Бавария - много смях, повече бирa и един министър

Надали има по-подходящ момент за започване на разказ за пътуване до Германия от началото на октомври (пътеписът е писан през октомври 2019). Вън вали, трещи, духа на поразия, а ти си стоиш в кутийката (разбирай - стаята) в общежитието и се надяваш бурята да не пробие не особено надеждната дограма и да отнесе и без това ограничения ти набор от лични вещи. Началото на октомври е специално и по друга причина - това е моментът, в който из цяла Германия, но особено в Бавария, и най-вече в Мюнхен, от нищото изскачат всевъзможни маси, столове, сервитьорки, натоварени с промишлено количество бира и брадати мъже с прилепнали кожени панталони. Е, с прочутия Октоберфест се разминахме за малко, но бирата си беше там, както и кожените гащи. Но да не прибързваме...

Горе-долу по това време миналата година си стърчах пред група другари по съдба в посолството на Германия в София, зает с неблагодарната задача да обясня как функционира ръмжащият баварски диалект. Другарите бяха останалите победители в конкурса за есе за Бавария ,,Bayernwettbewerb", a общата ни съдба - наградата, която означаваше, че щяхме да прекараме следващите пет дни из баварските потайности, с цел да опознаем местната култура. След като всеки представи своята тема пред нашата малка група и изядохме всички бисквити на господа посланиците и културните аташета, се натоварихме на вездесъщото метро и скоро бяхме на летището. Първото ми впечатление от нощен Мюнхен беше...ами, студ. Същото неприятничко, мокрещо и ледено временце, което дебне навсякъде из Германия от септември до май. Второто беше кaкъв късмет сме извадили с хостела. Нашият осемчленен екипаж щеше да спи в една стая с по четири двуетажни легла и незнайно как още на първата вечер се сдобихме с ваучери за ... безплатна бира. Нямаше как, уважихме ги.

Нямам нищо против такова посрещане

На другата сутрин леко се позабавихме и след комбинация от тичане, разминаване с летящи велосипедисти и пресичане на забранени места се озовахме в автобуса, който щеше да ни отведе дълбоко в баварската провинция. Първа спирка беше Линдерхоф, един от замъците на Лудвиг Втори. Имал е пари човекът, строил е замъци. Има от всичко по много - замъци и зали по френски тертип, градини, фонтани, алеи... За съжаление, беше краят на октомври (люта зима по немските стандарти) и дърветата бяха голи, а цветята ги нямаше. Замъкът обаче си беше там и сам по себе си беше достатъчно впечатляващ. Там някъде холандският ни екскурзовод нещо се вкисна и ни пришпори да бързаме, да не сме изпуснели следващите неща в програмата. Следващата спирка беше Оберамергау , малко алпийско градче, прочуто с красивите си къщи. Въпреки гъстата мъгла и студа изживяването си струваше - сградите са шедьовър на художествената, инженерната и архитектурна мисъл. Над всичко това бдят алпийските върхове, които величествено се извисяват над градчето.

Един любопитен турист в Оберамергау

Оберамергау, Бавария

След Оберамергау дойде ред на бижуто на Бавария - замъкът със сладурско име Нойшванщайн, прототип на всички замъци на Уолт Дисни. Подкрепихме се (възвърнахме нормална телесна температура) с гъст гулаш в едно от ресторантчетата до паркинга, където ни обслужваше сервитьор от ...Монтана. Е, явно светът не е чак толкова голям. Дойде моментът да изгорим веднага всичко погълнато, защото ни чакаше баирът до замъка. Бидейки главна забележителност не само на Бавария, но и на цяла Германия, Нойшванщайн е пълен с посетители и при лошо, и при по-лошо време. След порядъчно катерене се добрахме до Негово Величество краля на баварските замъци. Гледката отвън определено беше внушителна, но отвътре дворецът беше ...празен. Явно Лудвиг е взел със себе си всичките си вещи. Нищо, гледката от терасата определено си струва, нищо че се редиш на опашка за снимка. Остана малко време и за разходка покрай езерото Алпзее, преди да отпрашим обратно за Мюнхен и за огромните пици, които ни чакаха в може би най-добрата пицария в града - Л'Остериа...

Замъкът Нойшванщайн

Изкачването ни изпоти въпреки студа

Първи срещи с местните обитатели

Гледката от терасата към замъка спира дъха

Вечерта, както и много от следващите, завърши в бара на хостела, където нашата група без много свян използваше по предназначение ваучерите за безплатна бира и демонстрираше завидни (не)умения на билярдната маса. На следващия ден ни чакаше отговорна задача - бяхме канени в Министерството на образованието на Бавария да представим творбите си за конкурса пред министъра, както и да разкажем за градовете си. След височайшата визита беше ред на не по-малко височайши обяд в министерската столова, където компания ни правеха сочно баварско леберкезе и куп достолепни господа в костюми.

И министърът иска снимка с нас, само аз иначе браня мъжката чест на българите

Никое пътуване до Мюнхен няма да е пълно без посещение на Дойчес Музеум, най-големия технически музей в света. Рай за любителите на всякакъв сорт техника, музеят е дом на ракети, кораби, изкуствени пещери, самолети и какво ли още не. Черешката на тортата беше демонстрация на действието на Фарадеевия кафез, при който човекът, затворен в клетката, се подлага на близо 300 000-волтова мълния. Немска му работа... Иначе Мюнхен, подобно на всеки уважаващ себе си голям европейски град, си има куп църкви, площади, калдъръмени улички, пазарчета, величествени сгради и паркове. Градът с най-висок (и най-скъп) жизнен стандарт в Германия се пука по шевовете от туристи, студенти, работещи, неработещи, бледолики, тъмнокожи, от всичко има по много. Вечерта завърши в безумно вкусен китайски ресторант близо до хостела, защото най-вкусната храна в Германия е чуждестранната...

Старото кметство се извисява над Мариенплац

На следващия ден хванахме един от фрий туровете из града, ядохме понички, ползвахме трицифрен брой пъти метрото, шмугнахме се в прочутия университет ,,Лудвиг Максимилиян", крихме се (неуспешно) от дъжда в Английската градина (един от най-големите паркове в Европа) и за малко да бъдем отнесени от вятъра от върха на кулата в Олимпийския парк на Мюнхен. Свободното време завърши с горещ шоколад и празен портфейл след посещение в книжарницата на Мариенплац, където имаше ОГРОМЕН стелаж с книги за пътувания. За съжаление, пътувахме само с ръчен багаж...

Пицата винаги е добро решение

С деца по Бавария

Старият център на Мюнхен

Последва посещение на Хофбройхаус, най-старата и известна пивоварна в света, където имаше вурстове и...бира. Много бира. Във всякакви форми и размери. Точно до нас на сцената германци, обзаведени със задължителните кожени панталони, играеха страховит наглед танц с камшици и диви подскоци във всички посоки. Едно много силно , макар и по германски интересно, изживяване.

Английската градина, Мюнхен

Един Христо в натуралния му хабитат

Мюнхен и от високо е все така мъглив

Хофбройхаус, Кралската пивоварна

И ние като царете

От студ умри, гъзар бъди, е казал мъдрият български народ

Много хора се считат за късметлии, ако през града им минава река. Е, Пасау си има три - Дунав, Ин и Илц, които са решили да се съберат точно насред това малко градче на немско-австрийската граница. Там се оказахме в предпоследния ден от нашия престой в земите на баварците, като още от слизането ни от влака забързахме да хванем концерта на органа в местната катедрала, който по една случайност е най-големият в света. Че е голям, спор да няма. не може да се обхване с поглед, камо ли с камера. Усещането е наистина завладяващо, звукът идва от всички възможни и невъзможни посоки. Изтръпваш, когато накрая органистът реши да изпълни небезизвестната мелодия, свързана с Граф Дракула от едноименния филм... Наистина сюрреалистично изживяване, горещо препоръчвам.

Малка част от най-големия орган в света

Центърът на Пасау

Дружелюбната и грижовна Германия не ни остави дълго така ошашавени и веднага напомни за себе си - на излизане от църквата ни посрещна дъжд. Свикнали с капризите на немското време, не обърнахме особено внимание и предпочетохме да се насладим на ръчно изработените дървени сувенири, предложени ни от сякаш излязъл от приказка на Братя Грим дядо със сергийка до катедралата. Дъждът все така продължаваше да се лее, а нас ни чакаше обиколка из града с личен екскурзовод. Скоро тя дойде и се гмурнахме (буквално) в потайностите на Пасау. Градчето е страшно сладурско, много подредено и с богата история. Обаче времето... Докато стигнем прочутата точка, където се сливаха Дунав, Ин и Илц, небето се продъни и плътна стена от вода се материализира навсякъде около нас. Не една, а три реки се изливаха над нас наведнъж...

Затишие пред буря на река Ин

Из улиците на Пасау

Мокри до кости, намерихме убежище при майсторите на най-популярното ястие в Германия - дюнера, а след това и в гъзарско кафе с изглед към трите реки отвисоко... Идилия. Самите реки имат различен цвят и е много интересно да се наблюдава самото сливане. Поизсъхнахме, стоплихме се, пък излязохме на лов за сувенири отново.

Главната на Пасау

Парк. Падащи листа. Празни пейки. Мъртвешка тишина. Нито вятър, нито коли, нито колелета, нито хора. Детска площадка. Дете се поклаща самотно на люлката в перфектен ритъм. Побиха ли ви тръпки? Е, и нас. Пред вас не е картина от книга на Стивън Кинг, а град Меминген, дом на 43 000 души (от които видяхме около 3-4) и на третото най-голямо летище в Бавария. Един от най-красивите градове, които съм виждал, естетика лъха от всяка сграда и улица, но хора няма. Никакви. Чак след около два часа разходка из уличките с бонбонени къщи срещнахме първите признаци на живот - кафенета плахо се отваряха, имаше книжарница, аптека... Менюто за обяд отново включваше дюнер, а след него - задължителния горещ шоколад в изключително красиво и крещящо пусто кафене. Тук някъде започнах да се притеснявам дали ще е успея да спазя отколешната традиция да си взимам магнитче от всяко посетено от мен място. С ръка на сърцето заявявам, че магнитите на Меминген са най-трудно откриваемите за цялата ми скромна кариера на пътешественик. Но пък така е по-сладко...

Меминген е като филмов декор

Снима се трагедия/комедия/хорър

Но пък поне нямат проблем с тълпите

Малко след това ни чакаше автобусът за летището, откъдето щяхме да летим обратно за вкъщи. Макар и кратко, това пътуване бе страшно забавно, изпълнено с много позитивизъм и (не)успешни шеги, както и начало на някои страхотни приятелства. Herzlichen Dank на всички, които допринесоха за това незабравимо приключение (особено на произволния човек, с когото играхме на Black stories във влака)!

Едно голямо DANKE!