
БЛЯСЪКЪТ НА КОЛЕДНА ВИЕНА СЕ ДОПЪЛВА ОТ ВЕЛИКОЛЕПНИТЕ МУЗЕИ НА ГРАДА д-р инж.Стефка Кантурска
Една частна семейна екскурзия е лесно осъществима, защото в днешния динамичен свят все по-малко време ни остава да сме заедно всички , да споделяме случки и събития и да помечтаем за бъдещето. Затова Рождество Христово или както сме свикнали да наричаме Коледа е може би най-светлият празник на семейството с особено присъствие в календара .
От много години Коледа е семеен празник, родов празник - когато родовете са били в основата на семейството, т.е. събирането на всички членове на рода е било задължително именно още от Бъдни вечер.
Идеята на Рождество Христово е свързана с вечната светлина – символ на вечния живот чрез приемствеността между поколенията .Ражда се ново начало,започва нов период в живота на хората.С много вяра и с големи надежди се очаква бъдещето.И сега ,въпреки че нямаме Бъдник и огнище,празникът Коледа разпалва огъня в нашите сърца.
И ето в края на декември нашите млади хора отново предложиха да пътуваме заедно до Виена. ,особено с директен полет от Варна до Виена.
Коледната украса пред летището на Варна подготвя пътниците за предстоящите светли празници.
Полетът до Виена е точно 1 час и 15 мин.,но изключително интересно е,че поради часовата разлика във Виена с „ един час назад” излиза,че сме пътували само 15 минути,а навън вече е притъмняло.
Пътниците,кацащи на Международното летище на Виена Flughafen Wien-Schwechat са „посрещнати” от колекция от цветни плакати или по-точно модерни картини ,изобразяващи типични австрийски и виенски традиции ,допълнени с по-обикновени моментни снимки. Проектът, наречен SECRETGALLERY.AT ( Тайната галерия ) включва десетки плакати, изложени в залата за пристигащи пътници на летището в Терминал 3 от ноември 2016 г.
Придвижването ни от Терминал 3 към централния салон на летището става по хоризонтална транспортна лента,подобна на движещите се тротоари в други европейски столици. Наоколо са поставени зашеметяващи произведения,съчетаващи художествено майсторство, изкуство и изкуствен интелект - AI- artificial intelligence. Той смесва съвременна илюстрация с традиционни мотиви в сблъсък на цветове, който непременно впечатлява посетителите. Така се създава динамичен образ,който се променя непрекъснато според погледа на наблюдателя.
Ефектът на преобразуване създава усещане за чудо и очарование, което ги прави идеални за привличане на вниманието, предизвикване на предизвикване на любопитство и оставяне на трайно впечатление.
Привличащите вниманието плакати използват „лещовиден” лист * специализиран оптичен материал, състоящ се от набор от малки лещи, известни като лещи, от едната страна и гладка повърхност от другата. Тези лещи пречупват светлината по начин, който позволява художествените изображения да се наблюдават от различни ъгли.
Плакатите се преобразуват от един сюжет към друг ,в опит да покажат богатството на австрийската история,култура и традиции,които често остават скрити от очите.Благодарение на изкуствения интелект преобразуващите се изображения са хипнотизираща комбинация от изкуство и технология, която ни впечатлява и очарова.
Централният салон на летището Schwechat
Във Виена - толкова важен град –столица на Австрия, салоните на аерогарата Schwechat са изпъстрени с тълпи от пътници с най-различни националности.Може да се направи връзка с wi-fi като се използва бордна карта. Предлага се директен транспорт към центъра на столицата с директен влак САТ (CITY AIRPORT TRAIN),който няма междинни спирки и довежда пътниците от аерогарата до центъра само за 16 минути срещу 12 Евро.За предпочитане е да се пътува с експресния скоростен влак с красива кръгла емблема на тъмносин фон –бяло счупено „S” ,това е типичното лого на експресния влак Schnellbahn Wien. Бързата транзитна железопътна линия S7 тръгва от летището на всеки 30 минути и спира на централно разположените гари Wien Mitte и Wien Praterstern, с трансфери до бързата железопътна и метрото мрежа на Виена. Цената на билета за възрастни е : 4,30 € (= 1,90 € за билет от летището до границите на Виена + 2,40 € за билет в градската зона на Виена). В салоните на летището има подходящо оформени информационни табла и рекламни материали канят посетителите и гостите в различни заведения за хранене ,в магазини за сувенири и дори в швейцарски ресторант.
Квартирата ни се намира на Leitermayergasse 37 ,в 18 район на Виена ,в т.нар. квартал Währing.Това е просторен апартамент с 3 спални ,кухня и сервизни помещения. Ключовете за входа на кооперацията и за апартамента се намират в затворена метална кутийка в стената до входната врата.,Кутийката се отваря с шифър,известен само на собственика и на гостите,които наемат апартамента .
Leitermayergasse 37
Улица Leitermayergasse носи името на музикалния педагог Михаел Лайтермайер ( 1799-1867г.) .
Просторният,модерно обзаведен и уютен апартамент е на наше разположение
Първата вечер след вълненията около пристигането ни бе особено празнична защото имахме рожденик. Наистина,няма по-голяма радост да празнуваш рождения си ден с най-скъпите на сърцето си хора в тих квартален ресторант в празнична предколедна Виена.
Снимки от един незабравим Рожден ден
Когато ни предстои празнична ваканция започваме да изпитваме неудържим копнеж към пътуване и екскурзии.не само копнеж,но и стремеж за няколко дни да се „откъснем” от ежедневното натоварване и с много вълнения и емоции да се „потопим” в друг свят.Пътуването, промяната на обстановката,разглеждането на архитектурни забележителности,музеи и срещи с изкуството действат ободряващо.
В тази ветровита и студена декемврийска сутрин минувачите по улицата са малко,но ние щастливо усмихнати тръгваме към центъра на града. „ Добро утро, Виена!”
Само на около 500 м южно от жилищната кооперация на квартирата ни се намира улица Kreuzgasse,по която се движи трамвай 42,който ще ни доведе до Schottentor.Неслучайно спирката на трамвая се нарича Johann Nepomuk Volg Platz (Птичи площад), разположен на юг по улица Teschnergasse . Поради странното съвпадение на имената разбрахме,че площадът в 18 район е наречен на бивш кмет на Виена Йохан Непомук Прикс, а не на чешкия светец от Бохемия Йоан Непомук (1345-1393г.)
„ Добро утро, Виена!”
Йохан Непомук Прикс (1836-1894г.) е австрийски местен политик и кмет на Виена. По време на мандата му градът се разширил значително като към основните 10 квартали към Виена били присъединени още от 11 до 19 населени области,така се оформил и нашият 18 район.По негово време се Императорският двор наредил изграждането на двата големи дворцови музея на Мария -Терезиен-Плац , които били открити през 1889 и 1891 г. Район Währing се намира в северозападната част на града в края на Виенската гора. Площадът Johann Nepomuk Volg Platz е разположен в гъсто застроена част на 18-ти район на Виена.След извършено стратегическо осъвременяване (редизайн) външният вид на площада и неговата функционалност са подобрени като той понастоящем представлява модерно озеленено обществено пространство с пазарна зона и места за почивка.
В средата на 2024 г. Виена за трети път бе избрана за най-добър за живеене град в света. Двумилионната столица притежава отлична транспортна и комунална инфраструктура, разработена с грижа и мисъл за гражданите и гостите на града.
Когато трамвай 42 преминава през спирка „Währinger Strasse-Volksoper”забелязваме бялата сграда на Народната опера,чиято фасада е нашарена с огромни букви „VOLKSOPER”. Наистина сградата не се отличава с особен архитектурен финес както сградата на Държавната Опера на Карловия площад. Но затова пък тази опера има важно историческо значение.През 1898г. по повод честването на 50-годишнината от управлението на Кайзер Франц Йосиф I бил основан Kaiserjubiläum-Stadttheater-Verein. Основната цел била изграждане на театър за представяне на немски говорими пиеси в район Währing .По-късно била преименувана Städtische Wiener Volksoper , Народна Опера на Виена.
Städtische Wiener Volksoper
На фасадата - Реклама на операта „Летящият холандец”
След Втората световна война Volksoper се използва за настаняване на разрушената Държавна опера. След като реставрираната сграда на Държавната опера е открита през 1955 г., Volksoper отново става независим музикален театър с постановки на опери, оперети и мюзикъли.
Дори успяхме да се снабдим с билети за вечерното представление на „Die Reise zum Mond“(„Пътуване до Луната”) - опера на Жак Офенбах във Volksoper . Адаптиран от романа на Жул Верн, Жак Офенбах композира операта „Пътуване до Луната“, създавайки пиеса за цялото семейство.
Schottentor ( в превод „ Шотланска врата”) е била една от портите от портите на градската стена във Виена.Стената е била разрушена около 1860 г., след като император Франц Йосиф I одобрил събарянето на градската стена и изграждането на виенската улица Рингщрасе през декември 1857 г. Schottentor е един от най-големите възли в мрежата на обществения транспорт във Виена.
От тук минават 10 трамвайни линии на две нива, две автобусни линии и станцията “Schottentor” на линия U2 на метрото .
Поглед към Votivkirche преди достигане до последната спирка Schottentor
Виенската Votivkirche се смята за една от най-важните неоготически сакрални сгради в света. Създаването на „Катедралата Рингщрасе“ до главната сграда на Виенския университет е свързано с опита за убийство на младия император Франц Йосиф I през февруари 1853 г. След опита за убийство братът на императора, ерцхерцог Фердинанд Максимилиан, по-късен император на Мексико, призовал гражданите за дарения за да се построи нова църква във Виена „в знак на благодарност за спасението на Негово Величество“. Църквата е била предназначена да бъде построена като „подарък на благодарност“ (оброчно дарение, откъдето идва и името) от народите на монархията за спасението на Франц Йосиф. 300 000 граждани откликнаха на призива за дарения. „Катедралата на Рингщрасе“ била осветена през април 1879 г.
Продължаваме с трамвай 71 и пред очите ни се разкрива предпразнична Виена с великолепните сгради на Кметството ( Rathaus); на Националния Театър ( Burgteather );на Парламента и
на “Народен парк (Volksgarten).
Кметството на Виена се намира на един от най-важните площади във Вътрешния град (Innere Stadt) .Поради своите внушителни размери, дизайн и изисканата архитектура на заобикалящите сгради площадът Rathausplatz отдавна е станал емблематично популярно място за срещи на млади и стари - познати приятели и непознати гости на града.На площада през цялата година се провеждат мащабни събития – музикални и филмови фестивали ,а сега през зимния сезон е разположен един от най-големите Коледни базари Rathausmarkt с ледена пързалка, въртележка за деца и десетки павилиони.Върху клоните на дърветата в парка са закачени червени сърца –символи на влюбените младежки сърца.Казват,че площада е още по- интересен вечер с хилядите блестящи светлини и светещите червени сърца в парка.Когато се стъмни,непременно ще дойдем тук.
Поглед към изящната сграда на Burgteather от булевард Universitätsring
Националният театър на Австрия Burgtheater или Театърът на замъка, е известен още като „Императорски придворен театър“ .Театърът бил открит през 1741 г.по настояване на императрица Мария-Терезия,която искала непременно до известния дворец Хофбург да се изгради такъв специален театър. Замъкът Хофбург бил резиденция на Хабсбургите от 1279 до 1918г.
Бургтеатър е един от най-важните театри в Европа и е вторият най-стар европейски театър след Comedie - Francaise в Париж и най-големият "немско говорящ"театър.
Сградата на парламента във Виена е вдъхновена от класическата гръцка архитектура като Акропола, с 8 извисяващи се колони, които сякаш приветстват захласнатите минувачи и фотографи. Днес това е мястото за срещи на двете камари на австрийския парламент, Националния съвет и Федералния съвет. Тук се провеждат всички важни държавни церемонии. Всъщност това е една от най-посещаваните атракции във Виена.
Пред сградата на Австрийския парламент е разположен красивият фонтан на богинята Атина Палада. В краката й е полегнал мъжествен Водолей, който се „разсейва” с красавицата до него. В задната част на фонтана пък има две жени, „водолейки”.Четирите фигури символизират четирите най-важни реки на Австро-Унгарската империя. Мъжът Водолей е река Дунав, а жената до него е река Ин. Девойките отзад са Елба и Вълтава.
Фонтанът на Атина Палада пред Прламента е покрит през зимата ,за да не замръзне
Виенската държавна опера Wiener Staatsoper е един от най-престижните и емблематични оперни театри в света. Когато се погледне сградата откъм улица Opernring,се вижда историческата част на фасадата, която е запазена от оригиналната от 1869 г. Петте бронзови статуи (отляво надясно: Героизъм, Мелпомена ( муза на трагедията), Фантазия, Грация и Любов), които стоят на пиедестали в аркадните ниши на лоджията.
Сградата на операта се отличава с архитектурно великолепие и е ярък пример за нео-ренесансов стил
Фасадата на сградата на операта днес е с остъклена лоджия
Фонтаните пред сградата които в момента са закрити поради зимния сезон
Отдясно и отляво на сградата има фонтани. Те представляват противоположни светове.Вляво: "Музика, танци, радост, лекомислие"Вдясно: "Бедствие, мъка, любов, отмъщение".
Двете конни изображения над главната фасада на лоджията издигнати са създадени от Ернст Юлиус Хенел и изобразяват два крилати коня, водени от Музата на Хармонията и Музата на Поезията (Ерато).
Надписът от главната плоча над лоджията “ Kaiser Franz Joseph I -I868”
Намираме се в самото „сърце” на центъра на Виена. Погледите ни се насочват на север към бронзовата статуя на конника пред Музея Албертина.
Накъдето и да се обърнем,празничният коледен дух се усеща навсякъде
Разположен до двореца Хофбург, точно срещу Виенската държавна опера, този музей е сред най-известните забележителности на австрийската столица.Той може да се похвали с повече от 200-годишна история и притежава една от най-богатите колекции с графични рисунки в света.
Примерна карта на разположението на сградите в центъра на Виена
За трети пореден път ще посетим бившия дворец,сега музей и всяка година тук откриваме нови изложби. Обстановката,галериите и Хабсбургските исторически зали на Албертина придават усещане за аристократична атмосфера и придават излъчване на имперски блясък.
Пред фасадата на музея се издига бронзова конна статуя на хабсбургския военачалник от 19 век ерцхерцог принц Албрехт Фридрих Рудолф Австрийски-Тешенски ,който сякаш гордо „наблюдава” сградата на Виенската опера от терасата на двореца.
Принц Албрехт всъщност е един от наследниците на създателя на „Албертина ”– Принц Алберт Казимир от Саксония, херцог на Тешен (1738 –1822).
Отдавна ,много отдавна Императрица Мария Терезия дала право на своя служител граф Eмануел Телес де Силва-Тарука да построи около Хофбург малък дворец . През 1766 г. в двореца се настанили дъщерята на Мария Терезия, принцеса Мария Кристина и нейният съпруг Алберт, чието име носи днес музеят.Албрехт обожавал изкуството и колекционирал картини.
До смъртта си през 1822 г, херцогът е успял да събере около 14 000 творения на художници от Франция, Германия, Холандия. След Алберт Саксонски красивата сграда била обитава от наследниците му племенникът ерцхерцог Карл Австрийски (1771-1847) и по-късно от неговия най-голям син - Албрехт Фридрих Рудолф Австрийски-Тешенски (1817-1895) . Основан през 1776 г.,Албертина съхранява шедьоври на Леонардо да Винчи, Рафаело, Микеланджело, Дюрер, Рембранд и много колекции на талантливи художници, представени във временни изложби.
Хърбърт Батлинер , един от най-големите колекционери на нашето време подарил на музея през 2007г. залата Propter Homines („За доброто на хората”) .Върху стената на залата в знак на благодарност със златни букви е записано името на фондацията Propter Homines и името на дарителя.Оттогава музеят показва всички големи изложби от Дюрер до Рафаело и Винсент ван Гог. През последните години Албертина се е превърнала в пространство за много успешни изложби на Пикасо, Магрит, Макс Ернст и Матис.
Понастоящем колекцията Batliner „От Моне до Пикасо“ е постоянно изложена и показва най-важните творби на художници от епохата на модернизма: Degas, Cézanne, Toulouse-Lautrec and Gauguin (Дега,Сезан, Тулуз Лотрек;Гоген) и др..
Друг основен фокус на колекцията е немският експресионизъм с двете артистични групи „Die Brücke“ (Мостът) и „Der Blaue Reiter“ (Синият ездач), както и движението New Objectivity (Нова обективност) с произведения на Wacker, Sedlacek and Hofer (Вакер, Седлачек и Хофер). Фокусът върху австрийското изкуство се подчертава от творбите на Kokoschka and Egger-Lienz (. Кокошка и Егер-Лиенц). Разнообразието от руски авангард е илюстрирано с картини на (Gontscharowa, Malewitsch und Chagall)Гончарова, Малевич и Шагал.
Paul Cézanne (Пол Сезан 1839 - 1906)
Gehöft in der Normandie („Ферма в Нормандия”)
Импресионизмът е течение в изобразителното изкуство, което се зародило в края на 19 век от група парижки художници. Импресионистите пресъздавали това, което окото действително вижда, а не очертаните детайли на предметите. Първоначално враждебна, публиката постепенно осъзнала, че импресионистите са създали нова и оригинална идея.Отзивите били смесени. Френските художници Сезан и Моне били най-чисти импресионисти заради постоянното търсене на изкуство, основано на спонтанност, светлина и цвят,но въпреки това.получавали най-остри атаки.
Claude Monet (Клод Моне 1840-1926г.) Vue de Vétheuil 1881(Изглед към Ветьой )
Pierre-Auguste Renoir(Пиер Огюст Реноар (1841-1919)
Portrait d'une jeune fille Портрет на младо момиче -1879
Henri Matisse Анри Матис(1869-1954)-“Parrot Tulips II”(Папагалски лалета-1905)”
В това произведение на изкуството личи умението на Анри Матис да използва много точно цветовете и светлината.Картината е емблематична за майсторство на художника и показва неговата съществена роля в създаването на модерното изкуство.
Свободният дух на испанския художник Пабло Пикасо (1881-1973), неговият ексцентричен стил и пълното му пренебрежение към това, което другите мислят за работата му го превърнали в изключителен пример за подражание,който художниците започнали да следват. Затова той е известен като бащата на модерното изкуство,
Pablo Picasso (1881-197 Mediterrane Landschaft („Средиземноморски пейзаж”1952г.)
Тази картина е известна като”Шедьовърът на Пикасо”.Тя показва вилата La Galloise във Vallauris в Южна Франция, в която Пикасо се премества през 1948 г. с партньорката си Франсоаз Жило.Палома, дъщеря им, е родена там през 1949 г. Въпреки че картината изглежда идилична на пръв поглед, претоварената композиция ,острите ъглови форми енергични строги линии отразяват непоносимото напрежение между Пикасо и Франсоаз Жило, което в крайна сметка довело до раздялата им през 1953 г. Намаляването на пространствената дълбочина, преплетената архитектура и оградената градина предполагат теснота и потиснатост, докато морето и ветроходът изразяват желанието на художника за промяна на чувствата и нов старт в живота.
Pablo Picasso” Portrait of woman in green hat” Pablo Picasso –“Nature morte a laguitar (Натюрморт с китара”)
Kъм голямата колекция на Batliner „От Моне до Пикасо“ е отделена специална галерия, посветена на Марк Шагал която ще бъде достъпна до февруари 2025г.
Както отбелязва директорът на музея Клаус Шрьодер : "Пикасо е известен, Шагал е обичан! Популярността на Шагал се дължи на факта, че живописният свят на художника отразява чувства, познати за всеки посетител. Студенината, която често може да характеризира модернизма, му е чужда!”
Marc Chagall ( Марк Шагал -1887-1985г.)е псевдоним на Мойше Захарович Шагалов, руско- френски художник .Освен в родния Витебск (Беларус) Шагал живял във Франция ; посетил е Испания, Италия, Нидерландия, Палестина.Неговият еврейски произход и непрекъснатият контакт с големи европейски култури допринасят в голяма степен за своеобразието на изкуството му. Художникът често е наричан "поет-живописец", продължава Клаус Шрьодер. " В творбите му хората се разхождат по небето, цигуларите свирят по покривите, рибите плуват в тревата, а птиците са големи колкото хората. "
Marc Chagall (Марк Шагал) - “Double portrait au verre de vin”
„Двойният портрет с чаша вино” (1917 – 1918)
Рисуван приблизително през 1917–18 г., „Двойният портрет с чаша вино” представя изображение на брачно блаженство. В този сватбен портрет художникът е „кацнал” на раменете на съпругата си - Бела Розенфелд - докато друго негово изображение се носи над главите им. На картината младата двойка сякаш се извисява над Витебск - това е родният град на Шагал и мястото, където се жени за Бела през 1915 г. Радостта на младоженеца е ясно изразена и в смеха му и в начина, по който вдига чашата си с вино в тост.Бела,облечена в бяла рокля, също е възхитена от любов и емоция,а широката усмивка, озарява лицето й.
Монументална картина „Танцът” е създадена, за да се изрази почит и уважение към музиката и сценичните изкуства. В картината преобладава жълтият цвят и първоначално е била предназначена за фоайето на лондонския театър Уотъргейт, подобно на Синия цирк [Le Cirque bleu] ( около 1950 - 1952 г.) .
Творчеството на Шагал предизвиква възторг и удивление вече повече от 80 години. Картините му, известни с ярките си цветове и поетични композиции, отдавна са добре познати, но въпреки това не е изгубило нищо от своята загадъчност и мистериозна духовитост. В изложбата са показани още много творби на Шагал.
Marc Chagall - (“Bride , Groomand and Marc Chagall – („The Dance” –„Танцът ”)
the Rooster “-„Булката,младоженецът
и петелът”(1939-1947)
Може би най-точната оценка на Шагал са неговите думи,отделени на специално табло в изложбата.
„Не ме наричайте мечтател, аз съм реалист!”
„Може би имам предвид изкуството, изкуството на един луд, искряща жива, синя душа, която се разбива върху моите картини.”
Марк Шагал
Картините на на модернистичното изкуство се редуват бързо една след друга,но някои са неразбираеми, въпреки пояснителните текстове до тях. В свободното пространство на залите са подредени и причудливи скулптурни произведения със смайващи хрумвания на авторите. Ето пример - на стената виси картината на Joan Miro, Woman in Front of the Sun, 1949, „Жена пред слънцето” ,а в средата на залата - скулптура Imaginary Alphabet - „Въображаема азбука Ритмично Б”.
Renè Magritte (1898-1967) Le Domaine Enchanté („Омагьосаният домейн”1953г.)
Imaginary Alphabet „Въображаема азбука Ритмично Б”
Тишината, спокойствието и красивата обстановка в залите на музея събудиха интересите ни към едно отдавна отминало време.Доволни сме,че успяхме да разгледаме картини от предишни епохи,рисувани в различни стилове.
След кратък отдих продължаваме разглеждането на колекцията на Batliner
Много ценни произведения на изкуството предизвикаха истинско възхищение ,но за съжаление някои модернистични творби останаха неразбираеми.Обхванати сме от голям ентусиазъм да посетим и други известни музеи на Виена.
Площадът Maria-Theresien–Platz е централният площад на Виена,разположен срещу Двореца Хофбург и посредством главната улица Ringstraße се свързва с „Квартала на музеите” -„Museums Quartier” или „MQ”. Разположен в бившите императорски конюшни,Кварталът на музееите обхваща комплект от арт-инсталации като музея Леополд, Музея на модерното изкуство MUMOK и още съвременното изложбено пространство като Kunsthalle Wien и др.
Паметникът на Мария-Терезия (1717-1780) е създаден през 1888 година, един век след смъртта й по желание на император Франц-Йосиф I.
Една срещу друга от двете страни на площада се издигат две величествени почти еднакви сгради – архитектурни шедьоври, които сякаш „прегръщат” площада.
Паметниkът на императрица Мария-Терезия на Площад Maria - Theresien – Platz
. Сградите са съвсем еднакви, с изключение на статуите на фасадите им.Това са Naturhistorisches Museum (Природонаучен музей) и Kunsthistorisches Museum ((Музей на историята на изкуството).Пред фасадата на Naturhistorisches има статуи, представящи алегорични изображения на Африка, Азия, Европа и Америка. Фасадата на Kunsthistorisches Museum е украсена със скулптурни фигури на Ерос с Психея и на Фауст с Хелена,а под тях са разположени скулптурни изображения на жени-отляво е фигурата на живописта,а отдясно-фигурата на скулптурата.
При предишните ни посещения на Музея бяхме впечатлени от колекциите на Хабсбургите ,от забележителните творби в картинната галерия и от „люлката на Музея”- Kunstkammern (12-тe стаи за изкуство от ренесансовия и бароковия период,с императорски съкровища и природни скъпоценности).
Величествената сграда на Музея на историята на изкуството
На фасадата се откроява афиш на Изложбата ,посветена на Рембранд
Понастоящем в Музея е представена изложба на един от най-великите майстори на западното изкуство - нидерландския художник Рембранд (Rembrandt Harmensoon van Rijn -1606-1669). Нидерландският 17 век се нарича Златен век в изобразителното изкуство.Временната изложба е открита през есента на 2024г. и ще продължи до януари 2025г.Някои от картините са собственост на известни художествени галерии по света и се предствят за пръв път във Виена.
Могъщото изкуство на Рембрант е приковало вниманието на неговия ученик Самуел ван Хугстратен Samuel Dirksz van Hoogstraten (1627-1678г.) Този способен художник от нидерландския Златен век е създал изумителни за времето си картини,в които по уникален начин е представено взаимодействието между учителя и ученика. На изложбата съжителстват картини и от двамата майстори на живопистта. „Момичето в рамка за картина" на Рембранд (1641), е маслена картина, която илюстрира иновативните възможности на художника да "измами окото на наблюдателя ", като създава илюзия за дълбочина. Картината показва майсторството на Рембранд в манипулирането на светлината и движението.
„Момичето в рамка за картина" (1641г.)Кралски замък Варшава
”Младо момиче на прозореца” (1645 г.) Picture Gallery Dulwich, Лондон
Рембранд, „Юнона”, (1662-1665) Арманд Хамър Лос Анджелис, САЩ
Rembrandt, ,Autoportrait ( 1655 г. г.).Kunsthistorisches Museum Wien.
Портрет до Автопортет Рембрант с палитра и четка за рисуване,английско наследство English Heritage
Рембранд е нарисувал близо 100 автопортрети от1620г. до смъртта си ( 1669г.)Според проучване на изследователи на творчеството му се предполага,че старият майстор е създал своите напълно реалистични автопортрети като ги е проследил от оптична проекция на себе си с чрез извито огледало и плоско огледало.
Разнообразието от шедьоври не само дава представа за бароковата живопис.но същевременно показва способостите на двамата художници да демонстрират в произведенията си илюзионна измама.
Hoogstraten-Натюрморт-„ Аugenbetrüger” ( „Измама за очите”-1666)Държавна художествена галерия – Карлсруе
Картината фокусира вниманието на зрителя чрез впечатляващия ефект на цветовете и удивителната техника.Постигната е илюзия за очарование , финес и изключителна реалност на детайлите.
Hoogstraten, The Slippers, 1650/75 un palais de style”Renaissance”
Musée du Louvre; Париж
Samuel van Hoogstraten “Jeune homme lisant dans un palais de style”Renaissance”
„Млад мъж,който чете в дворец е ренесансов стил”(1662-1667) Dordrecht
Samuel van Hoogstraten „The triumph of Truth ”(Триумфът на истината”)
Finspong Castle, Sweden Замъкът Финспанк Швеция
В Музея открихме и Галерията на Питер Брьогел -Старият (1526-1569),наричан още "Селски";един от големите майстори на фламандската живопис.Картините му са съвършени пейзажи и библейски сюжети ,социална сатира - те са истински портрет на обществото от 16 век.
Питър Брьогел Стари е първият "режисьор" в историята на изкуството. Никой преди него, а и малцина след него, не са успели да покажат по толкова вълнуващ начин кадри от живота на хората-масови сцени,разгорещени танци,съдбовни моменти. Тайните му са безброй и дори сега, пет века по-късно, още се появяват нови хипотези и се водят разгорещени спорове около смисъла и тълкуването на картините му. В Музея на историята на изкуството са изложени за постоянно 12 творби на Питер Брьогел и това е най-голямата и важна колекция от картини на художника в света.
Pieter Bruegel “Großer Turmbau zu Babel“ (“Вавилонската кула“-1563г.)
Историята на Вавилонската кула е разказана в първата книга на Библията – Битие. Според преданието след Всемирния Потоп, унищожил света, оцелялото човечество говорило на един език и имало обща култура Но хората, мигриращи на изток, решили да построят град и кула ,достатъчно висока,за да достигне небето. Бог, наблюдавайки техния град и кула, обърква речта им, така че вече те не могли повече да се разбират, и така Бог ги разпръснал по света.Сред шедьоврите на художника са:”Селска сватба”” ;”Селски танц”; „Битката на карнавала и постите”и др.
Pieter Bruegel „ The Peasant Wedding „ „Селска сватба” (1567г.)
Pieter Bruegel „The Peasant Dance” („Селски танц”-1567г.)
А навън вече има шумно множество от хора. Зимната вечер се спуска над Maria - Theresien – Platz. Трябва да бързаме ,защото тази вечер ще посетим оперно преставление в Народната опера – Volksoper.
Десетки осветени къщички примамват погледите ни и създават празнично настроение
Преминаваме през още един Коледен базар - пред Кметството
Червените сърца по клоните на дърветата светят и навсякъде е много красиво
След половин час пътуване с трамвай достигаме „Währinger Straße” 78,където се намира приказно осветената в лилави светлини сградата на Volksoper.
Няколко минути преди да започне увертюрата на операта
”Пътешествието към Луната” ”Die Reise zum Mond“
Съдържанието на операта е свързано с една от най-големите мечти на човечеството пътуването до Луната. Композиторът Жак Офенбах го превръща в „научно-фантастична опера“ с пленителна музика. Младият ентусиазиран принц Каприз – чрез своята фантазия предприема загадъчно пътуване до Луната и дори там се влюбва в лунната принцеса Фантазия.След много трудни преживявания всички разбират,че Земята е истинската спасителна планета за хората.
Постановката е дело на оперното студио на най-младите певци на ансамбъла на операта и на членовете на младежкия и детския хор,които изпълняват множество роли.Сценичната реализация е възхитителна- ,светлинни ефекти с иновативни елементи- съчетани с цветни въображаеми костюми, чудесни арии и вълнуваща музика .Оркестърът свири с вдъхновение –от нежното соло на валдхорната в увертюрата до блестящия валс на снежинките.
Снимка за спомен след представлението на операта ”Пътешествието към Луната”
Следва ПРОДЪЛЖЕНИЕ:
„МУЗЕИТЕ НА ВИЕНА СА ВЪЛНУВАЩО ПРЕЖИВЯВАНЕ”
Препоръчани коментари
Искаш да споделиш мнението си? Създай профил или влез да коментираш
Трябва да си член за да оставиш коментар.
Създай профил
Регистрирай се при нас. Лесно е!
Регистрирай сеВлез
Имаш профил? Влез от тук.
Влез сега