Вълшебната Прага с малко кръгче на Амстердам

От доста време се каня да посетя най-после Прага, за която бях чувал само суперлативи и ето че ми се отвори такава възможност - конференция по канадистика в Карловия университет от 20 до 22 септември. За да се възползвам максимално от краткото време, реших да летя с KLM и да хвърля едно око и на Амстердам, а в Чехия да се отбия до Карлови Вари и Чешки Крумлов. Оказа се, че този път съм пресолил манджата, защото не е толкова лесно както си мислех да се мотаеш просто така до едни от най-известните места в Чехия.

И така, на 19 септември сутринта вече бях в самолета за Амстердам и в 12.55, точно по разписание, пристигнах на летище Схипхол, което англо и немскоговорещите наричат Шипхол. В 13.12 вече бях във влака, а в 13.30 на централната гара Амстердам Центраал. Време за губене нямаше. Веднага се насочих към туристическия офис, който се намира срещу гарата, взех си малко сувенири и карта на града и се качих на лодка да си направя едночасов тур по каналите. Турът беше интересен, сградите изглеждаха поддържани, но по протестантски изчистени от декоративни елементи. Цялата архитектура ми напомни Копенхаген. Видях по време на тура някои от набелязаните обекти поне частично като Деветте улици- De Negen Straatjes, гъзарският район Jordaan с къщи от XVII и XVIII век, къщата на Ане Франк и други исторически сгради.

След тура се насочих към Червените фенери, който беше съвсем близо, но реших да не губя много време там, защото още в началото на квартала ме лъхна мирисът на марихуана, а на мен ми се гади от подобна воня, дори когато тя е напълно законна. Дори близалки с марихуана продаваха. За да разбера на бързо за историята на квартала влязох в музея на проституцията, където бързо събрах интересни данни, които мога и ще ползвам в мои лекции в бъдеще. Научих, че в света има поне 10 милиона непълнолетни проститутки, а общият им брой е не по-малко от 42 милиона! Оборотът от проституция в света за година е не по-малко от 175 милиарда евро! А, в самия амстердамски район Червените фенери има около 900 проститутки и 250 витрини. Снимките на проститутките не са разрешени, а и то си е гадно да те снимат, все едно си животно в зоопарка.
След това се насочих към останалите исторически обекти в Амстердам като се върнах към Амстердам Центраал и от там се спуснах по Дамрак към площад Дам с кралския дворец и Новата църква/Nieuwe Kerk и от там до цветния пазар Bloemenmarkt, от където купих още много готини сувенири, като острилки във формата на цветни нидерландски галоши и други подобни. На Дамрак видях сградата на бившата стокова борса Beurs van Berlage, както и огромна весела и пееща агитка на АЕК Атина, тъй като вечерта щяха да играят с Аякс. До площада Дам най-после си купих един голям сандвич и местна бира, че с тези бързи обиколки време не ми остана за обяд, а вече беше 16.30.

От цветния пазар взех трамвай 12 и се насочих към Museumplein и знака IAmsterdam. Вече беше ясно, че няма да мога да видя кралския музей отвътре, но поне отвън исках да му хвърля едно око. Уж едно око, а докато се огледах и направих малко снимки се оказа, че е вече 6 вечерта! А, самолетът ми за Прага беше в 19.45. Реших да взема трамвай 12 и да се насоча обратно към Амстердам Центраал, откъдето си взех влак обратно за Схипхол. Но, докато се придвижа и мина проверка на летището стана 19.15! А, на самата проверка взеха, че ми загубиха бордовия пас като ме успокоиха, че на изхода щели да ми го разпечатат. В 19.25 бях на изхода, но чехите ме успокоиха, че имало 30 минути закъснение и спокойно ми разпечатаха нов билет. Полетът до Прага се изпълняваше от Чешките авиолинии. Рискувах много с времето, обаче, и ще гледам в бъдеще да не съм на ръба, когато имам полет в непознат град, особено. Като цяло, Амстердам ми се стори приятен и чист град, по-евтин от скандинавските градове, с храна, която става за ядене, но честно казано очаквах повече от града. В бъдеще смятам все пак да посетя още места в Нидерландия като Хага, Хаарлем, Утрехт, Гауда, Маастрихт, Делфт и други малки градчета и затова не бързам с генерални заключения за цяла Нидерландия.
Нямах търпение вече да излетя за Прага! Вместо в 19.45 излетяхме в 20.30 и малко преди 22 бях най-после в Златна Прага! Гледах с интерес картата в самолета и как се приближаваме към Прага. Направи ми впечатление, че чехите изобщо не си играят като българите да се препъват с всякакви чужди наименования, а просто си ги превеждат както им е кеф. Докато българите спорят как било по-правилно, КракОв или КракУв, СХипхол или Шипхол, Брюге или Брюж, чехите наричат Люксембург - ЛуцембурК, Хамбург - ХамбурК, а на Мюнхен казват просто Мнихов.
Още на летището намерих банкомат и си дръпнах малко чешки крони. Купих си и 90-минутен билет за 32 крони от близкия автомат и се качих на автобус 119. След броени минути бях на Nádraží Veleslavín, а от там се шмугнах в метрото на линия А и пак за 10-15 минути бях вече на станция Мустек. От там до хотела ми U dvou zlatých klíčů беше 5 минути пеш. Като излязох още от метрото останах впечатлен от сградите наоколо, макар че беше вечер. Всичко ми напомняше за любимата Виена. Попитах едни минувачи кди е Спалена улица, просим на моя развален чешки, но те взеха, че ме разбраха и отговориха, че е третата улица на ляво. С чешкия като цяло нямах проблеми, но ако видех зор, винаги можех да мина на английски. А, самият чешки ми звучи много сладко, все едно говорят деца. Сетих се и за филма Бай Ганьо и момента, когато той беше на гости у Иречек и правеше знаци, че иска тоалет, а дъщерята на Иречек каза - маминко, он се е посрал. Общо взето така ми звучи чешкият. Чекайте маленко да ви сготвя нещо сладинко.
Единственото, което леко ме обърка докато търсех адресът на хотела ми беше двойната номерация на улиците, Spálená 98/31, но се оправих. Рецепционистът се оказа много любезен полиглот, който ми предложи да избирам между чешки, английски, полски и руски. Аз се спрях на английския, за да се разберем добре и се сдобих с цели две карти на града.
На 20 септември още от сутринта щурмувах Прага. Колкото повече обикалях толкова повече се въодушевявах! Катедралата Свети Вит и паметникът на Ян Хус, астрономическият часовник, който за съжаление беше в ремонт, мостовете на река Вълтава, музеят на мъченията, музеят на бохемския гранат, Клементинум, в библиотеката на който не може да се снима, за съжаление, сградата на националния театър и паметникът на Ян Палах до него, всичко това ме остави в супер възторг! Красота, красота и пак красота!

Реших преди да пресека Карловият мост да се помотая до еврейския квартал Йозефов и да видя там Испанската синагога. Оказа се, че не може да се посети само Испанската синагога, а трябва да се купи комбиниран билет за 450 крони, около 15 евро мисля за няколко синагоги и еврейското гробище. На всичко отгоре билетите за испанската синагога проверяваше една сърдита чешка лелка, която буквално ти се караше и на всеки въпрос отговаряше грубо от сорта - можеш ли да четеш? Бях стъписан, това беше първата чешка дърварка, която виждах, но реших, че не може да ми развали настроението, особено когато веднага до мен се приближи един американец и ми обясни откъде да си купя билет за синагогите. Отидох аз бързо до информационния център по инструкциите на американеца и си купих комбиниран билет, според мен загуба на пари и време, но както и да е с него видях испанската синагога, синагогата Пинкас и еврейското гробище. Испанската синагога е ОК, но по принцип мен ме впечатляват най-вече католически катедрали и църкви, не само защото аз самият съм католик, а защото такъв ми е вкуса. Като се върнах с билет вече в испанската синагога, тази същата лелка се пробва да бъде груба с мен, но бързо я поставих на място и й обясних, че така не може да се отнася с туристи, които са платили 15 евро, а тя е там да ги обслужва и при нужда ще направя официално оплакване от поведението й. Това подейства изненадващо бързо и американските евреи наоколо ме заговориха впечатлени как се справям с подобни дърварки. След синагогата се втурнах към брега на Вълтава.

Еуфорията ми беше огромна от този прекрасен град, снимах като луд и се наслаждавах на гледката! Нищо и никой не можеше да ми помрачи настроението, а и тази дърварка се оказа наистина единственото подобно преживяване в града! Стигнах пак Карловия мост и тръгнах по него! Ахнах! Отдавна не се бях впечатлявал толкова! Насладих се на гледките, наснимах го добре и се озовах на Мала страна. Там се качих веднага на кулата до моста и направих супер снимки от птичи поглед. Слязох и отидох към Кампа. Там си купих една наденица, плюс чешки хляб и бира за да хапна най-после като чех. Бирата в Чехия си я бива. В моята лична класация е в топ 3, след белгийската и германската. Като си погледнах часовникът обаче онемях!

Пак се бях самозабравил с тези обиколки! Беше вече 3 следобед, а до 3.30 трябваше да съ мв Карловия университет и да се регистрирам за конференцията. Реших, че Мала страна ще остане за друг ден и се втурнах обратно по Карловия мост. Уж сградата Каролинум на Карловския университет изглеждаше близо, но се замотах по малките сладки криволичещи улички и едва в 3.45 бях на рецепцията. Регистрира ме една усмихната чехкиня, въпреки закъснението, даде ми програмата за конференцията и ме усведоми, че речта на гост-лектора от Квебек е вече започнала. Влязох, бързо си намерих място и се заслушах. Стандартните врели-некипели колко е супер-дупер уникален и различен Квебек и как тяхната политика на интеркултурализъм нямала нищо общо с канадската политика на мултикултурализъм. В този момент обаче видях професор Реймънд Блейк, един от любимите ми канадски историци и мой добър познат. Имах повод и да го поздравя, наскоро беше станал член на Канадското кралско общество, което е нещо между БАН и Орден Стара планина. Седнах до него, зарадва ми се и обеща да дойде на моята презентация както и аз на неговата.
На вечерята за добредошли по-късно видях моя колежка от Канада Линдзи, както и унгарското й гадже Балаш и направо се почувствах у дома с толкова добри познати и приятели. Запознах се и с местни чехи, които ми препоръчаха да посетя Чешки Крумлов също.
На другия ден, петък, реших, че няма изобщо да ходя на конференцията, а ще отскоча до Чешки Крумлов. Още в 7 бях буден от вълнение! В 7.45 бях вече на улицата с отворен фотоапарат. Тъй като беше рано реших да отскоча да видя известната кула Прашна брана да я снимам отвън и от там се насочих към Вацлавске намести. Много красиво място, с прекрасни сгради и паметници посветени на Ян Палах и крал Вацлав, както и сградата на Чешкия национален музей. От там се спуснах към гарата. Като сграда ми хареса много, но от там за да не губя време взех метрото до съседната спирка Флоренц.

Тук беше автогарата и планът ми беше да ида за ден до Чешки Крумлов и да се прибера вечерта за официалната вечеря на конференцията поне. Е тук вече ударих на камък! Оказа се, че автобусите до Чешки Крумлов са пълни и няма билети до поне 15.00. За Карлови вари, положението беше подобно. Намерих автобус по обяд, но за връщане беше сложно, можех да се прибера около 23.00 в Прага. Не ме устройваше. А, идеята ми беше да се помотая в Прага четвъртък, както направих, в петък да съм в Чешки Крумлов, в събота да презентирам на конференцията и след това да видя Мала Страна, а в неделя да отскоча до Карлови вари. Но, уви. Оказа се, че и за неделя няма как да се получи да взема билети предварително, защото самолетът ми за Амстердам беше в 17.30 и не исках да рискувам. А, да ида до Карлови вари за час беше идиотия. Започнах да мисля бързо и веднага си преначертах плана като Google Maps нов маршрут. Планът ми беше прост, да хвана метрото до Мала страна и да обиколя поне Пражкия храд. Речено-сторено, хванах си метрото от Флоренц, слязох на Мала страна, купих си билет за всички обекти и тръгнах. Златната уличка не беше лоша, но честно казано останалите дворци и обекти не ме впечатлиха кой знае колко. Много повече ме накефи да се мотая от другата страна на реката и да се губя по прекрасните улици на Старе место.

След обиколката беше вече 13.30 и бях вече плувнал в пот, затова реших да не продължавам до манастира Страхов и хълма Петржин, а да ида малко на климатик в университета. Затова прекосих обратно Карловия мост и отидох до сградата Холар, точно до реката, където продължаваше конференцията. Обядвах с колегите и реших да бъда примерен участник на конференцията като остана за следобедните сесии. Успях да видя и две презентации на българи, които се оказаха доста интересни и професионални. Гост-лектор беше канадският режисьор Кърт Спенрат, с който имах честта да се запозная и както споменах вече в друга тема да му препоръчам да си направи едно кръгче и в България. А, вечерта организаторите ни устроиха един тур на Прага, а от там на вечеря до Прашната брана. Вечерята се оказа отлична и завърши с чешки щрудел. Аз се оказах на огромна маса с моите приятели Линдзи и Балаш, още 6 унгареца и 1 чех. Когато запях песента Беж дому, Иване, чека те Наташа, колегата от Чехия ме обяви за почетен чех. С унгарците си поговорихме за политика и въпреки че бях откровен с тях и им казах, че Будапеща не ме е впечатлила толкова ме обявиха също за почетен унгарец, подозирам най-вече заради идентичните ни политически позиции.

В събота, нямаше къде да мърдам още сутринта трябваше да презентирам. Останах доволен от сесията, а след това отидох и на следващата сесия да чуя професор Реймънд Блейк. В неговата сесия имаше и българка, която за съжаление беше гола вода като подготовка, но какво да се прави и такива неща се случват. Следобед реших да накупя сувенири и да си направя една лежерна обиколка на Прага и пак обиколих любимите си места в Старе место като си купух и един трделник със змрзлина. Важните думи в чешкия трябва да се знаят, няма как. После се отбих и в бирения музей, поръчах си 5 бирички дегустационен размер, плюс гулашова супа в хляб. Ммм, голяма вкуснотия. Вечерта излязох с Балаш и Линдзи и си поръчах за вечеря прословутото свинско коляно. Коленото се оказа огромно и Балаш се хилеше като нацепен пъпеш като ме гледаше как се боря с него. Едва половината успях да изям.

 А, неделя нащраках още снимки още сутринта на сградата на Новата община и отидох пак до Вацлавске намести, а от там до Хавелския пазар. Там намерих прекрасен театър с дървени фигурки и го купих за дъщеря ми, както и други сувенири на много изгодни цени. Точно до пазара от един сувенирен магазин гърмеше дива селска чалга. Приближих се, заслушах се, не можех да повярвам на ушите си! Около 50-годишна жена посрещаше клиенти под звуците на И ловец съм и рибар съм, на закона... разбирате сами какво. Ужас! Да живееш в приказния имперски град Прага, пълен с история, градът на Ян Хус и Кафка, град на композитори от ранга на Дворжак, в който са творили и гении като Моцарт и Малер, и в този град да живееш и да слушаш дива балканска чалга! Но, какво да се прави, хора всякакви. Бързо отминах... Пак се спуснах към площада, да видя пак Тинската катедрала и да се насладя на гледката наоколо. А, от там се върнах на улица Спалена за да обядвам с един колега от Нов Български Университет. След обяда се насочих към летището, да не чакам до последния момент. Вече валеше и дъжд, като че ли и времето беше тъжно, че трябваше да напусна след съвсем кратко време този вълшебен град!

Държа да подчертая също, че въпреки предупрежденията и негативния ми опит със всякакви шмекери в Будапеща, нито на едно място не ме излъгаха с надписване на сметката. А, аз бях нащрек и следях всичко. Прибрах се след полунощ вкъщи в Мадрид, пълен с положителни впечатления и подаръчета за семейството! Прага определено влезе в сърцето ми и ще се връщам пак, семейно и сам, за да я доразгледам и да доразгледам цяла Чехия. Определено Прага допълни Светата ми Тройца с трите най-любими мои столици не само в Европа, но и в света, от местата, които съм посещавал. Виена-Париж-Прага. А, и като се замисля, извън Европа трябва да ходя заради природата, но като човек, който обожава стари улички, замъци, дворци и катедрали, няма как да не се връщам още и още в любимите Виена, Париж и Прага! За мен Прага си остава една невероятна изненада! Не съм очаквал, че така ще се впечатля от град, който е бил от грешната страна на Желязната завеса. Но, прекрасната архитектура, пълните улици, цялата атмосфера на блестящите сгради-шедьоври на архитектурата без помен от типичните за други бивши комунистически страни мрачни улици и разнебитени и порутени сгради, всичко това ме остави в пълен възторг! Ето това по дяволите е ГРАД!