В Цюрих за един ден

Швейцария - митична страна, за която всеки казва различни неща - скъпа е, какво ще гледам кравите... Докосването ми с тази страна стана за първи път в Цюрих. На връщане от Констанц освободих рано хотела и след един час бях на летището в Цюрих. Полетът на българската авиокомпания беше късно вечерта и аз реших да направя разходка и снимки.

На цюрихското летище (гарата всъщност е под него) има места за багаж, в които може да се остави куфарът и по този начин човек е свободен да броди. Смело сложих куфара и платих сумата за багажното (на това летище липсва персонал, всичко е с автомати), като си мислех ако имам необходимост от помощ после, кого ще питам. Придвижването до центъра на града е най-добре да стане с влак, защото влаковете са на 10-15 мин. Така е, защото влакове до различни дестинации спират на летището и в центъра. Купих си от автомат двупосочен билет и се качих на първия спрял влак. Пътуването трае около 10 мин.

Цюрихската гара е типичната старинна гара, голяма сграда. Но влакът ми спря далече от нея, защото имаше ремонт. По едни оградени пътеки вървях доста, дори си помислих, че съм се объркала, докато стигна гарата. Вътре потърсих скулптурата "Нана ангел" от Ники де Сент Фал.

А пред гарата е паметникът на Алфред Ешер - основател на железопътните превози.

Тръгвам по правата улица "Банхофщрасе" -  по нея човек не може да се изгуби, а може да придобие доста впечатления. Още в началото на спирката ме грабва визията на швейцарка, тръгнала в неделното утро някъде.

Следя внимателно да не подмина паметника на татко Песталоци - виден швейцарски педагог. Отсреща се намира "Глобус", един от големите магазини, разположени по "Банхофщрасе".

По тази улица има многобройни модни магазини на известни марки, а също и магазини за бижута и злато. Неделя е и всички са затворени. Няма и много движение в ранния час.

По подобие на американски град, срещам скулптури на различни същества по улицата. Ето железен носорог, дело на цюрихския скулптор Джон Тоблер.

Достигам Парадеплац. И решавам да свия по малките улички. Не, първо ще стигна до реката. Улицата завършва с площад "Бюркли" - едно от най-оживените места в града. И там виждам нещо, което не мога да ви предам - нито с думи, нито със снимка. Случайни минувачи танцуват! Какво настроение за гражданите в неделния ден! Отпускащо и позитивно!

На кея е скулптурата GANYMED на Херман Хубахер, сътворил я през 1952 г. Шумна група сръбски туристи се надпреварват да се снимат до нея. Помолих ги с усмивка да ме снимат.

Връщам се обратно. Снимам Банхофщрасе, гледана от Парадеплац.

Тръгвам по малките улички и пред мен се разкриват старинни сгради, малки площадчета със скулптури и навсякъде родният им флаг.

По тези улички има много туристи и заведения. Влизам в едно от тях да похапна и се освежа с кафе и напитка. Обслужването е повече от перфектно.

Не мога да обясня как достигнах до Lindenhof Hill - висок хълм, където се намира единственият парк в града. На хълма е имало римска митница и сега там се намира статуя на митничар. Поглеждам към града и се открива прекрасна гледка. Тази панорама обикновено е по пощенските картички за Цюрих.

В друга посока се насочвам към известната църква Grossmunster.

И оттам, по брега на цюрихското езеро, правя чудесна разходка. Минавам по моста. Срещам много хора, излезли на разходка с колела.

И много скоро, вървейки по другия бряг, се насочвам по обратния си път.