В СВЕТА НА АВТОМОБИЛИТЕ ЧАСТ 7

   Сутринта идва с прозявка. Утринните лъчи облизаха с огнени езици покривите на четвъртитите къщи. Можеше да влезем във форма с чаша кафе и първото нещо към което се отправихме беше кафемашината на ресторанта.

 Всичко в този град носеше духа на „Ферари“.

 Дори във фоайето на градската управа, която се виждаше откъм хотела, имаше едино.

 Кратка разходка в района, поемаме от свежия хлад на деня  преди да се отправим към друг град. 

 На около четиридесет километра в градчето Сант’Агата Болонезе, бяха производствените цехове и музеят на върховата марка „Ламборгини“.

Когато две сили се срещнат, фокусът се издига към нова перспектива.

 Широко известна е легендата около създаването ѝ.

 Феручо Ламборгини бил крупен производител на трактори. Обичал  спортните коли. След като си купил кола от Енцо Ферари, му се оплакал от съединителя и мудността на скоростната кутия. 

"Енцо, скоростната ти кутия е пълен боклук! Не става за нищо! Вземи да я оправиш!"- най-вероятно е казал италианският предприемач, в предвид избухливия си характер.

 „Ферари никога не ми проговори отново. Беше велик човек, признавам, но беше толкова лесно да го разстроиш.“ – са негови думи.

 Бил е отличен механик. През 1963 година конструирал свой прототип. Самият Феручо е бил зодия Телец и страстта му към спортните автомобили и боевете с бикове са  го накарали да съчетае двете неща. Моделите му носят имена модерни за времето си, но днес вече забранени.

 Взехме пътя за по-малко от час. Спряхме на дълга улица с огради и метални халета, където имаше кафе и две ниски бели коли. Музеят беше от другата страна на пътя.

 — Това са „Ламборгини Авентадор“! — каза Цецо. — Желаещите да карат могат да се запишат. Другите отиваме в музея.

 Една от дамите не пропусна. Бяхме слезли от автобуса и наблюдавахме сцената. Двигателят стартира с рев и пукот. Инструкторът я докара. Вратите се отвориха. Подкани я. Тя влезе смело.  Кратки инструкции. Двигателят работеше с глас на мъркаща пума. След форсиране стана неописуемо силен, гърлен, с бързи честоти, като от бръмченето на гигантска оса. От време на време се чуваше гръм, така и не разбрах защо. Двата ауспуха бълваха изгорели газове и правеха мараня. Стартът беше рязък, бърз, мигновен. Нямаше забавяне, никакви лиготии. Видяхме как се изстреля по празното шосе и се изгуби в далечния завой за по-малко от десет секунди.

 След пет минути се появи откъм гърба ни.

 – Как беше? – попитахме.

 Тя отвърна:

 – Нямам думи!

 Ниски, ръбести форми, „хриле“ и агресивна визия. Ауспуси като на дуло на танк. Това беше чарът на  тези автомобили.

Стоях пред един  отворен двигател в музея чийто цилиндри бяха толкова големи, че спокойно можех да вкарам юмрука си.

 Ретро колите са цветни. Имаше жълти, зелени, сини. Моделите „Миура“, „Кунташ“, „Диабло“ носеха революционни идеи с централно разположен дванадесетцилиндров двигател. Така колата е по-стабилна в завоите. „Ножичните врати“ бяха също тяхна запазена иновация. Отваряха се, като се повдигаха ексцентрично нагоре.

 Ламборгини “Урус“ изненадваше с формата си. Това е джип, а не нисък спортен автомобил. Не знам дали тези коли могат да се нарекат автомобили с изписаните на километража им триста километра. Водачът им трябваше да се чувства като в самолет, който да чувства ускорението без да излита.

 В програмата следваше да отскочим до Модена и да хапнем нещо за обяд. Не беше далече. Отново музей на „Ферари, който ни изправи пред експонати от коли и история. Отделено е повече внимание на живота на техния създател – Енцо Ферари.

 Любопитно, но не задържа вниманието ни. Денят навлезе във втората си половина и бяхме във финалните часове на нашата обиколка.

 Модена също е град от четвъртити тухлички. Улиците в един на обяд са полупразни в работния ден. Малка пицария в партера на правоъгълна сграда привличаше с кокетните си масички и столове от ковано желязо. Седнахме с Васко и решихме да опитаме прословутата италианска лазаня. Нямаше клиенти. Бяхме единствените клиенти. Собственикът – възпълен мъж с бяла риза, космати ръце и плешиво теме – ни донесе меню.

"Сигурно държи пистолет под тезгяха?"- си мислех.

 – Можеш ли да разбереш нещо? – попитах Васко.

 – Не – отвърна ми той. – Но поне има картинки.

 – Така е – съгласих се  и посочих на шефа с показалец една цветна снимка на добре изглеждаща лазаня.

  Беше тънка, със запечена кора и разтекъл се изпод нея кашкавал.

 – Мислиш ли, че ще ни донесат някой полуфабрикат, затоплен на микровълновата? – попитах, ей така, колкото да кажа нещо.

 – Нямам си идея. Каквото донесе…ще видим.

 – Да пием по бира?-предложих

 – Добре, да поръчаме. Вече сме на финала.

 – Шеф – вдигнах ръка, – две  от тези! – казах на английски и посочих към кафявите бутилки.

 Италианецът кимна с глава и  донесе.

 – Наздраве!

 –Наздраве! – отвърна Васко.

 Лазаните пристигнаха. Бяха супер тънки, сглобени от две кори с кашкавал, кайма и босилек в средата- както си трябва. Пармезанът в Италия е задължителен на масата.

 По-късно, вървяхме към автобуса:

 Това си е истинска лазаня!– продължихме разговора.

 – Беше вкусна.

 – Така е.

 Пресичахме един булевард. Погледите ни привлече една сграда с надпис „Maserati“ 

 – Вече не ми се гледат коли – сподели Васко.

 – И на мен – съгласих се с него.

 В уреченото време бяхме с останалите. Заехме си местата. Потеглихме към последната  спирка – летището на Болоня.

Равнина, сухи треви, индустриални и жилищни сгради, все още зелени дървета – това бяха последните щрихи от пътуването.

В късния следобед Цецо ни раздаде бордните карти. Изглеждаше уморен, но доволен. Казахме си „Чао“. Той щеше да се върне обратно с шофьорите и автобуса си. Ние продължавахме с полет до България. След зоната на чекиране щяхме да излезем от „света на автомобилите“ и да затворим вратата след себе си.

 – Ти летял ли си със самолет? – попитах Васко.

 – Не – отвърна ми той.

 – И аз не съм, но винаги има първи път.

 В партерния етаж на летището имаше бутиков магазин. Стъклени стени, а вътре – модел на „Ламборгини“. Изкачих се по ескалатора и хвърлих един прощален поглед към него.

 „Добра реклама!“ – помислих си.

Пред мене беше чакалнята на летището.

     Щяха ли да остана безразличен при поредния рев на форсиран двигател, да подскачам и да се обръщам след него?

Лъскава броня, агресивна визия...

С времето динамиката на съвременния свят сменя формите и дизайна на автомобилите. Нови технологии, компютри и електричество вече са реалност. В гонитба за време и печалба, животът на човека се намества все повече в пространството между четирите колела. Заети в ежедневието си ще се питаме ли, кои бяха откривателите, конструкторите, мечтателите?

Някои, по-любознателните, ще потърсят нещо, а  другите просто ще влязат в колата, ще сложат колана, ще запалят двигателя и ще потеглят. 

----------------------

Край.

-