC, Kupka, Pacific, кулите - близнаци  Societe  Generale и Twin Towers . Около сградата на Tour Sequoia са разположени телескопични (прибиращи се) стълбове за сигурност Те са  доказано спиращо средство за предотвратяване на кражба на превозни средства и са идеални за контрол на ограничен достъп . Париж винаги е искал да изненада своите граждани и гости.Пред Tour Sequoia е изградена  модернистична скулптура на човешки палец.

       Оригиналният модел, репродукция на палеца на художника César Baldaccini, известен като César (1921-1998), бил направен през 1965 г. по повод изложба на тема ръка, е бил с "само" 40 см и бил продаден за 1,2 милиона евро при престижна разпродажба по време на Международния панаир за съвременно изкуство ( FIAC).През 1991г. била изградена  монументалната скулптура Le Pouce Палецът, от полиран и лакиран бронз с внушителна височина 12 метра и теглото от 18 тона.  La Defense е известен със страстта си към съвременното изкуство. Купчина желязо, които може да се види тук  - това не е сметище, но днешното модерно изкуство.Повече от 60 паметници на съвременното изкуство в  квартала La Defense го превръщат в музей.

                                         image.png.da41b264e854567f503bf3d2d4e83091.png                      

     

                                 Кулата Tour Sequoia със стълбове за сигурност           

                          image.png.87c0f06cde23f3f4c8119883e4ffbe66.png

                                                  Le Pouce  Палецът,

         Офис центърът Tour Sequoia е построен в близост до  Центъра  за нови индустрии и технологии (  Centre des nouvelles industries et technology , съкратено CNIT ), разположен в Puteaux (Пюто) . 

        CNIT е добре познат символ на La Défense и има много футуристичен дизайн. CNIT функционира като конгресен център, но също така разполага с магазини и офиси като Fnac за търговия на електронна техника  ;  кампус на   ESSEC    Bussiness   Schoo      за висше образование,  както и хотел  Hilton.

      Характерната му форма се дължи на триъгълния парцел, който заема, заменяйки старите фабрики  Zodiac    на територията на Puteaux. Открит e през 1958 г.

      image.png.f7f966956487b4dae3194a7b5ab21e5e.png   

    CNIT е добре познат символ на La Défense и има много футуристичен дизайн.

     image.png.475c66c2ce4427482f4f2ef500d165b7.png            

     

    CNIT и небостъргачът Tour Areva ,построен през 1974г. изцяло черен; облицовката му е от тъмен гранит и затъмнена дограма,а формата  му е на идеална призма с квадратни основи

      image.png.52f949ec2fe2e2f2d3b886bb79a1e64c.png

     

                     Атриумът  на  центъра    CNIT  е много впечатляващ

         Друга забележителност на квартала  е   Elysée La Défense  .  Тази голяма стъклена сграда е домакин на Les Quatre Temps, най-големият   търговски център в Европа. Разполага с 260 магазина, сред които шведският магазин на H&M и британският Mark & Spencers.

     image.png.b4371e81a0359bc0d9c45182ef1629fe.png

     

                        Фасадата на Elysée La Défense 

     

     

     

    image.png.c1da82cc19ef7bc0de64bb4f0194855a.png

           В отвора на арката има сенник с опъваща мембрана ,образуваща известния „Облак”  (Le nuage) 

       Нямаме търпение   да достигнем до Голямата Арка.

    Открита  през 1989г.  и реновирана в периода 2010-2017г. днес арката е превърната в модерен административен и икономически център.  Забелязваме, че тук всичко е  модерно,екстравагантно и непропорционално.Външната декорация на арката  е художествено оформена като северната и южната фасади са покрити  с дебелиу стъклени  панели,специално проектирани, за да предотвратят  оптичната деформация  и да устоят на мощния натиск на вятъра. Покривната част  е била затворена  през 2010г. след инцидент без пострадали когато мраморните плочки,които са започнали да се отлепят, били заменени с гранитни.От 2017г.  сградата е открита за посещение.Във вътрешността на сградата има кабинети,салони и зали за делови срещи; изложбени зали и развлекателни салони.А ресторантът с наименование "Покривът на Голямата Арка" привлича посетители на гурме-почивка.

            В отвора на арката има сенник с опъваща мембрана ,образуваща известния „Облак”  (Le nuage)  ,изработен  от специални материали и фибростъкло. Конструкцията е закрепена със стоманени кабели към стените на Арката и сама по себе си е произведение на изкуството.

    image.png.d71ef0f9503e606f69bb83a1e832087b.pngimage.png.ac402cae76ac59568ff32cfbdad7931e.png   

    Малка почивка на мраморните стълби преди да достигнем панорамната площадка

    image.png.c4ebd56f987ca1ce9ac0fe6a06e44e6b.png

       Завладени от невероятни емоции, купуваме входни билети, за да се качим на наблюдателната площадка на стъклената тераса с височина 110м  на върха на сградата. Високоскоростният асансьор ни довежда до зашеметяващата тераса ,кацнала на 35-ия етаж на Голямата Арка.Париж се разкри пред погледите ни с цялата красота и великолепие. Струваше ни се, че сме на „седмото небе” от  щастие пред         чудната  панорама на Париж.В далечината се забелязват Триумфалната арка, Айфеловата кула,Кулата Mонпарнас. На преден план изпъква централната Еспланада на квартала с множество небостъргачи  и гигантски архитектурни  структури с необикновени форми  (около 70 на брой).

        Électricité de France SA  известно като EDF , е  френска  мултинационална електрическа компания.   Погледите ни се спират на кулата EDF - перфектен пример за архитектурно майсторство. Тази  41 – етажна офис кула  заема централно място,непосредствено граничещо с  Dalle of  La Defense издигнат пешеходен площад,центриран върху монументалната ос,която се простира иа изток от Голямата Арка.   Завършена през 2001 г.сградата на  EDF е истинско архитектурно постижение  - елипсовидна  основа  на необикновена  кула с фасада, облечена в редуващи се ленти от неръждаема стомана и леко отразяващи стъклени панели.

         Най-впечатляващата  характеристика  е заострената секция на сградата ,която е оформена  в конична повърхност   ,украсена с редуващи се ленти.Полученият заострен отвор   е разположен от приземния етаж до 26 етаж. В основата на  този отвор с  главния вход на сградата, вход, изграден под голям кръг - навес с диаметър 24 метра. Съществувал дори и анекдот,че върхът на кулата EDF е на същата височина като Grande Arche.

            image.png.c7ae83cb1b5f0fbb582edf634ae30e2d.png  image.png.f7623d7b7c95f1a771859cd03322f017.png

    image.png.247b9f1c70aa119dc4bca539224d5521.png

    .  image.png.a4d74b813710e0babecc8181d1d657d1.png  image.png.9fde051b34e3ec72f7adfd72423b4025.png

                   Гледката към Дефанс и към Париж ни оставя  „без дъх”

    image.png.51ee6e3984501e3a0611b2f71f0347cc.png

           Кулите- близнаци (Tour Alicante) Тур Аликанте  (северната) и (Tour  Chasan) Тур Шасан (южната)   са два офис - небостъргачи   с еднакъв дизайн.      Кулите са построени и открити през 1995 г., за да се превърнат в централен офис на Societe  Generale  , една от най-големите банкови групи във Франция.

       Новопостроената офис сграда – кулата Hekla (Хекла) повишава  още повече  престижа на района.   Тя е издигната на хълм и заедно с височината му достига   252 метра, като в крайна сметка се извисява над най-високия небостъргач Tour First (1974г.) с височина 231метра.

    Проектиран от архитект Жан Нувел, този висок небостъргач е снабден с шест подземни нива, 48-етажна надстройка и тераса на покрива, засадена с дървета. Тази нова офис кула с площ от около 76 000 кв. метра е част от проект за развитие на района Rose de Cherbourg  (Роза от Шербург )в сърцето на бизнес района La Défense и ще се възползва от озеленен парк (1,3 хектара) и засадена пътека над кръговата магистрала. Нейната фасада, съставена от 14 км засенчващи елементи, ще допринесе за топлинното регулиране на сградата, намалявайки необходимото количество климатизация, като същевременно осигурява комфортна работна среда за своите около 5800 бъдещи обитатели.

     image.png.3914984676594c68ea1f78211159996f.png

                   

                  Кулата Hekla (Хекла) издига   престижа на района Rose de Cherbourg 

                  Отново сме на земята в подножието на Арката.  

         image.png.74a59d13134c2e447cf311c935e13b23.png       

       Със своята сферична конструкция  галерията -UGC Ciné Cité La Défense предлага  снимки,изображения и видеоклипове  за Дефанс  в обратен хронологичен ред  според датата,в която са направени снимките.Всичко е интересно,впечатляващо,неповторимо.

         Незабравими за нас останаха часовете,прекарани в  Дефанс  и дълго ще помним това пътуване с  вълнуващите моменти и  прекрасните преживявания в Париж.

     image.png.e6defa77fd59004df2d9c9886f9b7ffb.png

     

     

                     Прощален поглед към Дефанс!

           

     

     

     

     

          

     

     

     

     

     

     

     

     

     

    Обратна връзка

    Препоръчани коментари

    Няма текущи коментари



    Искаш да споделиш мнението си? Създай профил или влез да коментираш

    Трябва да си член за да оставиш коментар.

    Създай профил

    Регистрирай се при нас. Лесно е!

    Регистрирай се

    Влез

    Имаш профил? Влез от тук.

    Влез сега

×
×
  • Създай...

Важна информация

Поставихме бисквитки на устройството ти, за да улесним употребата на сайта. Можеш да прегледаш нашата политика за бисквитките.