В СВЕТА НА АВТОМОБИЛИТЕ ЧАСТ 6

   Прибрахме се в бокса, напълнили кръвоносната си система с адреналин.
   Попитах нашия инструктор:
– Какво доверие имате на хората, за да се качите до тях?
– Психология! – отвърна ми той– Ако не последват указанията ми в началото, директно ги свалям.
   Благодарихме и слязохме.
   Дадоха ни диск със запис на   шофирането ни. Камерата на задните седалки беше заснела всичко. Купихме си и сувенири. Другите също започнаха да се завръщат.

– Как беше "Берлинетата"? – попитах един от нашите, който я паркира.
– Не съм доволен! – възропта той.
– Как? Защо? – недоумявах.
– Падна ми се инструктор пред пенсия и не ми позволи да вдигна повече от шейсет. Въртя ме само градско.

   Съчувствах му. Това си беше чисто прекарване.

   След като страстите бяха потушени, се упътихме към музея на Ферари. Намираше се недалеч – на петнадесет минути пеша. Цецо ни упъти. Вървяхме по равния тротоар със затихваща еуфория. Край нас, на ниска скорост по пътя, минаваше някое от мъркащите „Ферарита“ с поредните ентусиасти.
   „Ние сме във Ферариленд“ – помислих си.

   При един от гаражите дружелюбен чернокож с жълта тениска, черни шорти и широка усмивка ни подвикна:
– Заповядайте да покарате Ферари!
– Благодарим, но вече карахме – отвърнахме учтиво.
– Братко, ти би ли си купил такава кола? – попита закачливо той.
– Разбира се, братко – веднага щом стана милионер – отвърнах.

   Засмя се, ние също и подминахме.
   На входа на музея имаше композиция представляваща спортен болид от Формула 1 вграден в метална триизмерна решетка. Винаги съм си мислил, че всяка форма на изкуство не носи практичност, а внушение. Почувствах се  сякаш скоро щяхме да бъдем на предстартовата позиция на писта от Формула 1.

   Червено, червено и пак червено, това е цветът на Ферари.
   Rosso Corsa  е официалният състезателен цвят на италианските автомобили още от началото на 20-ти век, и именно с него „Ферари“ се превръща в емблема.
Самият Енцо Ферари е казвал:
   „Помоли едно дете да нарисува кола, и то със сигурност ще я направи червена.“

    С влизането ни това веднага се набиваше на очи.
    Другото което будеше възхищение в тези автомобили е формата им – създадена така, че да пробие вятъра.
   Всичко  е изчислено до милиметър с една единствена цел – скорост.

Ниска височина, спойлери и въздуховоди – тази постройка даваше шанс на водача да не преодолее гравитацията.
   Модели от друго измерение заемаха подиумите и ритаха възприятията ни за „нормални“ автомобили. Коли създадени за победители.

 Ники Лауда, Михаел Шумахер и Кими Райконен едва ли имат нужда от представяне. Имената и снимките им стояха окачени на табла, а купите — толкова много, че не се побираха на лавиците.

   Имаше симулатори — макет на спортен болид и екран. Използвах въображението си;

  Ето ме, облечен съм в гащеризон, ръкавици и каска прескачам страницата на болида и се озовавам в кокпита му. Имам предстартова треска. Първата обиколка — загряване на гумите и спирачките. Трябва да имам доверие на механиците. Подреждаме се за същинския старт.

  Пред мен, зад мен и отстрани — навсякъде е конкуренция. Трибуните са пълни с хора. Двигателите се форсират. Гледам рамката със светофара. Концентриран съм. Светлините се редуват, угасват — и това е стартът.

  Разнася се бръснещ рев, свирене на гуми. Подавам газта докрай и усещам ускорението в гърдите си. Волан наляво и надясно — избягвам възможен удар. Предстоят ми  309 километра в обиколки. В главата ми е фразата на Марио Андрети:
   „Ако всичко изглежда под контрол, значи не караш достатъчно бързо.“

 Това беше, край. В представите си можеше да стана и победител.

    Престоят ни в музея приключи с късо следобедно кафе.  После – пак на автобуса и към хотела. Вечерята беше в ресторанта.

– Няма как да съм в Италия и да не опитам италианска пица – заявих на хората от нашата маса.
– Аз ще си взема  паста с пармезан – обяви Васко.
– Интересно ми е да видя салатата „Цезар“ как я правят – обади се друг...

   Неусетно, в разговори, нощта се спусна отвъд тентата ни. Уличните лампи окъпаха в светлина малкия площад и катедралата до него, изпращайки деня към запад.