Виена за един ден

Стоях и гледах как един уиз кредит безвъзвратно изтича в небитието. Тогава Дявола, стоящ на ляво ми рамо прошепна в ухото ми - "Напълно достатъчно е да си купиш билет до Виена и да изкараш един ден там. За връщане има евтин полет на Райън - 9€ к'во му плащаш. И с почивните ти дни съвпада ..." Ангелът от дясното ми рамо замрънка - " Да, за един ден. Само гъз път да види и да потрошиш сума ти пари" 

- А колко красива е Виена по време на Коледа - с най - чаровната си усмивка каза Дявола.

Е, на този довод и Ангелът не издържа и решението бе взето и билетите закупени. За спането реших, че за пръв път ще спа в хостел. За 16€ на вечер щях да спя в компанията на още 5 човека в центъра на Виена. 

Полетите бяха от/до Варна. Във Варна нощувах в "Къщата на Ели" където хазяйка ми беше една изключително любезна дама и нейната сладка болонка Съни. За пръв път летя от Варна и организацията определено ми хареса. Полета премина нормално, без турболенция и други неприятности. Седях до прозореца, но поради гъстата облачност гледки нямаше. Докато изгледам един филм на телефона и кацнахме. Бях проучил, че най-изгодния начин да стигнеш до центъра на Виена е със S Bahn. Та след като влязох официално в Австрия, се отправих, следвайки табелките, към спирката на влакчетата. Да добавя, че освен със S Bahn до Виена може да се стигне и с CAT също влак, но около 4 пъти по скъп от Ес-бана, както и с автобус. И пристигам аз до машините за билета, почвам операцията за вадене на билет и до мен застава млад мъж който започва да ме врънка да му дам някое евро. Веднага го отрязвам, заявявайки му, че от мен ник'ви евра няма да види. Тогава пича решава, че евра не му трябват, а има остра нужда от билет за Ес-бана. Решавам да съм великодушен и му купувам билет. Следват дълги благодарности на немско-руски. Купувам и за себе си билет и се отправям към коловозите. На перона стоят четири пет човека и никъде не се вижда информация накъде по дяволите е Виена?!? Решавам да попитам първия срещнат, обаче човечецът също си няма идея в коя посока трябва да пътуваме. Минават две, три, пет, десет минути, а влак няма и няма. Решавам, че не съм на правилния перон и тръгвам да търся служител на летището или на австрийското БДЖ когото да попитам. Съзирам един майстор поправяш нещо и го питам Как да стигна до гара Виена Митте? С САТ отговаря ми той. Да ама аз искам с S Bahn щото е 4,30€. Човека обаче се държи на CAT. Решавам, че няма да изляза на глава с него и го моля да ми покаже платформата от където тръгва CAT. Показва ми той един екскаватор и слизам на друга платформа, където има десетина човека, но от никъде взора влаци не види. Решавам да питам мъж и жена знаят ли нещо по въпроса кога ще пристигне трена за към Вирната. Те обаче се оказват руско говорящи и също си нямат идея. Разхождайки се по платформата започнах да чета надписите по стената и изведнъж една дума привлече вниманието ми. Думата беше - Стачка! Зачетох се по внимателно и се оказа, че днес - 28.11 от 0 до 24 часа австрийското БДЖ ще стачкува и никакви влакове няма да се движат!!! Е ся си е... Съобщих таз не добра новина на руско езичните си друзья, които се бяха лепнали за мен. Господинът беше възмутен и изрази възмущението с думите - " А билети продават, и пари вземат!" И завърши с едно - "Фашисти!!!" Реших да напуснем платформата и да търсим алтернативни начини за стигане до Виена. Един от тези начини беше с автобус. Един от автобусите пристигаше на някаква гара, но беше заминал, а следващия щеше да замине след час. А минаваше вече 10 часа Реших да хвана друг автобус който бе за някаква спирка, която нищо не ми говореше, но все пак беше във Виена. От там с градски транспорт все щях да се доберат до хостела. Купих си поредния билет този път на стойност от 9€ метнах се на автобуса и потеглихме. И друзьята бяха в автобуса. Оказа се, че спирката на автобуса е на около 30 мин. пешеходно разстояние от хостела (после разбрах, че можело и с метро). Стигнах до хостела, но тъй като настаняването беше след 15 реших да не влизам, а да огледам къде в района може да се хапне. Ами наближаваше обяд и гладът взе да показва рогата си. Бързо си намерих едно малко ресторантче и си поръчах шницел с картофена салата. Докато чаках мъжът зад бара да приготви шницела се разговорихме с него. Оказа се турчин, който като разбра, че съм българин ми сложи майонеза и кетчуп щото сме комшии и аркадаши ( приятели) 

Ето това хапнах

Между другото това е малък шницел, има среден и голям. Големия сигурно го сервират в тава. След като заситих глада продължих разходката си. От близката Била си купих вода. Не знам как винаги уцелвам газираните води, уж чета етикетите и все газирани води си вземам. И сега не направих изключение. И продължих разходката си из Виена. Единствените неща, които бях решил задължително да видя бяха Коледния базар пред кметството и двореца Белведере. Останалото беше мотане по улиците и снимане на сгради които са ми харесали. 

Първо се озовах пред тази сграда

Бивши военни казарми, където в момента, ако не греша, се помещава министерството на отбраната на Австрия.

Продължих по пътя и пред мен вече беше сградата на виенският университет

След това вместо да продължа направо по улицата и да стигна до Коледният базар пред кметството свих в една уличка за да се озова пред тия топли връзки между две сгради

После минах през един площад на който също имаше Коледен базар.

От там минах покрай испанското училище по езда

След като се помотах още малко из виенския център най неочаквано за мен самия се озовах пред Коледния базар пред кметството

Който задължително щях да посетя и след залез

От кметството се качих на метрото минах през гара Виена Митте а от там с трамвай О (нула или "О") стигнах до Белведере. Задължително ще го посетя пак през пролетта на някоя година.

Определено останах очарован от двореца.

Дойде време да се настаня и в хостела. За пръв път щях да спя в хостел и ми бе доста интересно какво ме очаква. Дадоха ми картата, влязох в стаята и все едно се озовах в стаята си в НШЗО преди много, много години (визирам двуетажните легла) Само че за разлика от казарменото спално тук имаше момиче, което се оказа мексиканка. 

Като си починах посетих за втори път Коледния базар. През нощта е съвсем, съвсем друго. Много красиво. Снимки от базара съм пуснал в темата " В момента съм" 

Все пак ето една две снимки

На връщане към хостела се разходих по Коледно украсените улици на Виена.

И стигнах до катедралата Св. Стефан.

От там с метрото се прибрах в хостела. Мексиканката си лежеше на леглото. Заприказвахме се  и ѝ показах снимки от базара. Хареса ѝ и ми предложи на другия ден да се разходим заедно из Виена. Само че аз на другия ден щях да се разхождам из Варна. До края на вечерта стаята се напълни. Дойдоха две италианки и двама турци. В крайна сметка съм доволен от нощувката в хостела.

На следващия ден рано сутринта си събрах багажа и отпътувах към летището. Австрийското БДЖ работеше и влакове имаше. Обратния полет мина спокойно и към обяд кацнах благополучно във Варна

А Виена ще се посети пак някой ден