ВИЕНА ОТНОВО ПРАЗНУВА ВЕЛИКДЕН

ВИЕНА   ОТНОВО   ПРАЗНУВА   ВЕЛИКДЕН

     д-р инж.Стефка Кантурска

      Великден е най-светлият пролетен празник за всички хора,които вярват в безсмъртието на добродетелите на Христос-смирение,състрадателност,любов и доброта.За християни,католици и протестанти  датите на великденските празници са различни,но Бог е един,Бог е любов  и затова го почитат всички.Пътуването ни до Виена през тази пролет съвпадна с празнуването на Ostern в Австрия и затова бе свързано с много интересни  моменти и случки.

         Преди да се потопим във великолепната атмосфера  на комплекса Шьонбрун  с изненада откриваме,че навсякъде около Двореца вече е поставена празничната  украса и десетки павилиони и хранителни заведения подготвят посетителите  за предстоящите Великденски празници.  Понеже обектите са на значителни разстояния един от друг, посетителите на парка могат да ползват файтони, които са част от атракциите на комплекса.

Посетителите на Шьонбрун са в очакване на Великденските празници

Великденският базар пред двореца Шьонбрун 

Примамливи щандове с декоративни великденски яйца привличат погледите ни

А този павилион носи красиво име Fruhlingserwachen - „Пролетно пробуждане”

     Великденският базар пред двореца Шьонбрун  се смята за един от най-романтичните Великденски базари във Виена. Пред бароковия фон на двореца над 70 изложители предлагат всякакви кулинарни изкушения,декоративна великденска украса и произведения на занаятчийското изкуство. Децата могат да се забавляват в работилница за украсяване на яйца, да оформят марципанови зайчета и да приготвят украшения. За възрастните посетители има сцена „Джаз на Великденския базар”.

     Понеже няколко пъти в предишни екскурзии  сме посещавали  великолепния Дворец Шьонбрун вече добре знаем неговата история. Тя е богата и разнообразна,защото отразява духовния облик,вкусовете и интересите на хабсбургските монарси. Още в  края на  17 век (1696г.) сред величествената природа на мястото на стара ловна хижа били положени основите на замъка,а целият комплекс е бил завършен през 1713 г. Проектът на Фишер фон Ерлах предвиждал застрояването на хълма  да бъде като корона на дворцов бароков ансамбъл, но този проект бил реализиран едва когато Йохан Фердинанд Хетцендорф фон Хохенберг реконструирал парка.

      Наименованието „Schönbrunn” в превод означава „красив извор”, защото около мястото, където  бил построен замъка имало някога артезиански кладенец,от който обитателите на двореца пиели вода.Известно е, че  членовете на австрийската императорска фамилия използвали замъка за лятна резиденция и прекарвали дните си в забавления и лов. Всеки император добавял детайли в архитектурата и в интериора на комплекса.

 Файтонът очаква  първите клиенти за разходка из парка  на Двореца Шьонбрун

       По нареждане на императрица Мария Терезия Дворецът е реконструиран в стил „рококо”. Докато сградите в стил „барок” въплъщават монументална тържественост, то тези в стил ”рококо” предпочитат изящество и лекота. Тъмните пищни тонове, тежката позлата на бароковия декор се сменят със светли цветове - розово, синьо, бяло. Този разкошен Дворец с 1441 стаи е един от най-важните архитектурни, културни и исторически паметници в Австрия. Великолепният парк около Двореца Шьонбрун обхваща площ от 500 дка и е открит през 1779 г. в бароков стил. Не случайно през 1996 г. Шьонбрун е включен в Списъка на Световното културно наследство на ЮНЕСКО.

          Спазвайки указанията от информационните брошури, тръгваме по дългите алеи покрай площи с млада тревичка и фонтани, които не работят защото зимният сезон не е приключил. Въпреки това светлината на слънчевите лъчи се прецежда плахо през все още оголените клони на дърветата и се усеща пролетният полъх. Не е възможно за един ден да се обходят всички алеи и забележителни сгради, павилионите  в парка и всички 44 митологични мраморни скулптури от 18 век. Орнаментите и детайлите в градините са заимствани от прочутата австрийска бродерия и се отличават с перфектна симетрия и прецизна точност на подреждане на храсти и дървета.

Въпреки мрачното небе усещаме пролетния полъх

Особено впечатляваща е сградата на Palmen Haus - Палмовата къща, построена в периода 1880 и 1882 г.  по поръчка на император Франц Йосиф I. С обща площ от 2500 m², това била най-голямата стъклена къща в света. Тя съдържа три секции, в които се съхраняват много екзотични растения, заедно със стотици видове пеперуди. Палмовата къща е разделена на три павилиона и три климатични зони, които са свързани помежду си с тунелни коридори.

Фантастичната сграда на Палмовата къща

Най-високата зала показва растения от средиземноморския регион, Канарските острови, Южна Африка, Америка и Австралия. В северната стая има растения от Китай, Япония, Хималаите и Нова Зеландия. В третата зона растат тропически и субтропични растения. Растенията, изложени в Palm House, включват висока 23 метра палма и през пролетта/лятото най-голямата водна лилия в света (с диаметър на листата 1,20 метра). Температурите са между 8 и 17 градуса.

   Точно срещу Palmen Haus вблизост до главния вход  Hietzing е разположена Пустинната къща (Wüsten Haus), завършена 1904 г. Тя съдържа необикновени  образци от  флората и фауната на Австралия и Южна Африка. Дори има  специална пътека, по която посетителите могат  да усетят изживяванията в автентични пустинни пейзажи  от Централна Америка до Мадагаскар.

Примерна карта на дворцовия комплекс и градините Шьонбрун

                 Лабиринтът представлява начупена алея с изкуствено подредени храсти, които се  подреждат като лабиринт. Проектиран е около 1720 г., но през годините не бил поддържан и постепенно бил изоставен. Едва на 9 септември 1999 г. новият лабиринт, базиран на исторически модели и обхващащ площ от 1715 м², отново е отворен за посещение. В центъра му има платформа за наблюдение и два камъка за хармония, позиционирани спрямо фън шуй. Ако човек постави ръцете си върху тях, те засилват притока на енергия в тялото му.

           Фонтанът-обелиск, разположен в подножието на хълма Schönbrunner Berg, формира визуалния акцент в края на източната диагонална алея. Забележително е, че  Gloriette (Арката на славата) и Menagerie (Зоологическата градина) са едни от най-важните централни точки на градинските оси. Подобно на другите градински обекти, този фонтан е проектиран от Йохан Фердинанд Хетцендорф фон Хоенберг и е построен през 1777 г.

         Лабиринтът                                                    Фонтанът-обелиск

Снимка с фонтана в предния двор на Шьонбрун    

Общ изглед на „Глориет” и фонтана на Нептун – със скулптурни фигури,изваяни по теми от гръцката митология, включваща историята на Тетис и нейния син Ахил

 В градината на Шьонбрун се намира най-голямата и вероятно най-известната сграда във форма „Глориет” в света. Построена е на върха на хълма през1775 г. по планове на архитект Йохан Фердинанд Хетцендорф фон Хохенберг като ранна класическа сграда с колонада и с множество арки. Глориет (от френското понятие  „ gloriette“ означава „беседка“ или  малка сграда – павилион в градина, издигната на  хълм или на високо място. В случая това е Арката на славата. Тя е издигната за прослава на на австрийските войски, кото побеждават пруската армия на Фредерик Велики през 1757 г. Конструкцията се състои от централна част под формата на триумфална арка, допълнена от  крила с полукръгли арки. Централната част, остъклена през последната година от живота на Мария Терезия, е увенчана с могъщ царски орел, кацнал върху земно кълбо и заобиколен от трофеи. Плоският покрив с неговата поддържаща балюстрада се използва като платформа за наблюдение към парка и с изглед към Виена .

Централната част на „Глориет”и над нея се издига могъщ каменен орел

             Върху покрива има надпис, в който  се съобщава, че паметникът е издигнат по време на управлението на императрица Мария Терезия и синът й Йозеф II: „JOSEPHO II. AVGVSTO ET MARIA THERESIA IMPERANTIB. ERECT. CI)I)CCLXXV. Датата е изписана с римски цифри. Сградата е била използвана като трапезария и зала за закуски на император Франц Йосиф I, който е прекарал голяма част от живота си в Шьонбрун. Императорът е роден в Шьонбрун и пак там умира на 86годишна възраст. По-голямата част от двойните колони, капители, аркадни арки са пренесени от ренесансовия дворец Neugebäude, започнат от Максимилиан II през 1568 г. Впоследствие  занемарен и използван като склад за барут. Впоследствие Мария Терезия издава заповеди ценните архитектурни елементи да бъдат демонтирани и използвани при преустройството на парка и градините в Шьонбрун, включително и в постройката „Глориет”. По време на Втората Световна война замъкът и постройката са били много разрушени, но впоследствие били възстановени. Мащабна реставрация на „Глориет” е извършена през 1995 г. когато централната част е затворена със стъкло и превърната в луксозно заведение.

 От двете страни към централната площадка на Gloriette водят масивни стъпала, украсени с величествени скулптурни групи

   Широка алея ни отвежда към великолепната Зоологическа градина на Шьонбрун, която се счита за най-старата в света. Известно е, че през 1569 г. императорът на Свещената Римска Империя Максимилиан II купил огромния парцел, върху който много по-късно е построен дворцовия комплекс и оформен неговия парк. Императорът  с право е считан за  основател на зоопарка  и градините на Шьонбрун. Паркът бил оформен по френски образец с подходящо подрязани дървета и митологични скулптури. В първите години от съществуването зоопаркът представлявал голям павилион за закуски на императорите с 13 разположени около него клетки с животни и е с безплатен достъп. Синът на Мария Терезия - Йозеф II организирал няколко експедиции в Африка и Америка, за да попълни колекцията си и така докарвали първия жираф, което се превърнало в грандиозно събитие за цяла Виена. По-късно там се родил и първият слон извън естествената си среда. Двете световни войни нанасят сериозни щети на зоопарка и броят на животните намалява значително. През 1945г. те са едва 400, а днес там живеят 4600 животни от 480 вида на площ от 17 хектара. Виенският зоопарк е един от двата в Европа (освен Берлинския), които разполагат с Големи мечки-панди. През 2007 г. тук се родила и първата в Европа Голяма панда.   

  На път към Зоопарка

   Бившият императорски павилион, сега е луксозно заведение 

 Снимка с меченцата -играчки

 Розовото фламинго се радва на пролетта

Всички ние също се радваме на пролетта

Жирафът е спокоен и наблюдателен  Ето и костенурката - гигант                    

Тук има много съоръжения за забавления и  чудновати снимки

Африкански слонове

Пингвини от Мадагаскар

От най-стари времена денят на Христовото Възкресение се счита за най-свят и почитан от всички християнски празници.

    Първият вселенски събор или Съветът на християнските епископи е проведен в град Никея (днес Изник в Турция) през 325 г. Свикан е от Император Константин I и на този събор е взето решение всяка година християнската Пасха (Великден) да се празнува отделно от еврейската Пасха след първото пълнолуние т.е. след пролетното равноденствие  на 21 март. Изчисленията се правят  според различните календари с разлика 13 дни. Така всяка година датата на Великден е между 22 март и 25 април по Юлианския или текущо по дати - от 25 април до 8 май по Грегорианския календар. Православната църква определя датата на празника според Юлианския календар и не признава Грегорианския, въведен през 1582 г. Протестантите честват Великден  в зависимост от това дали са на запад или на изток,т.е.празнуват или с католиците или с православните.

    Протестанска Австрия чества Великден на 17 април 2022г. Службите  по време на Страстната седмица до Великденското бдение (от 10 до 17 април) Karwochen - und Ostergottesdienste в Катедралата „Св.Стефан” се провеждаха с по-ограничен кръг посетители  и при спазване на строги противоепидемични мерки. Всички богослужения се излъчваха по телевизионните програми.

    Подобно на прекрасните базари по Коледа  сега през пролетта Великденските  базари  са очаквани с огромно нетърпение от жителите и гостите на града. Добре познатите великденски пазари в Schönbrun, Kalvarienberg („Голгота” на площад „Св.Вартоломей”), Am Hof (Във фермата), Altwiener Ostermarkt (Старият великденски пазар) и Hirschstetten (цветната „градина на елените”) и базарът в Niederösterreich (Долна Австрия) традиционно отварят врати през март и продължават почти до края на април. В много райони и площади се предлагат традиционни  великденски украшения,сувенири, декорирани яйца и вкусни закуски. Музиката и танците  допринасят за празничното настроение на гостите, пристигнали от всички краища на страната и дори от чужбина. През последните две години  поради пандемията организирането на базарите бе преустановено. И ето през тази пролет, настъпи оживление и масовите събирания отново се подновиха.

Великденският базар на площад „Am Hof”

      Шумни и многолюдни са базарите  „Am Hof” и „ Freyung” в 1-ви район (Innere Stadt) - Вътрешния град. Аналогът на стария виенски коледен базар, е  старият виенски великденски базар, който се провежда всяка година от 1990 г. Великденският пазар в Kalvarienberggasse в 17-ти район също е добре известен. Под същинското име Calvary Festival от 1 до 18 април 2022 г. се предлага разнообразна програма от арт работилници, музика и програма за деца и възрастни.

Altwiener Ostermarkt (Старият Великденски пазар)

                                            Der Ostereiersland auf der Freyung-

                                Странатa  на великденското яйце на Фрайунг

                   Eierberg, „Гигантското яйце” също е част от атракцията  

     Най-голямата планина от яйца в Европа, с около 40 000 цветни великденски яйца, натрупани високо, може да се открие във вътрешния град. В допълнение към занаятите и цветарството, Великденският пазар на Freyung предлага многобройни великденски специалитети от великденска питка до печено агне. Великденската кухня от селските райони около Виена намира своето място на базара  във Вътрешния град.

Южната страна на Schottenkirche с паметника на Jasomirgott  е украсена с пъстри яйца

                Да хапнем вкусна великденска питкa-лангос

            Фонтанът Austria-Brunnen        

        През годините Freyung се превърнал във важен пазарен площад, където различни улични артисти изнасяли представления, за да се издръжат. Тъй като императорският дворец Хофбург  не е далеч, през 17 и 18 век много аристократи построили своите къщи и резиденции на площада, както и на съседната Херенгасе. През 1856 г. къщите между Freyung и съседния площад Am Hof били разрушени, за да се разшири улицата между тях. В края на 19-ти век редица банки и други финансови къщи също се преместили в района и установяват там своите централни  салони.               В средата на площада се намира фонтанът Austria-Brunnen, проектиран през 1844-1846 г. от мюнхенския скулптор Лудвиг Шванталер в чест на австрийския император Фердинанд I. Това е колона от твърд бял камък Kaiserstein, увенчан със статуя на коронованата Австрия с копие и щит в ръка.

    Около колоната има четири чугунени фигури. Те  символизират  четирите основни реки на тогавашната монархия (Елба, Дунав, Висла и По) - четирите най-важни реки на Хабсбургската Империя, които се вливат в различни морета - Северно море,Черно море, Балтийско море и Адриатическо море. По този начин те изразявали централната позиция на Хабсбургската Империя в Европа. Казват, че внучката на Гьоте Алма фон Гьоте е послужила като модел на статуята на Австрия. Изправеното положение на фигурите било новост, тъй като преди това речните богове винаги са били изобразявани в легнало положение.   

       Възрастни двойки танцуват австрийски народен танц

   В   празничните дни около фонтана има много щандове за сувенири и шарени яйца. На площада звучи музика и празнично облечени хора танцуват  с голямо удоволствие  и въодушевление. Публиката наоколо ги приветства и им се възхищава на ентусиазма. Австрийският народен танц обикновено се свързва с танца „полка”, но има и други традиционни танци. По време на танците се съставят фигури като танцуващите се държат за ръце,завъртат се и се провират през „тунел”. Стъпките са лесни и се танцува в ритъма на определена игрива мелодия.

Мелодиите от старата латерна и хармоничката  предизвикват   истинско възхищение

Тук са пристигнали австрийци в еднакви национални костюми  от различни райони на страната

   Появяват се  почитатели на танците и сред младежите.Някои се осмеляват и без всякакво притеснение се включват  в танците.

Част от нашата компания се включи във вихъра на танците  

                            Танците на площада продължават

https://youtu.be/tm2AH74Tzow

https://youtu.be/L6ilLtUGh38

След приятната разходка тръгваме по улица Freyung към Palais Ferstel

Schottenkirche с паметника на Jasomirgott    Централната арка на входа  на  Palais     Ferstel                                                        

   Палатът Ферстел (Palais Ferstel) е нео-ренесансова сграда в ранен флорентински стил. Разположена в 1 район  Innere Stadt (Вътрешния  град) и получила името си в чест на архитекта Хайнрих фон Ферстел, който я е проектирал.Архитектът е доказал своя талант за благоприятно използване  на ограничена строителна площ с неправилна форма. Тя е  построена като Национална банка и фондова Борса с адреси  Strauchgasse 2-4;  Herrengasse  14 и Freyung 2. Строителството било завършено през 1859-60 г. Това била една от последните монументални сгради,преди да бъде построена Ringstrasse. Първоначално планираното използване на сградата продължило само няколко години. Фондовата борса вече не можела да се разполага в помещенията и през 1872 г. тя била премести във временна сграда, а през 1877 г. била открита нова сграда на фондовата борса на Schottenring (днес известна като старата фондова борса). 

    Едната фасада на сградата гледа към площад Freyung, а другата - към улица Herrengasse. През 1975 г. търговските галерии и магазини са покрити със стъклен покрив и стават известни като Freyung Passage. Паса̀ж (на френски: passage означава „преминаване, преход” към  магазини и заведения в сграда на няколко етажи с общ покрив). В сградата се намира прочутото виенско кафене „ Central”, разположено в приземния етаж. Интериорът на сградата е изящно обзаведен  с дървена ламперия, кожени тапети, богата живопис с подходящо осветление и красиви орнаменти. Балюстрадите  показват сложни каменни резби, а ъглите са украсени с кули. Понастоящем  в някои от залите се провеждат концерти и обществени сбирки.

    Вход за Palais Ferstel от Freyung;                         В  Freyung Passage е уютно и приятно

     Фасадата на ъгъла Strauchgasse и Herrengasse е украсена с дванадесет скулптури,изваяни от  Hanns Gasser. Те символизират народите на монархията. Могъщите кръгли арки на фасадата откъм Freyung някога били затворени с порти от ковано желязо.

 Престижното кафене “Central”            Фонтанът на Дунавската русалка

     Фонтанът на Дунавската русалка (Donaunixenbrunnen)   е построен след завършването на Palais Ferstel  през 1861 г и е монтиран в покрития със стъкло пасаж. Три русалки се гмуркат във водата на басейна, три водни птици изхвърлят  вода като странни същества (гаргойли). Отгоре над тях са изправени трите мъжки фигури с риболовна мрежа, инструменти и книга, които изобразяват трите професии, свързани с водата (рибар, корабостроител и търговец). Над мраморното корито на фонтана се издига колона, увенчана от бронзова фигура на Дунавката с разпуснати коси, държаща риба в ръка.

     Този фонтан е проектиран от   Хайнрих Ферстел, който също е проектирал сградата, приличаща на  дворец - Ferstelpalais. Бронзовите скулптури са дело на Антон Доминик  Фернкорн, който изваял скулптурните бижута с артистична чувствителност. 

     След разходките и  шумните преживявания из Великденските базари във Виена ни се иска да се разходим на тишина и спокойствие. Избираме посещение на 19 район – Дьоблинг, който се намира в северозападната част на града, в края на Виенската гора. До там може да се пътува с автобус, метро, трамвай или S-Bahn.

        От нашата квартира в Donaustadt,намиращ се край Дунава в 22 район, се придвижваме с трамвай.

     Döbling е създаден още през 1892 г.от бивши предградия на Виена - Долен Дьоблинг; Горен Дьоблинг; Гринцинг; Хайлигенстат и още 5-6 малки квартали. Около 48% от района представлява зелено пространство. Земеделската площ се използва изцяло за лозарство, което е основен източник на доходи. В продължение на десетилетия жителите на покрайнините трябвало да се справят с  много трудности в живота - болести,чумна епидемия, многократни грабежи и турската обсада. В битката при хълма Каленберг при втората обсада турците претърпели поражение.

Карта на малките селца-предградия на Виена,включени в 19 район

   В средата на 19 век  части от Дьоблинг били използвани като императорско ловно поле. Това повишило интереса към околните райони, построени били широки пътища,хубави нови къщи със спретнати дворове.

Със своите вили, с чистия въздух и зелената природа край Виенската гора Дьоблинг днес  се смята за луксозен квартал за богати жители и гости на града, подобен на Währing и Hietzing.

Първа разходка в селцето Kahlenbergerdorf

Пролетта вече се усеща в цъфналите дървета и цветя

   Забелязваме, че тук атмосферата е по-различна и по-спокойна в сравнение с големия град.  По улиците няма голямо оживление и непрекъснат поток от превозни средства. Хората по своему се готвят за празника. Чисти, подредени улици и дворове, пълни с цветя и току-що разлистени дървета. 

И тук цъфтят великолепни    Църквата   Kahlenbergkirche ( Josefskirche)  

магнолии                                                    

             Църквата   Kahlenbergkirche или   Josefskirche    е  римо - католическа църква към енорията Каленбергердорф. Първоначално е била манастирска църква, а после – енорийска на селището Йозефсдорф. От 1906 г. църквата е владение на полската религиозна общност. На западната стена на църквата има паметна плоча на Ян III Собиески, който през 1683 г. е повел помощната армия срещу турските войски, обсадили Каленберг. Десет години по-късно, през 1693 г. на североизточното възвишение, най-близко до река Дунав бил построен параклисът Леополд и оттогава тази местност се нарича Leopoldberg. Това са едни от най-живописните места извън столицата, а гората се наричала  „зеления дроб” на Виена. На височината наблюдаваме  как слънцето се издига над хоризонта и се вижда целия път до Schneeberg, чиито планински извори се ползват за водоснабдяването на Виена.

Феноменалната гледка от Каленберг

          Обиколката с Heurigen Express  по  системата hop-on/hop-off дава възможност на пътниците да се пътуват по маршрут Каленберг - Гринцинг-Нусдорф и обратно. Така те получават чудесни впечатления от най-популярния лозарски регион. Счита се, че лозарството съществува от основаването на Виена. Първите сортове грозде били отглеждани още от келтите и римляните, а в средните векове целият град бил обкръжен с лозови насаждения.

     Обиколка с Heurigen Express 

 Лозовите масиви са идеално оформени,но в ранната пролет няма още зеленина

   В Гринцинг Ried Steinberg e единственият терасовиден комплекс с камениста почва и по-хладен климат, където се осигуряват най-добрите условия за отглеждане на лозя. Затова в района се произвеждат и най-ароматните и вкусни вина.

             Винарната  Reinprecht   Гринцинг

       В Döbling всяка улица и всеки дом има своя съдба и е съхранил спомени от минали времена. В музея на района са събрани множество документи, снимки и предмети, които разказват за вековната история на областта.

     През 1786 г. немският композитор Бетовен предприема пътуване до Виена с надеждата да срещне своя идол - Моцарт, но е принуден да се върне заради тежко заболяване на майка му. Шест години по-късно Бетовен отново заминава за Виена, но този път решава да остане в Хайлигенщат и тук намира спокойствие и свой дом. Хайлигенщат по това време бил независим лозаро-винарски район (днес е част от Виена). Преместването му в района е по съвет на неговия лекар, който смятал,че мястото ще намали глухотата му и ще донесе облегчение на състоянието му. И наистина  великолепната природа  на хълмовете Каленберг и Леополдсберг става неизчерпаем източник на вдъхновение за композитора. Така се ражда великата Втора симфония. Тук той създал и своя прочут „Хайлигенщадски завет” - „Heiligenstadt Testament“. В района има два паметника на Бетовен, а в лятната резиденция на улица „Probusgasse“ 6  се намира  малък музей, посветен на композитора. Бетовен също живял и в  Нусдорф -  през лятото на 1817 г. в апартамент на 1-вия етаж на Greinerhaus на Kahlenberger Strasse. И до днес туристите следват Пътеката на Бетовен  Beethovengang,  защото тя бележи маршрута на неговите любими разходки.

                               Бюст-паметник на Бетовен

Точно под Kahlenberg пътеката се разклонява към Wildgrube и Grinzing

    В Каленбергдорф не можеш да останеш гладен и жаден. Десетки битови заведения за хранене привличат посетителите и предлагат вкусни ястия и вино. Ресторантът Schiefer беше „страхотно попадение” за нас. Приятна обстановка в стара къща, с подходящо обзавеждане от  миналия век и  дори с истинско  ателие за ремонт на обувки.

На пейката в дворчето може да се подиша чист планински въздух

     Най-хубавото на празниците е нетърпението, с което ги очакваме. Дори радостта на самия празник не е толкова голяма, колкото вълненията и преживяванията преди него. Затова нашият, българският Великден ще празнуваме у дома.

                                    Следва ПРОДЪЛЖЕНИЕ: 

                 „ НЕ КАЗВАМЕ „СБОГОМ”,А  „ДОВИЖДАНЕ ,ВИЕНА”